РЕШЕНИЕ № 4991
гр. Пловдив, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 1988 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Топлофикация - С.” ЕАД против „Етик Финанс“ АД (с предишно
наименование „Атлас Финанс“ АД) кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
10270/20.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 17600/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав, както следва: за сумата от 883, 07 лв., представляваща
претендирана продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 04.2014
г. до м. 04.2015 г., ведно с обезщетение за забава за периода от 31.05.2014 г.
до 15.07.2016 г. в размер от 134, 77 лв., както и за установяване на сумата от
12, 60 лв., дължима за дялово разпределение за за периода от м. 04.2014 г. до
м. 04.2015 г. и обезщетение за забава в размер от 1, 30 лв. за периода от
31.05.2014 г. до 15.07.2016 г., ведно със законна мораторна лихва върху
претендираните главници от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.08.2016 г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 ДР ЗЕ за
топлоснабден имот – източно тяло на седми надпартерен етаж, находящ се в гр. С.,
общ. С., ****, с код на платеца ****. Сочи, че между тях е подписан Договор № ****при
Общи условия за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот. Продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, се
извършвала на основата на писмени договори при Общи условия, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди и които Общи условия са одобрени от ДКЕВР. Твърди, че за
процесния период са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ – 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на
ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като
същите са в сила от датата на решението. Твърди, че в договора между двете
страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на
потребители, като в глава ІV от Общите условия – „Заплащане на топлинна
енергия“, чл. 40, ал. 1, е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, поради което
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно 20-то число на следващия
месец. С изтичането на последния ден от този срок, ответникът изпадал в забава
за сумата по фактура. Твърди също, че в случай, че ответното дружество е имало
възражение относно стойността на начислената топлинна енергия, то всеки месец е
имало регламентирана между страните и уредената от закона възможност - на
основание чл. 40, ал. 2 от Общите условия, да предяви възражение за
преразглеждане на начислените суми, като сочи, че при ищеца, такова не е
постъпвало. Поддържа, че в сградата – етажна собственост, с адрес
топлоснабдения имот, съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на договор на
потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма за
извършване на услугата дялово разпределение и за топлоснабдения имот не са
изготвяни изравнителни сметки. Дяловото разпределение било осъществено от ищеца
за процесния период. Твърди, че доставил на ответника топлинна енергия в
горепосочения обект през периода от месец 04.2014 г. до месец 04.2015 г., но
същият не е заплатил определената за нея цена в установения в общите условия
срок. Ответникът не заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Въз
основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се направените в рамките на съдебното
производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество
„Атлас Финанс“ АД, ЕИК *********, (с ново наименование „Етик Финанс“
АД), чрез адвокат Н.Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която
оспорва предявените искове, като недопустими, в условията на евентуалност –
като неоснователни. На първо място, ответникът излага съображения за
нередовност на исковата молба, поради което моли, същата да бъде оставена без
движение. В тази връзка твърди, че не е формулиран надлежен петитум, доколкото
не ставало ясно дали е предявен осъдителен иск или установителен такъв по чл.
422 ГПК, тъй като не е посочен номер на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Освен това, възразява, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и
изчерпателно релевантните за възникване на вземането на ищеца, факти. Имало
неточности, че е налице неопределеност на претендираните суми за главница и
лихва. По отношение на главницата навежда доводи, че съгласно чл. 140а ЗЕ
общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за: горещо водоснабдяване и за отопление, като от своя страна
топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, съгласно чл.
142, ал. 2 ЗЕ се разделя на: топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Освен това, топлопреносното предприятие начислява на
потребителите си и заплатената от него съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 5 ЗЕ цена
на услугата дялово разпределение на предпиятието по чл. 139б ЗЕ. Съгласно чл.
155 ЗЕ, както и чл. 32, ал. 1 от Общите условия на ищеца, цената на топлинната
енергия се заплаща периодично на месечни вноски. Възразява също, че има
неяснота и по отношение на претендираната сума за мораторна лихва, не е ясен
критерият на базата на който за начална дата, от която е начислена, е
определена датата 31.05.2014 г. Възразява също, че в исковата молба има
противоречия относно обстоятелството дали са изготвяни изравнителни сметки. На
следващо място, оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер.
Твърди, че ответното дружество не е притежавало качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ през процесния период, тъй като имотът е
ползван от трето за спора лице – „РИНОК“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа на
договор за наем от 01.11.2013 г., като последният дори го е регистрирал като
свое седалище и адрес на управление. Излага съображения, че третото за спора
лице – наемател на топлоснабдения имот, доколкото за процесния период е
ползвало имота, има качеството на ползвател на топлинна енергия, като липсата
на открита партида на името на наемателя не го лишава от качеството му на
ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на
облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия. Затова
счита, че третото за спора лице – наемател се явява страна по договор за
доставка на топлинна енергия със страна ищцовото дружество, поради което и
ответникът не е материалноправно легитимиран да носи отговорност за
претендираните вземания.
