Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№207

 

гр. Русе, 06.06.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на  4 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:        АНЕТА ГЕОРГИЕВА                                                           Членове:        ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                    Н. ЧОКОЕВА

 

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА  и в присъствието на прокурора                            

като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА                                                         в. гр. дело № 302 по описа за 2019 г.,  за се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

         М.И.Г. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. № 8719/2017 г., с което е уважен предявеният против нея иск за отрицателен установителен иск за собственост на 49/100 идеални части от недвижим имот – апартамент в гр. Русе. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, като предявенят иск се отхвърли. Претендира разноски.  

Ответникът Д.Д.Н. оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава по съображения, изложени в писмения отговор. Претендира деловодни разноски.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От представените по делото доказателства, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи и въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК.

Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателката за недопустимост на правния спор, поради сила на пресъдено нещо в производството по делба на процесния имот, между същите страни, защото са налице задължителни указания на ВКС в отменителното определение от 19.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2663/2018 г.

Несъстоятелни са и изложените във въззивната жалба доводи, че направеното в полза на ответника Д.Д.Н. завещателно разпореждане е нищожно, както и че волята на наследодателя е била да се разпореди с имота, а не да го завещае.

Саморъчно завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да са спазени всички реквизити по чл.25 от ЗН, т. е. трябва да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът следва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Тежестта за доказване автентичността на документа пада върху страната, която го е представила, в конкретния казус - ищецът, по правилото на чл.154 ал.3 пр.2 от ГПК. Видно от релевирания акт същият е изпълнен в ръкописен текст, съдържа дата и подпис, поставен под завещателните разпореждания. Чрез приетите по делото графологични експертизи, ищецът е установил автентичността на подписа на завещателя. Съдът кредитира експертното заключение предвид специалните знания на вещото лице и обоснованите от него категорични изводи. Предвид това, съдът приема за доказано, че завещанието е подписано от лицето, визирано като негов автор. Относно другото инвокирано възражение за нищожност по чл.42 ал.1 б. ”б” във връзка с чл.25 ал.1 пр.1 от ЗН, че ръкописният текст в завещанието не е изпълнен от завещателя, съдът приема, че също е проведено успешно пълно и главно доказване от ищеца. Несъмнените данни от графологичните експертизи обосновават отново категоричен извод, че то е написано и подписано от лицето, сочено като негов автор.

Полагането на пръстов отпечатък при съставянето на нотариалното завещание няколко дни по-късно (след съставянето на процесното завещание), не може да се тълкува като доказателство, че датата не съответства на действителната. По делото са събрани гласни доказателства (Н.А.П.и Т.П.С.), които установяват, че саморъчното завещание е било съставено преди идването на нотариуса и изготвянето на нотариалното завещание и че наследодателят не е имал промяна в намерението си да се разпореди безвъзмездно с 1/2 ид. ч. от имота в полза на ищеца. Тези показания не се опровергават от показанията на останалите разпитани по делото свидетели – посочени от ответницата, които нямат преки впечатления от последните дни от живота на наследодателя. Показанията им са косвени и в противоречие с останалите данни по делото – и писмени, и гласни доказателства, поради което не следва да се ценят и въз основа на тях да се обосновават изводи относно релевантните факти.  Налице е многократно и категорично изразявана воля от страна на наследодателя за изготвянето на саморъчно завещание, нотариално завещание и при  нотариално завереното пълномощно, която е недвусмислена и ясна – да се разпореди безвъзмездно с ½ ид.ч. от имота в полза на ищеца. В този смисъл въззивният съд счита, че няма съмнение относно действителната воля на завещателя.

Съгласно чл.38 от ЗН завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Т.е. последващата воля на завещателя трябва да е несъвместима с тази, изразена в първото по време завещание. Тогава, дори последващото завещание да не произведе действие, предходното се счита отменено (Решение № 172 от 1958 г. по гр. д. № 7739/57 г., IV г.о.). В случая, обаче, не е налице последваща воля на наследодателя, която да е несъвместима с тази, изразена в саморъчното завещание от 09.03.2015 г. Напротив, както първото, така и последващото завещание са в една и съща насока и свидетелстват за волята на наследодателя да се разпореди с ½ ид.ч. от своя апартамент в полза на ищеца.

Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателката, че саморъчното завещание не е обявено незабавно след смъртта на наследодателя в съответствие с чл.27 ал.1 от ЗН. Обявяването на саморъчно завещание не е част от фактическия състав, пораждащ правните му последици, то има оповестителен характер и неизпълнението на разпоредбата на чл.27 от ЗН не води до нищожност на завещанието (Решение № 254 от 31.V.1996 г. по гр. д. № 935/95 г., I г. о.). 

Не следва да се коментира извършената от съда служебна трансформация на имущество (не е наведено такова възражение от ответницата), която е довела до намаляване правата на собственост на ищеца, защото против отхвърлителната част на първоинстанционното решение  не е депозирана жалба, то е влязло в сила в тази си част и от процесуална гледна точка е недопустимо влошаване положението на жалбоподателката (принципът reformatio in pejus).

 Предвид гореизложеното, след съвкупната преценка и анализ на доказателствения материал по делото, съдът приема, че не може да се направи извод, че волята на наследодателя е била опорочена и че саморъчното завещание не е произвело действие, възраженията за нищожност са неоснователни и по силата на валидното завещание 49/100 ид. ч. от имота са преминали в патримониума на ищеца, поради което искът е основателен.

Като достигнал до същите изводи,  Русенският районен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски се дължат в полза на ответника по жалбата, но такива няма направени в настоящата инстанция и не следва да му се присъждат.

         Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 410/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 8719 по описа за 2017 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост на Д.Д.Н. против М.И.Г. за 49/100 ид.ч. от апартамент в гр. Русе.

Решението в частта, с която е отхвърлен искът, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: