Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,…………………..2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря В. Венева
и в присъствието на прокурора П. Райнов, като разгледа докладваното от съдия Талева
в.н.о.х.д. № 39/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 31.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 6398/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 111-ти състав, подсъдимият Х.Д.М. е признат
за виновен в това, че на 06.10.2017 г., около 16:50 ч., в гр. София, по ул.
„Кукуш“, с посока на движение от ул. „3020“ към бул. „Сливница“, в района на
№34, на прилежаща пешеходна пътека, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „306 ХТ“, с рег. № *******, нарушил
правилата за движението по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Д.Е.М. – Г. и
реализирал пътно транспортно произшествие с нея, като й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на тялото
(диафиза) на дясната раменна кост – закрито (без наличие на външна рана) – реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 (тридесет) дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно,
б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден наказание лишаване от свобода
за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наложеното наказание е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година.
Подсъдимият М. е осъден с тази
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на СДВР сумата
от 253,92 (двеста петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) лева –
разноски в досъдебното производство, както и в полза на СРС сумата от 200,00
(двеста) лева – разноски в съдебното производство.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от подсъдимия Х.М. чрез
защитника му – адв. К.С., с която се иска изменение на първоинстанционната
присъда в насока намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, приложение
на закон за по-леко престъпление или приложение на нормата на чл. 78а от НК,
като не са изложени съображения в подкрепа на направените алтернативни искания.
В проведеното по реда на чл. 327
от НПК разпоредително заседание на 05.02.2020 г. въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и
на вещи лица.
В хода по същество пред
въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура моли да се
потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, като
счита, че са отчетени както тежестта на нарушенията и последиците от тях, така
и обстоятелството, че подсъдимият е санкциониран неколкократно по реда на ЗДвП.
Повереникът на ЧО Д.М. – адв. М.,
също моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като изтъква, че в
хода на съдебното следствие пред първия съд, не са събрани доказателства за
приложението на привилегирования състав.
Частният обвинител Д.М. не се
явява в съдебното заседание пред въззивния съд и не изразява становище по
жалбата.
Защитата излага доводи, че първоинстанционният
съд не е приложил закона за по-лека квалификация на деянието с оглед оказаното
от подсъдимия на пострадалата съдействие, както и за прекомерност на наложеното
наказание, като в тази връзка моли да се измени първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Х.М. в правото си на
лична защита поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума,
изразява съжаление за това, което се е случило и моли да бъде отменена
присъдата на Софийски районен съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XV-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за установяване на всички относими към предмета на делото
обстоятелства, обсъдил е пълно и всеобхватно събраните доказателства, въз
основа на които е достигнал до верни изводи относно фактите по делото и
приложимото право. Въззивният съд, преценявайки същите доказателства и
доказателствени средства, изведе фактическа обстановка, идентична с приетата от
районния съд, която е следната:
Подсъдимият Х.Д.М. е роден на *** г., в гр. Мездра,
българин е, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, на отчет в ОПП-СДВР, притежава СУМПС
№ *********, валидно до 20.09.2020г. за категории „B, M, AM“. Лицето е санкционирано с
четиринадесет броя влезли в сила наказателни постановления и десет броя фишове
за различни нарушения на ЗДвП.
На 06.01.2017 г., около 16:50 ч.,
подсъдимият М. управлявал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „306 ХТ“, с рег. №
*******, по ул. „Кукуш“, с посока на движение от ул. „3020“ към бул. „Сливница“,
със скорост на движение от около 30 км/ч. Пътният участък бил двупосочен с по
една лента за движение във всяка посока, настилката била асфалтова, без
неравности и наклони, а времето било слънчево и сухо. Движението било
натоварено, като имало автомобили и в двете посоки. Управлявайки автомобила,
подсъдимият М. приближил сградата на детска градина, пред която имало изградена
повдигната пешеходна пътека, обозначена с пътен знак. В този момент в района на
пешеходната пътека се намирала свидетелката Д.Е.М. – Г., която отивала към
детската градина, за да вземе дъщеря си, а със себе си водела по-голямата си
дъщеря, която била на 4 (четири) години. Преди да тръгне да пресича пешеходната
пътека, свидетелката М. се огледала, като не възприела приближаващи автомобили,
които да създават опасност, и предприела пресичане по пешеходната пътека,
изминавайки кратко разстояние, когато била блъсната от автомобила, управляван
от подсъдимия М.. Непосредствено преди удара подсъдимият М. предприел аварийно
спиране, като въпреки това блъснал с предната лява част на автомобила
пострадалата М.. След удара подсъдимият спрял на място, слязъл от автомобила и
отишъл до пострадалата, която лежала по средата на пътното платно, като усещала
силна болка в дясното рамо и ръка. Детето на пострадалата не било засегнато от
удара, като непосредствено след него било взето от родители, намиращи се пред
детската градина. Случайни граждани подали сигнал на тел. 112 и на място били
изпратени екипи на бърза помощ и полиция. На място пристигнала линейка, а малко
след това и няколко полицейски автомобила. Пострадалата била качена в
автомобила на спешна медицинска помощ и откарана в институт „Пирогов“ за
оказване на медицинска помощ.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че вследствие на удара на пострадалата М. била
причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото (диафизата) на
дясната раменна кост – закрито (без наличие на външна рана), реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 (тридесет) дни от датата на
травмата.
На мястото на произшествието бил
извършен оглед от екип на тежки пътнотранспортни произшествия. Подсъдимият М.
бил проверен за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.
От заключението на изготвената
автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача, който не е предприел спиране на автомобила при
наличие на пешеходка по сигнализирана пешеходна пътека на пътното платно.
Ударът е бил предотвратим за подсъдимия М. при своевременна реакция със
спиране.
За да постанови обжалваната
присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими
доказателства и доказателствени средства, които са следните: гласните
доказателствени средства чрез показанията на свидетелката Д.Е.М. – Г. (л.
87-88 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол №
19-730/06.10.2017 г. (л. 8 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие с
приложения (л. 9-17 от ДП); справка за съдимост на подс. М. (л. 22 от ДП, л. 84,
л. 111 и л. 119 от съд. д.), епикриза изх. № 33796/2017 г. (л. 33-34 от ДП); писмо
от Дирекция „Национална система 112“ към МВР № УРИ105810-81/15.02.2019 г. (л.
96 от съд. д.), писмо от 03 РУ – СДВР № 227000-1638/19-26.02.2019 г. с
приложения (л. 99 и л. 101-103 от съд. д.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към
СДВР рег. № 433200-20593/22.02.2019 г. (л. 106 от съд. д.), писмо от Център за
спешна медицинска помощ – София към МЗ изх. № 05-38-1/28.02.2019 г. с
приложения (л. 107-109 от съд. д.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР
рег. № 433200-46853/02.05.2019 г. с приложение (л. 120-123 от съд. д.) и писмо
от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР рег. № 433200-42595/16.04.2019 г. с
приложение (л. 124-126 от съд. д.); веществени доказателства: магнитен
носител - СД-R, съдържащ звукозапис и електронни картони на инцидента (л. 95 от
съд. д.); способи за доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 28-32 от ДП) и автотехническа експертиза
(л. 36-39 от ДП).
Въззивният съдебен състав споделя
напълно оценката на доказателствата, направена от първата инстанция, поради
което намира за безпредметно по-подробното им обсъждане в настоящето изложение.
Първостепенният съд обосновано е кредитирал
показанията на свидетелката М., от които се установяват съществени обстоятелства
относно мястото, времето и механизма на осъществяване на изпълнителното деяние
от страна на подсъдимия М.. Въпреки че тази свидетелка е страна в процеса и би
могла да се счита за заинтересована от крайния изход на делото, показанията й
са напълно съответни на останалите доказателства, доказателствени средства и способите на доказване,
не съдържат вътрешни противоречия, поради което правилно са били ценени с
доверие от първия съдебен състав.
Въззивният съд не констатира
недостатъци и в аналитичната дейност на районния съд по отношение на
доказателствената стойност на заключенията на всяка от експертизите.
Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на
поставените им въпроси, намират опора и в показанията на пострадалата, която
лично и непосредствено е възприела механизма на деянието и последвалите събития.
Що се отнася до писмените
доказателства, въззивният съдебен състав счита, че същите спомагат за
изясняването на обстоятелствата по делото, намират подкрепа в останалите
доказателства и доказателствени средства, поради което също като контролираната
инстанция ги цени с доверие.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им
тълкуване и вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано.
Въз основа на направения
доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до същите изводи относно приложимото право, до които е
достигнал и първостепенният съд, които са следните:
Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.
2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна - на 06.10.2017 г., около 16:50 ч., в гр. София,
по ул. „Кукуш“, с посока на движение от ул. „3020“ към бул. „Сливница“, в
района на № 34, на прилежаща пешеходна пътека, подсъдимият М., управлявайки
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „306 ХТ“, с рег.
№ *******, нарушил правилата за движението по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката му
на движение пешеходка Д.Е.М. – Г. и реализирал пътно транспортно произшествие с
нея, като й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на тялото (диафиза) на дясната раменна кост –
закрито (без наличие на външна рана) – реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за срок по-дълъг от 30 (тридесет) дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Настоящата инстанция не споделя
доводите на първия съд по отношение неприложението на привилегирования състав на
престъпление по транспорта по отношение на подсъдимия. За да мотивира
неприложението на привилегированата норма на чл.343а от НК, първостепенният съд
е анализирал обстойно действията на подсъдимия след деянието, както и
действията на случайни граждани по оказване помощ на пострадалата, достигайки
до извод, че всички по-съществени действия, с които е оказано помощ на
пострадалата, са извършени от намиращи се в близост граждани, случайно оказали
се на мястото на произшествието, а не от подсъдимия. Първостепенният съд не
отчел обаче, че деянието, за което е признал подсъдимия за виновен е
квалифицирано по чл.343, ал. 3, пр.
последно, б. „а“, пр. 2 от НК. Когато престъплението по транспорта е
квалифицирано по чл.343, ал.3 НК, съобразно посочените в тази разпоредба
квалифициращи обстоятелства, нормата на чл.343а не предвижда приложението на
привилегирован състав, какъвто е предвиден за всички останали случаи,
предвидени в чл.343, ал.1 и ал.2 НК. Именно поради липсата на привилегирована
норма в особената част на НК за деянията, квалифицирани по чл.343, ал.3 НК,
осъждането на подсъдимия М. по по-леко наказуем състав е невъзможно, независимо
от това какви действия е извършил, за да окаже помощ на пострадалата. По
изложените съображения незаконосъобразни се явяват претенциите на защитата за
приложението на привилегирован състав по отношение на подсъдимия М..
От субективна страна – първоинстанционният съд
правилно е определил форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3,
пр. 1 от НК, като събраните доказателства безспорно сочат, че подсъдимият е
извършил деянието именно с тази форма на вината, доколкото не е предвиждал
настъпилите общественоопасни последици, но като водач на МПС е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването им.
На следващо място въззивният съд
провери индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и
наложеното му наказание по вид и размер.
Първостепенният съд е наложил наказание,
което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, и същото е съобразено с целите,
предвидени в чл. 36 от НК. Правилно
първият съдебен състав е отчел като смекчаващи вината обстоятелства на
подсъдимия липсата на предходни осъждания, изразеното съжаление, посещението му
в болничното заведение, където се е лекувала пострадалата, поднесените й
извинения, като и предложението да поеме разноските, произтичащи от
оперативното й лечение. Въззивният съд споделя и отчетените от контролираната
инстанция отегчаващи обстоятелства, които са допълнителните телесни увреди,
причинени на пострадалата, извън съставомерната средна телесна повреда,
поставянето в риск живота и здравето на малолетното й дете, с което е пресичала
пешеходната пътека, както и данните за предходни нарушения на ЗДвП от страна на
подсъдимия. При превес на смекчаващите вината обстоятелства, които обаче не
могат да бъдат определени като многобройни, обосновано първият съд е отмерил
наказанието на подсъдимия М. при условията на чл54 от НК, като му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум за срок
от 1 (една) година, което правилно е отложил по реда на чл.66, ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 (три) години. По изложените
съображения неоснователна се явява претенцията на защита за намаляване на
наложеното на подсъдимия наказание.
Въззивната инстанция се
солидаризира със съображенията на районната, да отмери наказанието, предвидено
в чл.343г от НК „ лишаване от право да управлява МПС“ в същия размер, в който е и наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, а именно за срок от 1 (една) година, тъй като са налице данни
и за други нарушения по ЗДвП в близък времеви порядък до настоящето деяние, макар
и не много на брой, допуснати от подсъдимия, видно от справка картон на водача
/л.122-123 от СД/.
С оглед изхода от делото,
районният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати сторените в наказателното
производство разноски.
Предвид изложеното дотук и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно
и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание е справедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 31.05.2019г., постановена по НОХД
№ 6398/2018г. по описа на СРС, НО,111-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.