О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260373 18.03.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД– ГР. СТАРА ЗАГОРА ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.03………………………………………………………. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС А.
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА …………………………………………..
Като
разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
В.ч.гр.д.
№ 1142 по описа за 2021 година,за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД *** против разпореждане №261039 от
10.02.2021г., постановено по ч. гр.д. №426/2021г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което се отхвърля заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД, ***, против Г.А.Д., в частта, с която се претендира:
сумата от 545.60 лева- непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги,сумата от 163.68 лева- непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.06.2019г. до 11.08.2020г.- датата на
предсрочната изискуемост, както и търсени разноски за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 75 лева до 150лв., на основание чл.26 от НЗПП,
като неоснователно.
Частният жалбоподател излага доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане. Счита, че заповедния съд не следва да
извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи на основание на нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед
на това счита, че съдът по заповедното производство е превишил своите
правомощия и е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените
правила. Излага подробни съображения. Цитира съдебна практика. Моли да бъде
отменено обжалваното разпореждане като вместо него бъде постановено друго, с
което бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваното
вземане претендирано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Молят да им бъде присъдено 50 лв. юрисконсулско възнаграждение и
15лв. заплатена държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по заявление
на „П.К.Б.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.А.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, за парично вземане по договор за потребителски
кредит № 30036005237 от 28.03.2019г.
Първоинстанционният съд,след като разгледал
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
следващите от ГПК, преценил, че не са налице предпоставките за цялостно
уважаване на искането. Посочил е, че съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съдът
издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в
противоречие със закона и добрите нрави. С оглед направената
законодателна промяна в ГПК/обн.ДВ бр.100/20г./, установената съдебна практика в Р.България и тази на СЕС, заповедният съд следвало да
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори служебно
и в заповедното производство. Неравноправните клаузи се намирали в пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слабата в
икономическо отношение страна.
Казанлъшкият районен съд е посочил, че в
депозираното заявление се твърди, че страните
по договор за потребителски
кредит №30036005237 от 28.03.2019г., сключен между длъжника Д. и небанкова
финансова институция, са подписали и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, по силата на което длъжника
дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването му.
Страните се съгласявали възнаграждението за пакета от допълнителни услуги да
бъде разсрочено за срока на договора на
равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на самия
кредит.
Първоинстанционният съд е счел, че тази
претенция е в противоречие с нормата на чл.33,ал.1 от ЗПК, която предвижда, че
при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Процесната стойност на пакета от услуги води до неправомерно оскъпяване на
кредита и по същество до неоснователно обогатяване. Чрез нея всъщност се
заобикаля императивната норма на чл.33
от ЗПК и в този смисъл искането противоречи
на закона и морала и следва да бъде отхвърлено в тази му част.
В същия смисъл са и изводите на КРС и
относно другата клауза, която съда намерил за неравноправна, а именно- че при забава, на което и да е плащане от
страна на кредитополучателя на вноска по подписания с „П.К.Б.“ЕООД договор за
кредит или при друго негово неизпълнение на задълженията по договора,
кредитополучателя дължи обезщетение за забава, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебното събиране на вземането, направени от „П.К.Б.“ЕООД. Посочената клауза,наречена в заявлението
„непогасено падежирало договорно възнаграждение“, била неравноправна по смисъла
на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,
която очевидно не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя,произтичащи от
закон. Посочената клауза противоречала на чл.10а,ал.2 от Закона за
потребителския кредит, според който: „Кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни действия, свързани с усвояване и управление на кредита“.
Посочените в клаузата дейности са именно такива, които са свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което кредитора не следва да
събира такси. Клаузата била нищожна по смисъла на чл.146,ал.1, във връзка с
ал.2 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално, тъй като е
била изготвена предварително и поради това потребителя не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й, още повече че става въпрос за типов договор при
общи условия. Предвид това заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази
му част следва е отхвърлено като неоснователно.
При така установените обстоятелства
съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд
приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като
искането за присъждане на сумата от сумата от 545.60 лева-
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и сумата от
163.68 лева- непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 15.06.2019г. до 11.08.2020г.- датата на предсрочната изискуемост,
противоречи на закона, а първата се основава и на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
Неоснователно е оплакването на частният
жалбоподател, че заповедният съд е превишил правомощията си, извършвайки
преценка валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на
заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала.
Досежно противоречието със закона тази
проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на
императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект
валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и валидността
на отделните нейни клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2
т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да
извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза или е
налице обоснована вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото
обосновано предположение на съда за наличието на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител, въз основа на която се претендира издаване на
заповед за изпълнение на основаното на тази клауза вземане, е основание съдът
да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд
приема, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз
основа на което се претендира издаването на заповед за изпълнение за сумата от 545,60
лв., противоречи на закона и е основано на неравноправна клауза.
В тази връзка приема, че това
споразумение не представлява отделен договор от договора за потребителски
кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на
кредита.
С подписването му от страните по
договора за потребителски кредит това споразумение става част от същия, т.к.
предмета му е неразривно свързан с предмета на основното правоотношение между
страните, а задължението, което възниква за потребителя се включва в
задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във времето
и става част от дължимите погасителни вноски; предвидено е общите условия на
договора за потребителски кредит да са част от споразумението.
Противоречието със закона е налице, т.к.
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за
допълнителни услуги се отнася до действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, т.к. приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит се отнася до конкретното искане на потребителя за
отпускане на кредит, което при уважаването му от кредитора бива последвано от
сключването именно на договора за потребителски кредит, а възможностите за
отлагане или за намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяната на
датата на падежа, по съществото си представляват новиране на възникналите за
потребителя от договора за кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на
възнаграждение за допълнителни услуги, което се разсрочва и се включва в
размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид,
че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в споразумението
услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието
на сключения между страните договор.
Не е налице предвиждането на
възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното
предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите
на добросъвестността и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на
споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда
задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото
си да предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи
единствено от волята на кредитора.
Изводите на КРС по отношение на клаузата,
наречена в заявлението „непогасено падежирало договорно възнаграждение“, относно
която е приел, че е неравноправна по
смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя, която очевидно не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя,произтичащи от
закон, въззивният съд намира също за правилни и законосъобразни. Посочената
клауза противоречи на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
който: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни действия,
свързани с усвояване и управление на кредита“. Посочените в клаузата дейности
са именно такива, които са свързани с усвояването и управлението на кредита,
поради което кредитора не следва да събира такси. Клаузата е нищожна по смисъла
на чл.146,ал.1, във връзка с ал.2 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е
уговорена индивидуално, тъй като е била изготвена предварително и поради това
потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, още повече че
става въпрос за типов договор при общи условия. Предвид това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в тази му част правилно е отхвърлено като
неоснователно.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №261039 от
10.02.2021г., постановено по ч. гр.д. №426/2021г. по описа на Казанлъшкия
районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: