Р Е Ш
Е Н И Е №285
Гр.Варна, 13.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА М.
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина М. в.търг.дело № 596 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалби на ЗАД „Армеец“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 512 от 10.06.2019г. по търг.дело № 1768/18г. по
описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество
е осъдено да заплати на Р.Л.Д. от гр.Перник на
основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1
от ЗЗД сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на неговия брат Д
Л.Д., настъпила на 08.06.2016г. в резултат на ПТП, виновно причинено от Г А К,
водач на лек автомобил „Шкода – Октавия“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № 11116000209979, ведно със законна лихва, считано от
08.06.2016г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски
и
по
насрещна въззивна жалба на Р.Л.Д. от гр.Перник срещу същото решение, но в
частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „Армеец“ АД със
седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания, в резултат на смъртта на Д Л.Д., негов брат, починал при ПТП на
08.06.2016г., ведно с обезщетение за забава за разликата над 50 000лв. до
претендираните 100 000лв.
В жалбата
на ЗАД „Армеец“ АД се твърди че решението в обжалваните от него части е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Оспорва
извода на съда, че ищецът Д. има право да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своя брат Д. Позовава се на мотивите и разрешението, дадено
в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Излага, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Само когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални вреди и страдания. Сочи че отношенията следва да бъдат
като тези в едно семейство и/или поне взаимна или едностранна безвъзмездна
грижа, подпомагане при всяка нужда или пък разчитане един на друг до състояние
единия да не може без другия, силна емоционална и духовна привързаност,
сравнима с тази между дете и родител или дори повече.
Твърди че
събраните по делото гласни доказателства установяват нормални, характерни,
типични, обичайни за родствена връзка между двама братя отношения, характерни за
българското семейство, а не изключителни такива. Според дружеството е нормално
те да бъдат в добри отношения, да бъде изградена емоционална връзка между тях,
че връзките между братя и сестри по начало се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Счита, че не е налице
„изключение“, каквото е предвидено като основание за търсене и получаване на
обезщетение за неимуществени вреди от разширения кръг лица, очертан с
тълкувателно решение № 1 ат 2018г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди че по делото е
доказано наличието на обичайни и традиционни отношения на привързаност между
двама братя, а не изключителни такива.
Оспорва
извода на съда, че § 96 ал.1 от ЗИД КЗ противоречи на разпоредбата на чл.9 ал.1
б.А от Директива 2009/103/ЕО. Излага, че чл.493а от КЗ във връзка с § 96 ПЗР
ЗИД КЗ регулира националната гражданска /деликтна/ отговорност при ПТП като
предвижда методика за изчисляване на размера на обезщетението, а до нейното
въвеждане поставя горна граница за размера на обезщетението за неимуществени
вреди на лицата, получили право на обезщетение за вреди при смърт на близък с
тълкувателно решение № 1 от 2018г. на ОСНТГК на ВКС. Твърди че тази норма не
противоречи на Директива 2009/103/ЕО. Сочи че тази директива гарантира
единствено застраховане на установената от националното право гражданска
/деликтна/ отговорност във връзка с използване на МПС при определени нива на
минимално застрахователно покритие. Българският КЗ гарантира застраховане на
"Гражданската отговорност“ на автомобилистите съобразно минималните
лимити, зададени в чл.9 на Директива 2009/103/ЕО. Налице е пълно припокриване
между националното право и зададената от директивата цел. Излага че в същото
време директивата не урежда материалното деликтно право, нито размера на обезщетението
/чл.12 пар.3 ал.2/. Сочи че съдът на ЕС допуска национална уредба, която
определя размера на обезщетението за вреди от ПТП въз основа на методика, дори
когато тя е по-неблагоприятна от общия режим на деликтната отговорност. Твърди
че доколкото § 96 въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност
при ПТП също е извън обхвата на Директива 2009/103/ЕО. Твърди че директивата
урежда минималното покритие /лимити/ по задължителната застраховка „ГО“, което
държавите членки на ЕС следва да осигуряват, а не минималните размери на
застрахователните обезщетения, които да бъдат плащани по посочената
застраховка. Твърди че неправилно първоинстанционният съд е определил
застрахователно обезщетение надвишаващо сумата 5 000лв.
Оспорва
приетия по справедливост размер на обезщетението. Оспорва изводите на съда
относно обема на претърпените от ищеца болки и страдания и тяхното репариране,
вследствие на което е определен неправилно и размера на присъденото
обезщетение. Твърди че присъденото обезщетение е прекомерно завишено с оглед
принципа на справедливо обезщетяване.
На
следващо място оспорва извода на съда за неоснователност на направеното
възражение за съпричиняване. Твърди че по делото е установено, че пострадалият Д.
е управлявал МПС без да притежава необходимата правоспособност за това, поради
което и сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва и извода на съда, че скоростта на движение на
мотоциклета, управляван от Д. не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Позовава се на заключението на вещото
лице, че при движение със скорост от 50 км/ч, удар също е щял да настъпил, но с
по-нисък интензитет. Твърди че е налице принос от страна на пострадалия.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен
изцяло. В отношение на евентуалност, ако съдът приеме че е налице изключение,
моли съда да отмени решението за разликата над 5 000лв. до присъдените 50
000лв. Претендира направените разноски за двете инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна по тази жалба Р.Л.Д. от гр.Перник, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните от застрахователя части.
В
насрещната въззивната жалба на Р.Л.Д. от гр.Перник, се твърди че решението в
обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда при определяне по справедливост на размера на
обезщетението, като твърди че по делото е установена изключително дълбоката и
емоционална връзка между него и брат му Д, както и претърпените от него
изключителна болка и страдания от загубата му. Твърди и че определения размер
не е съобразен с лимита, предвиден по задължителната застраховка ГО на
автомобилистите. Твърди че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и да
постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълния му, претендиран от нея размер, ведно със законна лихва. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страни по тази жалба ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената от Д. жалба и моли съда да потвърди първоинстанционниото решение в
обжалваната от нея част.
В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител на Д. се
поддържа подадената от него жалба и моли съда да я уважи, оспорва въззивната
жалба на застрахователното дружество.
В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител на
застрахователното дружество се поддържа подадената от дружеството жалба и моли
съда да я уважи.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Р.Л.Д. срещу ЗАД „Армеец“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Д Л.Д. при пътно-транспортно
произшествие на 08.06.2016г., причинено виновно от Г А К, при управление на лек
автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на
увреждането.
Не са спорни пред въззивна инстанция:
настъпването на пътно-транспортното произшествие на 08.06.2016г., вината на
водача Г А К, причинената смърт на Д Л.Д., в резултат на произшествието,
починал на 22 години. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика
на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Колев вреди при управлението на
лекия автомобил. Не е спорно че ищецът е брат на починалия Д..
Първият
спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция е легитимиран ли е ищецът,
брат на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт.
Съобразно
разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/
и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете,
отглеждащия го и лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/ на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично
е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се
допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в
решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че
право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
С оглед
на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в тежест на ищеца, при
условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на
изключителност в близостта между двамата братя, надхвърляща нормално присъщата
за тази родствена връзка.
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Д Д. Р, чичо на ищеца, и Н С С, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани
от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелите съдът приема за
установено, че между двамата братя е съществувала силна емоционална връзка,
били са близки, в добри отношения, постоянно са заедно, ищецът се е обръщал към
починалия си по-голям брат с „бате“. След инцидента с брат му, ищецът се е
затворил в себе си, не говорил, проявявал форми на агресия и напрежение.
Въз основа на така очертаната от
свидетелите връзка, въззивният съд намира че същата съответства изцяло на
характерната и типична за нашето общество връзка между двама братя – близост,
обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не
могат да обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя
обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която
съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се
установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от
внезапната загуба на близък член на семейството.
По тези
съображения въззивният съд намира че в настоящия случай няма основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и №
5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното обжалваното
решение в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. В частта му, с която искът
за разликата над 50 000лв. до претендираните 100 000лв. е отхвърлен
следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния резултат, макар и по
различни мотиви.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното
искане в полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. За първа
инстанция разноските са в размер на 210лв.
и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на сумата 200лв. С оглед
присъдената от първата инстанция част от тези разноски с настоящето решение
следва да бъде присъдена разликата в размер на 205лв. В полза на
застрахователното дружество следва да бъдат присъдени и направените пред
въззивна инстанция разноски в размер на сумата 1 000лв., представляваща
държавна такса и 200лв., юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора пред въззивна
инстанция следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частите му, с
които застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвоката на ищеца
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА и с която е осъдено да
заплати дължимата по делото държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
512 от 10.06.2019г. по търг.дело № 1768/18г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта му, с която Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Р.Л.Д. от
гр.Перник на основание чл.432 ал.1 от КЗ
и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на
неговия брат Д Л.Д., настъпила на 08.06.2016г. в резултат на ПТП, виновно
причинено от Г А К, водач на лек автомобил „Шкода – Октавия“ с рег. № Х ХХХХ ХХ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника
със застрахователна полица № 11116000209979, ведно със законна лихва, считано
от 08.06.2016г. до окончателното изплащане, в частта му, с която е осъдено да
заплати на адвокат С.Б.С. дължимо адвокатско възнаграждение в размер на
1 765лв. и в частта му, с която е осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд Варна дължима по делото държавна такса в размер на сумата 2 000лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Р.Л.Д. от гр.Перник срещу ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София на
основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от
50 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания вследствие на смъртта на неговия брат Д Л.Д., настъпила на
08.06.2016г. в резултат на ПТП, виновно причинено от Г А К, водач на лек
автомобил „Шкода – Октавия“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна
полица № 11116000209979, ведно със законна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 512 от 10.06.2019г. по търг.дело № 1768/18г. по
описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Р.Л.Д.
от гр.Перник срещу ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на смъртта на Д Л.Д.,
негов брат, починал при ПТП на 08.06.2016г., ведно с обезщетение за забава за
разликата над 50 000лв. до претендираните 100 000лв.
ОСЪЖДА Р.Л.Д.
***, ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София, ЕИК
********* сумата 205лв. /двеста и пет лева/, представляваща направени пред
първа инстанция разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение и сумата
1 200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени пред въззивна
инстанция разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: