Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2.07.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина
Гюрова
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4096 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 62517/
2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73
състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е
признато за установено, че Н.Ж.П. /ЕГН **********/ и Д.Д.Н. /ЕГН **********/
дължат на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ разделно- по 1/2,
от следните суми: на основание чл.79, aл.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ сумата 424.74 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия в недвижим имот в гр. *******, през периода м.
май 2014 г.- м. април 2016 г., ведно със законната лихва от 17.05.2017 г. до
плащането на главницата; и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 54.16 лева, представляваща обезщетение
за забава при плащане на главницата, дължимо за периода 15.09.2015 г.- 26.04.2017
г. На основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК ответниците Н.П. и Д.Н. са осъдени да заплатят
на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 778 лв.- разноски за исковото производство, и сумата
75 лв.- разноски за заповедното производство- ч.гр.д.№ 30955/ 2017 г. на CPC,
II ГО, 73 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.Ж.П. и Д.Д.Н.
/ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач “Т.С.” ЕООД- *** не изразява становище по повод въззивната жалба
на ответниците.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение на СРС е
частично неправилно- относно признатата дължимост на сумите 37.28 лв.- главница
/424.74 – 387.46 = 37.28 лв./, и 54.16 лв.- лихви за забава, и следва да бъде
отменено. В останалата част, в която е призната дължимост на главнично вземане
от 387.46 лв. /стойност на топлинна енергия/, решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Според
приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на топлоснабдявания имот.
Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното
правоотношение с топло-преносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване. Тази норма
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване,
в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Горните
разпоредби са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост. Същевременно, според посоченото
по- горе законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, когато се касае за топлоснабдена сграда- етажна собственост, в който
случай собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху
самостоятелни обекти в етажната собственост се считат потребители на топлинна
енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ/, т.е. страни по договорно правоотношение с доставчика
на топлинна енергия.
В случая според доводите във въззивната жалба
по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период
ответниците и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставяне на
топлинна енергия.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4096/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Според
представения от ищеца Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 4
от 18.11.2003 г. на софийски нотариус ответниците Н.Ж.П. и Д.Д.Н.- продавачи на
процесния апартамент № *******, в жк „Младост- 1“- гр. София, са си запазили
пожизнено право на ползване върху продаваемия имот. В качеството на титуляри на
ограничено вещно право на ползване върху имота през исковия период следователно
Н.П. и Д.Н. са били и потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ. Няма данни учреденото на ответниците вещно право върху имота да е
било прекратено или погасено към началото или по време на процесния период,
като насрещното им твърдение, че не са го упражнявали през изискуемия от ЗС
период и поради това е било погасено, за което носят доказателствената тежест,
е недоказано по делото.
Следователно
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не
може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото извлечения за начислените за процесния имот суми, дялови
разпределения и документи за главен отчет, съставени от фирмата за топлинно
счетоводство, като са приети в първоинстанционното производство и експертни
заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма
основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при
формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни
заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице
по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата
сума за доставена в имота на ответниците топлинна енергия е начислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са
предвид от експерта релевантните факти и обстоятелства, че радиаторите в
жилището са били затапени и топлинна енергия е била начислявана само за щранг-
лира в банята и за съответната й сградна инсталация. Според даденото от вещото
лице С. Милчев заключение дължимата за процесния период стойност на доставена в
имота на ответниците топлинна енергия възлиза на 406.34 лв.- фактурирана сума при прогнозно начисляване на ТЕ.
Според съдържащите се в експертното
заключение на съдебно- счетоводната експертиза констатации фактурираната /прогнозно/
за имота топлинна енергия е на стойност 406.34 лв., определеният от фирмата за
топлинно счетоводство изравнителен резултат е в размер на 18.88 лв.,
представляващ сума за получаване от абоната, а окончателният размер на
задължението е 424.74 лв., която сума включва сумите 387.46 лв. /406.34 – 18.88
лв./ и 37.28 лв.- „такси за изготвяне на изравнителни сметки“.
При съобразяване на горните релевантни факти
и обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че дължимата за доставената в
процесния имот сума за топлинна енергия е неправилно определена от
първоинстанционния съд, като към стойността на реално потребената в имота
топлинна енергия е добавена сумата 37.28 лв.- „такси за изготвяне на
изравнителни сметки“, за която не е обосновано, нито доказано от ищеца да е
титуляр на такова вземане срещу ответниците- абонати на топло-преносното
предприятие.
При
това положение в частта относно признатата дължимост на сумата 37.28 лв.-
главница, обжалваното решение, което е неправилно, следва да бъде отменено.
Не е налице основание за друго намаление на
дължимите от ответниците суми, както и за пълна отмяна на решението в
установителната му част, тъй като според събраните в процеса доказателства в
процесния имот действително е потребена топлинна енергия, като не е оспорена
констатацията на вещото лице, че в същия има щранг- лира, представляваща
отоплително тяло. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в
сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на пълния
отопляем обем на имота по проект. Щранг- лирите са отоплителни тела /§ 1, т.37
от ДР на ЗЕ/ и в случите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на
уреди за дялово разпределение и регулиране, какъвто е настоящият случай,
отдадената от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път.
Не
са ангажирани от ответниците в първоинстанционното производство доказателства
да е налице неправилно отчитане и остойностяване от фирмата, осъществяваща
услугата топлинно счетоводство, на доставената в имота от щранг- лирата
топлинна енергия или на топлинната енергия за сградна инсталация.
Така, при събраните по делото доказателства
се налага приемането на извод, че дължимата от ответниците на ищеца на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД сума /главница/ е в размер на 387.46 лв.,
представляваща стойност на доставена в имота топлинна енергия за отопление /от
щранг- лира/ и за сградна инсталация.
Исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
дължимостта на лихви за забава в размер на 54.16 лв. /общо/, претендирани
за периода 15.09.2015 г.- 26.04.2017 г., като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Не
се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от
ищеца доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу
ответниците.
Съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4096/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Задълженията на ответниците за заплащане
стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като
срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на
договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче,
длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по
основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от реалното
потребление вземания е установена с изравнителна сметка, за чието стабилизиране
и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото,
при принадлежаща нему доказателствена тежест, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на
продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за
забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след
изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за публикуване на
общата фактура, следваща изравняването, на интернет- страницата му, съответно-
за датата, на която е станало това, поради което и поради непроведено пълно
доказване на наличието на забава и периода на тази забава исковете му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 54.16 лв., претендирана от ответниците,
подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.
При
тези съображения и поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение като неправилно следва да
бъде отменено в частта, в която са уважени исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за сумата 37.28 лв.- главница, и исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 54.16 лв.- лихви за забава, и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни. В останалата част, в
която исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са уважени за сумата 387.46
лв.- главница, дължима общо от ответниците /всеки по 1/2 от нея/, решението
следва да бъде потвърдено.
При
преразпределяне на отговорността за разноски- с оглед изхода на спора,
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на
ищеца разноски: над сумата 629.45 лв.- разноски за исковото производство, и над
сумата 60.68 лв.- разноски за заповедното производство. Относно присъдените на
същия разноски до размер на сумата 629.45 лв.- за исковото производство, и до
размер на сумата 60.68 лв.- разноски за заповедното производство, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.3 ищецът дължи да
заплати на ответниците суми от по 66.83 лв. на всеки- разноски за първо-инстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът- въззиваема страна дължи да заплати
на всеки от ответниците- въззивници суми от по 67.31 лв.- разноски за
въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата, а на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците дължат да заплатят на
въззиваемото дружество общо сумата 80.91 лева- разноски за въззивното
производство /при дължимо юриск. възнаграждение от 100 лв./, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
15.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 62517/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73
състав, в частта, в която по
предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.Ж.П. /ЕГН **********/ и Д.Д.Н.
/ЕГН **********/ дължат на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ разделно- по 1/2, сумата 37.28 лв., представляваща
цена на доставена в недвижим имот в гр. *******, през периода м. май 2014 г.-
м. април 2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.05.2017 г.
до окончателното й изплащане; и сумата
54.16 лв., представляваща обезщетение за забава
при плащане на главницата, дължимо за периода 15.09.2015 г.- 26.04.2017 г., а
също и в частта относно присъдените
на „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК:
над сумата 629.45 лв.- разноски за исковото производство, и над сумата 60.68 лв.- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 30955/ 2017 г. на CPC, II ГО, 73 състав/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу Н.Ж.П. /ЕГН **********/ И Д.Д.Н. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
Н.Ж.П. /ЕГН **********/ и Д.Д.Н. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК *******/ общо /разделно- по 1/2
част всеки/ сумата 37.28 лева /тридесет
и седем лева и 28 ст./- главница, представляваща стойност на потребена в
топлоснабден имот в гр. ******* /аб.№ 102781/, през периода м. май 2014 г.- м.
април 2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.05.2017 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 54.16 лв. /петдесет и четири лева и 16 ст./-
обезщетение за забава при плащане на главницата, дължимо за периода 15.09.2015
г.- 26.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 30955/ 2017 г. на CPC, II ГО, 73
състав.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 4096/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на Н.Ж.П. /ЕГН **********/
и Д.Д.Н. /ЕГН **********/ суми от по
66.83 лв. /шестдесет и шест лева и 83 ст./ на всеки- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, и суми от по 67.31 лв.
/шестдесет и седем лева и 31 ст./ на всеки- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
15.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 62517/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73
състав, в останалата част, в която
по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.Ж.П. /ЕГН **********/ и Д.Д.Н. /ЕГН **********/
дължат на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ разделно- по 1/2, сумата 387.46 лв. /триста осемдесет и седем лева и 46 ст./, представляваща
цена на доставена в топлоснабден имот в гр. ******* /аб.№ 102781/ през периода
м. май 2014 г.- м. април 2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
17.05.2017 г. до окончателното й изплащане, и в частта, в която на ищеца „Т.С.” ЕАД са присъдени разноски по
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 629.45 лв.- за исковото производство, и в размер на
60.68 лв.- за заповедното производство /ч.гр.д. № 30955/ 2017 г. на CPC, II ГО,
73 състав/.
ОСЪЖДА Н.Ж.П. /ЕГН **********/
и Д.Д.Н. /ЕГН **********/ да заплатят
на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ общо
сумата 80.91 лв. /осемдесет лева и 91 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.