№ 63
гр. Р., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100334 по описа за 2021 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.74 от ЗЖТ във
вр.чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Д. Т. М. твърди, че на 30.04.2020 г. във влак, потеглящ в 06.05
часа от гара Д.м., Р.нска област в посока гр.Р., пет- десет минути след
потегляне на влака, вървяла по коридора, отивайки до тоалетната, когато
влакът внезапно спрял, от което загубила равновесие и паднала на пода.
Почувствала внезапна силна болка в областта на тазобедрената става.
Свидетел на инцидента бил съпругът й К. П. М.. Веднага след злополуката
при нея дошли кондукторката и началникът на влака, който уведомил Бърза
помощ. При пристигането си на гара Р., била посрещната и откарана от екип
на Бърза помощ до УМБАЛ „Канев“АД- гр.Р., където била приета по
спешност в Клиника по ортопедия и травматология към болничното
заведение. В болницата й били направени подробни изследвания- клинични,
ренгенологични, електрокардиографични, били извършени консултации с
различни специалисти. Установено било настъпването на фрактура на
шийката на лява бедрена кост, като кракът бил скъсен и външно ротиран, с
проявен симптом на „закована пета“. Била й извършена операция с голям
обем и сложност на таза и долния крайник, при която било извършено
1
открито наместване на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. Била
изписана на 11.05.2020 г. с препоръка да не натоварва левия крак. Била й
предписана медикаментозна терапия и препоръчано да се продължи
лечението със стационарна рехабилитация. На 18.05.2020 г. постъпила на
лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към
УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Р. след проведен курс на стационарна
рехабилитация. Направен бил опит за вертикализирането й и възстановяване
на придвижването й с проходилка и придружител, а на 26.05.2020 г. била
изписана. На 19.06.2020 г. поради незадоволителен резултат от извършената
терапия, отново постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина към УМБАЛ „Канев“- гр.Р.. При постъпване й било констатирано:
ограничени болезнени движения в лява тазобедрена става като резултатите от
извършената гониометрия показвали, че движенията в ставата били силно
ограничени. По изготвена лекарска програма й била извършена физиотерапия
и рехабилитация. На 26.06.2020 г. я изписали с препоръка за продължаване на
терапията и двигателния режим. Въпреки проведеното лечение и спазване на
дадените препоръки, болките в травмирания крак продължили и функцията на
крака й не била възстановено и до момента. И до момента не можела да ходи,
придвижвала се много бавно, с проходилка и на къси разстояния. Изпитвала
затруднения при извършване на ежедневни дейности по самообслужване,
нуждаела се от чужда помощ. Нямало благоприятни възгледи да се
възстанови в предишното си здравословно състояние като преди инцидента. В
момента трудно се придвижвала, била ограничена в извършването на
всякакви дейности, ограничено било социалното й общуване, изпитвала
силни болки. За настъпилата злополука бил съставен акт за злополука №01 от
15.06.2020 г., с който било констатирано настъпилото събитие от „БДЖ-
Пътнически превози“ ЕООД. Ответникът като превозвач носел отговорност за
обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. По време на
инцидента, на проведеното лечение и възстановяване търпяла силни болки и
страдания, които подлежали на репариране. Отделно от това направила
значителни разходи за импланти, които й били поставени оперативно, за
медикаменти и санитарни материали, за проведената физиотерапия. Тези
разходи представлявали имуществени вреди, които също следвало да бъдат
компенсирани от ответника. Налице били предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника- настъпил инцидент по време на извършван
2
превоз, пораждащ отговорността на превозвача и същият следвало да й
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпените
болки и страдания, в размер на 80 000 лв., както и обезщетение за
причинените й имуществени вреди- разходи за лечение, в размер на 2560.90
лв. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата в размер на 80 000 лв.- обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата в размер на 2560.90 лв.-
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането- 30.04.2020 г. до окончателното плащане. Претендира
и направените разноски за производството, вкл. и адв. възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД- гр.София счита
предявеният иск за допустим. Оспорва основателността на иска по
съображенията, изложени в отговора. Навежда доводи, че са налице
предпоставките за освобождаване на превозвача от отговорност,
регламентирани в чл.75 от ЗЖТ, а в условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД с твърдение, че
ищцата не е положила грижи за себе си и при движението си не се е държала
за съответните дръжки в коридора на вагона. Оспорва и размера на иска за
обезщетение за причинени неимуществени вреди като считат, че
претендираната сума не съответства на критериите, визирани в чл.52 от ЗЗД.
Твърди, че за инцидента ищцата получила застрахователно обезщетение за
вредите, настъпили в резултат на злополуката, поради което липсвало
основание за ангажиране на отговорността на дружеството.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020 г. Д. Т. М. заедно със съпруга си К. П. М. пътува с
пътнически влак 40170, с редовно закупен влаков билет, по маршрут от
гр.Д.м. до гр.Р.. Около 06.10 ч. при предвижване към тоалетната в коридора
на влака, в междугарието Д.м.- К., при рязко спиране на влака, същата губи
равновесие и пада на пода. При инцидента изпитва остра болка в крака си и
невъзможност за движение. С помощта на пътници е преместена на седалка,
уведомени са кондукторът и началникът на влака като последния се обажда
на Спешна помощ.
3
За инцидента е съставен акт за злополука №01/15.06.2020 г., издаден от
„БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД- гр.София.
На гара Р. пътничката с помощта на брезент е свалена от влака, оказана й
е спешна медицинска помощ и с линейка е откарана в УМБАЛ „Канев“ АД-
гр.Р., където е приета по спешност. По време на транспортирането й изпитва
много силни болки.
В УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Р. на Д.М. са извършени редица изследвания,
вкл. и ренгенови графии и е констатирана фрактура на лява бедрена шийка.
Приета е по спешност за оперативно лечение. На 01.05.2020 г. е извършена
операция с голям обем и сложност като счупването налага възстановяване с
поставяне на имплатни, за които е заплатена сумата от 2000 лв.
Констатираното счупване е получено при падане, след рязко нарушаване
на равновесието на тялото при инцидента на 30.04.2020 г.
За периода от 30.04.2020 г. до 11.05.2020 г. ищцата е лекувана в Клиника
по ортопедия при УМБАЛ „Канев“ АД-Р., където освен оперативната
интервенция е извършена и ранна рехабилитация. За времето от 11.05.2020 г.
до 26.05.2020 г. и за периода от 19.06.2020 г. до 26.06.2020 г. й е проведено
лечение в отделение по физиотерапия при УМБАЛ „Канев“- Р.. В
отделението са извършвани възстановителни дейности по вертикализация,
раздвижване на левия долен крайник и възстановяване на походката. По
време на болничния престой Д.М. се нуждае от придружител, тъй като не
може да се движи самостоятелно. В болницата е обгрижвана от медицинския
персонал, ползвани са памперси и получава рани на гърба в резултат на
залежаването, което налага допълнително лечение и провокира болки и
дискомфорт.
С оглед характера на получените телесни увреждания възстановителния
период е около една година като през първите шест месеца крайника не
трябва да се натоварва. През този период ищцата има нужда от придружител
и от чужда помощ при предвижване и при извършване на ежедневни
дейности. такава й е оказвана от нейните близки- съпруга й, дъщеря й, която
е ползвала болничен и отпуск, както и от сина й.
И до момента не е налице пълно възстановяване на функцията на долния
крайник- вървенето. Същата и към момента не може да се придвижва
4
самостоятелно, полза помощни средства при движение на кратки разстояния.
Не може да се очаква пълно възстановяване на функцията на долния крайник
предвид съществуващите заболявания на ищцата: двустранна гонартроза с
деформация на ставите ограничени движения на същите, както и диабетната
полинеропатия, по отношение на които травмата се явява неблагоприятен
фактор и води до влошаване на тези болестни състояния.
За проведеното лечение в отделението по физиотерапия и за санитарни
материали ищцата прави допълнителни разходи в общ размер на 560.90 лв.
Д.М. изпитва силни болки в момента на инцидента, при провеждане на
оперативното лечение и след това за продължителен период от време.
Болките влошават съня й, правят я раздразнителна, неконтакта. В резултат на
травмата тя променя начина си на живот- нуждае се от чужда помощ при
извършване на елементарни дейности, не излиза от дома си, прави кратки
разходки в двора, отказва да се среща с близки и познати, не извършва
самостоятелно домакински дейности, не може да обработва градината. И до
момента в ежедневието й непрекъсната помощ й е оказвана от съпруга й,
както и от двете й деца.
По повод злополуката Д. Т. М. предявява писмена претенция пред „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД- гр.София, като застраховател на ответника по
задължителна застраховка „Злополука“, сключена с „БДЖ-Пътнически
превози“ ЕООД- гр.София със застрахователна полица №ВG/06/21900024916
като до момента не е изплащана застрахователна сума.
Изложените факти съдът приема за установено въз основа на съвкупната
преценка на релевираните писмени доказателства, приетата по делото СМЕ на
в.л. д-р И.С., която съдът кредитира изцяло с оглед специалните знания на
експерта и като компетентно и обосновано дадена, както и с показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Съдът цени показанията на св.К. М.- съпруг на ищцата и св. П. Х.-
дъщеря на ищцата през призмата на чл.172 от ГПК и ги кредитира, тъй като
показанията им са подробни, последователни, логични и кореспондират с
другите доказателства по делото.
С показанията на св.П., св.И. и св.С. се установява, че същите са били на
работа по време на злополуката, но нямат непосредствени впечатления за
5
случилото се и не изнасят данни за механизма на увреждането. Същите сочат,
че по време на пътуването настъпва злополука с възрастна жена, за което са
уведомени от пътници и по инициатива на началник влака е извикана Спешна
помощ на гара Р.. Тези свидетели сочат, че влакът не е спирал екстремно- т.е.
рязко. В тази част съдът не кредитира показанията им, тъй като същите не са
подкрепени от други доказателства и се оборват от заключението на приетата
по делото съдебно- медицинска експертиза и обясненията на вещото лице.
Експертът изрично сочи, че травмата е получена при падане след рязко
нарушаване на равновесието на тялото, а такова се получава при рязко
спиране на транспортно средство. Вещото лице сочи също, че равновесие
може да се загуби и при спъване с предмет, при което също остават травми в
подбедрицата, но в случая няма установени такива.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди в резултат на получени телесни
увреждания от транспортна злополука с правно основание чл.74 от ЗЖТ.
Искът е допустим, тъй като е налице правен спор между правосубектни
лица, пораждащ правният интерес от претендираната защита и същият следва
да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЖТ превозвачът отговаря за живота
и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по
време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се
е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на
багажите.
Цитираната правна норма регламентира отговорността на превозвача при
осъществяването на железопътен транспорт за всяко телесно или психическо
увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или
слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението
да си закупи предварително билет. Отговорността в случая е гаранционно
обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за
обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния
договор. Това е така, тъй като животът и здравето на гражданите, ползващи
железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на
6
тези ценности е винаги непозволено.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание, в процеса в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че по
време на превоз, осъществен от ответника, е получила телесни увреждания,
както и да установи интензитета на търпените болки и страдания и
стойността на направените от нея разходи за лечение.
Въз основана на съвкупната преценка на релевираните доказателства,
съдът приема, че в настоящият случай са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника.
По делото се установи по категоричен начин, че на 30.04.2020 г. ищцата е
била пътник във влак, със закупен билет от ответника, с маршрут от гара Д.м.
до гара Р.. Около 06.10 ч. при предвижване към тоалетната в коридора на
влака, в междугарието Д.м.- К., поради рязко спиране, същата е загубила
равновесие и е паднала на пода. В резултат на падането е получила фрактура
на лява бедрена шийка, наложило спешна оперативна интервенция с
поставяне на импланти.
За инцидента е бил уведомен началника на влака и е съставен акт за
злополука №01/15.06.2020 г., издаден от „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД-
гр.София.
Издаденият от ответника акт за злополука е частен удостоверителен
документ, носещ подписите на законните представители на ответното
дружество, поради което се ползва с регламентираната в чл.180 от ГПК
доказателствена сила. Същият е доказателство за настъпила злополука по
време на превоза на ищцата на горепосочената дата и е основание за
ангажиране на отговорността на превозвача.
Хипотезите за освобождаване на превозвача от отговорност са
изчерпателно посочени в чл. 75 от ЗЖТ.
Съгласно цитираната правна норма превозвачът се освобождава от
отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл. 74 от ЗЖТ се
дължи на:
1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки
проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и
7
чиито последици не е могъл да предотврати;
2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното
поведение на пътниците;
3. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) поведението на
трето лице, което превозвачът, въпреки проявената грижа според
особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл
да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което
използва железопътната инфраструктура, както и управителят на
железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът. В този
случай правото на обратен (регресен) иск не се накърнява.
В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи
наличието на основание за освобождаването му от отговорност, за което не се
релевираха доказателства.
По делото няма доказателства, които да установяват, че злополуката се
дължи на поведението на ищцата, което поведение да не отговаря на
обичайното за пътниците. Посочените от ответника свидетели не са очевидци
на инцидента и не установиха факти, на база на които да се обоснове извод,
че при придвижването си ищцата не е ползвала предназначените за това
дръжки, нито че не е положила обичайните грижи за собствената си
безопасност. Напротив, с приетата на поделото СМЕ се установи, че
телесното увреждане е в резултат на загуба на равновесие, което обичайно се
получава при рязко спиране на транспортното средство. СМЕ, показанията на
св.М.- пряк очевидец на инцидента и удостовереното в медицинската
документация, дава основание да се обоснове извод, че причината за
падането на ищцата е рязко спиране на влака, а не е в резултат на небрежно
поведение от нейна страна. Този извод се подкрепя косвено и с показанията
на св.С., който сочи, че и съпругът на ищцата е изглеждал зле, а това
кореспондира на изложеното от последния, че при спирането той също е
пострадал, но в по- лека степен, тъй като е бил седнал.
С оглед на това съдът приема, че е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените на ищцата вреди.
По делото се установи, че в резултат на злополуката ищцата е получила
фрактура на лява бедрена шийка. При получаване на травматичното
8
увреждане е изпитвала остри болки. Болки с голям интензитет е изпитвала и
по време на транспортирането й до болничното заведение, където е приета по
спешност за оперативно лечение. На 01.05.2020 г. й е извършена операция с
голям обем и сложност като счупването е наложило възстановяване с
поставяне на имплатни, за които е заплатила сумата от 2000 лв. За период от
34 дни е била на лечение в болничното заведение, била е обездвижена и се е
нуждаела от чужда помощ за извършване на най- елементарни дейности.
Предвид залежаването й и с оглед съществуващо хронично заболяване
ищцата е получила рани по гърба, което е наложило допълнително лечение и
е провокирало болки и дискомфорт.
С оглед характера на получените телесни увреждания възстановителния
период е около една година като през първите шест месеца крайника не
трябва да се натоварва. През този период ищцата е имала нужда от
придружител и от чужда помощ при предвижване и при извършване на
ежедневни дейности и такава й е била оказвана от нейните близки- съпруга
й, дъщеря й, която е ползвала болничен и отпуск, както и от сина й.
И до момента не е налице пълно възстановяване на функцията на долния
крайник- вървенето. Същата и към момента не може да се придвижва
самостоятелно, полза помощни средства при движение на кратки разстояния.
Не може да се очаква пълно възстановяване на функцията на долния крайник
предвид съществуващите заболявания на ищцата: двустранна гонартроза с
деформация на ставите ограничени движения на същите, както и диабетната
полинеропатия, по отношение на които травмата се явява неблагоприятен
фактор и води до влошаване на тези болестни състояния.
За проведеното лечение в отделението по физиотерапия и за санитарни
материали ищцата прави допълнителни разходи в общ размер на 560.90 лв.
Д.М. е изпитвала силни болки в момента на инцидента, при провеждане
на оперативното лечение и след това за продължителен период от време.
Болките са влошили съня й и качеството й на живот- станала е
раздразнителна, неконтакта. В резултат на травмата тя е променила начина си
на живот- нуждае се от чужда помощ при извършване на елементарни
дейности, не излизала от дома си, не може да се придвижва самостоятелно на
по- големи разстояния, отказва срещи с близки и познати, не извършва
самостоятелно домакински дейности, не може да обработва градината. И до
9
момента в ежедневието й непрекъсната помощ й е оказвана от съпруга й,
както и от двете й деца.
Получените от ищцата телесни увреждания и свързаните с тях болки и
страдания, дискомфорт, раздразнителност и неготивни преживявания
съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. В
Постановление № 4/1968 г., както и в трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 154/30.10.2012 г. по т. дело № 807/2011 г. на ВКС,
II т. о., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т.
о., решение № 163 от 12.11.2014 г. по т. дело № 3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и
др. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението - видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на
заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на
пострадалия, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът като съобразява вида на получените телесни увреждания-
фрактура на лява бедрена шийка, наложила спешна оперативна интервенция с
голям обем и сложност, времетраенето на проведеното лечение в болничното
заведение, където ищцата е била обездвижена и се е нуждаела от
придружител, като отчита продължителния възстановителен период, както и
че до момента не е налице пълно възстановяване на функцията на долния
крайник- вървенето, като съобразява също, че ищцата и към момента не може
да се придвижва самостоятелно, а полза помощни средства при движение на
кратки разстояния, като отчита факта, че не е възможно да настъпи пълно
възстановяване на функцията на долния крайник предвид съществуващите
заболявания: двустранна гонартроза с деформация на ставите ограничени
движения на същите, както и диабетната полинеропатия, по отношение на
които травмата се явява неблагоприятен фактор и води до влошаване на тези
болестни състояния, съобразявайки претърпените болки и страдания и
техният интензитет, възрастта й, негативните психични преживявания и
промяната в начина й на живот, приема, че справедливият размер на
10
обезщетението възлиза на 80 000 лв.
По делото се установи, че за проведенето лечение ищцата е направила
разходи в общ размер на 2560.90 лв., които имат характер на имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката, поради
които също следва да бъдат обезщетени.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване като е посочил, че
падането е в резултат на невнимание от страна на пострадалата.
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена правната възможност
за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите. Принос по смисъла на цитираната правна норма е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Посоченото сочи, че за да е налице съпричиняване, следва пострадалия
обективно да е създал предпоставки или възможност за настъпване на
увреждането- т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия
или бездействия и вредоносния резултат.
В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи
конкретните факти, на които основава възражението си, за което не са
релевирани доказателства. Възражението се явява неоснователно по вече
изложените съображения.
Предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което следва
да се уважи изцяло.
На основание чл.84 от ЗЗД законната лихва следва да се присъди от
датата на увреждането- 30.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест
на ответника.В полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея
разноски в размер на 300 лв.
В настоящото производство ищцата е представлявана от пълномощник
безплатно, поради което на основание чл.38 от ЗА в полза на процесуалния й
представител следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 3608 лв. с
вкл. ДДС.
11
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БДЖ- ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОДЗИ“ ЕООД- гр.София, ЕИК
********* да заплати на Д. Т. М., ЕГН ********** от гр.Д.м., Р.нска област,
ул.“ А.С. * сумата в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 2560.90 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от злополука, настъпила на
30.04.2020 г. съгласно Акт за злополука №1/ 15.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 300 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД- гр.София да заплати на
адв. П.К. от АК-София на основание чл.38 от ЗА възнаграждение в размер на
3608 лв. с вкл.ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
12