РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. В**, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р** К. Д**
при участието на секретаря А** АНГ. Т**
като разгледа докладваното от Р* К. Д* Гражданско дело № 20211300100232
по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.106, ал.5във вр. с ал.1, предложение 2, от
Семейния кодекс.
Предявен е от СН. ЦВ. П., ЕГН **********, от село И*, община В*,
ул.“С*а“№* подадена чрез адвокат Б.В. – АК –В* срещу Л.Г. Г*, ЕГН ***, от
град В*, ж.к.“К* Б*“,бл.*, вх.*, ет.**, ап.* с правно основание чл.106, ал.5 във
вр. с ал.1, т.2, предл.2 от СК, с което се иска прекратяването на осиновяването
между ищцата и ответницата.
В исковата молба се твърди, че с решение на ВРС от 20.01.1983 година
ищцата с тогавашният й съпруг Г* Х* Г* са осиновили при режим на пълно
осиновяване детето Л.Г. Г*, родена на 02.04.1982 година – ответница по
настоящия иск. По време на осиновяването двамата осиновители са живеели в
село Ф*, община Н* с*, област В*, в дома на родителите на Г* Г*, поради
което неговата майка настройвала детето срещу майката - ищцата по
настоящия иск. С решение №58, постановено на 13.04.1989 година по
гражданско дело №242/1988 година по описа на ВРС, двамата осиновители се
развели, като родителските права били предоставени на майката-ищцата. Тя
съответно се е преместила да живее при родителите си в село Каленик, но Л*
отказала да живее с майка си и останала да живее с баща си Г* Г*.
Впоследствие, ищцата се е опитвала да се вижда с детето си, но тя твърди, че
детето е отказало да се вижда с нея, а през 2000година Л* де омъжила и
заживяла в град В* с мъжа си на посочения в исковата молба адрес. Ищцата
1
твърди ,че продължава да търси ответницата в работата й, за да се видят, но
тя продължавала да не желае да се вижда с майка си и я обиждала. През април
2021 година Лора заедно със съпруга си отишли в село Иново, където ищцата
живеела на съпружески начала с Р* С* П* и й поискала 1000лева, които
ищцата отказала поради липса на достатъчно пари и ответницата също я
обиждала, Поради това ищцата твърди в исковата си молба,че тези
обстоятелства показвали ,че връзката между нея и ответницата е изпразнена
от съдържание, не е връзка като между родител и дете предвид дългия период
на негативно отношение на ответницата към нея и счита ,че и за в бъдеще
отношенията им няма да претърпят промяна.
От своя страна, ответницата с отговора по исковата молба твърди ,че
изложеното в исковата молба не отговаря на истината, тъй като никога не е
имала негативно и не добро отношение към ищцата, както и никога не я е
обиждала и заплашвала, и то както тя, така и нейни близки. Твърди също ,че
реално е била отгледана от баща си и неговата майка – бабата на ответницата,
тъй като ищцата непрекъснато напускала многократно семейството си и
заживявала с други мъже в други населени места, като от 1988 година до 2000
година е живяла в град С* и през това време не е поддържала връзка с
ответницата, включително и по телефона. През последните години обаче,
действително ищцата често пъти я посещавала или в дома й, или на работа й,
и то за да се жалба от сегашният си съпруг, с който съжителства на семейни
начала. С оглед неразбирателството между тях стигнали до решение да й
закупят жилище, в което да се пренесе да живее. И в тази връзка,
действително тези 1000лева, за които ищцата е споменала в исковата молба
всъщност са били нужни именно за капаро във връзка със закупуване на къща
на ищцата. При последното им виждате ищцата по искала адреса на
ответницата с оглед завеждане на настоящото дело и й заявила ,че фактически
тя не иска да бъде прекратено осиновяването, но това го иска човека, с когото
съжителства на съпружески начала.
В крайна сметка становището на ответницата е по предявения иск е да се
допусне прекратяването на осиновяването, тъй като действително
отношенията им не са добри, намират се в агония, и след като ищцата не иска
да бъде нейна майка, което нейно право, насила не може да я накара да
продължи да бъде такава.
Представителят на ОП-ВД поддържа становище , че иска следва да се
уважи, тъй като от събраните доказателства става ясно ,че отношенията
между тях са изпразнени от съдържание и никога не са имали такова, както и
с оглед становището на ответницата в това отношение.
ВОС, след като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната страна по делото и съобразявайки представените по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна:
2
Искът намира правно си основание в чл.106, ал.5във вр. с ал.1,
предложение 2, от Семейния кодекс, съгласно която разпоредба
осиновяването се прекратява от окръжен съд по искане от осиновителя или
осиновения, при обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията
между осиновителя и осиновения. В тежест на ищцата в производството СН.
ЦВ. П. е да докаже,че са налице такива обстоятелства, които дълбоко
разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
Не се спори между страните, а и от служебната справка направена от съда
по гражданско дело №50 по описа за 1083 година на ВРС, арх.№574/1983г., че
с решение №42, постановено на 20.01.1983 година по същото гражданско
дело, е допуснато пълно осиновяване от съпрузите Г* Х* Г*, ЕГН**********
и СН. ЦВ. П., ЕГН**********, на детето Л.Г. Г*, ЕГН **********, за което е
издадено удостоверение за раждане, приложено по делото на л.3. От л.4 е
видно, че с решение №58, постановено на 13.04.1089 година по гражданско
дело №242 по описа за 1088 година е прекратен брака между Герасим
Христов Георгиев и СН. ЦВ. П..
Както ищцата, така и ответницата потвърждават, че след развода на
двамата осиновители, отношенията между тях били почти прекъснати, за
периода от 1988 година до 2000 година ищцата е живяла в град С* и през този
период двете не са се виждали и не са поддържали никакви контакти въобще.
След завръщането си от С* и установяването й в село И*, община В*, ищцата
е посещавала от време на време ответницата както у дома й, така и в работата
основно по повод да й се оплаква от съжителя си. Същият е разпитан в
съдебно заседание по делото и дава противоречиви показания, като от дена
страна твърди, че „не искам да я оставят“ в смисъл,че не иска тя да остане
осиновената дъщеря на ищцата и то заради това, че ответницата обиждала
ищцата, а от друга страна твърди ,че „не съм казвал на Снежинка да
разсинови детето си и сега съм против да я разсинови.“ Същевременно от
показанията му се установява, че според него болния въпрос между страните
по делото е този , че се карат за пари, но същият твърди също, че той е
поддържал и издържал ищцата дълги години от една страна, а от друга, че
двете страни са се виждали през последните двадесет години, но той не е
знаел много неща за тези срещи, в смисъл, че са крили от него. Категоричен
е, че „Тези отношения никога няма да се оправят“.
С оглед на така установените факти по делото, съдът намира, че е налице
основанието по чл.106, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, предл.2 от СК, а именно –
налице са обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между
осиновителя и осиновения. От една страна по делото се установява, че
страните продължителен период не са контактували по никакъв начин, тъй
като ищцата е живяла от 1988 година до 2000 година в град Сандански, а от
друга след този период, срещите им са били също много рядко и то по повод
на това, че ищцата се е оплаквала от съжителя си Р* С* П*. В резултат на
3
тези оплаквания, ответницата предложила да се закупи жилище на ищцата, но
до това не се е стигнало и дори конфликтът се е задълбочил и е подхранен от
П*, който видно от показанията му по делото смята, че „но аз не искам да я
оставят“в смисъл, че иска да бъде прекратено осиновяването. Пак той твърди,
че „тези отношения няма да се оправят“, а ищцата явно с оглед възрастта си и
факта, че съжителя й настоява, поддържа искането си за прекратяване на
осиновяването. От своя страна, ответницата, въпреки, че възразява относно
написаното в исковата молба и твърди,не е истина, поддържа становището, че
следва да се допусне прекратяването на осиновяването, тъй като фактически
страните по делото не живеят заедно от 32 години, че ищцата й е майка само
по документи, и че между тях съществуват груби взаимоотношения, които
съдът намира ,че действително тези отношения във времето са се изградили в
негативна насока и не могат тепърва да се подобрят. Ето защо съдът намира
,че исковата молба следва да бъде уважена и осиновяването прекратено.
Във връзка с прекратяването на осиновяването съдът следва да се
произнесе и относно именото на осиновеното лице. В конкретния случай,
съдът намира, че осиновеното лице следва да запази името, дадено при
осиновяването.
След влизане в сила на решението, препис от него следва да бъде
изпратено служебно на длъжностното лице по гражданско състояние при
Община В*.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.106, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, предл.2 от
СК, пълното осиновяване, допуснато при условията на чл.54 СК с Решение
№42, постановено на 20.01.1983 година по гражданско дело №50 по описа за
1083 година на Видински районен съд, арх.№574/1983г. между
осиновителката СН. ЦВ. П., ЕГН********** и осиновената Л.Г. Г*, ЕГН
**********, поради наличие на други обстоятелства по смисъла на закона,
които дълбоко разстройват отношенията между осиновителката П. и
осиновената Г*.
Постановява осиновеното лице Л.Г. Г* да запази името, дадено при
осиновяването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
4
5