В условията на евентуалност, оспорва ищецът да е доставил претендираните
количества топлинна енергия, както и същите да са правилно начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, както и обема на реално
доставената енергия за процесния период, тъй като се твърди, че за процесния
период ищецът не е извършил реален отчет. Оспорва изправността на уредите за
измерване на топлинна енергия и съответствието им с утвърдените за целта
еталони. На следващо място, възразява, че ищецът не е изпълнил задължението си
по чл. 78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В тази връзка
твърди, че през процесния период, в сградата – етажна собственост, в която се
намира имотът на ответника, процентното съотношение между количеството енергия,
отдадена от сградната инсталация и количеството енергия за отопление на имотите
е 90 към 10, т.е. е било превишаване на количеството топлоенергия, отдадено от
сградната инсталация спрямо количеството топлоенергия за отопление на отделните
имоти с повече от 50 %. При това положение, ищецът е следвало да изпълни
задълженията си по чл. 78 от цитираната Наредба, а именно: писмено да уведоми
потребителите в сградата – етажна собственост и лицето по чл. 139б ЗЕ и да
предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от Методиката. Липсата на такова
уведомяване го превръщала в неизправна страна по договора за доставка на
топлоенергия, а продължавайки да подава топлинна енергия към сградата, е лишил
абонатите от правото да заявят дали желаят да продължат топлоподаването към
имотите им и по този начин ищецът им е натрапил променени условия на намелен
топлинен товар, срещу което потребителите не можели да се защитят. Последното
означавало, че ищецът черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Оспорва през процесния период да е имало
валидно упълномощена фирма за топлинно счетоводство, която да извършва дяловото
разпределение в етажната собственост, в която се намира процесния имот. Твърди,
че за процесния период дяловото разпределение е извършено без реален отчет. Предвид
изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед № 10270/20.12.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17600/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, както следва: 895, 67 лв. – стойността на топлинна енергия за
периода от месец 04.2014 г. до месец 04.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 23.08.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 136, 07 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 31.05.2014 г. – 15.07.2016 г.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на
указанията на съда в срок.
Производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното
производство, поради което допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е
обусловена от положителното установяване както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки, каквито са предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и
наличието на пълен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и
това, установено в заповедта за изпълнение.
Вземането като относително материално право се характеризира с неговите
страни, основание и размер, като по отношение на посочените юридически факти
следва да е налице идентичност между заявеното в заповедното производство и
исковата молба за установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на
задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение. В случая макар заповедта
за изпълнение да е издадена за сумата от общо 895, 67 лв. – стойността на
топлинна енергия и сумата от 136, 07 лв. – обезщетение за забавено плащане, в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят - кредитор е
посочил, че претендира сумата от 883, 07 лв. - цена за доставена топлинна
енергия за периода от м. 04.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно с обезщетение за
забава за периода от 31.05.2014 г. до 15.07.2016 г., както и сумата от 12, 60
лв., дължима за дялово разпределение и обезщетение за забава в размер от 1, 30
лв., за които суми е образувано и настоящото производство. Следователно е
налице идентитет на претендираните за присъждане суми, както в заповедното,
така и в исковото производство, поради което обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е издадена за сума, представляваща сбор на така заявените вземания,
с посочване, че основанието за присъждане на главницата е единствено стойността
на потребена и незаплатена топлинна енергия, не представлява основание за
недопустимост на исковото производство. При издаване на заповедта за изпълнение
заповедният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която подлежи на
поправяне по реда на чл. 247 ГПК, което производство може да бъде образувано и
по почин на съда и след приключване на исковото производство.
По така изложението съображения и предвид обстоятелството, че искът е
предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, производството
по делото е допустимо образувано.
Възникване на
спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки (юридически факти): наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е настоящия случай.
От Договор № ****г.
се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало
търговско правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия.
Посочен е адресът на топлоснабдения имот – гр. С., ул. ****, както и че обектът
на топлоснабдяване се намира в сграда – етежна собственост. Установен е
модалитет при сключване на договора – прекратителен срок, а именно 5 години от
20.03.2014 г. Следователно за претендирания период между страните е
съществувало действително правоотношение по договор за доставка (продажба) на
топлинна енергия за процесния обект, находящ се в гр. С., ул. ****. Договорът е
сключен на основание, депозирано от “Атлас Финанс” АД заявление до ищцовото
дружество за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
Установява се, от
извършената от съда в производството по делото служебна справка в Търговския
регистър, че ответникът “Атлас Финанс” АД е с променено търговско наименование,
а именно - “Етик Финанс” АД.
В процесния договор
страните са се съгласили, че Общите условия за продажба на топлинна енергия на
потребители, извършващи стопанска дейност, ще станат част от клаузите на
договора за търговска продажба с тяхното приемане – арг. чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ. Тъй като ответникът не е възразил, че тези Общи условия не го обвързват,
съдът приема, че е настъпил и вторият изискуем от закона факт, уреден в чл.
298, ал. 2 ТЗ – предаването на ОУ, тъй като формата за действителност на този
договор е писмена – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Между страните не е
спорно и обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот.
Следователно ответникът е потребител на топлинна енергия за небитови нужди по
силата на валидно търговско правоотношение за продажба на топлинна енергия,
възникнало по силата на писмен договор при Общи условия. Обстоятелството, че
недвижимият имот е бил отдаден под наем на трето за производството по делото
лице – “Ринок” ЕООД, по силата на договор за наем от 01.11.2013 г., не
опровергава този извод на съда. Установява се, като това обстоятелство също не
е спорно между страните, че при ищцовото дружество процесния имот се води по
партида на ответника, а не на облигационния ползвател на имота. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери
приложение и в настоящия случай, макар и да е постановено досежно потребителите
на топлинна енергия за битови нужди, клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. В случая и както бе посочено, дори да се установи в производството,
че процесният имот е бил отдаден под наем по силата на договор за наем, за
чието прекратяване не са налице данни в производството по делото, трето лице –
облигационен ползвател, не е сключило писмен договор за доставяне на
топлоенергия. Следователно задължено лице – страна по облигационното
правоотношение, в процесния случай е ответникът, сключил договор с ищеца за
доставка на топлинна енергия, като отдаването на имота под наем на лице, което
за процесния период според ответника дължи режийните разноски за ползването на
имота, е въпрос на вътрешните взаимоотношения между това лице и ответника.
Правното действие
на сключения договор за търговска продажба на топлинна енергия попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е
възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези
търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите
стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за
търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения.
По силата на чл.
327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Ищецът е представил
счетоводна справка за ответника, издадена от негов представител, в които са
обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от м.
04.2014 г. до м. 04.2015 г. Тази счетоводна справка съдът приема, че не
представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни
обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този
смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин
издател. Този частен свидетелстващ документ би притежавал доказателствена сила,
в случай че бе подписан от двете страни, тъй като той би обективирал извънсъдебно
признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител топлина
енергия на стойност, посочена в справката. Поради тези правни съображения съдът
не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в този частен
свидетелстващ документ.
Тези факти са
установени обаче от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа
експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна
енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в
имота на ответника, вещото лице изяснява, че отчитането на постъпилата топлинна
енергия е по данни на топломера в абонатната станция за адрес в гр. С., ул. ****.
Вещото лице е установило, че размерът на технологичните загуби за процесната
абонатна станция са отчислявани от общата подадена топлинна енергия към
абонатната станция и отчетена по общия топломер. Експертизата е установила, че
за процесния период абонатът е бил обслужван от “Топлофикация С.” ЕАД като
фирма за дялово разпределение, като операторът е спазвал нормативната уредба
при извършване на дяловото разпределение на консумираната топлинна енергия. За
периода са извършвани изравнителни сметки от “Топлофикация С.” ЕАД като фирма
за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че поради липса на достъп до
абонатната станция, не може да даде отговор на поставения за разрешаване въпрос
относно това дали общия топломер е минал първоначална и последващи метрологични
проверки. При осъществената проверка експертизата е дала заключение досежно
разпределената топлинна енергия, като е посочила, че такава е разпределена за
сградна инсталация, за отопление и за гореща вода за небитови нужди. В
приложение към експертизата е посочен, че общия размер на задълженията на
ответното дружество е от 902, 63 лв., формирано както следва: от сумата от 442,
34 лв. за сградна инсталация, сумата от 250, 30 за отопление и сумата от 209,
63 лв. за гореща вода, като е установило, че общо дължимия размер за процесния
период е от 752, 20 лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за недължимост на процесните суми, поради нарушение
на разпоредбата на чл. 78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването от страна на ищцовото дружество. Неизпълнението на
задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (при намален топлинен товар на
отоплителните тела в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния
отоплителен товар на сградата, вследствие на което количеството на енергията,
отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за
отопление на отделните имоти) не съставлява основание за разваляне на договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сградата - етажна
собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на материалното
продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може да има
за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост за заплащане на цената на
топлинната енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част
по предназначение е и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). В този смисъл
са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05/2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се
приема, че в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост не е предвидена възможност за намаляване или отпадане на
отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия за общите части на
етажната собственост при неизпълнение на задължението на топлопреносното
предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Доколкото купувачът
дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена
следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните
сметки. Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на сумата от 752, 20 лв., съгласно данните
на съдебно-техническата експертиза. До този размер следва да бъде уважен
предявения иск и отхвърлен до пълния му предявен размер от 883, 07 лв. В този
смисъл съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на вземането на ищеца в размер, заявен в исковата молба, доколкото
тези данни са снети от счетоводните записвания в ищцовото дружество. Съдът цени
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в останалата му част, което е
установило, че за процесния период не са осчетоводявани фактури при ответното
дружество, като липсват данни за осъществено плащане.
Към тази сума следва да се включи и сумата от 12, 60 лв. за извършваната услуга дялово разпределение за
процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2, т. 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването разпределението на топлинната енергия
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, когато договорът с лицето по чл.
139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и
клиентите не са избрали друго лице, която следва да се приложи в настоящия
случай, тъй като етажната собственост на адреса на топлоснабдения имот не е
избрала дружество, което да извършва дялово разпределение в имота. На основание
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, поради което и предявеният иск за заплащане на
такса за дялово разпределение следва изцяло да бъде уважен. Основателен е и
искът за заплащане на обезщетение за забава върху посочената сума за дялово
разпределение, чиито размер е установен от допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и е за сумата от 1, 34 лв. Доколкото за
присъждане на обезщетение за забавено заплащане на дължимата такса за дялово
разпределение, е предявен за сумата от 1, 30 лв. и с оглед принципа на
диспозитивното начало, последният следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като
потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на
ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер
на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 40, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен
да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в срок до 20 –то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача дънъчна фактура, поради което потребителят дължи обезщетение за
забава върху главницата от 752, 20 лв. в размер на сумата от 162, 63 лв.,
определен служебно от съда чрез използване на лихвен калкулатор (https://www.calculator.bg/).
Доколкото предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава е за сумата от
134, 77 лв., последният и с оглед основният принцип в българският граждански
процес – този на диспозитивното начало, следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 17199/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 325 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 283, 76 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв., депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 100 лв., депозит за съдебно-техническа експертиза от 120
лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 120 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 415 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 362, 36 лв.
При този изход на
делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от предявените искове. Ответникът е сторил разноски
за заплащане на депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 100 лв. и
съдебно-техническа експертиза от 120 лв. Доказал е заплащане на адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в производството по
делото в размер на сумата от 900 лв., по отношение на чиито размер в
законоустановения за това срок е направено възражение за прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита
и съдействие по предявените искове, предвид цената на исковете, се определя на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на сумата от 302, 22 лв.
лв. Доколкото договореното и заплатено възнаграждение надвишава този размер и с
оглед обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъде редуциран до сумата от 500 лв. Следователно и от общо подлежащите на
присъждане разноски за ответника от 720 лв., по съразмерност следва да се
присъди сумата от 91, 33 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Етик Финанс“
АД, (с предишно наименование „Атлас Финанс“ АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев” № 27 А, че „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ № 23 Б, е носител на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 10270/20.12.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
17600/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, както
следва: за сумата от 752, 20 лв.,
представляваща претендирана продажна цена за доставена топлинна енергия за
периода от м. 04.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно с обезщетение за забава за
периода от 31.05.2014 г. до 15.07.2016 г. в размер от 134, 77 лв., както и сумата от 12,
60 лв., дължима за дялово разпределение за за периода от м. 04.2014 г. до
м. 04.2015 г. и обезщетение за забава в размер от 1, 30 лв. за периода от 31.05.2014 г. до 15.07.2016 г., ведно със
законна мораторна лихва върху претендираните главници от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2016 г., до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 752, 20 лв. до
пълния предявен размер от 883, 07 лв., представляваща претендирана продажна
цена за доставена топлинна енергия сза периода от м. 04.2014 г. до м. 04.2015 г.
ОСЪЖДА
„Етик Финанс“ АД, (с предишно наименование „Атлас Финанс“ АД), да заплати на „Топлофикация - С.” ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 283, 76 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 17600/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав и сумата от 326, 36
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1988/2017 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Топлофикация - С.” ЕАД да заплати
на „Етик Финанс“ АД, (с предишно наименование „Атлас Финанс“ АД), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 91, 33 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 1988/2017 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/ п/
Вярно с оригинала! ПК