Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 4273 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане четири обективно кумулативно съединени иска с правно основание
по: 1/ чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за сумата от 800,00 лв.,
представляваща главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 67,76 лв. договорна лихва за
периода от 09.07.2016 г. до 07.10.2016 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10а, ал. 1, предл. 1 ЗПК за сумата
от 100,00 лв., представляваща административна такса за събиране на вземането и
4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. чл.
10а, ал. 1, предл. 1 ЗПК за сумата от 316,24 лв., представляваща такса
гаранция.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД, гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.С.Г.
за следните суми: сумата от 800,00 лв., представляваща главница до погасяване
на кредита по договор за кредит с № 389596/09.06.2016 г., сключен между
длъжника и „Фератум България“ ЕООД; 67,76 лв. договорна лихва за периода от
09.07.2016 г. до 07.10.2016 г.; 100 лв. - такси; 316,24 лв. – гаранция по
кредитната сделка; 35,90 лв. мораторна лихва за периода от 08.10.2016 г. до
17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2018 г. до погасяването на вземането, както и разноски по делото в размер
на 26,40 лв. държавна такса и сумата от 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С влязло в
законна сила Определение № 2475/22.10.2018 г. производството по делото е
прекратено в частта на предявения иск за лихва за забава за сумата от 35,90 лв.
и за периода от 08.10.2016 г. до 17.05.2018 г., като издадената заповед за
изпълнение е обезсилена в тази ѝ част.
Ищецът
твърди, че на 09.06.2016 г. между „Фератум България“ ЕООД /кредитодател/ и
ответника Г.С.Г. /кредитополучател/ бил сключен договор за кредит № 389596, по
силата на който на Г. бил отпуснат кредит в размер на 800 лв., който следвало
да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на
67,76 лв. за срок от 120 дни, с дата на последна вноска – 07.10.2016 г. Сочи
се, че договорът бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб сайт/ във формата на електронен документ. На същата дата
– 09.06.2016 г. между ответника Г.С.Г., в качеството му на кредитополучател, и
„Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му на гарант, бил сключен договор за гаранция
№ 389596, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя солидарно с него.
Кредитополучателят се съгласил да заплати на гаранта такса за предоставяне на
гаранцията в размер на сумата от 316,24 лв. Ответникът не изпълнил задължението
си да върне сумата по договора за кредит в уговорения срок, поради което
кредиторът „Фератум България“ ЕООД е поискал изпълнение от солидарно
задълженото лице „Фератум Банк“ ЕООД. Гарантът погасил дължимата сума към
кредитора в пълен размер, като встъпил в правата на кредитора спрямо ответника.
Поради просрочие за връщането на кредита с повече от 20 дни, на Г. била
начислена и административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв.,
чието основание произтичало от приложимите към договора за кредит общи условия.
Ищецът твърди, че на 01.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и приложение „Г“ от
същата дата между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /цесионер/
и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/. По силата на сключения договор процесното
вземане към ответника било прехвърлено в полза на ищеца с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди, че по договора за кредит ответникът не е
извършвал плащания. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че не
е надлежно уведомен за извършената цесия, въз основа на която ищецът се
легитимира материалноправно в настоящото производство. Сочи освен това, че
кредитът не му е обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържа, че в тежест на
ищеца е да установи, че е налице вземане спрямо ответника, за което по делото не
са представени доказателства. Моли предявените срещу него установителни искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
представен неподписан от кредитополучателя договор за предоставяне на
потребителски кредит № 389596/09.06.2016 г., сключен между „Фератум България”
ЕООД, като кредитор, и Г.С.Г., като кредитополучател. По силата на сключения
договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 800,00
лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 4 броя погасителни
вноски, всяка от които в размер на 216,94 лв. Посочено е в договора, че
падежната дата на първата погасителна вноска е 09.07.2016 г. Приета по делото е
и Тарифа към общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД
и неговите клиенти.
Приет по
делото е и неподписан от ответника договор за гаранция /поръчителство/, сключен
между „Фератум Банк“ ЕООД и Г.С.Г. с общи условия към него. По силата на
договора „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му на гарант, предоставя гаранция
като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит. Уговорено е заплащането на такса от
страна на ответника, в качеството му на клиент, в общ размер от 316,24 лв.
Таксата следвало да се изплати на 4 броя вноски. Падежната дата на първото
плащане била уговорена на 09.07.2016 г., а на последната вноска – 07.10.2016 г.
Приети по делото
са и договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани
кредити от 01.12.2017 г. и приложение „Г“ към него, идентифициращо вземанията,
по силата на който договор кредитодателят „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му
на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Г.С.Г..
Съгласно
разпоредбата на т. 3.2 от договора и допълнително подписаното от „Фератум Банк“
ЕООД потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цесионерът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следва да се счита упълномощен
да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания,
които са предмет на договора за цесия.
Представено
от ищеца е и уведомително писмо, адресирано до ответника, с което последният е
следвало да бъде уведомен за извършената цесия. По делото няма данни същото да
е връчено на адресата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
основателността на предявените искове ищецът следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване: 1/ че между „Фератум България” ЕООД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил
на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок; 2/ че между „Фератум Банк” ЕООД и ответника е сключен договор
за гаранция от 09.06.2016 г., като „Фератум Банк“ ЕООД е погасило изцяло
задължението на ответника към кредитора „Фератум България“ ЕООД и е встъпило в
правата на кредитора спрямо длъжника; 3/ че между страните по договора за
кредит, респективно – по договора за гаранция, е уговорено заплащането на
договорна лихва, административна такса за събиране на вземането и такса
гаранция, както и техните размери за процесните периоди; настъпилата цесия
между „Фератум Банк” ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
за процесните вземания, за която ответникът е уведомен съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На първо
място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява
легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на
вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление,
изходящо от него до длъжника за настъпилото прехвърляне на вземания. Както
се посочи по-горе, цесионерът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника
за настъпилата цесия /т. 3.2 от договора за прехвърляне на вземания/. Следва да
се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респ. цесионера в случай на
упълномощаване за извършване на това действие, което е приложено към исковата
молба на цесионера и е достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в
този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014
г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС,
произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Без значение е фактът, че ответникът
не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения му представител.
Същият е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради
факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени многократни
процесуални усилия за това. Представителството предполага извършването на
процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от
тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е
произнесъл с Решение № 198/18.01.2019 г.
по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от
настоящия състав.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че не е уведомен
за настъпила предсрочна изискуемост на везмането. Видно от сключения договор за
потребителски кредит, както и от твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба, последната погасителна вноска на кредита е била уговорена на 07.10.2016
г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 31.05.2018
г., поради което следва да се приеме, че се касае за вземане, чиято изискуемост
е настъпила преди сезирането на съда, поради което не е било необходимо
уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост. Същата е
настъпила с изтичането на уговорения в договора срок за изпълнение.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто,
съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по
телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация
от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване
на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле
на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни
изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата
редакция към м. 10.2015 г., като към настоящия момент същият е с изменено
заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани от ответника документи – договор за
предоставяне на потребителски кредит № 389596/09.06.2016 г. и Тарифа към общите
условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти,
както и договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД
и Г.С.Г. с общи условия към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015
г., т.е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен
документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Съгласно постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на
ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в
редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП
носител с възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен
електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие
договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има
и сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е
генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните
документи. Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от
която не е представен възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото,
нито приетият договор за кредит и гаранция, да съдържат усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕП, който
да е положен от Г.Г.. Не са и представени доказателства за това. Ето защо
следва да се приеме, че електронната заявка, в случай че действително е
съставена, за което по делото липсват доказателства, както и електронно
генерираният договор за кредит и гаранция, са подписани с обикновен електронен
подпис. Освен това,
съгласно трайно утвърдената
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се
приема, че електронното изявление е електронен документ по смисъла на
закона, когато е записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено - чл.3, ал.1 ЗЕДЕП. В тази връзка не са представени
доказателства, че сключеният от разстояние договор за заем отговаря на
изискванията на чл. 2, 3 и 13 от ЗЕДЕП, за да се приеме в това производство,
че представените на хартиен носител доказателства, отразяващи
сключването на договор за заем, съответно договор за гаранция, представляват
електронни документи, носещи електронното изявление на ответника, респективно
неговият електронен подпис и от тук да е установено неговото авторство.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство
бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя
съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от
6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните по
договора, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на
саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е
възникнало заемно правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките
на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че дори действително да е попълнена
електронна заявка за кредит, въз основа на която е съставен процесният договор
за кредит, както и самият договор за кредит, не представляват саморъчно
подписани документи и не се ползват с формална доказателствена сила по смисъла
на чл. 180 ГПК. Въпреки това, приетият по делото договор не е „правно нищо“ –
налице е волеизявление, но при оспорване на неговото авторство това
обстоятелство следва да бъде установено с други доказателствени средства
(например техническа експертиза), като доказателствената тежест е за страната,
която представя документа и се ползва от него (както при неподписан писмен
документ). В настоящия случай ответникът изрично оспорва да е възникнало
правоотношение по сключен договор за потребителски кредит. С доклада на делото
съдът изрично е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже валидно възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(договор за кредит), сключен с ответника, както и договор за гаранция
/поръчителство/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При наличието на изрично оспорване от
насрещната страна обаче и при аргументираната по-горе доказателствена тежест за
установяване на факта на постигнато между страните съгласие за сключване на
договора, респ. за установяване на авторството на приложения по делото
електронен документ, уговорените в договора условия не доказват пълно и главно
обстоятелствата, касаещи възникване на облигационно отношение между страните,
при положение, че по делото не се установява неговото авторство. Същевременно,
по делото не са представени извлечения от електронна поща или други електронни
изявления, съхранявани на траен носител, от които да се установяват други
изявления на ответника, обективиращи волята му да получи в заем претендираната
сума. Приетите по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод
за постигнато между страните по договорите съгласие за сключване на договора за
кредит, както и на договора за гаранция /поръчителство/.
На следващо място, по делото не са представени каквито и да било
доказателства за това, че сумата, предмет на договора за кредит, действително е
била реално предоставена на ответника по делото, което представлява елемент от
фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За доказването на
този факт ищецът е направил искане за допускането на съдебно-икономическа
експертиза, което искане е уважено с протоколно определение от 03.04.2019 г. С
молбата, с която е заявено доказателственото искане /вх. № 5237/03.04.2019 г./,
ищецът е направил искане, с оглед процесуална икономия, да бъде уведомен по
телефона за размера и срока за предоставяне на определения депозит. Такова
уведомяване е сторено на 04.04.2019 г. видно от отбелязването на съдебния
деловодител. Поради невнасяне на определения депозит за възнаграждение за вещо
лице, обаче, с протоколно определение от 22.05.2019 г., съдът на осн. чл. 253 ГПК е отменил определението, с което е допуснато изготвянето на експертиза и е
назначено вещо лице по делото.
Недоказан от ищеца остана и твърденият факт, че „Фератум Банк“ ЕООД е
погасило изцяло задължението на ответника към кредитора „Фератум България“ ЕООД
и е встъпило в правата на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл, дори да се
бяха установили валидно възникнали правоотношения по договор за кредит и по
договор за гаранция, не може да се направи извод, че „Фератум Банк“ ЕООД има
качеството на кредитор и разполага с изискуемо вземане по отношение на
ответника Г.Г., което, в качеството си на цедент, да прехвърли на ищеца по
делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството му на
цесионер.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на обстоятелството за сключени между страните валидни договори за кредит
и гаранция посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните
условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за
връщане на претендираната сума, респ. за плащане на претендираната лихва и
такси по договорите. Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства за сторени
такива, поради което не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, в
качеството му на частен правоприемник на „Фератум Банк“ ЕООД по силата на
сключен договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2017 г., срещу Г.С.Г., ЕГН **********,
искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
за сумата от 800,00 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит № 389596/09.06.2016 г., сключен между „Фератум България“
ЕООД и Г.С.Г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 67,76 лв. договорна лихва за периода
от 09.07.2016 г. до 07.10.2016 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10а, ал. 1, предл. 1 ЗПК за сумата от
100,00 лв., представляваща административна такса за събиране на вземането и 4/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. чл.
10а, ал. 1, предл. 1 ЗПК за сумата от 316,24 лв., представляваща такса гаранция
по договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и Г.С.Г..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: