О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 30.03.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 672 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни
жалби:
1/ жалба на С.Х.С. срещу Решение № 5428 от 22.12.2017г. по гр.д. № 15216/2017г.
по описа на ВРС, XXXIV-ти
състав, допълнено с Решение № 773 от 26.02.2018г. В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен
предявения от въззивника срещу „Евроманган” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Църква, община Балчик, област Добрич иск за осъждане на
дружеството да му заплати разликата над
10 687.12 лева до 16 358.88 лева и
за периода от 12.12.2017г. до 10.02.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за този
период.
Жалбата съдържа оплаквания,
съобразно които присъденото от ВРС обезщетение обхваща периода 10.08.2017г. до
11.12.2017г. /датата, на която е даден ход на устните състезания пред ВРС/.
След този момент обаче въззивникът продължава да е без работа, поради
незаконното му уволнение. Ето защо счита, че претенцията за обезщетяване на
вреди от незаконното уволнение следва да се уважи в пълен предявен размер, не
повече от 6 месеца. Неправилен е извода на ВРС, че в размера на обезщетението
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ не следва да се включва сумата от 110 лв. ваучери
за храна, посочена във фиша за заплата за пълен отработен месец – май 2017г. На
основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ същото е допълнително плащане с
постоянен характер /заплаща се всеки месец/. Ето защо счита, че базата за
изчисление на обезщетението следва да бъде определена на 2 726.48 лв., а
не както е възприел ВРС на 2 616.48 лв. Моли в тази връзка за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде
уважен в цялост.
2/
жалба на „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 5428 от
22.12.2017г. по гр.д. № 15216/2017г. по описа на ВРС, XXXIV-ти състав, допълнено с Решение №
773 от 26.02.2018г. В ЧАСТИТИ МУ, с които
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е признато за незаконно и отменено уволнението на С.Х.С. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, извършено със Заповед № 1/10.08.2017г. на изпълнителния директор на
дружеството, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
същия е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “мениджър
надземен комплекс и началник фабрика” в „Евроманган” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Църква, община Балчик, област Добрич; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е осъдено дружеството да
заплати на С.Х.С., ЕГН ********** сумата от 10 687.12 /десет хиляди шестстотин осемдесет и седем лв. и дванадесет
ст./ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 10.08.2017 год. до 11.12.2017 год.,
включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 05.10.2017г. до окончателното плащане на
задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Изложени са
доводи, че съгласно редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. I от
КТ работодателят има право да прекрати трудовия договор на служителя поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без значение дали
пенсионирането е по реда на чл. 68
от КСО, или е в специалната хипотеза на чл. 69б от КСО. Съгласно установената
съдебна практика, в редакцията на разпоредбата, действала в периода
31.01.2001г.-24.01.2012г. /ДВ, бр. 25/2001г./ на работодателя е предоставена
възможност за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия
в намален размер, както и в специалната хипотеза на ранно пенсиониране. Правото
на работодателя при прекратяване на ТПО поради придобиване от работника право
на пенсия за ОСВ да прецени дали правото е придобито по общия или по специалния
състав, не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено факта на
спазване на изискванията на приложената обща, съответно специална норма, с
оглед възрастта и осигурителния стаж. В случая работодателят е приложил нормата
на чл. 69б от КСО, предпоставките на която са установени по безспорен начин –
15 години трудов стаж, навършени 58 години и сбор на ОСВ от 100. Неправилен в
този смисъл е извода на ВРС, че работодателят не може да прекрати трудовия
договор на ищеца поради придобито право на пенсия по реда на чл. 69б от КСО.
Незаконосъобразно ВРС е включил при изчисляване на обезщетението по чл. 228,
ал. 1 от КТ бонус за добро изпълнение на задълженията от 15% - не е
задължително и постоянно плащане и се дава по преценка на работодателя. Наред с
това обезщетението в случая се дължи за периода от прекратяване на ПО до датата
на разпореждането за пенсиониране на НОИ, т.е от 10.08.2017г. – 14.09.2017г.
След този момент обезщетението е недължимо на ищеца, доколкото същия е
пенсионер. Ищецът лично е подал молба за пенсиониране до компетентния орган,
вследствие на което е издадено разпореждане за пенсиониране. На това основание
е поискал от работодателя изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на 6 брутни заплати, изплатено му по банков път на 22.12.2017г. След
като ищецът сам е упражнил правото на ранно пенсиониране, то иска за
възстановяване на заеманата длъжност се явява неоснователен – на заеманата
длъжност би се възстановил пенсионер. Присъдените в полза на ищеца разноски за
платено възнаграждение на адвокат са недоказани по основание.
В условията на евентуалност,
релевира възражение за прихващане на
присъденото в полза на ищеца обезщетение за оставане без работа с вземането на
работодателя за сума от 13 737.60 лв., като дадена без основание под
формата на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, респ. на отпаднало основание
доколкото с уважаване на исковете висящността на ТПО би се възстановила, а
основанието за плащане на обезщетението – отпаднало с обратна сила.
Моли поради изложеното да се отмени
обжалваното решение, а в случай, че бъде потвърдено, да се уважи възражението
за прихващане до размера на по-малкото от насрещните вземания на страните.
В отговор на жалбата С.С. оспорва
доводите в нея. Поддържа, че уредената в § 4 от ПЗР на КСО възможност е в
интерес и преценка на осигурените лица. Като лично субективно право, то не може
да се упражни от насрещната страна по правоотношението. Моли за постановяване
на решение, с което решението бъде потвърдено, а възражението за прихващане
бъде оставено без уважение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани
са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл. 317
вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба на
„Евроманган“ ЕАД е обективирано възражение за съдебно прихващане на вземането му
за сума от 13 737.60 лв., като дадена на работника без основание под
формата на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, респ. на отпаднало основание с
вземането на работника за обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Възражението е обосновано с твърдения, че при прекратяване на ТПО поради
придобиване право на пенсия по чл. 69б от КСО, работникът няма право на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, което се явява дадено при първоначална
липса на основание. Евентуално вземането е възникнало на отпаднало основание, доколкото
с уважаване на исковете висящността на ТПО би се възстановила, а основанието за
плащане на обезщетението – отпаднало с обратна сила.
Съгласно приетото в т. 4 от ТР №
1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, когато насрещното вземане, с което се прихваща,
е спорно /неликвидно/, т.е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът
се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 от ГПК/, при което
ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на
общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 от ГПК/ същото може да бъде
направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно,
включително пред въззивния съд, е недопустимо. Възражението за прихващане след
този срок може да се направи съгласно чл. 371 от ГПК, приложим в общия исков
процес, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в
сила решение или заповед за изпълнение. В конкретния случай, насрещното вземане
е спорно, не е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, поради
което възражението за прихващане е преклудирано. Искането за приемането му за
разглеждане следва да се остави без уважение.
Обективирани в жалбата са доказателствени
искания за приемане в качеството на писмени доказателства на отправено искане
по e-mail от работника за изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и фиш за изплащане на такова в размер на
13 737.60 лв.
Тези писмени доказателства не
съставлява ново доказателство, нито са относими към релевантните факти,
включени в предмета на доказване по делото. Ето защо искането за приемането им
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
16.04.2018г. от 09:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК ********* за приемане за разглеждане на възражение за прихващане на вземането
му за сумата от 13 737.60 лв., като дадена на работника без основание под
формата на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, респ. на отпаднало основание с
вземането на въззиваемия за обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като преклудирано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на
основание чл. 266, ал. 1 от ГПК доказателственото искане на въззивника за
приемане в качеството на писмени доказателства на отправено искане по e-mail от работника за изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и фиш за изплащане на такова в размер на
13 737.60 лв.
НАПЪТВА
на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на
спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.