О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..../….........110.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №166 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид,
следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Н.В.С., с ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си В.С.С.,
с ЕГН **********,***, действаща чрез от адв.П.К. пълномощник на адрес за
призоваване: гр.Казанлък, ул.“Славянска“ №6, офис 10, против “Застрахователно Акционерно Дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Позитано“ №5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата,
сумата от 50000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание от смъртта на дядо ѝ-С. С. Г., починал в следствие от ПТП,
настъпило на 06.08.2015г. около 11:15 ч. в гр.Дългопол на кръстовището на
ул.“Н.Обретенов“ и ул.“Вела Пеева“, по вина на водача л.а.“***“ с рег.№***, за
който към датата на инцидента е имало валидна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ сключена с ответника с Полица
BG/03/115001564830 от 11.06.2015г., със срок на валидност от 13.06.2015г. до
12.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-06.08.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е
постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Искането на ответника за спиране на настоящото производство при условията
на чл.229, ал.4 от ГПК, до приключване на воденото по повод процесния инцидент
наказателно производство, следва да се остави без уважение, тъй като цитираната
разпоредба е приложима в случаите, когато наказателното преследване се намира в
съдебна фаза, т.е. има образувано наказателно дело, а случая наличните данни,
сочат, че такова не е налице. От друга страна възможното наличие на
преюдициален съдебен спор е от значение за постановяване на допустим съдебен
акт в настоящият процес, поради което следва да се изиска служебно информация
от органите на досъдебното производство за етапа на който се намира същото.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищцата, писмени
доказателства, с изключение на 4 бр. снимки, се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да
бъдат допуснати до събиране по делото. Посочените снимки не следва да се
приобщават към доказателствената съвкупност по делото, тъй като се явяват
недопустимо доказателство по смисъла на ГПК.
Следва да се допусне поисканата от страните
съдебно авто-техническа експертиза, с оглед релевантността на формулираните
въпроси към вещото лице, за изясняване на съдебният спор от фактическа страна.
Искането ищцата за събирането на гласни
доказателства посредством разпит на двама свидетели, следва да се уважи, тъй
като с показанията на същите ще се установяват относими към предмета на спора
обстоятелства. По последните изложени съображения, следва да се уважи искането
на ответника за издаване на съдебни удостоверения.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните
следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че
приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на
съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като
същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ без уважение искането на
ответника за спиране на настоящото производство при условията на чл.229, ал.4
от ГПК, предвид образуваното по повод процесния инцидент досъдебно производство.
ДА се изискат от Окръжна прокуратура Варна данни за етапа
на който се намира производството по ДП №2098/2015г. по описа на РУ Провадия,
пр.пр.№2962/2015г. по описа на ВОП.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Н.В.С., против “ЗАД
“Булстрад ВИГ““ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1,
т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата, сумата от 50000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на дядо
ѝ-С. С. Г., починал в следствие от ПТП, настъпило на 06.08.2015г. около
11:15 ч. в гр.Дългопол на кръстовището на ул.“Н.Обретенов“ и ул.“Вела Пеева“,
по вина на водача л.а.“***“ с рег.№***, за който към датата на инцидента е
имало валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена
с ответника с Полица BG/03/115001564830/11.06.2015г., със срок на валидност от
13.06.2015г. до 12.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-06.08.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
внучка на С. С. Г., който е починал вследствие на ПТП, настъпило на
06.08.2015г. в гр.Дългопол по вина на водача на л.а.“***“ с рег.№***, който е
нарушил правилата за безопасно движение по пътищата. Сочи се, че по повод
инцидента е образувано ДП №2098/2015г. по описа на РУ Провадия,
пр.пр.№2962/2015г. по описа на ОП Варна, което към настоящия момент не е
приключило. Твърди се, че към датата на ПТП за увреждащия автомобил, е имало
валидно сключена с ответника задължителна застраховка “Гражданска отговорност“,
обективирана в Полица BG/03/115001564830/11.06.2015г., със срок на валидност от
13.06.2015г. до 12.06.2016г. Поддържа се, че ищцата, действаща със съгласието
на баща си, е предявила пред ответника претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение, като е представила всички документи, с които
разполага. Сочи се, че по случая е заведена претенция с вх.№2036/30.04.2019г.,
като застрахователят е отказал плащане на обезщетение. Твърди се, че към
момента на процесното ПТП, при което е загинал дядото на ищцата, тя е била на
13г., както и че починалият е бил опора на семейството си, всички са разчитали
на него и са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Твърди се, че въпреки
напредналата си възраст, починалият е бил в добро здравословно състояние, деен,
активен, винаги е работил и е крепял семейството си. Поддържа се, че ищцата е
преживявала изключително тежко смъртта на своя дядо, тъй като между тях е
съществувала силна връзка и чувство на обич, уважение и взаимна привързаност.
Твърди се, че със смъртта на дядо ѝ,
ищцата е загубила моралната и физическа подкрепа, която е имала в негово
лице и на когото е разчитала. Твърди се, че неочакваната смърт се отразила
крайно негативно върху психическото състояние на ищцата, предвид крехката
възраст, на която тя е била към момента на инцидента и с оглед изключително
силната емоционална връзка, която е съществувала между тях. Поддържа се, че
моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа
смърт на дядо ѝ, ще я съпътстват през живота ѝ. Поддържа се още, че
независимо от изминалото време, болката от загубата не утихва, в резултат на
което ищцата продължава да страда и скърби. С оглед на изложеното се моли за
присъждане на претендираният размер на обезщетение, което не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
причинената смърт. Сочи се банкова сметка, ***аното обезщетение-IBAN: ***.
С депозирания
от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се,
че ищцата не попада в
установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за неимуществени
вреди от деликт, съгласно TP №1/2016г. на ОСГНК на ВКС, тъй като в случая не е
налице на особена близост, с по-висок интензитет от този на обикновените
роднински отношения, което от своя страна да обуслови възможността за изплащане
на обезщетение по изключение. Твърди се, че в конкретния случай е налице
обичайна и традиционната за българското семейство връзка на обич и взаимна
привързаност между внучка и дядо. Поддържа се още, че позоваването от ищцата на
TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС, е неправилно, тъй като същото е приложимо за случаи
настъпили, след постановяването на тълкувателният акт и не обхваща събития,
настъпили преди това. На следващо място се поддържа, че претенцията е
недоказана и завишена по размер. Не се оспорва наличието на договор за
застраховка “ГО“ на автомобилистите, покриваща отговорността на водача на л.а.“***“
с рег.№***, към датата на процесното ПТП, но се
оспорва същия да е причинил деликт, вината му за това, както и твърденият
от ищцата механизъм на пътно-транспортно произшествие. Поддържа се, че
представеният от ищцата Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, е
издаден, тъй като това е задължително нормативно изискване при наличие на
починало лице в резултат от ПТП. Оспорва доказателствената стойност на
протокола относно механизма на настъпване на ПТП и вината на застрахованият
водач. Поддържа се, че предвид мястото на удара, поведението на участниците в
процесното ПТП, възрастта на пострадалия велосипедист-79 години, времето за
реакция на пътя при управление на велосипед, липсата на данни за използвани
задължителните по закон светлоотразителна жилетка на велосипедиста, на светещи
сигнални светлини и т.н., то вина за настъпилият инцидент има велосипедистът. В
условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносният
резултат от страна на велосипедиста, който не се е съобразил със задълженията
си по чл.79 и чл.80 от ЗДвП, респективно се претендира редуциране на размера на
обезщетението при условията на чл..51, ал.2 от ЗЗД. На следващо място се
оспорва размера на иска, като се твърди, че той е прекомерно завишен и не отговаря
на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди. Поддържа се, че в случая
е приложима разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ във вр. с § 96, ал.1 от ПЗР на
КЗ, съответно че обезщетението следва да се определи в размер до 5000лв.
Оспорва се началната дата-06.08.2015г. на дължимост на претендираната мораторна
лихва, като се сочи, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава
е деликвента /застрахования/. Твърди се, че в случая е приложим чл.497 от КЗ, в
сила от 01.01.2016г., който изрично уточнява от кой момент застрахователят
дължи лихва. Твърди се, че е налице забава на кредитора по отношение на
плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Твърди се,
че за наличието на претенция за изплащане на обезщетение по процесния случай,
застрахователят е узнал едва при предявяването на доброволна претенция през
2019г. Сочи се, че основен принцип в правото е, че не е допустимо да бъде
търсена отговорност при невиновно поведение, освен в предвидени от закона
случаи, какъвто настоящият не е. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната лихва при условията на чл.111 от ЗЗД.
С подадената от ищцата допълнителна искова
молба, се оспорват изложените от ответника в отговора на исковата молба доводи
и възражения, като са развити подробни съображения. Поддържа се, че ищцата
попада сред кръга на лицата имащи право на обезщетение, както и че размерът на
претендираното такова е адекватен и съответства на претърпените неимуществени
вреди, вследствие от загубата на дядо ѝ. Твърди се, че търсеното
обезщетение е значително по ниско от нормативно въведените застрахователни
лимити, както и от възприетото в съдебната практика. Поддържа се, че по отношение
на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди не следва да се прилага ограничението в размер на 5000лв.
за всяко увредено лице, тъй като разпоредбите на сега действащия КЗ не са
приложими към разглежданият казус на основание §22 от ПЗР на КЗ. На следващо
място се поддържа, че въпросният лимит е неприложим и по силата на Общностното
право, като се сочат приложимите норми от правото на ЕС и съдебна практика. Оспорват
се възраженията на ответника относно началната дата на задължението за
мораторни лихви, за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия и относно доказателствената стойност на представените документи,
като са развити подробни съображения.
Предявените претенции намират правното си
основание в чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и
чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-06.08.2015г.,
л.а.“***“ с рег.№***, е бил застрахован по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество, обективиран Полица BG/03/115001564830
от 11.06.2015г., със срок на валидност 12.06.2015г.-12.06.2016г.
Съгласно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния
случай ищцата, следва да установи, че смъртта на родственикът /дядо/ ѝ, е
настъпила в резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на
автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с
ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Следва да установи също
така, че попада сред лицата, които са легитимирани да претендират, респективно
получат обезщетение, поради наличието на изключителна /трайно установена и
дълбока/ емоционална връзка с починалото лице. Ответникът, следва да установи
обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е.
че поведението му не е виновно и противоправно, в това число, че инцидента е настъпил
по вина на починалия, както
обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие на съпричиняване и
получаването от пострадалия на плащане, обезщетяващо същите вреди.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът намира,
че страните сочат доказателства в
подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищцата писмени
доказателства, с изключение на представните 4 бр. снимки.
НАЗНАЧАВА
Съдебно авто-техническа експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите формулирани от страните в исковата молба и в отговора на
същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й Л М.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер на 400лв.,
вносими от страните по равно /по 200лв./ в едноседмичен срок от съобщаването,
за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен
депозит, да се съобщи задачата на вещото лица и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен
срок преди о.с.з.
ДАВА
възможност на ищцата да се
ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене, за установяване
на емоционалната връзка с починалото лице и за търпените неимуществени вреди.
ДА се издадат поисканите от ответникът 3 бр. съдебни удостоверения, които да му послужат пред
служба ЕСГРАОН и Районна прокуратура Провадия, след представяне на
доказателства за внесена ДТ в размер на по 5 лв. за всяко.
НАСРОЧВА производството по т.д.№166/2020г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.11.2020г. от 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“
№12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4,
стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора,
чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши
спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва
страните към спогодба, като
им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати
продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: