МОТИВИ към ПРИСЪДА №25/18.11.2015г. по НОХД №109/2015г. по описа на РС-Гълъбово:
Против подсъдимия Б.С.К. *** е
повдигнато обвинение за това, че на
19.02.2015г. в гр.Гълъбово, с цел да набави за себе си имотна облага придобил
чужди движими вещи-20бр. железобетонни колове на обща стойност 100,00лв./сто
лева/, собственост на П.Т.С., за които предполагал, че са придобити от Т.Т.К. и
С.Н.С. чрез престъпление (кражба по чл.195, ал.1, т.2, във вр. чл.194, ал.1 НК) - престъпление
по чл.215, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да бъде
наложено наказание в минимален размер, предвид ниската стойност на вещите –
предмет на престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия, а именно една
година “лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.
Подсъдимият не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира
за несъставомерност на изпълнителното деяние, твърди, че липсва умисъл за
извършване на престъпление и моли подсъдимият да бъде оправдан.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства във връзка с повдигнатото обвинение приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелите Т.Т.К., С.Н.С. и подсъдимият
Б.С.К. ***, познават се и са в добри отношения помежду си.
Свидетелят П.Т.С. *** и е земеделски
производител, като стопанисва лозов масив в местността „Биволан” в землището на
гр.Гълъбово. По редовете на лозите в лозовият масив на свидетеля С. има забити
железобетонни стълбове с опънати на тях телове, за които се прихващат лозите.
Железобетонните колове са с размери -
230см. х 9см. х 9см.
В началото на месец февруари 2015 година, свидетелите Т.Т.К.
и С.Н.С. разбрали от подсъдимия Б.С.К., че на последния са му необходими 20
железобетонни кола.
Свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. се уговорили с кон и
каруца да отидат до лозовите масиви в западният край на гр.Гълъбово, местността
„Биволан”, от където да извадят железобетонни
колове, които в последствие да продадат на подсъдимия Б.С.К..
Според замисленото на 19.02.2015г. рано сутринта
двамата свидетели Т.Т.К. и С.Н.С. се придвижили с кон и каруца до местността
„Биволан” в землището на гр.Гълъбово. Двамата започнали да вадят колове от
лозовия масив на свидетеля П.Т.С.. При опита си да вадят железобетонните колове
чрез разклащане и дърпане, двамата свидетели счупили пет такива кола и извадили
двадесет кола. Счупените колове двамата свидетели оставили в лозовият масив, а извадените здрави колове натоварили
в каруцата. Отнетите по този начин железобетонни колове двамата свидетели Т.Т.К.
и С.Н.С. откарали до дома на подсъдимия Б.С.К.. За доставените му колове подсъдимият
Б.С.К. заплатил на свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. 40.00лв. (по 2.00 лева за кол).
При закупуването на коловете от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С., подсъдимият Б.С.К.
предполагал, че са придобити от тях чрез престъпление (кражба). Подсъдимият Б.С.К.
при закупуването на коловете забелязал, че по същите с блажна боя са надписани
инициалите „ПТ” (първите букви на собственото и бащино име на свидетеля П.Т.С.).
Непосредствено след като закупил коловете от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С., подсъдимият
Б.С.К. нанесъл боя върху коловете, като заличил инициалите „ПТ”. На 20.02.2015г.
подсъдимият Б.С.К. продал 15 от закупените от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С.
железобетонни колове на свидетеля Т.Т.А. за сумата от 60.00 лева (по 4.00 лева
за кол).
По така повдигнатото обвинение подсъдимият Б.С.К. дава
обяснения, че свидетелят Т.Т.К. му е предложил колове за продажба. Подсъдимият
имал нужда от колове, тъй като си правил ограда. Той се съгласил да купи колове
от свидетеля Т.Т.К. – 20 броя на цена по 2,00лв. за кол, като изрично го
попитал дали не са крадени. Свидетелят Т.Т.К. уверил подсъдимия, че коловете не
са крадени, а той е работил за тях. Коловете били докарани до дома на
подсъдимия от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. с каруца. Подсъдимият видял, че има
изписани с блажна боя инициали на коловете и ги боядисал с бяла боя. На другия
ден при подсъдимия дошъл свидетелят Т.Т.А., който търсил да купи колове и
подсъдимият му продал 15 кола от тези, които бил купил от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С.
на цена по 4,00лв. за кол.
Подсъдимият твърди, че не е знаел и не е можел да
предположи, че коловете са крадени от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С., поради което
не е извършил престъплението, в което е обвинен.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани в качеството на свидетели лицата Т.Т.К., С.Н.С., П.Т.С. и Т.Т.А..
От показанията на свидетеля Т.Т.К. се установява, че той,
предложил на подсъдимия Б.С.К. да му продаде железобетонни колове. Казал му, че
коловете не са крадени, а са от неговия двор. Свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. към
този момент не притежавали колове, а планирали да откраднат такива от лозовите
масиви край гр.Гълъбово. Рано сутринта свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. отишли с
коня и каруцата на свидетеля С.Н.С. и откраднали 20 броя железобетонни колове,
които закарали до дома на подсъдимия. Продали му ги по 2,00лв. на кол – общо за
40,00лв. На коловете имало написани някакви инициали, свидетелят предполага, че
са били инициалите на собственика. Подсъдимият отново попитал дали коловете не
са крадени, тъй като явно предполагал, че са. Свидетелят уверил подсъдимия, че
коловете били негови.
От показанията на свидетеля С.Н.С. се установява, че свидетелят
Т.Т.К. бил говорил с подсъдимия да му доставят железобетонни колове. Тъй като
свидетелят С.Н.С. имал кон и каруца, свидетелят Т.Т.К. го извикал заедно да
вземат коловете от лозята край гр.Гълъбово и да ги закарат на подсъдимия. Взели
20 кола и ги закарали при Б.С.К.. На коловете имало написани някакви букви.
Подсъдимият платил на свидетелите по 2,00лв. за кол, общо 40,00лв. Още същия
ден подсъдимият боядисал коловете с бяла боя. Свидетелят не присъствал на
разговорите между свидетеля Т.Т.К. и подсъдимия Б.С.К. относно това, откъде са
коловете и дали са крадени. В присъствието на свидетеля С.Н.С. тези въпроси не
били коментирани.
От показанията на свидетеля П.Т.С. се установява, че
същият обработва около 30 дка лозя в местността „Биволан” край гр.Гълъбово. В
периода на резитбата на лозята една сутрин свидетелят като отишъл в имотите,
които обработвал, установил, че около 30 кола липсвали и 4-5 кола били счупени.
От коловете имало и нови, и втора употреба. Всички колове били белязани с
инициалите на свидетеля „ПТ”.
От показанията на свидетеля Т.Т.А. се установява, че
на 18.02.2015г. е срещнал подсъдимия и го е попитал дали някой не продава
циментови колове. Подсъдимият първоначално не знаел какво да отговори, но после
казал, че щял да разпита и да се обади на свидетеля, ако намери. На
20.02.2015г. подсъдимият Б.С.К. се обадил на свидетеля Т.Т.А. и му казал, че
има колове и свидетелят може да ги вземе от неговата къща. Свидетелят отишъл по
указанията на подсъдимия до къщата му с товарна кола и купил 15 броя колове по
4,00лв. броя – общо 60,00лв. Коловете били боядисани с бяла боя. Свидетелят е
категоричен за датите на срещата му с подсъдимия и на купуването на коловете.
Той не е питал подсъдимия откъде има коловете.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Т.С.
и Т.Т.А., тъй като същите са непротиворечиви, подкрепят се от другите
доказателства по делото и отразяват личните впечатления на свидетелите.
Съдът кредитира с доверие
и показанията на свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С.,
които са се признали за виновни в извършването на кражба на железобетонните
колове – предмет на престъплението и по настоящото дело, и друг състав на
РС-Гълъбово е одобрил сключеното между тях и РП-Гълъбово споразумение за същото
деяние. Между показанията на свидетеля С.Н.С. дадени на досъдебното
производство и тези в съдебното следствие е налице противоречие по отношение на
обстоятелството дали на подсъдимия е било известно, че коловете са били
крадени. Поради тази причина съдът прочете в съдебно заседание обясненията на С.Н.С.,
дадени в качеството му на обвиняем по досъдебното производство от 01.04.2015г.
по реда на чл.281, ал.2, във връзка с чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Съдът приема за
достоверни показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие, а
именно, че не е присъствал на разговорите на свидетеля Т.Т.К. с подсъдимия и не
знае какво са говорили за произхода и собствеността на коловете. Това
обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Т.Т.К..
От показанията на свидетелите се установява, че на
19.02.2015г. Т.Т.К. и С.Н.С. са извършили кражба на 20 броя железобетонни
колове от лозов масив, стопанисван от П.Т.С.. Същите колове са били продадени
на подсъдимия Б.С.К. на цена по 2,00лв. за кол – общо 40,00лв. Коловете са били
белязани с инициалите „ПТ” на собственика им П.Т., като подсъдимият още в деня
на покупката е боядисал коловете така, че инициалите да не личат. Освен това подсъдимият
е знаел, че свидетелят Т.Т.А. търси да закупи колове и на 20.02.2015г.
подсъдимият е продал на свидетеля Т.Т.А. 15 броя колове по 4,00лв броя – общо
за 60,00лв.
С протокол за доброволно предаване от 24.02.2015г. подсъдимият
Б.С.К. *** 5 броя железобетонни колове с обяснението, че ги е закупил от свидетелите
Т.Т.К. и С.Н.С..
Видно от назначената при разследването съдебно оценителна
експертиза, стойността на отнетите от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. 20 броя железобетонни колове и 5 такива
счупени при опита им за отнемане – общо 25 броя колове, собственост на свидетеля
П.Т.С. възлиза на 125.00 лева.
Стойността на железобетонните колове, които
подсъдимият Б.С.К. придобил като предполагал, че са придобити от свидетелите Т.Т.К.
и С.Н.С. чрез престъпление възлиза на 100.00 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава и от протоколите и другите документи, приложени към
досъдебното производство и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на
основание чл.283 от НПК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Б.С.К. ***, с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими
вещи-20бр. железобетонни колове на обща стойност 100,00лв./сто лева/,
собственост на П.Т.С., за които предполагал, че са придобити от Т.Т.К. и С.Н.С.
чрез престъпление кражба.
Нормата на чл.215 от НК
криминализира три форми на изпълнителното деяние, от които значение за
настоящото обвинение има придобиването - обобщително понятие, което обхваща
всички възможни прояви на добиване по производен начин, със съгласието на
досегашния владелец, на власт на разпореждане върху инкриминирания предмет
(купуване на престъпно придобитата от другиго чужда вещ, нейната замяна,
получаването й в залог, или дарение). Няма спор относно обстоятелството, че
вещите, предмет на престъплението са били закупени от подсъдимия, т.е.
придобити.
За престъпната съставомерност по
чл.215 от НК са изискуеми и определени субективни характеристики на
противоправното посегателство - умишлено виновно поведение и специална цел. Необходимият умисъл включва представи за обективните
признаци на деянието, като по отношение на престъпния произход на вещта
съществува особеността, че извършителят може да знае или от обстоятелствата да
предполага това. От значение в тази насока са естеството на вещите; тяхното
количество; опаковка; произход; възможност изобщо правомерно да бъдат
притежавани от лицето, което ги предлага; цената на която се „продават” ;
поведението на насрещния контрагент и т.н. В случая подсъдимият се е познавал със свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. и е имал представа за тяхното
съдебно минало. Подсъдимият също е осъждан за престъпления срещу собствеността,
макар и реабилитиран. Тези обстоятелства навеждат на извода, че подсъдимият би
могъл да предположи, че свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. ще му продадат вещи, които са били обект на престъпление,
а не техни собствени вещи. Освен това цената, на която са сключили сделката
подсъдимия и свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. е половината от пазарната цена на вещите. Най-значим аргумент в подкрепа
на обвинителната теза е, че закупените от подсъдимия колове са били белязани с
инициалите на собственика. Именно заради подозрението си, че коловете са били
крадени, подсъдимият почти незабавно е пребоядисал коловете с бяла боя, така че
инициалите да не личат. Това той е направил и поради намерението си да продаде
същите вещи на свидетеля Т.Т.А. и за да не възбуди съмнение и у
него и да се осуети продажбата. В случая показанията на свидетеля Т.Т.К., че е уверил подсъдимия, че коловете не са крадени, имат
за цел да подкрепят защитната теза на подсъдимия, но независимо от това дали
свидетелят Т.Т.К. ясно е заявил, че коловете са
негови, а не крадени, на първо място подсъдимият е знаел, че свидетелят няма
откъде да има такива колове, и на второ място – от поведението на подсъдимия
/пребоядисването на коловете преди продажбата им на Т.Т.А./ става ясно, че подсъдимият е предполагал, че коловете са крадени именно
от лицето, чиито инициали са написани на тях. Значение има и обстоятелството,
че продажбата на коловете е станала не в деня на първоначалния разговор на
свидетеля Т.Т.К. и подсъдимия, а на следващия
ден, т.е. за подсъдимия е следвало да бъде пределно ясно, че ако свидетелят Т.Т.К. има налични свои вещи за продажба, то той е можел
да му ги продаде още същия ден, а не на следващия. Обстоятелството, че
продажбата става на следващия ден означава, че на свидетеля Т.Т.К. му е нужно време да се снабди с вещите, които е договорил
да продаде на подсъдимия – очевидно чрез престъпление кражба.
Предвидената като субективен елемент на
вещното укривателство користна цел може да бъде реализирана чрез получаване на
„възнаграждение” в пари или в натура за укриването или за спомагането вещта да
бъде отчуждена, чрез нейното безмъзмездно придобиване или купуването й по цена,
по-ниска от пазарната за свои нужди или за продажба, като за осъждането на
дееца не е нужно преследваното набавяне на имотна облага да бъде действително
постигнато. В случая
подсъдимият е закупил 20 броя колове за общата сума от 40,00лв., а е продал на
свидетеля Т.Т.А. 15 броя колове на обща стойност
60,00лв., т.е. налице е реално обогатяване на подсъдимия. Подсъдимият освен
това е знаел, че свидетелят Т.Т.А. търси да закупи колове и именно
това го е мотивирало да придобие коловете от свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С., за да може да ги продаде на
свидетеля Т.Т.А. на по-висока цена.
По отношение на приложението на
чл.218б, ал.1 от НК, съдът намира, че с оглед на одобреното споразумение, с
което свидетелите Т.Т.К. и С.Н.С. са осъдени за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.5, във връзка с
чл.194, ал.1 от НК по настоящото дело, то не са налице предпоставките за
прилагане на чл.218б, ал.1 от НК, тъй като той касае вещно укривателство
свързано с кражба по чл.194, ал.3 и чл.195, ал.4 от НК.
Относно обстоятелството дали случаят е маловажен
съдът намира следното: Съгласно съдебната практика маловажен е този
случай, при който степента на обществена опасност и моралната укоримост са
по-ниски в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. При
разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на извършеното при
условията на чл.93, т.9 от НК престъпление и при обсъждане на обективираната в
термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен
в своите решения, че трябва да се преценят в кумулативна даденост както
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на
неговите времеви и пространствени измерения; реализирания механизъм;
характеризиращите инкриминирания предмет, особености; липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите,
ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и
фактите за личността на автора на престъпното посегателство. Престъпното деяние
по чл.215 от НК е своеобразно съпътстващо престъпление. То има за цел не само
облагодетелстване на дееца и обикновено и на извършителите на другото
престъпление /в случая кражба/ по престъпен начин, но и прикриване на
последиците от другото престъпление /кражба/, чрез реализиране на предмета на
престъплението. Поради тази обстоятелства стойността на предмета на
престъплението не може да бъде единствен критерий за неговата обществена
опасност. Законодателят е обвързал обществената опасност на вещното
укривателство с обществената опасност на съпътстващото го престъпление именно в
разпоредбата на чл.218б от НК, в който е предвидена административна, а не
наказателна отговорност за вещно укривателство, което е свързано с кражба –
маловажен случай. По настоящото дело кражбата, извършена от свидетелите Т.Т.К.
и С.Н.С. не представлява маловажен случай, заради което не може да се приеме,
че вещното укривателство, свързано с нея е маловажен случай заради стойността
на предмета на престъплението. Всички
тези обстоятелства опровергават доводите за малозначителност на деянието.
По описания начин, с деянието си от
обективна и субективна страна подсъдимият Б.С.К. осъществил престъпният състав
на чл.215, ал.1, от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен, съдът прие за установено, че същият е извършил конкретното престъпление
при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод
навежда изложената фактическа обстановка, приета от съда за установена, в
частност – наличието на предварителна уговорка за реализация на вещите, предмет
на престъплението, а именно продажбата им на свидетеля Т.Т.А..
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от вида и
размера на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление –
лишаване от свобода от една до шест години, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като взе предвид и целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК. В тази насока съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и ниската стойност на
предмета на престъплението.
Воден от изложеното, съдът
определи и наложи на подсъдимия Б.С.К.
наказание при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно “лишаване от свобода”
за срок от една година. С оглед липсата на отрицателни предпоставки за
прилагане на чл.66 от НК, съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание с изпитателен срок от три години.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия Б.С.К. са незачитане на
законите на Република България, гарантиращи правото на собственост на
гражданите и стремежът за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Предвид факта, че настоящият
съдебен състав призна подсъдимия Б.С.К.
за виновен
по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото в размер на 35,35лв., следва да бъдат присъдени в негова
тежест, от които 15,35лв следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР –
Стара Загора, а на РС – Гълъбово, сумата в размер на 20,00лв.
Съдът постанови веществените доказателства – 5 броя железобетонни колове, намиращи се на съхранение в
РУП-Гълъбово, предмет на
престъплението, да бъдат върнати на свидетеля П.Т.С.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: