№ 26
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203587 по описа за 2021 година
Настоящото производство е с основание чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалбата на
ЯНЧ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 7279/01.07.2021 год. на началник
отдел « Контрол по РПМ», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол», Агенция
«Пътна инфраструктура» гр. София.
В жалбата си , жалбоподателят не оспорва констатациите в НП, твърди, че АНО е наложил
над минималния размер на предвидената санкция, с което не е съгласен. Моли съда да
намали определената глоба към минималния предвиден размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззеваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Чакърова, която моли НП да
бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 03.06.2021г. към 10,50 часа, на път I-9, км. 126+500, на 1,3 км. След с.Приселци, в посока
гр.Бургас- гр.Варна, длъжностни лица при Агенция “Пътна
инфраструктура” гр. София, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за
проверка МПС с четири оси с две управляеми оси марка „ Скания” модел „ Г48ЦБ” с рег. №
1
***, управлявано от жалбоподателя П..
Длъжностното лице при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София – св.Б.П. извършил
контролно измерване с техническо средство – електронна везна PW-10 № K02000010 и
ролетка 1307/18 (5m). Било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1.при измерено разстояние между осите 1,42 м, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 30.050 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7,ал.1,т.5,б»в» на Наредбата. Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата, при
надвижаването на нормите по чл.7, ППС е тежко.
Водачът П. не представил нужното разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура”, с
оглед установеното претоварване.
Свидетелят П. – инспектор Дирекция “АРОК” – АПИ гр. София съставил на място АУАН
№ 0008019/03.06.2021г., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, в
присъствието на свидетеля К. и жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя и
подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по
чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление №7279/01.07.2021 год. на
Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция “Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на П. било
наложено административно наказание “глоба ” в размер на 3 000 / три хиляди/ лева на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН.
От показанията на св. П. се установява, че той и колегата му – св.К. спрели за проверка МПС
с четири оси, направили измерване с електронна везна и установили, че на двойната
задвижваща ос сумата от натоварването била 30.050 тона, при максимално допустими 19
тона, за което и нарушение съставил АУАН.
Св. К. потвърждава казаното от П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за непротиворечиви и логични,
кореспондиращи с останалите писмени доказателства приложени по преписката.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите П. и К., както и от приложените по
делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
НП е издадено от компетентен орган – началник отдел « Контрол по РПМ», Дирекция
«Анализ на риска и оперативен контрол», Агенция «Пътна инфраструктура» гр.
2
София, съгласно приложената Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 год. на председателя на
управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура”. АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно заповед № РД-11-1267/17.10.2019 год. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура”.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а)
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Съгласно чл.18, ал.1 от
Закона за пътищата, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на
собственика или на администрацията, управляваща пътя. Процесното ППС, управлявано от
жалбоподателя П. отговаря на легалната дефиниция на "извън габаритни ППС"- съгласно
Параграф 1, т.1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извън габаритните ППС
по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Отговаря и на легалната дефиниция на
“Извънгабаритно пътно превозно средство” съгласно параграф 1, т.23 от ДР на ЗДв.П.
Установява се от писмените и гласните доказателства по делото, че процесното ППС има
характеристики на тежко ППС, по смисъла на Наредба № 11/2001г., където ясно е посочено
в чл.3, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса,
по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в” на Наредбата – при максимално допустимо натоварване 19 тона,
при измерено разстояние между осите 1,42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е била измерена 30.050 тона.
ППС е било претеглено с надлежното техническо средство - електронна везна PW-10 №
K02000010 и ролетка 1307/18 (5m), съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата, като
се установило претоварване в параметрите му. По делото са приложени Заявление № АУ
000029-3-33882/23.06.2021 год. за проверка на ел. везна PW-10 № K02000010, Заявление №
000029-36-741/27.06.2019 год., с което е удостоверена техническа годност на техническото
средство, приложение 1 / към заявлението за проверка /: средства за измерване, заявени за
проверка, ЕО сертификат за одобряване на типа № ТСМ 128/04-4103, Ревизия 2, ЕО-
декларация за съответствие , сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично
3
действие, протокол за проведено обучение, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 и
протокол за измерване на превозно средство № 0000024/2021.
Нарушението е установено на път от републиканската пътна мрежа, поради което е следвало
да се представи от водача разрешение съобразно чл.14, ал.2, т.1, б.”а” от Наредба
№ 11/2001г. и във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а
именно разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура” гр. София. Съгласно чл.15, ал.3 от
Наредба №11/2001г. собствениците на извън габаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Същото е следвало обаче да съпътства ППС. Жалбоподателят не е
представил такова разрешение, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗП санкциониране е предвидено за физическите лица, които са
нарушили разпоредбата на чл. 26 от закона, или които извършат или наредят да бъде
извършен превоз в нарушение на закона. В случая жалбоподателят е наказан като водач на
ППС, извършващ превоза. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.3 от Наредбата разрешително
се издава на собственика или на лице извършващо превоза, като наред с това разпоредбата
на чл. 37, ал.1 от Наредбата предвижда, че за нарушение като настоящото акт се съставя на
водача на извънгабаритното и/или тежко ППС, какъвто именно е в случая жалбоподателят.
Правилно наказващия орган е преценил, че не са налице предпоставките за квалифициране
на случая като маловажен. Нарушаването на нормите на Наредба № 11 повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. Следва да се отчете и обстоятелството, че движението по път от
републиканската мрежа на извънгабаритно ППС може да се извършва само след разрешение,
респективно заплащане на такса на администрацията, управляваща пътя. Следователно, с
извършването на самото нарушение – движение по републикански път
на извънгабаритно ППС без издадено разрешение от АПИ, са нанесени вреди на
републиканския бюджет. Не на последно място следва да се отчете и значителното
превишаване на ширината от 4.50 м, при допустима максимална широчина 2.55 м. съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата.
За нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗП санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от
ЗП предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева. В случаите наказващия орган е
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв.. От една
страна в НП е вписано, че установеното административно нарушение е за пръв път, а от
друга като утежняващо вината обстоятелство е прието неизпълнението на условията на
чл.37, ал.3 от Наредбата. Състава на съда намира, че така наложения размер на наказанието
се явява необоснован.
Следва същият да бъде намален до минимално предвидения в закона размер от 1000 лева,
като с посоченият размер ще се постигнат целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
4
изменено, като размера на имуществената санкция следва да бъде към минималния
предвиден, а именно 1 000 /хиляда/ лева.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Агенция «Пътна инфраструктура» гр. София следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Жалбоподателят, ВАК от своя страна не е направил искане за присъждане на разноски .
По съразмерност, съобразно уважената част на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 53.00 лв..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 предл. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 7279/01.07.2021 год. на началник отдел « Контрол по РПМ», Дирекция
«Анализ на риска и оперативен контрол», Агенция «Пътна инфраструктура» гр. София, с
което на ЯНЧ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Варна е наложено административно
наказание “глоба” на осн. чл.53, ал.1 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП,
като НАМАЛЯВА размера от 3000 / три хиляда / лева на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА ЯНЧ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на Агенция «Пътна
инфраструктура» гр. София сумата от 53.00 лв., явяваща се разноски за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-Варна .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6