Р Е Ш Е Н И Е
№ 1154
гр.Плевен, 18,07,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№1645 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е
образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор Й. ***, чрез юрк.***,
против В.М.П., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 514,68
лева, от които сумата от 433,35 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2012 г. – 31,12,2015 г., и сумата
от 81,33 лева, представляваща лихва за
забава за периода 04,02,2013 г. – 01,02,2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№697/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването.
Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с
абонатен №13233. В с.з. процесуалният представител на ищеца – юрк.***, моли съда да уважи изцяло претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез адв.Ч.Д. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Сочи
се, че посоченият в ИМ апартамент в жк.*** не е
собственост на ответника, а негов е имот, находящ се
на ул.***. Сочи се, че в имота на ответника топлоенергия не се доставя, тъй
като радиаторите са демонтирани, не се ползва БГВ. Сочи се още, че ответникът
не е сключвал договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, а ако
претенцията касае енергия, отдадена от сградната
инсталация, то не са представени доказателства, че са спазени изискванията на
ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Твърди се, че ЕС
на адреса на ответника не е сключвала договор с дружеството за дялово
разпределение ***. Сочи се, че ищецът не е приложил доказателства, че е
изпълнено изискването за публикуване на ОУ за продажба на топлинна енергия в
най-малко един централен ежедневник. В с.з. процесуалният представител на
ответника – адв.Д., моли съда да отхвърли иска. В
писмена защита, депозирана в даденият от съда срок, адв.Д.
развива съображения, че ищецът не е доказал валидно взето решение на ЕС за
пускане на централно отопление, както и доказателства за публикуване на Общите
си условия. Освен това се сочи, че за голяма част от месеците топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация превишава
топлинната енергия за отопление на индивидуалните имоти, но няма представени
доказателства за спазване на разпоредбата на чл.78 от Наредба №16-334/2007 г.
Съдът, след
като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК с предмет признаване на
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От
приложеното ч.гр.д. №967/2016 г. по описа на ПлРС се
установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за
изпълнение спрямо ответника за част от процесните
суми.
От заключението на ВЛ се установява, че
размера на главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01,11,2012 г. до 31,12,2015 г. е в размер на 448,53
лева, а лихвата върху главницата от 448,53 лева от изискуемостта на отделните
плащания за периода от 03,01,2013 г. до 01,02,2016 г. е в размер 86,10 лв. ВЛ е
установило, че за последните три години главницата е в размер на 345,45 лева –
за периода от 04,02,2013 г. до 31,12,2015п г., а лихвата – 54,85 лева за
периода 03,04,2013 г. – 01,02,2016 г.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ
се установява, че в имота на ответника има три демонтирани отоплителни тела,
както и едно отоплително тяло, което не се ползва, като при това положение
индивидуалната сметка на ответника следва да съдържа само един компонент – дял
на имота за отдадената топлинна енергия в сградната
инсталация. ВЛ е установило, че при изготвяне на индивидуалните сметки от
топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение
на ТЕ към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването.
ВЛ е установило също така, че за определени месеци, изброени в таблица №2 към
заключението, има превишаване на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, над действително изразходената
топлинна енергия за отопление на отопляемите имоти в етажната собственост. В
с.з. ВЛ пояснява, че в преходни периоди ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, може да достигне до 90 или дори 100 % от отчетената ТЕ.
При така установеното, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че
процесното вземане касае ТЕ за имот в гр.***, а
посочения в ИМ имот на друг адрес представлява допусната техническа грешка. Това
се установява и от приложените от ищеца копия от писмени доказателства, които
са адресирани до ответника на посочения адрес, а и не се оспорва от ответника в
отговора на ИМ.
По
отношение възражението за липса на облигационна връзка между страните - съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ, в актуалната му към периода на доставката редакция,
качеството на потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона,
с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. В този
смисъл задължението за заплащане цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация не е поставена в зависимост от
наличието на сключен договор за доставката и дори индивидуалния договор на
потребителя да бъде прекратен или пък такъв да не бъде сключван въобще, то
съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ за сгради в режим на етажна собственост, както е в
случая, потребителите остават задължени за цената на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Тази обвързаност
произтича от самия закон и се основава на конструктивната принадлежност на
самостоятелния обект на потребителя към топлоснабдяваната
сграда в режим на етажна собственост. В решение №5/22,04,2010 г. на КС по
к.д.№15/2009 г., Конституционният съд на Република България е отбелязал, че
отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си
част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части, каквато е и сградната инсталация, поради което е отхвърлил и искането
на Омбудсмана на Република България за установяване
на противоконституционност на чл.153, ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В този смисъл ирелевантно се явява
обстоятелството дали по отношение на ответника е налице надлежно открита
партида или не, както и как е открита тя – дали по искане на ответника,
служебно от ищеца или по молба на трето лице, щом дължимостта
на цената на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия следва по силата на самия закон. За пълнота следва да се
посочи, че и в самите ОУ /за които следва да се отбележи, че са публикувани във
в.Нощен труд от дата 13-14,12,2007 г. и във в.Посоки бр.239/13,12,2007 г. –
факсимиле от които е приложено към ИМ/ изрично е регламентирана възможност за
служебно откриване на партиди на името на потребителите и без да е налице тяхно
искане.
По
отношение възраженията, че топлопреносното
предприятие не е спазило нормативните изисквания на чл.78 от Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването - видно от заключенията на ВЛ по изготвените
СИЕ и СТЕ, претендираната от ищеца сума включва
единствено цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Разпоредбата на чл.143, ал.3 от ЗЕ предвижда, че топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Според приетото по делото заключение на вещото лице по
изготвената СТЕ, разпределението на топлоенергията за процесния период е
правилно извършено от фирмата за топлинно счетоводство. Доколкото ответникът
няма монтирани отоплителни тела в процесния имот /три отоплителни тела са
демонтирани, а едното останало налично не се ползва/, то съдът приема, че същият
не е легитимиран да релевира възражения за
неизвършена процедура по чл.78 от Наредба №16-334/2007 г. Това е така, защото предпоставките за
провеждане на процедурата са свързани именно с установеното превишение
на количеството енергия, отдадено от сградната
инсталация спрямо количеството енергия, използвано за отопление на имотите и
кумулативното намаляване на топлинния товар на отоплителните тела в
индивидуалните имоти с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата.
На основание гореизложеното съдът
намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 120,00 лева за
депозит за ВЛ и 75,00 лева за държавна такса.
По отношение на претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева - съдът
счита, че следва да се присъди минималния размер, предвиден в Наредба №1 за
адвокатските възнаграждения, определен по правилото на чл.7, ал.5, във вр. с ал.2, т.1 от същата или 300,00 лева, което е общо
за осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото
производство, по следните съображения - кредиторът разполага с
процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на
заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие
исково производство, а от друга страна - направо по исков ред. При определяне
размера на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска
събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще
избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК,
Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при
претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради тези съображения, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300,00 лева, които са общо за заповедното и исковото производство.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в заповедното
производство в размер на 10,23 лева - съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че В.М.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана
от изпълнителния директор Й. ***,
сумата 514,68 лева, от които сумата
от 433,35 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2012 г. – 31,12,2015 г., и сумата от 81,33 лева, представляваща лихва за забава за
периода 04,02,2013 г. – 01,02,2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите, която
сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№697/2016 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 120,00 лева за депозит за вещо
лице и 75,00 лева за платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в заповедното и в исковото
производство в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените
разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 10,23 лева -
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Решението е постановено при участието на
*** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: