№ 33
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20223000600036 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения ТР. ЗДР. АТ., чрез неговия
процесуален представител- адв.АС. ХР. Д.- ВАК и има за предмет влязлата в
законна сила присъда №23 от 11.10.2021г. по НОХД №978/2021г. на Районен
съд гр.Шумен, потвърдена с Решение №79 от 20.12.2021г. по ВНОХД
№427/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен. Счита се, че присъдата и въззивното
решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения.
В подкрепа на оплакването се посочва, че решаващите съдилища не са
изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на
доказателствата, като присъдата почива единствено на показанията на
полицейските служители и не са кредитирани останалите доказателства,
което е довело до ограничаване правата на осъдения. В искането се излагат
съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се
твърди, че деянията съставляват административни нарушения. Иска се от
апелативната инстанция възобновяване на делото и оправдаването на
подсъдимия в извършване на престъпления по чл.343в и чл.270 от НК.
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложените
наказания, или връщане на делото на първата инстанция.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
1
процесуалния представител на осъденото лице на посочените основания.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно. Излагат се доводи, че материалния закон е приложен
правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по
чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по
съображенията, съдържащи се в направеното искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната
присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК
и за да се произнесе съобрази следното:
С Присъда №23 от 11.10.2021г. Районен съд гр.Шумен е признал
подсъдимия ТР. ЗДР. АТ. с ЕГН ********** за виновен в това, че на
27.02.2021г. в гр. Шумен, по бул. „Симеон Велики“ до пл. „Оборище“
управлявал МПС-лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с рег. № Н 8223 ВА,
без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП
№ 20-1729-000259 от 29.06.2020г. на РУ-Шумен, влязло в законна сила на
07.07.2020г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.54 от НК
му е наложил наказание три години „лишаване от свобода“ и „глоба“, в
размер на 1200 лв. Със същата присъда подсъдимия е признат за виновен и в
това, че на 27.02.2021г. в гр.Шумен, по бул. „Симеон Велики“ до пл.
„Оборище“ противозаконно пречил на орган на властта – младши
автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР– Шумен Ивайло Пламенов Станчев, младши
автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР[1]Шумен Росен Николаев Николов и младши
автоконтрольор II в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР- Шумен С.К.С.– да изпълняват задълженията си, да
извършат проверка по чл. 165 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата:
„Определени от министъра на вътрешните работи служби контролират
спазването на правилата за движение от участниците в движението,
техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по
пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да
извършат проверка по безопасен начин, осигурявайки необходимата
видимост“ и чл. 165 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата: „При
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства,
да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал.1
т.1 от Закона за пътищата“ на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № Н 8238
2
ВА, като ускорил скоростта на движението и не спрял управлявания от него
лек автомобил при подаден сигнал със стоп-палка, за да избегне проверката,
поради което и на основание чл. 270 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил
наказание три години „лишаване от свобода. На основание чл.23ал.1 от НК
съдът е определил общо наказание, в размер на три години „лишаване от
свобода“ към което е присъединил на осн. чл.23 ал.3 от НК наложеното
наказание „глоба“ в размер на 1200 лева. На основание чл. 57, ал.1 т.3 от
ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
Присъдата е била обжалвана от осъдения А. по повод на което е било
образувано въззивно производство. С решение №79 от 20.12.2021г. по
ВНОХД №427/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен присъдата е била изцяло
потвърдена.
Решението на ШОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е
влязла в законна сила на 20.12.2021г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично
упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от
НПК.
Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за
възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае
допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1, т.2 от НПК. Сочи
се, че двете инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата
съвкупност, както и установеното в хода на съдебното следствие
противоречие в доказателствените източници, като по този начин са допуснал
нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на
осъдения.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение
на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен
контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно
достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови
направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на
законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му
почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и
дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да
кредитира.
Районния съд гр.Шумен, който е разгледал делото като първа инстанция
е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в
условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на
фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и
конкретното участие на подсъдимия. Правилно съдът е кредитирал
3
показанията на полицейските служители, които са еднопосочни и
последователни по отношение на всички факти, релевантни на извършените
престъпления, а от друга страна не е дал вяра на показанията на св.С.Х. и
обясненията на подсъдимия, които не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Авторството на престъпленията е установено по несъмнен
начин.
Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на
районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е
мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК.
В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на
районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на
осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.
Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до
възражението, че присъдата почива единствено на показанията на полицейски
служители, въпреки тяхното противоречие с останалата доказателствена
съвкупност, конкретно показанията на св.Христова и писмени доказателства
по делото.
Това възражение е неоснователно. Първоинстанционният съд е
изложил убедителни аргументи защо дава вяра единствено на показанията на
полицейските служители. Настоящата инстанция не установява съществено
противоречие в тях, което да е в пряка връзка с релевантни за процеса
обстоятелства.
По отношение престъплението по чл.343в от НК.
Показанията на св.Андонов и св.Радославов са еднопосочни и
непротиворечиви. Същите са посетили заявения постоянен адрес на осъдения,
на който същия не е бил намерен. По повод наличната оперативна
информация, че А. живее на фактически начала с друго лице с известен
адрес, свидетелите са посетили същия, където са намерили подсъдимия.
Отказът на последния да получи наказателното постановление е бил оформен
с подписа на един свидетел/ вж НП на л.76 от ДП/.
Тук настоящия състав изразява несъгласие с част от аналитичната
дейност на проверяваните съдилища. Действително чл.58 от ЗАНН, който
регламентира начина на връчване на наказателното постановление и
обстоятелствата, при които същото се счита за връчено, не предвижда
оформяне на отказ на нарушителя да получи НП. В случая не сме изправени
пред хипотезата на чл.58,ал.2 от ЗАНН, доколкото подсъдимия е бил намерен
на адрес. Законосъобразното връчване на НП следва от нормата на чл.180,ал.4
от НПК, към които препраща ЗАНН в своите особени разпоредби, а именно
чл.84 от същия урежда, че „доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения…се прилагат разпоредбите
на НПК“. В този смисъл, възражението на защитата за незаконосъобразно
връчване на НП е неоснователен.
По отношение влизането в сила на НП. Действително датата, на която
4
същото е влязло в законна сила е конкретизирана по различен начин от
обвинението и съда, респ. 07.07.2020г. и 15.07.2020г. Правилният прочит на
доказателствата установява и точната дата, на която е влязло в сила НП, а
именно 15.07.2020г. Същото не се отразява на съставомерността на деянието,
доколкото подсъдимия е установен да управлявал МПС без свидетелство за
правоуправление на 27.02.2021г.
ТР№1 от 2016г. на ОСНК на ВКС разисква въпросите за наличие на
субективната страна на състава на престъплението по чл.343в,ал.2 от НК,
когато НП е връчено по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН. В тези случаи, при
неприсъстване връчване на НП, умисълът на дееца следва да се установи чрез
всички способи на доказване по НПК. В конкретния случай, подсъдимия е
бил намерен от полицейските служители, които са му обяснили, че трябва да
му връчат наказателно постановление и същия е отказал да го приеме и
удостовери същото със своя подпис. Обстоятелството, че подсъдимия не е
прочел наказателното постановление не изключва знание за неговото
съдържание, доколкото АУАН за същото нарушение е бил присъствено
връчен и в него подробно е описано допуснатото от осъдения
административно нарушение, а именно, че управлява МПС без да притежава
свидетелство за правоуправление. Неправомерното поведение на осъдения не
може да се използва в негова полза. Още повече, че същия е санкциониран за
такова деяние ПЕТ ПЪТИ. Ето защо, следва да се направи извода, че макар
осъдения да е отказал да получи НП, същия е имал интелектуална представа
относно обстоятелството, че е наказан именно за управление на МПС без
съответно свидетелство на правоуправление и съответно е извършил
престъплението при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
От изложеното следва да се направи извод за изградени асоциални
навици и утвърден стереотип на прояви на незачитане на правилата за
движение по пътищата. От тук логично следва да се изведе наличието на
съзнателни представи на подсъдимия за последиците от неправомерното му
поведение на 27.02.2021г., обективирано в управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство, за което е съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, подписан лично от него
без възражения и предпоставил изготвянето на наказателно постановление №
20-1729-000259/29.06.2020г., връчено при спазване на процедурата по
чл.180,ал.4 от НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН в своите особени
разпоредби.
Ето защо, настоящия състав намира, че на 27.02.2021г., осъдения е
имал знанието за това, че е наказан по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за правоуправление, че не е изтекъл
едногодишния срок за това наказване, както и че отново управлява МПС без
съответно свидетелство за правоуправление, т.е. за всички елементи от
обективната страна на престъплението по чл.343в,ал.2 от НК.
5
По отношение престъплението по чл.270,ал.1 от НК.
Тук отново съдът е дал вяра на показанията на полицейските служители,
които в рамките на своите задължения /по отношение на длъжността и
работното време са представени писмени доказателства/ са извършили
проверка на подсъдимия, като водач на МПС. Местонахождението на
полицейския автомобил, видимостта на осъденото лице към св.Ивайло
Станчев, който подал стоп-палка, неспирането на осъдения, който увеличил
скоростта и след преследване от полицейските служители е спрял своя
автомобил, като го е напуснал и е побягнал се установява по един
непротиворечив начин от показанията на св.Ив.Станчев, Николов и
Ст.Станчев, както и от приложения като ВД диск с видеозапис от служебния
полицейски автомобил.
Принципно правилни са теоретичните постановки на защитата на
осъденото лице, досежно основните различия между престъплението по
чл.270,ал.1 от НК и административното нарушение по чл.175,ал.1,т.4 от
ЗДвП, а именно степента на обществената опасност на осъществените деяния.
Няма спор, че само факта на неизпълнение на разпореждане на полицейски
орган да спре управляваното МПС не изчерпва съдържанието на
противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си.
Използваният от законодателя израз „пречи“ предполага обективно
поведение на дееца с различен интензитет, което обуславя и по-високата
обществена опасност на деянието, което съставлява престъпление в
сравнение с административното нарушение. В конкретния случай, настоящия
състав се солидаризира с изводите на двете инстанции по същество, че
поведението на осъдения разкрива по-висока обществена опасност. След като
осъдения е възприел подадената стоп-палка, указваща разпореждане на
полицейски орган да спре, А. не го е изпълнил. Напротив. Същият е увеличил
своята скорост и е предприел бягство, което е предпоставило и преследване
със служебния автомобил от полицейските служители. Впоследствие
осъдения е спрял автомобила, напуснал го е и побягнал в друга посока, което
е наложило неговото преследване от полицейски служител и задържане. Тази
съвкупност от бездействие и действия на осъдения са проявни форми на
поведение, препятстващо изпълнение на възложените на държавните органи и
лицата с публични функции и задължения /вж в този смисъл Решение №254
от 12.03.2018г., по н.д.№923/2017г. на второ н.о., Решение №141 от
01.08.2016г. на ВКС по н.д.№462/2016г. на трето н.о., Решение №16 от
24.02.2009г. по н.д.№652/2008г. на трето н.о. и др./. Именнно
характеристиката на конкретното деяние разкрива по-висока степен на
обществена опасност от аналогично деяние по чл. чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП,
поради което е и престъпно. Обстоятелството, че след задържането на
осъдения, същият не е създавал пречки за съставяне на АУАН и го е подписал
без възражения, не променя достигнатия правен извод, тъй като законът не
поставя като условие за съставомерност на престъпната деятелност на
подсъдимия, чрез нея да е постигнато целеното неизпълнение на служебните
6
отношения на посочената категория лица.
По изложените съображения, настоящия състав намира, че деянието е
правилно квалифицирано и материалния закон е приложен законосъобразно.
По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания.
Съдът е допуснал процесуално нарушение, доколкото не е
индивидуализирал отделно двете престъпления, а е изложил общи мотиви.
Същото не е съществено, доколкото дава ясна представа за волята на съда.
По отношение престъплението по чл.343в от НК, правилно съдът не е
установил наличие на смегчаващи отговорността обстоятелства, а наличието
единствено на отегчаващи –многобройни осъждания, пет от които за същото
престъпление, наложените многобройни администранивни наказания за
такова деяния, безкритичното отношение на осъдения към извършено.
Същото сочи на една по- висока обществена опасност както на деянието, така
и на дееца.
Данните по делото сочат, че за периода от 2000г. до 2020г. А. е
санкциониран 49 пъти с НП за нарушение правилата за движение по
пътищата. При СЕДЕМ от тях, осъдения е наказан за извършени
административни нарушения по чл.150 от ЗДвП, респ. наложено наказание по
чл.177, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП за управление на МПС без да притежава
свидетелство за правоуправление на МПС, въпреки че през този период е
изтърпявал и ефективно наказание лишаване от свобода за същото
престъпление. От приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства от досъдебното производство /справка за съдимост и справка за
нарушения по ЗДП до момента на постановяване на присъдата/ и събраните в
хода на съдебното производство е видно, че осъдения е санкциониран за
разнородна престъпна дейност, като ПЕТ от осъжданията му са за
престъпление по чл.343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Последната присъда за същото
деяние е влязла в сила 2010г. с наложено реално наказание лишаване от
свобода от три месеца /предходните са с наложеното наказание „пробация“/,
но очевидно и това наказание не е способствало за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, нито го е предупредило да преустанови
общественоопасната си дейност по транспорта. Наличието на ПЕТ осъждания
за престъпления, идентични на процесното, води до извод за изключителна
престъпна упоритост и липсата на каквото и да е зачитане на правните норми
в страната. Всички тези данни мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че осъждания е лице с изключително висока обществена опасност и с
трайно установени престъпни навици, най-вече по отношение извършването
на престъпления по транспорта. При направената констатация за крайно
завишената степен на обществена опасност на дееца, настоящият съдебен
състав се солидаризира със становището на съдебните инстанции, че
единственият възможен вариант за превъзпитанието на осъдения е той да
бъде изолиран от обществото и средата, в която живее. Отмерен в размер на
три години, срокът на лишаването от свобода ще съдейства за преосмисляне
7
на поведението му и за превъзпитание в дух на стриктно зачитане на
правопорядъка в страната.
Фактът че престъплението е на формално извършване не предпоставя
липса на обществена опасност на инкриминираното деяние. Не във всички
случаи общественоопасните последици от престъпното деяние са и елемент
на състава на съответното престъпление, предвидено в Особената част на НК.
Обществената опасност е елемент от правната характеристика на
престъплението и съдържа поставянето в опасност, или реалното увреждане
на обществените отношения- обект на защита от съответния престъпен състав
в НК. Обществената опасност в случая се извлича от извършване на самото
изпълнително деяние- управлението на МПС от неправоспособен водач,
който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние не е зачел забраната за управление на МПС- поведение
потенциално застрашаващо безопасността на движението, без оглед на това
дали са настъпили или не каквито и да било последици. Правилен се явява
изводът на решаващите съдилища, че по-ниско по размер наказание не би
способствало за постигане целите по чл. 36 НК по отношение на осъдения.
По отношение наказанието по чл.270,ал.1 от НК. Настоящият състав не
констатира наличие на смегчаващи отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи следва да се отчетат разнородната престъпна дейност на
подсъдимия, включително за извършени престъпления по транспорта,
многобройните му нарушения на правилата за движение по пътищата и
интензитета на неговите действия и бездействия, насочени към умишлено
препятстване на полицейските органи да извършат проверка. Съобразно
данните по делото следва да се изведе сравнително висока степен на
обществена опасност на дееца. Спецификата на извършеното престъпление
демонстрира пълна липса на респект към установените норми на поведение.
Съобразявайки изложеното и предвид степента на засягане на
защитимия обект и степента на обществена опасност на дееца и деянието,
справедливо и съответно на престъплението се явява наказание при по-
тежката алтернатива в санкцията на чл.270, ал. 1 от НК, а именно "лишаване
от свобода", в определения размер от три години.
По делото не се установяват съществени процесуални нарушения
засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно
значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е
налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.1,т.1 и 2 от НПК за
възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове,
постановяване на оправдателна присъда или връщането му за ново
разглеждане следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
8
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ТР. ЗДР. АТ., чрез
неговия процесуален представител- адв.АС. ХР. Д. за възобновяване на
наказателното производство и отмяна на влезлите в законна сила присъда
№23 от 11.10.2021г. по НОХД №978/2021г. на Районен съд гр.Шумен,
потвърдена с Решение №79 от 20.12.2021г. по ВНОХД №427/2021г. на
Окръжен съд гр.Шумен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9