Р Е Ш Е Н И Е
№ 1657/15.10.2018г.
15.10.2018
г.,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
секретар
Петранка Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3051 по описа на
ВРС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл. 59 и
сл. от ЗАНН е образувано по жалба на К.В.Р., ЕГН **********, против НП №
18-0819-001392/ 30.05.2018 год. на Началника група към ОД МВР – Варна, Сектор
„ПП“., с което и на осн.чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/ За това, че :"на 19.03.2018 год., около
20.00 ч., в гр.Варна, по бул.“Сливница“ /под затвора/ посока центъра при управление
на товарен автомобил “Ситроен Берлинго“ с рег. № В 09-06 НХ, собственост на „Матрикс Електрикс“ ООД поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия /мокър асфалт и дъжд/ блъска спрелия пред него в колона лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № КН 35-86 ВН, който от удара се придвижва напред и
се блъска в спрелия пред него товарен автомобил „Мицубиши“
с рег. № В 24-66 КХ. ПТП с материални щети" Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия , релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движение. ПТП – нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В подадената
подробно мотивирана жалба се твърди, че както съставения АУАН, така и НП са
издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Сочи се, че АНО не е изпълнил задълженията си по закон, тъй
като не е изяснил в пълен обем фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил
възраженията на нарушителя, е нарушил правото му на защита; поддържа се и че не
е обоснован извода на АНО относно наличието на несъобразена скорост.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Въззиваемата
страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена в срока и по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят бил правоспособен по
смисъла на чл.
150 от ЗДвП водач на МПС за категории "М", "АМ",
"В",, придобити през 2011 год.,като до настоящото нарушение не е санкциониран по ЗДвП.
Жалбоподателят
живеел в гр.Варна, като на 19.03.2018 год.,
около 20.00 ч., се придвижвала в гр.Варна, по бул.“Сливница“ /под затвора/
посока центъра с товарен автомобил “Ситроен Берлинго“
, рег. № В 09-06 НХ, собственост на „Матрикс Електрикс“ ООД и поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия /мокър асфалт и дъжд/ блъска спрелия пред него в колона лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № КН 35-86 ВН, който от удара се придвижва напред и
се блъска в спрелия пред него товарен автомобил „Мицубиши“
с рег. № В 24-66 КХ. ПТП с материални щети.
На място бил
изпратен екип от ОД МВР – Варна, сектор „ПП“, в състав мл.автоконтрольор Х.Г. и
полицай К.С.. След запознаване със ситуацията на място, полицай Г. преценил, че
вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя, който се е движел с несъобразена
скорост, поради което му съставил АУАН бланков № 907549 за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения, като не депозирал
такива в 3-дневният срок по чл.
44, ал.1 от ЗАНН, поради и което било издадено атакуваното в настоящия
процес НП № 18-0819-001392/30.05.2018 год. на Началника група към ОД МВР –
Варна, Сектор „ПП“, връчено лично на 25.07.2018 год.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. актосъставител Х.Г.., както и от приложените и приобщени по делото по реда
на чл.
283 от НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от жалбоподателя,
като се твърди, че наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността му за
извършеното нарушение.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е неоснователна, поради следните
съображения:
В преценката
си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане
на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.
14, ал.2 от НПК във връзка с препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила – правило, което е категорично
застъпено в т.7 от ППВС № 10/1973 г., където е посочено, че "отразените в
АУАН фактически констатации не се считат
за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното
обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства". В
посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при
извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в НП са
обосновани и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, като
не констатира наличието на твърдяните в жалбата
допуснати съществени процесуални нарушения.
Основен и
задължителен елемент от всеки съставен акт е "описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено" (по арг.
от чл.
42, т.4 от ЗАНН). Видно от приложеният акт, актосъставителят е спазил това
императивно законово изискване като правилно е отчел относимите към визираното
нарушение обстоятелства, при което и правилно е оценил като неправомерно
поведението на водача К.Р.. Съгласно посочената санкционна разпоредба на чл.
179, ал.2 ЗДвП се наказва с глоба от 200.00 /двеста/ лв., водач,
"...който поради движение с несъобразена скорост ... причини
пътнотранспортно нарушение...". Жалбоподателят е привлечен да отговаря за
извършено административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – разпоредба,
която регламентира изисквания във връзка с режима на съобразената скорост и
предписва избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила, във
всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното законово
задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението
и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане. Казано по
друг начин, цитираната разпоредба на чл. 20, ал.2 от ЗДвП предявява към
водачите, управляващи МПС, изисквания за съобразяване скоростта на движение с
определени фактори, индициращи на два вида опасности.
Едната, очертана в изр.1
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на
пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са
информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето,
било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като
резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на
нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите
моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат
движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на
автомобили е посочена в изр.2
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да
спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за
движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при
които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното
средство. /виж р.№ 185/29.03.2011 г. по н.д.№ 1029/2011 г. на III н.о. ВКС/.
В контекста
на отчетеното в горният абзац, съдът намира за изцяло неоснователни подробно
мотивираните доводи на жалбоподателя, свързани с отправяне на упрек към
полицейските служители, които според него не са установили правилно правнорелевантните за нарушението факти, между които
ограничения за скорост, предупредителни табели и т.н., с което са нарушили
правото му на защита. Подобни упреци очевидно не държат сметка за съществените
различия между превишена и несъобразена скорост, тъй като скоростта може да не
е превишена, но отново да е несъобразена. Изискването за измерване на скорост
важи само при вменено нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП и това е случай, в който именно превишената скорост би
била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като съдебната
практика е непротиворечива в разбирането си, че едновременното приложение на чл. 20, ал.2 и чл. 21
от ЗДвП е несъвместимо. Както съдът вече имаше възможност да посочи по-горе
в мотивите си, разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е
в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните
за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. /в
т.см. виж р.№ 533/31.01.2001 г. по н.д. № 379/2000 г. на І н.о., ВКС, реш.№ 28/23.02.2009 г. по н.д.№ 733/2008 г. І н.о. ВКС, реш.№ 160/01.04.2010 г. по н.д.№ 42/2010 г. на ІІ н.о. на
ВКС, както разбира се и задължителното за съдилищата ТР № 28/1984 г. на ОСНК на
ВС/. В разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП са посочени
най-общо изискванията към водачите на МПС досежно режима на скоростта –
изисквания, които се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение.
Задълженията на водачите на МПС по посочените основни текстове от ЗДвП и по
конкретните пътни обстановки /в случая движение в населено място, по прав
участък/ са едни и същи, т.е. когато един водач не се движи със съобразена
скорост и не взема предписаните мерки при възникване на опасност, не се
нарушават едновременно основното и правило и конкретното правило по ППЗДвП.
По
преписката не са налице данни за скоростта на движение на МПС в момента на
настъпване на ПТП, респ. не е назначавана автотехническа експертиза. Такава
според настоящият състав не е и необходима, тъй като в случая превишената
скорост не е причина за настъпване на ПТП, а такава е несъобразената с пътните
условия скорост, която е свързана и с неправилното движение на л.а. в
насрещната лента за движение в този участък от пътя. Ако водачът К.Р. бе отчела
и съобразила пътните условия, движейки се изцяло в своето пътно платно за
движение, с подходящата и съобразена за този пътен участък скорост на движение,
би могла да намали и успешно да спре
МПС, като не би настъпило ПТП.
Ето защо
съдът намира, че правилно и законосъобразно поведението на водача К.Р. е
описано като такова нарушаващо разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за което и
правилно и наказващият орган е ангажирал отговорността му по чл.
179, ал.2,пр.1 от ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна,
тъй като същото е извършено виновно, по непредпазливост във формата на
небрежност.
Съдът
намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН и доколкото липсва възможност за преценка, е определил размера
на наказанието за извършеното нарушение във фиксирания му размер от 200 лв.
Касае за поредно нарушение на правилата за движение, което показва, че
жалбоподателят е системен нарушител, поради което и предвид тежестта на
конкретно извършеното нарушение, и неговата обществена опасност, съдът намира
за справедлив и съответен на размера на наложената санкция. Всичко това
показва, че не може да става въпрос за толкова незначителна степен на
обществена опасност и евентуално приложение на чл.
28, б."а" от ЗАНН, липсата на която също е отчетена от наказващия
орган преди издаване на НП.
Поради
всичко това съдът намира, че размерът на наложената санкция напълно съответства
на обществената опасност на извършеното административно нарушение, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
Водим от
горното и на осн.чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 18-0819-001392/30.05.2018 год. на Началника група към ОД МВР – Варна,
Сектор „ПП“, с което на К.В.Р., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, на осн.
чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: