Решение по дело №2056/2017 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2018 г. (в сила от 9 октомври 2018 г.)
Съдия: Маргарита Христова Новакова
Дело: 20173330102056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№157/23.05.2018г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети април, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2056 по описа за 2017г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е предявен на основание чл.216 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.135 от ЗЗД.

Ищецът-ТД на НАП-Бургас, настоява съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо държавата сключената на 21.04.2016г. между ответниците, първия като продавач и втория, като купувач, покупко-продажба на 12 броя МПС обективирана в договор с рег.№2947/21.04.2016г. на нотариус Н. С.. Твърди в ИМ, че е кредитор на продавача по установени и изискуеми публични вземания констатирани в ревизионен акт и четири броя декларации и разпореждайки се с фирмените  МПС е увредил интересът му на кредитор, намалявайки имуществото си. Твърди още, че втория ответник-купувач е знаел за увреждащата сделка, тъй към датата на сключването й управител на двете ЮЛ е едно и също физическо лице.

Първият ответник-„МАНПАУЪР ПЕРСОНАЛ“ЕООД-с.Тополчане, община Сливен, редовно призован при условията на чл.50 ал.2 във връзка с ал.4 на ГПК, не депозира писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание и не заявява становище по иска.

Вторият ответник-„КОНСЕПТ ПЕРСОНАЛ“ЕООД-гр.Разград депозира писмен отговор, с които оспорва иска и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото.. Твърди, че заповедта за възлагане на ревизия е връчена 4 дни след сключване на процесната покупко-продажба, а ревизионния акт е връчен едва на 19.12.2016г. т.е. сделката не е била извършена след установяването на публичното задължение, така като изисква чл.216 ал.1 от ДОПК и продавача по същата не е бил задължен по установените с РА публични задължения. Твърди още, че намерението за увреждане визирано в чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК подлежи на доказване и е в тежест на ищеца.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представения-л.38 от делото, договор за покупко-продажба на моторни превозни средства/МПС/ на 21.04.2016г. първият ответник е продал на втория за сумата от 6 600 лева 12 броя МПС:

1.лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№**;

2.лек автомобил „Опел Зефира” с рег.№**;

3.лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ” с рег.№**;

4.лек автомобил „Мерцедес Е200” рег.№**;

5.лек автомобил „Фолксваген комби” с рег.№**;

6.лек автомобил „Насан Примера” с рег.№ **;

7.лек автомобил „Ситроен Евазион” с рег.№**;

8.лек автомобил „Рено Еспейс” с рег.№ **;

9.лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№**;

10.лек автомобил „Рено Меган” с рег.№**;

11.лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№** и

12.лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№**.  

Съгласно представените по делото удостоверения на ЗД“Надежда“ АД застрахователната стойност на продадените МПС е в размер на 49 700 лева.

Към момента на сделката управител и едноличен собственик на двете дружества е бил едно и също физическо лице А. С., действал чрез пълномощник-Т. Р. И.. Това е видно както от договора за покупко-продажба, така и от представените два договора за прехвърляне на дружествен дял с дати: 06.06.2016г.-л.8 от делото и 18.07.2016г.-л.10 от делото.

Няма спор, а видно от представените с исковата молба писмени доказателства: декларации; заповеди, уведомление за връчване и  ревизионен акт, преди сключване на договора за покупко-продажба, на 14.03.2016г. управителят-собственик на първия ответник-продавач по сделката, е подал пред ТД на НАП-Бургас декларация по чл.92 от ЗКПО, а на 13.04.2016г. и декларации по ДДФЛ, с които е изчислил и посочил задълженията на дружеството-„Манпауър Персонал“ЕООД за корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица и за осигурителни вноски. Дължите данъци и осигурителни вноски не са заплатени. На 25.04.2016г., четири дни след сделката, на управителят по електронен път е връчена заповед за възлагане на ревизия на дружеството, приключила с ревизионен акт на 14.11.2016г. Посочените задължения към държавата са в размер на 188 561,39 лева.

Твърди се в исковата молба че към 24.08.2017г. установените и изискуеми публични вземания на първия ответник са в размер на 219 585,98 лева, същите не са погасени и че не са установени други активи в патримониума на дружеството „Манпауър Персонал“ЕООД..

Вторият ответник-купувач по сделката, възразява с отговора си и в съдебно заседание, че иска е неоснователен, тъй като заповедта за възлагане на ревизия е връчена 4 дни след сключване на процесната покупко-продажба, а ревизионния акт е връчен едва на 19.12.2016г. т.е. сделката не е била извършена след установяването на публичното задължение, така като изисква чл.216 ал.1 от ДОПК и продавача по същата не е бил задължен по установените с РА публични задължения.

            Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

            Предявеният иск е допустим и основателен. Предявен е на основание чл.216 ал.3 от ДОПК, които  изрично препраща към чл.135 от ЗЗД и с който иск ищецът разполага извън случаите на чл.216 ал.1 от ДОПК. При този иск не е необходимо съществуването на публични задължения на първия ответник да са установени с акт за установяване на вземането преди сключване на процесната сделка или след възлагане на ревизия, завършила с акт установяващ вземането.

            Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът, при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането му. В случая, явно е, че ищецът е кредитор на първия ответник. Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД говори не за установено вземане, а за възникване на вземането, а данъчните задължения възникват по силата на закона, определени са основание, субект и размер в съответните данъчни закони- в този смисъл мотивите към т.1 от ТР №1/2009 на ОС на НК на ВКС. Налице е действително вземане на държавата, което не е прекратено или погасено по давност. Продавайки 12-те броя МПС-та и то на цена много по-ниска от застрахователната им стойност, длъжникът-първия ответник е намалил имуществото си, увредил е ищеца, в случая държавата, като го е лишил от възможността да удовлетвори вземането си. И двамата ответници, продавач и купувач по Договора са знаели за увреждането, тъй като управител и собственик респ.пълномощник, на двете дружества към момента на атакуваната покупко-продажба са били едно и също физическо лице. В случая, знанието за увреждане на лицето, с което длъжникът е договарял, се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица. Според § 1 т.3, б.“д“ от ДР на ДОПК „свързани лица“ са лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице.

            По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи, а ответниците пред вид разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на РРС дължимата по делото държавна такса, която е в размер на 264 лева. Ищецът не претендира разноски по делото и такива не следва да се присъждат.

            Ето защо съдът

 

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

            ОБЯВЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на държавата на основание чл.216 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.135 от ЗЗД, сключения на 21.04.2016г. между „Манпауър Персонал“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: с.Тополчане, община Сливен, ул.“Камчия“ №11 представлявано от И. К. А. и „Консепт Персонал“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ №21, ет.2, ап.17 представлявано от Х. Й. със съдебен адрес:*** договор за покупко- продажба на моторни превозни средства /МПС/-12 броя, а именно:

1.лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№*;

2.лек автомобил „Опел Зефира” с рег.№*;

3.лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ” с рег.№*;

4.лек автомобил „Мерцедес Е200” рег.№*;

5.лек автомобил „Фолксваген комби” с рег.№*;

6.лек автомобил „Насан Примера” с рег.№ *;

7.лек автомобил „Ситроен Евазион” с рег.№*;

8.лек автомобил „Рено Еспейс” с рег.№ *;

9.лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№*;

10.лек автомобил „Рено Меган” с рег.№*;

11.лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№* и

12.лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№*, за сумата от 6 600 лева, който договор е с рег №2947/21.04.2016г. н нотариус Н. С. с район на действие РС-Разград с рег.№291 на НК.

ОСЪЖДА „Манпауър Персонал“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: с.Тополчане, община Сливен, ул.“Камчия“ №11 представлявано от И. К. А. и „Консепт Персонал“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ №21, ет.2, ап.17 представлявано от Х. Й. ДА ЗАПЛАТЯТ на районен съд Разград дължимата по делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 264 лева/двеста шестдесет и четири лева/.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :