РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Карлово , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200022 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001358 от 15.12.2020 г. на Н. г.
към ОДМВР П., РУ К., на Н. Д. К. с ЕГН ********** от с.В. Л., обл.П., ул.
„***“ *№** е наложено административно наказание на основание чл.174,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
С посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като деянието не е доказано, излага конкретни
съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
1
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Г., поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което
се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на а. Л.Г. и свидетелите по акта К.С. и Й.Г., както и свидетелите Г.К.
/съпруга на жалбоподателя/, М. М. и Б.Б. – и тримата по искане на адв.Г.,
проведените очни ставки и приложените и приети писмени такива – протокол
за проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в
дъха, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед №
8121к-14578/31.12.2019г., Заповед № 8121к-14581/31.12.2019г., АУАН серия
GA № 303053/30.10.2020г., протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №678/03.11.2020г., протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, талон за изследване
№071224, съдът намира за установено следното:
На 30.10.2020 година около 17.20 часа в РУП К. се получил сигнал, че в
болнично заведение е прието за лечение лице с прострелна рана в главата, а
именно Д. К. К. от с.В. Л., баща на жалбоподателя. За това и с оглед
установяване на фактическата обстановка св.С. и св. Г. – и двамата
служители на РУП К., потеглили към адреса на пострадалия в с.В. Л., обл.П.,
ул. „*****“ **№**със служебен автомобил „О. А.“ червен на цвят – за
точното установяване и обезпечаване на адреса, с цел последващи
процесуални следствени действия. Около 18.00 ч. движейки се по улица ул.
„*****“**№ ****в с. В. Л., малко преди да стигнат до адреса забелязали, че
срещу тях се движи автомобил с рег. номер *** *******, за който знаели че се
управлява от сина на простреляния К. - жалбоподателя. Водача на същия
2
автомобил като ги видял, завил надясно по черен път, който представлявал
улица в селото, но не с асфалтова настилка, а земен път. Този път водил до
задния двор на къщата, като от западна страна имало втори вход. С. и Г. се
усъмнили в поведението на водача и тръгнали след този автомобил със
служебния автомобил, който управлявал св.С.. Движили се почти
непосредствено след него, като той не спрял отзад на втория вход, а
продължил напред и по друга уличка слезнал отново на ул. „****“ *на
асфалтовия път. С. и Г. се движили след него, като не го изпускали от поглед.
Водача бил сам в колата. Излезнал на ул. „****“**№ ****на главния вход на
къщата и спрял, като служителите на полицията спрели непосредствено след
него. Водача слезнал от автомобила, като това бил жалбоподателя Н. Д. К. и
тогава С. и Г. му се легитимирали със служебни карти. Поискали му
документи за проверка и го попитали дали е употребил алкохол, тъй като
лъхал на алкохол. Н.К. казал, че е пил бира и ракия поради тази причина С.
му заявил, че ще бъде тестван за алкохол и се обадил на дежурния патрул на
КАТ и понеже знаел, че е военнослужещ казал на Г. да съобщи и на дежурния
по поделение, който да дойде и да вземе отношение. Докато чакали патрул на
КАТ, К. заявил на охраняващите го полицаи С. и Г., че не желае да бъде
тестван с техническо средство за алкохол и попитал кое е по добре за него -
да даде кръв или да бъде тестван с техническото средство, като С. му
отговорил, че това е лично негов избор и, че ако даде проба с техническо
средство и не е съгласен с резултата, тогава може да даде кръвна проба.
Докато изчаквали патрул на КАТ, пристигнали и много други служители на
РУП К., които трябвало да присъстват на процесуално-следствените действия.
Дошъл и служител от в. п.. Около 19.00ч. на адреса пристигнал св. Л.Г. –
служител на КАТ, на когото С. и Г. разказали случилото се. Г. поканил
жалбоподателя К. да бъде тестван с техническо средство за наличие на
алкохол, но жалбоподателят отказал и категорично заявил, че няма да даде
проба за алкохол, при което Г. започнал да съставя акт за отказ да бъде
тестван К. за алкохол в електронен вид на таблет, като непосредствено преди
да завърши бланката с АУАН жалбоподателя казал, че ще даде проба. Около
19.30 ч. св.Г. изпробвал жалбоподателя за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство Дрегер 7510 с № ARDM-0250, което отчело 1.02 на
хиляда в издишания въздух. К. не приел показанието на техническото
средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден
3
талон за медицинско изследване с бл. №071221 и бил съпроводен от св.Г. до
ФСМП К., където му била взета кръвна проба. В протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби, дежурния лекар А. М. вписал, че
изследвания, т.е. жалбоподателя заявява, че е употребил алкохол – 2 бири в
18.00ч. на 30.10.2020г. и че лъха на алкохол.
След изследването, св.Г. върнал К. в дома му в с.В. Л..
За констатираното, на място в с. В. Л. срещу жалбоподателя от
актосъставител Г., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 303053/30.10.2020г. в който нарушението е
квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като
концентрацията на алкохол в кръвта е посочена в количество 1,02 на хиляда,
съобразно показанията на техническото средство Дрегер 7510 с № ARDM-
0250.
С протокол за химическа експертиза №678/03.11.2021г. била установена
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 0,71 на хиляда.
Въз основа на съставения АУАН и резултата от извършеното
лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената
химическа експертиза, на 15.12.2020г. компетентният орган, съгласно
посочената заповед и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. - Н. на г. при РУ на
МВР К. издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10
контролни точки за нарушението, като в НП правилно е посочено, че
концентрацията на алкохол в кръвта е в количество 0,71 на хиляда, съобразно
заключението на химическата експертиза /ХЕ/.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като основно твърди, че след като е спрял автомобила
пред дома си, до пристигането на служители на КАТ е консумирал алкохол и
4
то пред полицейските служители С. и Г. и поради това не е осъществен
състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а наказателното постановление - тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по
неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложените административни
наказания. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване
на изложеното в тях.
При така установените факти, от правна страна се прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се осъществява
от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
въздействие на алкохол, като в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е установена
концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и
при наличие на която водач, управлявайки МПС осъществява състава на
визираното нарушение – а именно над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача,
следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата
разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Същият
оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде
опроверган от доказателствата в производството пред съда. Съдът счита, че
отразеното в него е изцяло потвърдено и от гласните доказателства по делото.
От показанията на свидетелите Л.Г., С. и Г. и от констатациите по акта се
установява управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на
алкохол в кръвта с концентрация 0.71 на хиляда. Количеството на
5
алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин –
чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел показанието, а пожелал
кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в рамките
на определеното време му била взета кръв за извършване на такова.
Резултатът от химическото изследване е 0.71 на хиляда алкохол в иззетата
кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за
тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП е било наложено
наказанието.
Съдът кредитира и ползва като подробни, еднопосочни и логически
последователни показанията на свидетелите С. и Г., които категорично
заявяват, че жалбоподателя К. е управлявал процесното МПС, като от
слизането му от автомобила до пристигането на служителя на КАТ – св. Г.,
жалбоподателя К. е бил зорко охраняван от служители на МВР, не е оставян
сам и не е консумирал не само алкохол, а и каквато и да е друга течност.
Съдът ползва и показанията на св.Б. и св.М., въпреки, че те не са
очевидци на обстоятелствата, предмет на изследване в настоящото
производство.
Съдът ползва и показанията св.Л.Г..
Съдът не кредитира показанията на св.Г.К. /съпруга на жалбоподателя/
от една страна поради противоречието им с кредитираните показания на
свидетелите С. и Г., а от друга поради близките й родствени /семейни/
отношения с жалбоподателя и тъй като не се подкрепят от останалия
доказателствен материал и целят единствено оневиняването на
жалбоподателя К.. Показанията на св.Г.К. са в явно противоречие освен с
показанията на свидетелите С. и Г., а и с отразеното в протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби на К., където
дежурния л. А. М. вписал, че изследвания, т.е. жалбоподателя лично заявил,
че е употребил алкохол – 2 бири в 18.00ч. на 30.10.2020г. Т.е. съдът не може
да кредитира показанията на св.К., че съпругът й, пред служителите на РУП
К. С. и Г. е извадил шишенце с алкохол от джоба си наподобяващ ракия или
6
уиски и отпил от него една-две големи глътки, тъй като тези твърдения не се
подкрепят дори и от заявеното от жалбоподателя К. на д. л. А. М.,
обективирано в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и, че е налице
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване кое предложение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП конкретно е нарушено, като според съда това не
представлява процесуално нарушение, още по-малко пък съществено.
Не са налице и обстоятелства, изключващи административно-
наказателната отговорност.
Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва
да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока на
лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са приложени във
фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен и броя на отнетите
контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и
количество алкохол установено в настоящия случай - 0,71 промила на хиляда.
Значителна е и обществената опасност деянието и възможните
неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, и то
в количество 0,71 промила на хиляда.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна,
но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, К. Р. С.
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-001358 от
7
15.12.2020 г. на Н. г. към ОДМВР П., РУ К., с което на Н. Д. К. с ЕГН
********** от с.В. Л., обл.П., ул. „*****“ *№**е наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и са
отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за
нарушението.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред А. с. – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8