№ 1900
гр. Варна, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Р. Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Р. Ц. Райкова Въззивно гражданско дело №
20243100500833 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 1025/12.02.2024г.,
подадена от А. Е. Р., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Решение № 2/ 02.01.2024г.,
постановено по гр.д. № 489 / 2023г. по описа на РС – Провадия, 4 –ти състав, с което е
отхвърлен иска на А. Е. Р. срещу „Пенемат“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Ветрино, ул. „Хан Омуртаг“ № 16, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от
25000лева, част от вземане цялото в размер на 72672,04лева, представляваща неустойка по
чл.5, ал.3 от сключен между страните предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот № 04/09.10.2019г., начислена за периода 26.07.2021г. до 09.02.2023г., ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда- 09.02.2023г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 154/13.03.2023г. по ч.гр.д. №
146/2023г. по описа на ПРС, на основание чл.422 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Въпреки оспорванията са изложени доводи единствено
в насока за неправилност на изводите на съда. Правилно първоинстанционния съд приел, че
между страните по делото съществувал действителен предварителен договор, пораждащ
права и задължения и за двете страни по него. Неправилен бил изводът, че липсва уговорен
падеж на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация, с настъпването на който
би се дължала и уговорената в чл.5, ал.2 неустойка. Страните спорели единствено по
основанието и съдържанието на дължимата по сключения договор неустойка и падежа на
това задължение, дори и да не бил уговорен изричен падеж на задължението, като
разрешаването на този спор предполага тълкуване на съответните клаузи. Поради
спецификата на договора за строителство, сключването му пораждало, наред с правните
последици, чието съдържание било определено по волята на страните и други права и
задължения, които по вид и съдържание се определяли от закона, т.е, без да било
необходимо волеизявление на съконтрахентите. Включени по право в съдържанието на
договор, така установените от закона условия в едната си част се определяли от
диспозитивни норми, съответно приложими при липса на уговорка между съконтрахентите,
1
а в друга създавали административни, по своята правна същност, задължения. Изпълнението
на тези административни задължения следвало да се счита за мълчаливо уговорено между
страните със самото сключване на договора за строителство. Към групата на мълчаливо
уговорените задължения по закон следвало да бъде отнесено и изискването, установено в
чл.177 от ЗУТ, според която след завършването на строежа и приключване на приемните
изпитвания, когато те били необходими, възложителят подавал заявление за въвеждането на
обекта в експлоатация, като представял окончателния доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ,
договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни
характеристики на нова сграда и посочвал идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ
на въвеждане в експлоатация, като неизпълнението им водело до пораждане на отговорност
за строителя по чл.163 от ЗУТ. Предвид изложеното, при неяснота или спор относно точния
смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът бил длъжен да
извърши тълкуване според визираните в чл.20 от ЗЗД критерии, за да изясни действителната
воля на страните, като прилагането на критериите по чл.20 от ЗЗД изисквало съдът да
тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтичал
от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора
обща воля. В чл.1, ал.2 от договора не било предвидено изрично задължение за снабдяване с
акт обр. № 16, респективно разрешение за ползване, а единствено било посочено общото
задължение да бъдат предадени обектите от изпълнителя. Но клаузата на чл.1, ал.2 от
договора следвало да се тълкува обвързано с чл.1, ал.2, предл.2 и ал.5 на чл.1 от договора.
Задължението на изпълнителя за предаване на владението на обектите било конкретизирано
като било посочено да бъдат предадени в степен на завършеност, отговаряща на
Приложение № 2 от договора, т.е. съобразно изискванията на ЗУТ и актовете по прилагането
му. С актовете и протоколите в строителството се удостоверявало спазване на изискванията
към строежите, предвидени в ЗУТ. Разрешението за ползване -Акт №16 бил последният акт,
с който приключвал строителството. Съгласно Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, с акт №16 се установява годността за
ползване на строежа. С разрешението за ползване се въвежда обекта в експлоатация, т.е. с
издаването му са спазени изискванията на ЗУТ. В този смисъл страните се били съгласили
обектът да бъде предаден след издаване на разрешение за ползване на обекта. Поради това
задължението на изпълнителя за предаване на обекта, било обвързано със срока, посочен в
чл.1, ал.2 .Освен това в чл.1 и чл.2 от договора били установени срокове за задълженията на
двете страни. В чл.1, ал.2, предл.2 бил предвиден срок за задълженията на изпълнителя за
строителството и предаване на обекта. Следвало да се приеме, че като част от задължението
за строителство и предаване на обекта изпълнителят се бил задължил и да снабди
възложителя с акт- приложение №16. В нотариалния акт, в който бил обективиран
окончателния договор за продажба не било удостоверено обстоятелството на предаване на
процесния обект от продавача във владение на купувача.Сочи, че представеният Анекс от
14.09.2023г. към Предварителен договор № 4 от 09.10.2019 г. за строителство и покупко-
продажба на недвижим имот, бил неотносим към предмета на делото, и не следвало да бъде
обсъждан, тъй като сочел обстоятелства, възникнали след подаване на исковата молба в съда
и не следвало да се разглежда като извънсъдебно споразумение. Отделно в частта по т.1 от
анекса, /Продавачът се задължава да се снабди с Разрешение за ползване на сградата в срок
до 30.09.2023 г./ същият бил нищожен предвид обстоятелството, че анексът бил подписан от
страните на 14.09.2023г., а Разрешението за ползване на сградата вече било издадено - още
на 5.09.2023г. и тази клауза била безпредметна. Тук отново бил налице и опит на ответното
дружество да подведе и заблуди ищеца, като едновременно с предаване на разрешението за
ползване на сградата му бил даден за подписване и анекса, като някаква формалност, без да
му бъде разяснено неговото съдържание и значение. Моли за отмяна на решението и
2
уважаване на иска, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по делото. Същият сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба
неоснователна и недоказана. Поддържа, че страните не са уговаряли срок за въвеждане на
сградата в експлоатация. Соченият от ищеца срок от 22 месеца бил за СМР, а не срок за
въвеждане на сградата в експлоатация. Неоснователни и са и възраженията на ищеца за
умишлено въвеждане в заблуждение, както и са и преклудирани. В приложението не се
сочел дори срок, в който следвало да е съставен и акта, образец 16. Първоинстанционният
съд правилно бил изтълкувал и волята на страните. Моли за потвърждаване на решението и
за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Съдът извърши служебна справка в Държавна Агенция „Електронно управление“
относно валидирането на електронния подпис и съответствието на съдържанието на
въззивната жалба с подписаното съдържание, като установи съответствие. Служебната
справка следва да се приложи към дело.
Констатира се, че представеното по делото пълномощно от ответника към адв. Р. П.,
находящо се на л. 56 от заповедното производство, не е заверено за вярност, като на
страната следва да се дадат указания в тази насока с предупреждение, че при неизпълнение
съдът може да наложи глоба на страната.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 1025/12.02.2024г., подадена от А. Е.
Р., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Решение № 2/ 02.01.2024г., постановено по
гр.д. № 489 / 2023г. по описа на РС – Провадия, 4 –ти състав, с което е отхвърлен иска на А.
Е. Р. срещу „Пенемат“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Ветрино, ул. „Хан Омуртаг“ № 16, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 25000лева, част от вземане
цялото в размер на 72672,04лева, представляваща неустойка по чл.5, ал.3 от сключен между
страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот № 04/09.10.2019г.,
начислена за периода 26.07.2021г. до 09.02.2023г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението в съда- 09.02.2023г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 154/13.03.2023г. по ч.гр.д. № 146/2023г. по описа на ПРС, на
основание чл.422 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2024г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ към дело служебната справка от Държавна Агенция
„Електронно управление“ относно валидирането на електронния подпис и съответствието
3
на съдържанието на въззивната жалба с подписаното съдържание.
УКАЗВА на въззиваемата страна „Пенемат“ ООД, действащи чрез адв. Р. П. в
седемдневен срок от уведомяването по телефон, законният представител на дружеството,
адв. П. или редовно упълномощен представител да се явят в деловодството на съда и да
заверят за вярност адвокатското пълномощно, находящо се на л. 56 от заповедното
производство. ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на посоченото указание
в предоставения срок, съдът може да наложи глоба за неизпълнение, с което се забавя
производството.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4