Присъда по дело №553/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 43 от 09.09.2022г. по НЧХД № 553/2021г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.
Д.В. Л. е подал тъжба против Л.Н.Б.. за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК – за
това, че на 03.06.2021г., между 09:00 и 09:20 часа, в дворното пространство на територията на
апартаментен комплекс „А.“, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, нарекъл Д.В. Л., ЕГН **********,
в негово присъствие, с унизителни за честта и достойнството му думи – „Украински глупак“,
„Украински боклук“, „Бежанец“ и „Имигрант“. С тъжбата е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за присъждане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди от престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, извършено на
03.06.2021г.
Повереникът на тъжителя сочи, че в хода на съдебното следствие в пълна степен е доказано
повдигнатото обвинение. Намира, че са събрани писмени и гласни доказателства, които напълно
потвърждават факта, че на процесната дата подсъдимият е извършил престъплението, в което е
обвинен. Обръща внимание, че се формират две групи свидетели. Извършва подробен анализ на
свидетелските показания, като сочи, че следва да се кредитират показанията на свидетелите В.Р. и
К., а не тези на свидетелите Л.Й. и И.И.. Обръща внимание, че дори и да се кредитират
показанията на свидетелите Й. и И., отново е напълно възможно подсъдимият да е отправил
обидите, без тези свидетели да ги възприемат. Развива доводи в подкрепа на посочената теза.
Твърди, че с абсолютна категоричност обвинението е доказано, като извършено при форма на
вината пряк умисъл, а думите и изразите, използвани от подсъдимия, съдържат в себе си
омерзяване и засягане на честта и достойнството на тъжителя. Сочи, че те са имали своя отзвук
сред обществеността и са оставили своя отпечатък върху живота му. Предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде осъден да заплати на частния
тъжител претендираното парично обезщетение, както и сторените в настоящото производство
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Тъжителят поддържа изложените от неговия повереник доводи. Сочи, че има дело, което е
спечелено от ЕС относно земята. Излага, че управителят на ЕС има право да разпределя цялата
територия на живущите и да поддържа тези площи към комплекса. Твърди, че до ден днешен той
все още е управител на ЕС, като не прави ОС, защото Б. нито участва в ЕС, нито плаща, а
постоянно дискредитира и опитва по някакъв начин да започне да води дела срещу ЕС, откъдето
се опитва да спечели съдебни разноски.
Защитникът на подсъдимия сочи, че Л.Н.Б.. притежава идеални части от земята към
сградата и е в правото си на собственик да организира почистване на сградата от инертни
материали и боклуци. Сочи, че от две години не е имало ОС в тази ЕС. Излага, че Д. В. Л. не се
явява украински гражданин, а е гражданин на Руската Федерация. Обръща внимание, че думите
„украински боклук“ могат да се тълкуват и в положителен, и в отрицателен аспект. Обръща
внимание, че всеки от свидетелите пряко, директно или индиректно е бил засегнат от действията
на съществуващата ЕС. Счита, че тази претенция, която е отправена в размер на 2000 лева не
отговоря на практиката на съдилищата в Република България.
Подсъдимият излага съображения относно извършеното почистване в сградата. Твърди, че
е заплатил всички такси до встъпването в негова длъжност на тъжителя. Сочи, че „украински
боклук“ не е било отправено персонално към Денис. Излага, че не е използван изразът „украински
глупак“, а „украински бардак“. Извършва анализ на показанията на водените от тъжителя
свидетели, като намира, че в същите са налице противоречия.
В последната си дума подсъдимия моли да бъде обявен аз невиновен, тъй като не е
извършил соченото деяние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.Н.Б.. е роден на ********г. в гр. С., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, висше образование, постоянен и настоящ адрес: гр. С., *************, ЕГН:
1

**********.
Подсъдимият Л.Б. е собственик (по силата на нотариален акт № ***, том II, рег. № ****,
дело № *** от *****г. на нотариус Линка Чуткина на л. 4 – л. 6 от делото) на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. Несебър, както и на определени части от
други помещения в сградата. Собственик на четири самостоятелни обекта в същата сграда е и
тъжителят Л. (видно от нотариален акт № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от ****г. на
нотариус Стоян Ангелов на л. 7 – л. 8 от делото). За сградата била регистрирана етажна
собственост с наименование „А.“, за председател на управителния съвет на която бил вписан
тъжителят Л. – по силата на протокол от ОС на ЕС от 22.08.2020г. (видно от уведомление на л. 9 от
делото и протокол на л. 49 – л. 60 от делото). Л. е роден на 14.04.1983г. в Украйна, гражданин на
Руската Федерация (видно от разрешение за пребиваване на л. 10 от делото).
Във връзка с отношенията, касаещи етажната собственост в сградата, възниквали
конфликтни ситуации, като се формирали различни групи. Подсъдимият Б. и свидетелите И. и Й.
формирали своя група, която очевидно действала в противовес на управителя Л. и други чужди
граждани в сградата (показателно за разделението е уведомление на л. 66 от делото, касаещо ключ
от портала в сградата, подписано от Б. и Й., според което „имигранти, граждани на бивши
съветски републики, непознаващи закона в Р. България да не рушат заключващото устройство“).
От своя страна на 26.05.2021г. в РП Бургас, ТО Несебър, била входирана жалба от тъжителя Л.
срещу подсъдимия Б. във връзка с конфликтни отношения в етажната собственост. Подсъдимият
Б. и посочените двама свидетели решили да предприемат инициатива по почистване на сградата
„А.“. На 20.05.2021г. от тях бил съставен и подписан протокол (на л. 70 от делото), в който
констатирали, че след 10-дневно уведомление до управителя и УС на ЕС, не били отстранени
лични вещи и строителни материали, складирани в общи и идеални части в съсобственост. С
протокола удостоверили, че ще организират почистването и извозването на вещи и строителни
материали, изхвърлени и/или складирани на нерегламентирано място. За тази цел на 23.05.2021г.
бил изготвен договор (на л. 68 от делото) между св. И. и лицето В.А. – изпълнител, с предмет –
почистване на складирани отпадъци в общите части и дворното място в комплекс „А.“. На В.А.
било възложено да почисти и изхвърли на мястото за битови отпадъци и наетия контейнер за
строителни отпадъци складираните боклуци в общите части. На 03.06.2021г. бил сключен нов
договор между св. И. от една страна и В. И. и К. И. от друга, които трябвало да пренесат,
изхвърлят в контейнер, всички битови отпадъци, дъски, плочки и др. строителни отпадъци от
общите части на терена.
Във връзка с договора от 03.06.2021г., на същата дата – сутринта, около 08:00 – 09:00 часа,
били предприети действия по почистване на отпадъци в комплекса. Наетите работници се явили в
комплекса и започнали да извършват дейност по сортиране на намиращи се в общите части вещи.
На място били подсъдимият Б. и свидетелите И. и Й., които наблюдавали дейността им. По същото
време в съседния комплекс се намирал св. В.Р. и участвал в извършването на пролетно почистване.
Той отговарял и за апартамент на украински граждани в комплекс „А.“. Св. Р. забелязал, че в
комплекс „А.“ се извършва дейност, свързана с изнасяне на вещи, поради което сигнализирал на
тъжителя Л.. Последният се отзовал незабавно и пристигнал на място в комплекс „А.“, където се
противопоставил на дейността, организирана от свидетелите И. и Й. и подсъдимия Б.. При
идването на тъжителя на място били св. И. и двамата работници, от които Л. поискал сметка за
извършваната дейност. Тъжителят сигнализирал на телефон 112 за дейността, която се извършва в
комплекса. На място слязъл и подсъдимия Б. и започнал разговор на висок тон между него и Л..
Видно от докладна записка (на л. 134 от делото) сигналът на Л. бил приет в ОДЧ РУ Несебър във
връзка с възникнал спор относно изхвърляне на вещи и строителни материали от комплекс „А.“ к.
к. „Слънчев бряг“. Този сигнал бил посетен около 10:00 часа на 03.06.2021г. от служители на РУ
Несебър, сред които Й.Д. и М. Д., които установили лицата Д.Л., Л.Б. и И.И.. Св. Й. също възприел
случващото се и слязъл да види какво се случва и каква е причината да се явяват полицейски
служители. Със съдействието на полицейските служители конфликтът бил преустановен, а на Л.Б.
и Л. били съставени протоколи за предупреждение (на л. 138 – л. 139 от делото) и всеки от тях бил
приканен да не отправя обиди, закани и заплахи към другия.
Така установената фактическа обстановка съдът прие на база събраните по делото писмени
2

доказателства, вкл. материалите по преписка № 304000-7442/2021г. по описа на РУ Несебър и
показанията на свидетелите Й. и И.И.. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелка К. не
могат да се кредитират, а тези на Р. – не могат да се кредитират в пълнота.
По отношение на показанията на св. Р. следва да се обърне внимание на първо място, че в
определените техни части (именно касаещи разменените реплики между Л. и Б.) същите не
кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Следва да се обърне внимание, че за
процесния инцидент на 03.06.2021г. са сигнализирани органите на полицията, като по случая е
образувана цитираната по-горе преписка (заверени препис от материалите по която са приобщени
по делото – на л. 95 – л. 149). Видно от изготвената докладна записка на полицейски служители,
които са посетили мястото на инцидента на 03.06.2021г., около 10:00 часа (на л. 134 от делото) на
място не е установен свидетелят В.Р.. Това обстоятелство, удостоверено по надлежен начин от
компетентните органи, е в противоречие с показанията на Р., че когато пристигнала полиция „той
бил на място“. Наред с това полицейските служители, при пристигането са установили на място и
св. И., което отново е в пълно противоречие с показанията на Р., който твърди (и то с
изключителна категоричност), че И.И. не бил там по време на конфликта между Л. и Б.. Освен това
свидетелят Р. посочва, че бил извикан в полицията да даде сведения за инцидента, което
действително се установява от материалите по преписката, но в сведенията (дадени в деня на
конфликта – 03.06.2021г. на л. 133 от делото) той изрично е посочил, че ролята му в разигралия се
конфликт се свела до това да уведоми по телефона Д.Л. за обстоятелството, че от комплекса се
изнасят вещи. Самият свидетел (в сведението) изрично е посочил, че не е запознат и не го
интересува какви са техните спорове. Под тези свои изявления от 03.06.2021г. той е положил
подписа си. Ето защо той писмено е декларирал, че не е запознат с подробности относно
възникналия спор между Л. и Б. (което логично би следвало да означава, че не е възприел
конкретни разменени реплики между тях). В същото време – при разпита си като свидетел, той
излага друга версия, а именно, че е възприел Л.Б. да изрича спрямо тъжителя думите „украински
глупак“ и „бежанец“. Впрочем дадените от него данни в сведението напълно кореспондират и с
показанията на свидетеля Й., който сочи, че е видял Р. по-скоро да минава покрай мястото на
инцидента – от далеч, но не и да е бил в близост до участниците. Може да се направи извод, че
участието на В.Р. се свежда до това, че е възприел работници да изнасят материали от комплекса и
е сигнализирал за това на Л. по телефона. След идването на Л. Р. не е бил в близост до
участниците в инцидента и показанията му в тази посока противоречат както на всички материали
по преписка в РУ Несебър, така и на собствените му сведения, дадени пред полицейските органи,
на констатациите на полицейските органи, явили се на място, а така също и на показанията на друг
разпитан свидетел – св. Й.. Тук е моментът да се посочи, че св. Р. изобщо не излага твърдения Б. да
е насочвал към Л. изразите „имигрант“ и „украински боклук“, тъй като думата „имигрант“ не се
споменава от Р., а изразът „украински боклук“ се споменава от него, но само доколкото чул Б. да
го изрича, без Р. да твърди, че словосъчетанието е било насочено към тъжителя.
Показанията на св. Р. противоречат и на показанията на св. К., което е допълнително
основание същите да не могат да бъдат кредитирани. Свидетелят Р. излага твърдения, че
първоначално бил в съседния комплекс и правел пролетно почистване. Твърди, че едва когато
отишъл в комплекс „А.“ св. К. дошла, защото и тя била в същия комплекс, в който Р.
първоначално бил, но чула виковете. От своя страна К. излага друга версия, а именно, че през
цялото време тя и Р. били заедно и наблюдавали от разстояние как се изнасят материали от
комплекс „А.“, като били заедно когато Р. се обадил на Л.. Според тази свидетелка в комплекса
първо влязъл тъжителят, а впоследствие – тя и В.Р. (отново заедно). Това разминаване между
показанията на двамата свидетели, следва да бъде отчетено като съществено. Вярно е, че между
03.06.2021г. и разпита им (в открито съдебно заседание на 30.03.2022г.) е изминал сравнително
дълъг период от време, но прави впечатление, че и двамата свидетели помнят точната дата на
инцидента – 03.06.2021г. Наред с това и двамата свидетели помнят конкретни изрази (и двамата
посочват, че Б. нарекъл Л. с думите „бежанец“ и „украински глупак“, а след конкретен въпрос на
повереника на тъжителя потвърждават, че са чули и думите „украински боклук“, без да
конкретизират дали са били насочени към Л.). След като си спомнят подобни подробности от
процесния конфликт, не съществува логична причина да не си спомнят своето участие в него.
Няма как да се приеме за достоверно разминаване в показанията им, касаещо начина, по който са
3

възприели изразите, мястото където са се намирали и начина, по който са се придвижили до
комплекс А.. Излагането на различни твърдения за тези обстоятелства е в пълен противовес с
напълно еднаквите им показания относно датата на инцидента и точните думи изрази, използвани
от Б.. Последното от своя страна е индиция, че показанията на тези свидетели, в частта им относно
датата на инцидента и точните използвани изрази по време на него, са по-скоро в резултат на
предварителна уговорка, касаеща съществените елементи на претендираното деяние. Показателно
в подобни случаи е, че за останалите подробности, свързани с инцидента, показанията на
свидетелите се различават съществено.
Впрочем няма нито едно доказателство (освен показанията на св. Р., които както се
установи в тази част страдат от съществени неточности и липса на логика), че свидетелката К. е
присъствала на инцидента. Тя не е забелязана нито от останалите очевидци – свидетелите Й. и И.,
нито от явилите се на място полицейски служители, нито е привикана да дава сведения за случая в
полицията. Както се установи – свидетелят Р. е извикан да дава такива сведения и ако с него е
имало други очевидци на инцидента е било логично да ги посочи, а вместо това той е заявил, че не
се интересува какви са техните спорове. Нещо повече – за целите на настоящия процес подадената
тъжба очертава фактическите рамки на обвинението и чрез нея тъжителят въвежда в процеса
своите твърдения за възникналия инцидент. В тъжбата изрично е посочено, че обидите са нанесени
в присъствието на В.Р., но тъжителят по никакъв начин не е изложил твърдения, че св. К. е била на
мястото на инцидента. Дори в даденото сведение за случая от 03.06.2021г. (на л. 137 от делото)
тъжителят изрично е посочил В.Р., като лицето, което му е сигнализирало за инцидента, но не
заявил нищо за присъствие на св. К.. Налага се извод, че няма нито едно доказателство по делото
(вкл. и твърденията на тъжителя), което да сочи, че свидетелката К. е била на мястото на
инцидента.
Показанията на св. К. също противоречат на обективно установените от полицейските
служители данни, тъй като тя също (подобно на св. Р.) твърди, че в комплекс „А.“ са били
единствено Л.Б. и Л., ведно с двамата работници, т.е. с показанията си изключва присъствието на
св. И., който обаче е установен на място от полицейските служители . Изключително нелогична е и
причината, която св. К. изтъква, за да обоснове, че помни датата 03.06.2021г., а именно, че свързва
тази дата с „поставки за алкохол, които се изнесоха, които бяха безценни“. Съдебният състав не
намира логична причина точно поставки за алкохол да оставят в съзнанието на свидетелката
толкова ярък спомен за конкретна дата.
В заключение може да се посочи, че показанията на свидетелите В.Р. и К. са
противоречиви помежду си, като показанията им (на Р. в частта, касаеща инцидента, а на К. -
изцяло) противоречат на целия събран доказателствен материал, вкл. показанията на останалите
разпитани свидетели, но и на събраните писмени доказателства и удостоверените констатации от
полицейски служители. Прави впечатление, че двамата свидетели са категорични единствено за
датата на деянието и за определени изрази, които твърдят, че са използвани от Б. спрямо Л., но по
всички други компоненти от сочения инцидент показанията им са непълни, неточни, неясни и
противоречиви. Съдът – на база целия събран доказателствен материал формира убеждението си,
че участието на св. Р. в конкретния случай се е свело единствено до уведомяване на Л. по
телефона, че от комплекса се изнасят вещи, като след това уведомяване се е дезинтересирал от
случващото се, а св. К. изобщо не е присъствала в комплекс А. на 03.06.2021г. – по време на
инцидента.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на св. И.. Това е така, тъй като са
събрани достатъчно писмени доказателства (договор от 23.05.2021г., договор от 03.06.2021г.,
протокол за почистване на идеални части, разписка за извършени услуги), които сочат, че св. И. е
имал съществено участие в инициативата за изнасяне на вещи от комплекса на 03.06.2021г., която
е станала повод за възникналия конфликт. Логично е след като този свидетел е подписал договор
на 03.06.2021г. да помни датата (или да може да провери същата в унисон с правото си по чл. 122,
ал. 1 от НПК да си служи за дати с бележки, които се намират у него и се отнасят до неговите
показания). Освен това показанията му са логични и хронологични и описват в пълнота развитието
на ситуацията. Тук е моментът да се посочи, че точният час на събитията не може да бъде
определен като съществен фактор, тъй като свидетелите Й. и И. са категорични, че става въпрос за
4

събития, които са се случили сутринта на 03.06.2021г. (самите полицейски служители са се явили
около 10:00 часа и са удостоверили това обстоятелство), което се приема от съда за достатъчно по
отношение на времето, отразено в показанията на тези свидетели. Няма как да се изисква от
свидетелите да посочват точен час на събитията, като приблизителното посочване на часа (при
липсата на големи разлики) се приема за достоверно от съда. От показанията на св. И. се
установява, че Л. вдигнал скандал на работниците (което се потвърждава от писмени сведения на
Тодор Узунов, дадени в рамките на полицейската проверка – на л. 136 от делото), че на място
дошла патрулна кола и подсъдимият и тъжителят започнали да говорят помежду си и с
полицейските служители, но св. И. не е установил изричането на посочените в тъжбата думи.
Показанията на св. И. са в унисон и с неговите сведения, дадени от 03.06.2021г. Липсват
съществени разминавания и противоречия, които да налагат дискредитирането на тези показания.
Напълно съответстват и на показанията на св. Й., който също е бил участник в инициативата по
изнасяне на вещи (което се установява от подписа му в протокол за почистване на идеални части
на л. 70 от делото от 20.05.2021г.). Логично е като участник в инициативата и този свидетел да е
запомнил дата, като версията му напълно съответства както на дадените от него сведения пред
полицейските органи, така и на показанията на св. И.. Й. също посочва, че сутринта на 03.06.2021г.
започнало въпросното изнасяне на отпадъци, след което се прибрал в апартамента си, но в даден
момент видял пристигането на полицейска кола и слизайки долу, за да види какво се случва,
заварил тъжителя и подсъдимия, като всички говорили с полицейските служители. Тази версия
напълно съвпада с изнесеното от св. И. за начина, по който са се развили събития и хронологията
им.
Принципно вярна е тезата на повереника на тъжителя, че след като тези двама свидетели не
са чули обидните изрази, това не означава непременно, че такива не са използвани, тъй като
действително е било напълно възможно в даден кратък момент Б. и Л. да са провели разговор,
който да не се е възприел от други лица. Както се посочи обаче – показанията на свидетелите Р. и
К. не се кредитират от съда, поради което не може да се приеме за доказано и, че изразите са
използвани.
Съдът в пълнота кредитира всички събрани по делото писмени доказателства – нотариални
актове, уведомления до Община Несебър, протоколи от общи събрания, всички материали по
преписка № 304000-7442/2021г. по описа на РУ Несебър. Както се посочи тези доказателства
спомагат проверката на гласните доказателствени средства, като чрез съпоставка и анализ между
писмените и гласните доказателствени средства съдът взе решение кои от тях да кредитира и кои
не. Не може да се приеме тезата на защита, че съставения писмен документ (на л. 66 от делото),
който носи подписа на подсъдимия Б., по някакъв начин може да е косвено доказателство,
свързано с процесното деяние. Очевидно се касае за ситуация, свързана с изработването на ключ
от портала в комплекса, която няма нищо общо с конкретния случай, а освен това в посочения
документ липсват квалификации, които да са насочени директно и лично към Л..
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът достигна до извод,
че не е доказано подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение. Това е така, тъй като използване на изразите „украински боклук“ и
„имигрант“ от Б. спрямо Л. изобщо не се доказа по делото (дори и свидетелите Р. и К. не твърдят
думата „имигрант“ да е използвана, а за израза „украински боклук“ не излагат твърдения да е
насочен спрямо Л.). Използването на останалите изрази – „украински глупак“ и „бежанец“, също
остава недоказано по делото, тъй като съдът не кредитира единствените доказателствени
източници, които навеждат към използването им – показанията на свидетелите К. и Р..
Ето защо един от обективните елементи на претендираното деяние – използването на
обидни изрази от подсъдимия спрямо тъжителя, не се установява по делото. След като единият от
елементите от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение, остава
недоказан по делото, то деянието е несъставомерно и въз основа на този извод съдът прие, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Освен това по отношение на израза „имигрант“ деянието изначално няма как да е
съставомерно, тъй като имигрантът е човек, който напуска страната си, за да се установи да живее
трайно в друга държава, а видно от разрешение за пребиваване (на л. 10 от делото) тъжителят е
5

направил именно това, като се е установил да живее продължително в Република България, макар
да е гражданин на Руската Федерация. Бежанците също са хора, които се намират трайно извън
пределите на собствената си държава, като по отношение на този израз също няма как да е налице
състав на престъпление, тъй като дори и да се беше доказало, че го е използвал, подсъдимият не би
могъл да формира умисъл за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като той не
би могъл да знае точния статут на тъжителя, в качеството му на гражданин на друга държава,
който пребивава трайно на територията на Република България.
Всичко изложено до тук мотивира съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за невиновен и на основание чл. 304 от НПК да го оправдае за извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
С оглед оправдаването на подсъдимия за извършване на престъплението по чл. 146, ал. 1 от
НК, то и предявеният граждански иск се явява неоснователен. Фактическият състав на чл. 45 от
ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде уважен иска, включва следните елементи:
противоправно и виновно деяние на подсъдимия, в причинна връзка с което са настъпили вреди за
пострадалия. По делото не се доказва подсъдимият да е нанесъл обиди на тъжителя, следователно
не е доказано негово противоправно поведение. Поради тази причина предявеният граждански иск
за присъждане на сумата от 2 000 лв. – неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК, беше отхвърлен.
Така мотивиран съдът произнесе присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	43
Дата:	9 септември 2022 г.
Съдия:	Валери Владимиров Събев

Дело:	20212150200553
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 юли 2021 г.

Присъда по дело №553/2021 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите