Р Е Ш Е Н И Е
№ 260589
гр. Русе, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
сложи за разглеждане
гр. дело № 6672 по описа за 2019 г. и като разгледа докладваното от съдията, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за делба
във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила съдебно решение №
967/20.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 6672/2019 г., съдът е
ДОПУСНАЛ да се извърши съдебна делба между К.И.Т., ЕГН ********** и П.И.Т., ЕГН
**********, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, в село Червен, Община
Иваново, Област Русе, находящо се по ул. **, с площ от 1450 кв.м.,
представляващо **, в квартал *, по регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № 96/**.05.1990 г. /стар имот **в кв. **, неурегулиран
от 17** кв.м. по нотариален акт № **/1975 г./, заедно с намиращите се в това
дворно място: КЪЩА, със застроена площ от 37 кв.м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА
/плевня/ със застроена площ от 55 кв.м. и други подобрения, при граници за
цялото дворно място: улица, имот **, имот **, имот **, ПРИ РАВНИ ПРАВА.
Със същото решение съдът е ДОПУСНАЛ да се
извърши съдебна делба между К.И.Т., ЕГН **********, П.И.Т., ЕГН ********** и И.П.Т.,
ЕГН ********** на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ **, в квартал *, по регулационния план на с. Червен,
Община Русе, Област Русе, одобрен със Заповед № **/**.1990 г. на Община
Иваново, с площ от 1100 кв.м., идентичен по отношение на номерацията с УПИ ** в кв. **, по стар обезсилен план на село Червен,
Община Иваново, Област Русе, при съседи: **, улица, **, ПРИ ПРАВА за И.П.Т. - 28/165 ид.ч.
от УПИ **, цялото с площ 1100 кв.м., за П.И.Т. - 55/165 ид.ч. от УПИ **, цялото с площ 1100
кв.м. и за К.И.Т. - 82/165 ид.ч. от УПИ **, цялото с площ 1100 кв.м.
Със същото решение съдът е ДОПУСНАЛ да се
извърши съдебна делба между К.И.Т., ЕГН ********** и П.И.Т., ЕГН **********, на
построената в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ **, в квартал *, по регулационния план на с. Червен, Община Русе, Област
Русе, одобрен със Заповед № **/**.1990 г. на Община Иваново, с площ от 1100
кв.м., КЪЩА, ПРИ ПРАВА: 2/3 ид.ч. за К.И.Т. и 1/3 ид.ч.
за П.И.Т..
Относно определяне способът, по който
следва да се извърши делбата:
По делото е прието експертно заключение,
от което е видно, че процесните имоти са реално неподеляеми, съобразно правата
на съделителите и изискванията на ЗУТ. Вещото лице посочва, че имотите предмет
на делба са ситуирани в район с ярко изразена денивелация към поречието на
реката, която минава през селото, като влизането в тях е посредством обща част,
която разделя двата имота вид „топик“ - задънена улица, собственост на Общината,
като е констатирал и построени допълнителни спомагателни, обслужващи помещения
към жилищната сграда в **, в мястото за топик: кухненски бокс и баня с
тоалетна, а така също и стълбище на двуетажната жилищна сграда в **, вход за
гараж-склад в същия парцел и масивен монолитен гараж, които са строени без
строителни книжа, поради което е наложително ново кадастрално измерване от
специализирана геодезическа фирма, нанасяне на всички сгради на кадастралната
карта и осъществяване на частично изменение, както на дворищната регулация на
двата имота, така и на топика, за да се обособят два самостоятелни парцела с
разделяне на топика, евентуално при спогодба, тъй като не отговарят на
изискването на чл. 19 от ЗУТ за лице от 12 м., поради което са неподеляеми,
според заключението. Доколкото страните не предприеха действия по ново
кадастрално измерване, изменение на дворищната регулация, изготвяне и
одобряване на инвестиционни проекти за реална делба, а и искането за
извършването й не се поддържа от тримата съделители, то обсъждането на тази
възможност се явява безпредметно.
Вещото лице е определило пазарната цена за
имот № 1: **, в кв. 3 по РП на село Червен, заедно с намиращите се в това
дворно място: Къща, със застроена площ от 37 кв.м., Стопанска постройка
/плевня/ със застроена площ от 55 кв.м. и други подобрения на стойност
12 248 лв. и паричното изражение на дяловете: по 6 124 лева за ½
идеални части на всеки един от двамата съделители К.И.Т.
и П.И.Т..
Вещото лице е определило пазарната цена за
имот № 2: УПИ **, с площ от 1100 кв.м. в кв. *, само дворно място на
стойност 4015 лв., и паричното изражение на дяловете на съделителите:
за И.П.Т. 28/165 ид.ч. – 681,33 лв., за П.И.Т. 55/165
ид.ч. – 1 338,33 и за К.И.Т. 82/165 ид.ч. – 1995,34 лв.
Вещото лице е определило пазарната цена за
имот № *: Двуетажна масивна монолитна жилищна сграда със застроена площ от
61,60 кв.м. /123,20 кв.м. разгъната застроена площ за двата етажа/, в УПИ **, с площ от 1100 кв.м. в кв. 3 на с. Червен – 19219
лв., и паричното изражение на дяловете на съделителите:
за П.И.Т. 1/3 ид.ч. – 6 406,33 лв. и за К.И.Т. 2/3 ид.ч. – 12 812,67 лв.
Като съобрази местонахождението на
имотите, вида и инфраструктурното им положение, съдът намира посочените оценки
за съответстващи на състоянието на пазара и съставляващи пазарната левова
равностойност на имуществото.
В първото заседание, след влизане в сила
на решението за допускане на делбата, единствено К.И.Т. е направил искане за възлагане
на имот № 3 Двуетажна масивна монолитна жилищна сграда със застроена площ от
61,60 кв.м. /123,20 кв.м. разгъната застроена площ за двата етажа/, в УПИ **, с площ от 1100 кв.м. в кв. 3 на с. Червен, основано
на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК., а П.И.Т. претендира изнасяне на публична
продан.
Основателността на искането по чл. 349,
ал.2 ГПК е обусловена от доказване от съделителя с възлагателна претенция на
следните кумулативни предпоставки: имотът да е жилище, което е неподеляемо;
съсобствеността да произтича от наследяване; заявилият претенцията да е живял в
жилището към момента на смъртта на наследодателя и да няма друго жилище.
Безспорно се установи по делото, че процесните имоти са неподеляеми.
Видно от
точки 7 и 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС на РБ са
дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на
нормата на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, налага
извода, че от обхвата й като способ за извършване на делбата се изключва всяка
друга съсобственост освен тази, която е възникнала само от наследяване.
Следователно, ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е
възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, реституция и други
посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима
(така и Р № 415-2005г.- I г.о. на ВКС). Или казано иначе при нито една от
хипотезите на смесена (комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в
резултат на повече от един по вид юридически факт (прекратена СИО и
наследяване, сделка за част от имота и наследяване за другата, и други
подобни), съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК
(така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).
По делото е установено,
че съсобствеността между двамата съделители К.Т. и П.Т.
по отношение на неподеляемата процесна жилищна сграда, не е
възникнала само от наследяване, а от различни по вид юридически
факти - наследство и договор за продажба. /нот.акт № **, том.*,
рег.№ **, дeло № **/2016г./ Или казано иначе, правата си в тази съсобственост
ищецът черпи и от наследството на покойната си майка – С.И.Т. 1/3 ид.ч. и от
договора за покупко-продажба с баща си И.П.Т., от който е закупил още 1/3 ид.ч.
А след като това е така, само на това основание не са налице в случая
предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне в дял на процесната жилищна
сграда на направилия такава възлагателна претенция ищец (т. 8 от ТР № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС).
Освен това е от значение
дали съделителят К.Т. е живял в претендирания за
възлагане имот при откриване на наследството на майка си към 08.12.1989 г.,
който факт не е установен по безспорен начин в процеса, доколкото в тази насока
са ангажирани единствено показанията на съседката Р.Г., според която К. е бил
малък 7-8 годишен, когато е починала майка му и е учил в гр. Русе, не е учил в
Червен, останал е да живе с баща си, който също работел в гр. Русе, основно е
идвал в Червен през лятото и през почивните дни, които са неубедителни и не се
твърди да е живял постоянно в с.Червен, а свидетелят, доведен от ответника К.Г.,
сочи, че семейството на И. и С.Т. са живели в съседство до тях в гр. Русе на
ул. **, отглеждали децата си на този адрес, като учели заедно с неговите деца в
ОУ**гр. Русе, а от 5 клас К. учел в Спортното училище в***.
В закона няма дефиниция на посоченото в
чл. 349, ал. 2 от ГПК изискване претендиращият възлагане съделител "да е
живял в него", т. е. в процесното жилище. Но това законово изискване
несъмнено предполага да е доказано по делото трайно (продължително във времево
отношение) фактическо състояние по установяване и пребиваване не в друг, а само
в делбения имот, с цел използването му по предназначение на направилият такава
възлагателна претенция съделител, а доказването на този правнорелевантен факт
от последния, чиято е тук доказателствената тежест, следва да е и пълно и
пряко, т. е. несъмнено, респективно не може да почива на предположения (чл.154,
ал.1 от ГПК; така и т. 7 от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ВКС и Р № 418 от
16.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 897/2003 г, I г. о.). Според
текста на закона съделителят е трябвало да е живял в този момент в делбеното
жилище. Представеното удостоверение за настоящ адрес към дата 24.04.2013 г. не
доказва твърдението съделителят К.Т. да е живял фактически
в претендирания за възлагане имот при откриване на наследството на майка си към
08.12.1989 г. Дори и да е посещавал често имота към датата на смъртта на своята
майка, ищеца не е живял в него, по смисъла на закона. Той е посещавал делбения
имот през почивните дни и през лятото, което се установява от показанията на
изслушаните свидетели.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
ищецът, като претендиращ съделител, не доказа - пълно и пряко, в хода на
съдебното дирене правнорелевантния факт, че е живял в делбения имот при
откриване на наследството, по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което
правото му да иска възлагане в дял на процесния имот не може да бъде
реализирано.
По смисъла на чл. 349, ал.2 от ГПК законодателят изисква
съделителят да няма собствено жилище. То е от значение, когато са изпълнени и
другите кумулативни предпоставки за възлагане на наследствен имот, какъвто не е
конкретния случай, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда
извършеното в хода на съдебното производство прехвърляне на притежаван от ищеца
К.Т. друг недвижим имот на трето лице.
Така или, иначе, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира
само възникналата в резултат на наследяване съсобственост и то при наличие на
всички кумулативни предпоставки изброени по-горе. При съсобственост, възникнала
в резултат на повече от един юридически факт (прекратена съпружеска имуществена
общност, наследяване, правна сделка за част от имота и др.) възлагане по реда
на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, а
делбата следва да се извърши на основание чл. 348 ГПК - чрез изнасяне имота
на публична продан на процесните имоти. Страните в делбата могат да участват
при наддаването в публичната продан.
По изложените съображения, съдът намери,
че в случая липсват условия за съставянето на разделителен протокол и теглене
на жребие, както и за съдебно разпределение по чл. 353 от ГПК, допуснатите до делба между страните процесени имоти са неподеляеми и
следва да се изнесат на публична продан на осн. чл. 348 от ГПК и чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Относно разноски в производството:
На основание чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна
такса в размер 4% от стойността на дяловете си, а именно: К.И.Т. за
притежаваните от него дялове в трите процесни имота на обща стойност
20 932,01 лв. следва да заплати държавна такса 837,28 лв., П.И.Т. за
притежаваните от него дялове в трите процесни имота на обща стойност
13 868,66 лв. следва да заплати държавна такса 554,75 лв. и И.П.Т. за
притежаваните от него дялове в имот 2 на стойност 681,33 лв. следва да заплати държавна
такса 27,25 лв.
Ищецът К.И.Т. претендира направените по делото
разноски, възлизащи на 1500 лв.: 1000 лева – възнаграждение за
процесуално представителство и 500 лв. за СТЕ. На ответника П.И.Т.: 500 лева
- възнаграждение за процесуално представителство. Ответника И.Т. не е
претендирал разноски.
По правилата на чл.355 от ГПК страните
заплащат разноски, съобразно стойността на дяловете си. Страните са направили
разноски за адвокати и за вещо лице. Съдът намира, че разноските за адвокати,
следва да останат така както са направени. Разноските за вещото лице са
заплатени от единия съделител и съобразно квотите на страните в делбата
ответникът П.И.Т. следва да му заплати сумата 195 лв., а ответникът И.П.Т.
следва да заплати на ищеца сумата от 10 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Русенският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.
349, ал. 2 от ГПК на съделителя К.И.Т., ЕГН **********,
за поставяне в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот № 3: Двуетажна
масивна монолитна жилищна сграда –КЪЩА, със застроена площ от 61,60 кв.м.
/123,20 кв.м. разгъната застроена площ за двата етажа/, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, представляващ УПИ **, в квартал 3, по
регулационния план на с. Червен, Община Русе, Област Русе, одобрен със Заповед
№ **/**.1990 г. на Община Иваново, с площ от 1100 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следните недвижими имоти, представляващи:
1/ДВОРНО МЯСТО, в село
Червен, Община Иваново, Област Русе, находящо се по ул. **, с площ от 1450
кв.м., представляващо **, в квартал 3, по регулационния план на селото, одобрен
със Заповед № 96/**.05.1990 г. /стар имот **в кв. **, неурегулиран от 17** кв.м. по нотариален акт № **/1975 г./,
заедно с намиращите се в това дворно място: КЪЩА, със застроена площ от 37
кв.м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА /плевня/ със застроена площ от 55 кв.м. и други
подобрения, при граници за цялото дворно място: улица, имот **, имот **, имот **, ПРИ ПРАВА по ½ ид. ч. на К.И.Т., ЕГН **********
и ½ ид.ч. на П.И.Т., ЕГН **********.
2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ **, в квартал 3, по регулационния план на с. Червен,
Община Русе, Област Русе, одобрен със Заповед № 96/**.05.1990 г. на Община
Иваново, с площ от 1100 кв.м., идентичен по отношение на номерацията с УПИ ** в кв. **, по стар обезсилен план на село Червен,
Община Иваново, Област Русе, при съседи: **, улица, **, ПРИ ПРАВА за И.П.Т. – 28/165 ид.ч.
от УПИ **, цялото с площ 1100 кв.м., за П.И.Т. – 55/165 ид.ч. от УПИ **, цялото с площ 1100
кв.м. и за К.И.Т. – 82/165 ид.ч. от УПИ **, цялото с площ 1100 кв.м.
3/ Двуетажна масивна монолитна жилищна
сграда - КЪЩА, със застроена площ от 61,60 кв.м. /123,20 кв.м. разгъната
застроена площ за двата етажа/, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ **, в квартал 3, по регулационния план на с. Червен,
Община Русе, Област Русе, одобрен със Заповед № 96/**.05.1990 г. на Община
Иваново, с площ от 1100 кв.м., ПРИ ПРАВА: 2/3 ид.ч. за К.И.Т. и 1/3 ид.ч. за П.И.Т..
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес:***, със съдебен адрес:***, пл. **, чрез адв.
Х.А., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на припадащия му се дял от
описаните по горе имоти, в размер на 837,28 лв. (осемстотин тридесет и седем
лева и двадесет и осем стотинки) в полза на Държавата по Бюджета на Съдебната
власт по сметка на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА П.И.Т., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес Германия, със съдебен адрес:***, чрез адв.
Д.Я.-В., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на припадащия му се дял от
описаните по горе имоти, в размер на 554,75 лв. (петстотин петдесет и четири лева
и седемдесет и пет стотинки) в полза на Държавата по Бюджета на Съдебната власт
по сметка на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес: с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността
на припадащия му се дял от описаните по горе имоти, в размер на 27,25 лв.
(двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) в полза на Държавата по
Бюджета на Съдебната власт по сметка на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА П.И.Т., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес Германия, със съдебен адрес:***, чрез адв.
Д.Я.-В., ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Т., ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, със
съдебен адрес:***, пл. **, чрез адв. Х.А., сумата от 195 лв. (сто деветдесет и пет лева),
за деловодни разноски, съобразно дела му.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес: с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Т., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес:***, със съдебен адрес: гр. Русе, пл. **, чрез адв. Х.А., сумата от
10 лв. (десет лева), за деловодни разноски, съобразно дела му.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: