Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Плевен, 03,08,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№6952
по описа
на съда за
2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от
***, представлявано от ***,
чрез адв.В.Г. от САК, против Н.М.Д., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
сумата от 125,64 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски
номер 15172031001 и 21,00 лева – неизплатена цена на лизингово устройство по
договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13,08,2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3855/2020 г. на ПлРС.
Сочи се, че вземането произтича
от договор за ел.съобщителни
услуги с кл.№15172031001/30,09,2013 г., сключен между ответника и
„БТК“ ЕАД, допълнително споразумение към него от
16,12,2016 г., договор за лизинг от 16,12,2016 г. Твърди се, че неизпълнението
на задължението на абоната да
заплати потребените услуги за периода 08,06,2017 г. –
07,09,2017 г. довело до предсрочно прекратяване на договора на 03,10,2017 г.
/датата на деактивация на процесния абонамет, която се генерира автоматично/ и е ангажирало договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 396,23 лева, от които се
претендират 125,64 лева /за три месечни вноски от
по 15,99 лева за мобилна услуга за №**********, три месечни вноски от по 17,99
лева за ползвана цифрова ТВ услуга и три месечни вноски от по 7,90 лева за
ползван допълнителен НВО пакет/. Неизплатени са и 7
лизингови вноски в размер на 3,00 лева всяка по договора за лизинг от
16,12,2016 г. Твърди се, че с договор
за цесия от 16,10,2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърля вземането си срещу
ответника на „С.Г.груп“ ООД, което дружество с последващ договор за цесия от
01,10,2019 г. прехвърля
вземането срещу ответника на ищеца
в настоящото производство, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но
няма представени доказателства за надлежното му уведомяване. Сочи се, че няма
пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с
ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№3855/2020 г. на ПлРС
и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Претендират се разноски. С молба становище от 28,07,2021 г. проц.представител на ищеца ангажира становище по същество
на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.И.Ц. от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим и
основателен с оглед представените доказателства. В с.з. ос.представител на
ответника сочи, че единственото възражение, което би могъл да направи, е за
надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази
становищата на страните, намира за установено следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№3855/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №2031/13,08,2020 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: сумата от 414,27 лева главница, както и сумата 205 лв. разноски по
делото, от които 25,00 лв. внесена държавна
такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Видно е, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената заповед за изпълнение, поради
което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е депозирал искова
молба за установяване съществуване на вземането, премет
на разглеждане в настоящето производство.
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между „БТК“ ЕАД и ответника, предоставяне на дължимите
по договора услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло
изискуемо; наличието на валиден договор за прехвърляне на вземането
първоначално на „С.Г.Груп“ ООД и в
последствие на ищеца; надлежно уведомяване на ответника за настъпилите цесии.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл.140 от ГПК от 06,07,2021 г.
Установява се от
представения препис на договор за ел.съобщителни услуги с кл.№15172031001/30,09,2013
г., сключен между
ответника и „БТК“
ЕАД, допълнително споразумение към него от 16,12,2016 г., договор за лизинг от
16,12,2016 г., сключен между „БТК” АД, в качеството
на доставчик и Н.Д.
в качеството на абонат, че
страните са сключили договор, по силата на
който на ответника са предоставени услуга ***с пакет НВО, за номер
********** – добавена услуга за мобилни данни ***и устройство на изплащане
– ***.
Приобщена
като доказателство по делото е и декларация,
подписана от ответника, с която същият приема ОУ на доставчика на
далекосъобщителната услуга.
От
приложените по делото четири броя месечни сметки се установява начисленията за ползвани услуги и
месечни вноски.
Видно е от приложените Общи условия, за
които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане
цената на предоставяните услуги 15 дни от издаване
на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде
по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че
оспорване на дължимите по фактура
суми пред БТК следва да бъде
извършено в срок до 6 месеца от
датата на издаване на фактурата.
Според предвиденото в
чл.35.1 от ОУ неполучаването
на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението
за плащане в определения срок.
Не се
твърди от ответника плащане на начислените на начислените суми.
Установява се от
представените преписи на 1/Договор за прехвърляне
на вземания от 16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на цедент и „СГ Груп” ООД, в качеството на цесионер, 2/Договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между „СГ Груп” ООД, в качеството на цедент и „Ю.” ЕООД, в качеството на цесионер, 3/извлечение от
Приложение №1 към втория договор и 4/Потвърждение за прехвърляне на
вземания на името на ответника, издадено от БТК ЕАД за цесията от 16,10,2018
г., че вземанията на „БТК”
ЕАД, произтичащи от сключения с ответника договор за далекосъобщителни
услуги са били прехвърлени първоначално в полза на „СГ Груп”, а след това в полза
на ищеца.
От представения препис
на потвърждение за извършената цесия, изходящо
от „БТК” ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило „СГ Груп” да уведоми по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името
на цедента лицата, чиито задължения
са били прехвърлени по силата на сключения
договор за цесия от 16.10.2018г., сред които и ответника
по делото.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите
на длъжника по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено
уведомление до длъжника за извършените
цесии, изходящо от цедента по
договора от 16.10.2018 г., чрез пълномощника
му и от цедента
по договора от 01.10.2019 г.,
което е връчено на ответника като
приложение към исковата молба по правилата на
чл.47 от ГПК.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в
тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „БТК“ ЕАД, предоставяне на дължимите по договора
услуги, валидни договори за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по
договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и
лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
на праводателя си по сключените между ответника и
него договори за доставка на телекомуникационни услуги.
От приетите по делото доказателства се
установява, че вземанията, произтичащи от процесния договор са били прехвърлени
на 16,10,2018 г. от страна на *** в полза на „***, а последното ги е
прехвърлило на ищеца „Ю.” ЕООД на 01,10,2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението,
извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Съгласно трайната практика на ВКС, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установи от доказателствата по
делото, че „СГ Груп” ООД е изготвило уведомление до длъжника за цесиите,
извършени с двата сочени по-горе договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от 16,10,2018 г., съгласно изрично
пълномощно за това действие и в качеството на цедент
по договора от 01,10,2019 г. Не се установи уведомлението да е достигнало до
длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Въпреки това обаче
уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента
по договора от 16,10,2018 г. е връчено на особения представител на ответника
заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само
постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието
си спрямо длъжника, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора
за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да
го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който вземането на цедента
спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера,
ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да
се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от
новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от
негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99, ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№3855/2020 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск по чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран
трудов договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя,
което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в процеса от особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В практиката си по реда
на чл.290 от ГПК ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие
спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него /Решение №123 от 24,06,2009 г. по
т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение №3 от 16,04,2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на І
т.о./. По делото не са представени доказателства ответникът да е уведомен или
най-малкото да са правени опити да бъде уведомен за сключения договор за цесия.
Не се установява страните по изключения като доказателство по делото договор за
далекосъобщителни услуги да са уговорили т. нар. „фингирано
връчване”. В случая, съдебните книжа са връчени на назначения от съда особен
представител на ответника - адв.И.Ц., и съдът приема,
че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия, най-късно от момента на
връчването. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде
извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на ответника,
в рамките на предявения установителен иск, предявен
след указания на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на
длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение –
да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител, назначен от съда при спазване
на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. При тези
обстоятелства, съдът приема, че цесиите от 16,10,2018 г. и 01,10,2019 г. са
породили действие спрямо ответника.
Безспорно е по делото и, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на абонат
и „БТК” АД по сключен между тях договори
за далекосъобщителни услуги от 30,09,2013 г., допълнително споразумение от
16,12,2016 г. и договор за лизинг от 16,12,2016 г.
Установено е от приложените фактури, че плащане
на използваните далекосъобщителни услуги не е извършвано, от своя страна ответникът също не ангажира доказателства за
извършени плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери,
като не се установи ответника да е възразил пред доставчика на услугите в срока
на действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето им.
Не е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ фактурираните суми пред БТК.
Поради неплащане на задълженията в срок, за мобилния оператор е възникнало
правото да начисли неустойка, претендирана в
настоящото производство в размер на 125,64 лева. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет -
задължението на неизправна
страна по правна сделка да
престира определена /глобално или
в процент/ или определяема
парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени следните предпоставки - наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение
на главното задължение.
Ответникът не представи доказателства за плащане на
начислените по фактурите суми за далекосъобщителни
услуги, нито в предоставения от Общите условия 15-дневен срок след издаване
на фактурата, нито до момента,
поради което правомерно в съответствие с Общите си условия
Операторът се е възползвал от правото
си да прекрати
сключения договор за услуги /чл.50 вр.чл.43, т.1/. От представеното Споразумение към заявлението-договор се установява, че изрично е предвидена възможността операторът да получи неустойка
в размер на три месечни такси, дължими от абоната за
съответната карта, в случай че в рамките
на първоначалния срок абонатът наруши
задълженията си по договора или
Общите условия. В случая ответника не е изпълнил
задълженията си за заплащане на потребените
далекосъобщителни услуги, последвало е автоматично прекратяване на договора и
съответно – правомерно начисляване на неустойка, в размер само на три МАТ по 15,99
лева за услугата за мобилни данни, по 17,99 лева за ТВ услуга ***, и по 7,90 лева за
допълнителния пакет НВО. В договора за лизинг е уговорена и незабава
изискуемост на оставащите лизингови вноски, в случай на прекратяване на
Договора за услуги поради неизпълнение на задължения на клиента. Ето защо искът
е основателен и в частта относно претендираните
оставащи лизингови вноски в размер на 21,00 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
се приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
претендираната главница в размер на 146,64 лева, от които 125,64 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски №15172031001
и 21,00 лева – неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от
16,12,2016 г.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в общ размер от 71,75 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че
съществува.
За исковото производство, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 75,00 лева за ДТ,
180,00 лева за адв.възнаграждение и 150,00 лева
депозит за особен представител.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД
по отношение на Н.М.Д., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на ***, представлявано от ***, сумата от 125,64 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15172031001 и 21,00 лева
– неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13,08,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№3855/2020 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Н.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените в исковото производство разноски, както следва - 75,00
лева за държавна такса, 180,00 лева за адв.възнаграждение
и 150,00 лева депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Н.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 71,75 лева – деловодни разноски от заповедното производство,
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
решението може да се обжалва пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: