Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 12.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 742/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.Г. твърди, че е пострадал от ПТП,
реализирано на 28.06.2017 г., в гр. София, в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Опел”, с рег. № *****Х.Р., който при движение по бул. „Симеоновско
шосе“ посока от бул. „Околовръстен път“ към бул. „Г.М.Димитров“, поради
недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, не пропуска и реализира ПТП с пресичащия от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение пешеходец. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.Б.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – мозъчно сътресение с
пълна загуба на съзнание, контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на главата в дясно, контузия на тазобедрената става. Сочи, че по спешност
е приет в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София, където хирургично била обработена
раната за възстановяване на тъканите с биологично тъканно лепило. Твърди, че
около два месеца бил изцяло неподвижен на легло, както и че от произшествието
получил посттравматично стресово разстройство. Твърди, че ответникът му е
изплатил обезщетение в размер на 2 000,00 лева, което не е достатъчно да покрие
претърпените от него неимуществени вреди, като претендира разликата до справедливия
размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
размер от 26 000 лева. Претендира и лихва за забава от датата на завеждане на
застрахователната претенция пред застрахователя - 11.08.2017 г. до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът З. „А.Б.” АД оспорва иска. Твърди, че
изплатеното от него обезщетение изцяло покрива претърпените от ищеца вреди,
като прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че произшествието
е настъпило и поради неговото противоправно поведение като пешеходец, като е
нарушил правилото на чл. 113, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗДвП като е предприел пресичане на пътното платно
на необозначено за това място, без да се съобрази с разтоянието,
скоростта и посоката на движение на приближаващото МПС. Оспорва и твърдението
за настъпване в следствие на произшествието на посочените в исковата молба
телесни увреждания, изразяващи се в затруднено движение на десния долен крайник
за период от два месеца, както и получено посттравматично стресово
разстройство. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване критериите на ППВС 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване
– поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 28.06.2017 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 14,00 ч., в гр. София,
по бул. „Симеоновско шосе“, в района на № 91 е настъпило ПТП между участник 1 –
л.а. „Опел”, с рег. № *****, с водач Х.Г.Р.и пешеходеца Н.М.Г., като в
протокола е посочена диагноза на пешеходеца рана на главата и съмнение за
комоцио. В протокола като причини и обстоятелства за настъпване на
произшествието е посочено, че водачът на лекия автомобил се движел на по бул.
Симеоновско шосе посока бул. Г.М.Димитров и в района на № 91 поради
недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците непропуска и реализира ПТП с пресичащия от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходец. В протокола за ПТП е
посочено, че на водача на лекия автомобил е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Установява се, че за това нарушение на водача на
лекия автомобил е наложено административно наказание с влязло в сила
наказателно постановление от 18.07.2018 г..
Според показанията на свидетеля С.И., той е станал
неволен свидетел на процесното ПТП. Свидетелят сочи, че има заведение точно
срещу Авганистанското посолство, и ищецът, който
свидетелят не познавал преди това, бил клиент на кафето и пил кафе и кола и му
споделил, че отива в посолството по работа. Свидетелят сочи, че ищецът тръгнал
да пресича бул. Симеоновско шосе на място, на което насрещните платна за
движение били разделени с прекъсната линия, тъй като точно там колите правели
обратен завой, като мантинела по време на настъпване
на произшествието по булеварда все още нямало. Според свидетелят мястото на
произшествието е било в зоната на Т-образното кръстовище, където има пряка за
посолството, като той имал видимост към мястото, тъй като бил пред заведението
си, което било на самия тратоар. Свидетелят сочи, че
ищецът пресичал със свободен ход, бил преминал двете ленти, идващи от Центъра и
на втората лента посока към Центъра го ударила кола, която идвала от
Околовръстен път. Ударът настъпил в дясната страна на автомобила, който се
движел в лявата лента за движение. От удара човекът отхвърчал и свидетелят
веднага се затичал към него с бутилки вода. Тялото на пострадалия било на
тротоара, а краката му – на пътното платно, главата му била в кръв, гледал
неясно, бил уплашен, охкал и стенел.
Според заключението на приетата автотехническа
експертиза при
установения по делото ход на движение на пешеходеца и възприета скорост на
движение на лекия автомобил от 50,00 км.ч., която е максималната разрешена за
този пътен участък, произшествието за водача на МПС е предотвратимо, доколкото
по делото не се установява да е имало препятствие за него, ограничаващо
видимостта му. Според заключението към момента на произшествието в близост до
процесния пътен участък не е имало пешеходни пътеки, като мястото на удара е в
зоната на Т-образно кръстовище.
Според показанията на свидетеля А.Р.Х.той е приятел
на ищеца. Свидетелят сочи, че знае за пътно-транспортното произшествие
настъпило с него и го посетил в дома му след изписването от болницата. Около
месец му помагал като му носел храна и лекарства, тъй като ищецът живеел сам,
като през това време идвали и други приятели на помощ, като през това време
ищецът имал главоболие, световъртеж и болки в крака. Свидетелят сочи, че
първият път когато го видял ищецът бил на легло, не можел да се движи и кракът
му бил бинтован. Около месец и половина след произшествието го видял на Женския
пазар и ходел с бастун, който свидетелят знае, че ищецът е ползвал около 2
седмици, а преди произшествието не е ползвал такъв. Свидетелят сочи, че ищецът
има страх от коли, както и че към момента на депозиране на показанията все още
се оплаква от болки в горната част на бедрото на десния крак.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП Н.М.Г. е
получил мозъчно сътресение, ръзкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на
главата, контузия на дясна тазобедрена става и охлузвания на дясната
подбедрица. При постъпване в болничното заведение на 28.06.2017 г.
ищецът е бил в съзнание – контактен, зашеметен, леко объркан с оценка по ГКС 14
т. при норма 15, без други отклонения в неврологичния статус. На база на тези
данни вещото лице сочи, че не може с категоричност да се каже, че ищецът е
изпаднал в пълно безсъзнание. Според заключението при ищеца е проведено
5-дневно болнично лечение с постепенно намаляване на оплакванията, без поява на
неврологичен дефицит и белези на първоначално зарастване на раната, като е
изписан без наличие на възбудна или отпадна огнищна неврологична симптоматика , в стабилно соматично и
неврологично състояние, като е предписана аналгетична терапия и мазеви нестероидни противовъзпалителни средство за
приложение в домашни условия за срок от 1 седмица. Според заключението, възстановителният период
от черепно-мозъчната травма е 30 дни, по отношение на останалите мекотъканни увреждания – 15-20 дни, а по отношение
контузията на дясната тазобедрена става – 14 дневно обездвижване, през който
период ищецът е имал нужда от чужда помощ. Вещото лице сочи, че липсва
причинно-следствена връзка между произшествието и констатираната на 26.02.2019
г. травма на нервните коренчета на поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб.
Според експертизата ищецът към момента на произшествието е имал дегенеративни
промени в поясния отдел на гръбначния стълб, вродена малформация на
прешленовата дъга и начални коксартрозни промени
двустранно, като в резултат на получената контузия на тазобедрената става е
възможно и закономерно да се обострят болките от наличните дегенеративни и малформативни промени в поясния отдел на гръбначния стълб и
тазобедрените стави, което да удължи лечебно възстановителния период. Според
отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 22.10.2019 г. ищецът има белег
с дължина около 5 см. в областта на долната трета на дясната подбедрица, който
няма загрозяващ характер.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на Х.Р. като водач на л.а. „Опел”,
с рег. № *****, който при движение по бул. „Симеоновско шосе“ посока от бул.
„Околовръстен път“ към бул. „Г.М.Димитров“, поради недостатъчно внимание и
предпазливост към уязвимите участници в движенето, каквито са пешеходците, не
пропуска и реализира ПТП с пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката му на
движение пешеходец – нарушение на чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП.
Според разпоредбата на §6, т.54 от ДР на ЗДвП на
кръстовищата пешеходна пътека е и продължението на тротоарите и банкетите. В
настоящия случай, от показанията на свидетеля И. се установява, че ищецът е
пресичал на място, на което двете насрещни платна за движение са били разделени
с прекъсната линия, поради наличие на Т-обрано кръстовище и пресечка на
уличката между посолствата, където автомобилите правели и обратен завой.
Доколкото законът не прави разлика между вида кръстовища, а и от заключението
на вещото лице се установява, че в близост на булеварда не е имало обозначена
пешеходна пътека, съдът намира, че мястото, на което ищецът е пресичал следва
да се приеме като пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54, изр. второ от ЗР на
ЗДвП.
По отношение поведението на пешеходеца е важало
правилото на чл. 113, а ал.1, т.1 ЗДвП, което възлага в задължение на
пешеходеца преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства. По делото липсват доказателства с
каква скорост се е движело процесното ПТП, но са налице следните такива по
отношение на поведението на пешеходеца – същият е пресичал на пешеходна пътека
тип „пешеходен проход“ по четирилентов път, като произшествието е настъпило
когато той вече почти е преминал лентата за движение на лекия автомобил; не се
установява, той да е излязъл внезапно – напротив, движел се е със спокоен ход и
е бил видим за водача на лекия автомобил, който е имал задължение и възможност
да го пропусне. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява
противоправно поведение на ищцата, като пешеходец, в причинна връзка с
настъпване на произшествието.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Н.М.Г., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 10 000 лв. За да определи размера съдът взема предвид характера, вида
и брой на уврежданията, както и продължителността на оздравителния процес –
травма както в областта на главата, така и на десния крак, като общия оздравителен
период е 30 дни. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта
на пострадалия към момента на произшествието,
че за период от 14 дни той е изпитвал неудобство в битов и социален план.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че травмата в
областта на тазобедрената става закономерно е удължило възстановителния период
при ищеца предвид наличните при него дегенеративни промени и той е имал
болезненост за период от време над обичайния оздравителен. Същевременно
претърпяването на пътно-транспортното произшествие е стресогенен
фактор, като не се установява при ищеца да е налице отражение по-интензивно от
обичайното. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и
икономическата конюктура в страната към датата на
деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя.
Не е спорно между страните, че ищецът е
получил обезщетение от застрахователя в размер на 2 000,00 лева, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 8 000,00 лева и отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в
застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че
ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 27.07.2017
г., поради което искът по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава считано от 11.08.2017
г. следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.Й. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в
размер на 403,07 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 320,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 110,77 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1337,53 лева –
разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на уговореното
между ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение съдът
намира за неоснователно, тъй като същото е уговорено в размер на минималния по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК: *****, да заплати на Н.М.Г.,
ЕГН: **********,
на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 8 000лв.
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 28.06.2017 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Х.Р., като водач на л.а.
„Опел”, с рег. № *****, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили
увреждания - мозъчно сътресение, ръзкъсно-контузна
рана в дясната теменно-тилна област на главата, контузия на дясна тазобедрена
става и охлузвания на дясната подбедрица, както и
преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 11.08.2017 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА
З. „А.Б.” АД, ЕИК: *****, да
заплати на адв. Г.Й. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 403,07
лева.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК:
*****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 320,00 лева
и разноски за депозити за вещи лица в размер на 110,77 лева.
ОСЪЖДА Н.М.Г., ЕГН: ********** да заплати
на З. „А.Б.”
АД, ЕИК: *****, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1337,53 лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: