РЕШЕНИЕ
№ 7672
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110142837 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди да е доставил на
ответниците АТ. Б. М., АЛ. АТ. М. и Н. АТ. ГР. топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди
ответниците да са ползвали енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди последните да заплатят
разделно, при квоти 4/6 за ответника А.М. и по 1/6 за ответниците А.М. и
Н.Г., следните суми: сумата от 1 088,97 лв., представляваща стойност на
консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ......, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.07.2021г. до
окончателното плащане; сумата от 139,37 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2019г. до 07.07.2021г.; сумата от 50,44 лв., представляваща
стойност за извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 22.07.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 10,05 лв.
– законна лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2018г. до
07.07.2021г. върху претендираната цена за услугата дялово
разпределение.Претендира разноски.
В молба от 24.03.2022г. признава, че от ответниците е постъпило плащане
в размер от 1 288,83 лв., с което били погасени част от вземанията за
1
главница, мораторни лихви и съдебни разноски, като непогасена останала
сумата от 287,23 лв., представляваща главница за стойност на доставена
топлинна енергия.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответниците АТ. Б. М., АЛ. АТ. М. и
Н. АТ. ГР. са постъпили писмени такива, в които се възразява, че
претендираните суми са заплатени изцяло на 26.10.2021г., като е представено
и преводно нареждане.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Страните не спорят, че са обвързани от валидно облигационно отношение,
съществувало през исковия период / м.05.2018г. до м.04.2020г./.
Между страните няма и спор за реално доставеното и консумирано
количество на топлинна енергия, както и за извършената услуга дялово
разпределение, поради което съдът приема, че посочените от ищеца суми и
обективирани в представените писмени доказателства /фактури и
изравнителни сметки/ съответстват на реално доставеното количество
топлинна енергия, възлизаща в общ размер на 1 088,97лв. за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно с начислена мораторна лихва в размер на
139,37 лв. за периода от 15.09.2018г. до 15.07.2021г. , както и на сумата от
50,44лв., представляваща стойност за извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. и сумата от 10,05 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2018г. до
07.07.2021г. върху претендираната цена за услугата дялово разпределение.
Като писмено доказателство по делото е представено платежно нареждане
от 26.10.2021г. с основание „исково производство по дело
20211110142837/2021“, от съдържанието на което се установява, че
ответникът Н. АТ. ГР. е заплатила в хода на процеса сумата в размер на
1288,83 лв. С изрично изявление ищецът потвърждава, че банковата му
сметка е заверена с посочената сума, но твърди, че останала незаплатена
главница за топлинна енергия в размер на 287,23 лв. Ответникът Н.Г. твърди,
че с плащането на сумата от 1288,83 лв. е погасила задълженията по исковете
на тримата ответници, доколкото това е общият размер на предявените срещу
2
тримата ответници искове.
Основният спорен между страните въпрос е с извършеното плащане какви
пера по задължението се погасяват.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение
№ 3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76,ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на
чл.76, ал.2 ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира,
че с извършеното плащане е погасена мораторната лихва в размер на 139,37
лв. върху вземането за топлинна енергия, 10,05 лв. – мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение, законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, дължима от датата на подаване на исковата молба
/22.07.2021г./ до датата на извършеното плащане /26.10.2021г./, чийто размер
възлиза на 29,34 лв., законната лихва върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение, дължима от датата на подаване на исковата молба
/22.07.2021г./ до датата на извършеното плащане /26.10.2021г./, чийто размер
възлиза на 1,36 лв., както и дължима главница за топлинна енергия
/доколкото задължението е по-старо от това за дялово разпределение и по
аргумент от чл.76, ал.2 ЗЗД се погасява първо/ в размер от 1088,97 лв., както
и частично вземането за извършена услуга дялово разпределение в размер от
19,74 лв. Съдът не споделя съображенията на ищеца, че с извършеното
плащане следва да се погасят сторени съдебни разноски, доколкото същите не
са ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането, а биха
възникнали като такова под отлагателно условие – едва при влизане в сила на
съдебно решение, с което се установяват сторени по основание и размер
разноски. Следователно, останала е незаплатена единствено главница за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 30,70 лв., т.е. 20,46 лв. за
А.М., 5,12 лв. за А.М. и 5,12 лв. за Н.Г..
За тази сума искът за дължимост на цена за извършена услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 27.10.2021г. /денят, следващ
3
деня на плащането, доколкото с извършеното плащане от 26.10.2021г.
законната лихва, начислена до този момент, е платена/ до окончателното
плащане, следва да се уважи, като искът следва да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 50,44 лв. общо за тримата ответници поради плащане
извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява по реда на чл.235,
ал.3 ГПК.
Следва да се отхвърлят и исковете за стойност на доставена топлинна
енергия и за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение поради плащане, извършено в хода
на процеса, който факт съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото разноски,
доколкото ответниците са дали повод за завеждане на исковото производство
/плащането е извършено едва в хода на процеса след получен препис от
искова молба/. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от
общо 305 лв. за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АТ. Б. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 20,46 лв., представляваща стойност за извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 33,62 лв., искането за
присъждане на законна лихва от 22.07.2021г. до 26.10.2021г., иска по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за заплащане на сумата от 725,98 лв.,
представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.202 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ......, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 92,91 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 07.07.2021г. и за
сумата от 6,70 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2018г. до
07.07.2021г. върху претендираната цена за услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА АЛ. АТ. М., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.79,ал.1,пр. ЗЗД,вр.чл.149ЗЕ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 5,12 лв., представляваща стойност за извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 8,40 лв., искането за
присъждане на законна лихва от 22.07.2021г. до 26.10.2021г., иска по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане на сумата от 181,49 лв.,
4
представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ......, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,40 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 07.07.2021г., за
сумата от 1,67 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2018г. до
07.07.2021г. върху претендираната цена за услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. АТ. ГР., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.79,ал.1,пр. ЗЗД,вр.чл.149ЗЕ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 5,12 лв., представляваща стойност за извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 8,40 лв., искането за
присъждане на законна лихва от 22.07.2021г. до 26.10.2021г., иска по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане на сумата от 181,49 лв.,
представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ......, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,40 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 07.07.2021г., за
сумата от 1,67 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2018г. до
07.07.2021г. върху претендираната цена за услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АТ. Б. М., ЕГН **********, АЛ.
АТ. М., ЕГН ********** и Н. АТ. ГР., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 305 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5