РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 28.10.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 28 октомври
2019 година, в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 957
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата З.И.И. твърди,
че с ответника Х.В.Б. имат сключен граждански брак от 04.01.1987г.. Бракът е сключен в с.Д. О., Община В., обл.М., за което е и съставен Акт за
граждански брак №*
от 04.01.1987г. на Община В..
От брака си двамата имат пет деца – В.
Х.
Б.,
Б.
Х.
Б.,
И.
Х.
Б.,
С. Х.
Б.
и П.
Х.
Б.,
като към настоящия момент всички са пълнолетни.
Сочи, че още от самото
начало на брака ответникът е злоупотребявал с алкохол. Упражнявал е физическо и
психическо насилие върху нея и върху децата им. Нееднократно я е гонил на
улицата.
Релевират се твърдения,
че ответникът не е имал постоянна работа, като за отглеждането, възпитанието и
издръжката на децата се е грижила главно тя. Сочи се, че двамата многократно са
се разделяли, но впоследствие в името на децата, отново са се събирали. Ищцата
твърди, че друга причина да търпи всичко това е и липсата на място, където да
отиде да живее.
На 21.04.2018г., след
като за пореден път е изгонена от ответника от семейното им жилище в с.Г., обл.Враца ул.“А. С.“№**, ищцата заминава да живее в
чужбина. Когато я изгонил, той й заявил, че ще я смени с по-млада жена, като
впоследствие тя дочула, че той има интимни отношения с племеницата си, която е
дъщеря на сестра му.
Твърди, се че на
27.07.2018г. ответникът отново се е държал агресивно спрямо ищцата и дъщеря им,
за което се е наложило да се обадят на тел. 112 и да подадат жалба в
РУ-Козлодуй.
Моли бракът й с
ответника да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, дължащо
се на настъпило помежду им отчуждение, липса на привързаност, уважение и дружба,
както и на желание за полагане на общи усилия за развитие на семейството, като
за виновен бъде обявен ответникът.
Не желае смяна на
фамилията си, тъй като не я е сменяла след сключването на брака. Не желае
издръжка и не претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище.
Претендира разноски.
На ответника лично му е
връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията, като в срока по чл.131
от ГПК, същият не е подал отговор.
Впоследствие редовно
призован за съдебно заседание, същият не се явява и не се представлява, като не
взема становище по предявения иск.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от дубликат на
Удостоверение за граждански брак, издадено от Кметство с.Д. О., общ.В., обл.М., въз основа на акт №* от 04.01.1987г. Х.В.Б. и З.И.И.,
сключват граждански брак, като след брака двамата запазват фамилните си имена отпреди
брака.
От представено по
делото Удостоверение за родствени връзки изх. №* от 24.10.2019г., издадено от
Кметство с.Г.,
общ.К.,
обл.В.
е видно, че от съвместното им съжителство и брака им страните имат пет деца – В. Х. Б.,
реден на **.**.****г., Б. Х. Б.,
роден на ***г., И.
Х.
Б.,
роден на ***г., С. .
Б.,
родена на ***г. и П.
Х.
Б.,
роден на ***г., като към настоящия момент всички са пълнолетни.
По делото, като
свидетели са разпитани две от децата на страните, а именно дъщеря им С. Х. Б. и единият от синовете им И. Х. Б..
От разпита на С. Б. се установя, че същата живее и
работи в Швеция. Преди около година и половина при нея е отишла да живее майка
й З., тъй като последната била изгонена от баща й Х. от семейното им жилище в
с.Г..
Причината баща й да изгони майка й била, че той твърдял, че си има по-млада
жена и вече не я иска. Б.
споделя, че баща и е алкохолик и още откакто е била дете, той е нанасял
психически и физически тормоз върху всички членове на семейството и най-вече
върху майка й. Случвало се е многократно баща й да гони майка й от дома им и
последната е спала по улиците боса и без връхна дреха.
Основно грижи за нея и
братята й е полагала майка им, която се е лишавала от храна, за да може те да
са нахранени. Като малка е чувала, че баща й има извънбрачни връзки с други
жени, като това често е била и причина да има конфликти между родителите й. За
последно е чула, че баща й има връзка със собствената си племенница, която е
дъщеря на неговата сестра.
С показанията си
свидетелят И.
Х.
Б.,
потвърждава показанията на свидетелката С. Х. Б. и изложеното в исковата молба от
ищцата. Б. заявява, че в семейството им винаги е имало скандали, като причина
за тях е бил баща му Х., който злоупотребява с алкохол. Майка му била принудена
да търпи всичко това дълги години, заради него, брятята и сестра му. Преди
около година и половина, разбрал от майка си, че баща му я е изгонил на улицата
и тя е била по тениска. Поради това, майка му е отишла да живее в дома на
сестра му в Швеция. Твърди, че баща му системно е осъществявал физически и
психически тормоз, върху членовете на семейството и най-вече върху майка му,
която и досега има голям страх от него. Чувал е от роднини и приятели, че баща
му има извънбрачни връзки, като последно, чул, че той има връзка с неговата
братовчедка.
Показанията и на
двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и обективни, поради което
съдът ги кредитира като достоверни.
Като основания за разстройството
на брака се навежда раздялата на съпрузите, през последната година и половина,
което е резултат от поведението на ответника Х.В.Б.. Именно той, през
по-голямата част от брака е осъществявал психически и физически тормоз върху ищцата
и техните деца. Именно той е изгонил ищцата от семейното жилище с твърденията,
че си има по-млада жена.
Според чл.49, ал.1 от СК - „всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен“.
В т.2 на Постановление
№ 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, докладчик Иван Иванов е дадено тълкуване на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Според ВС дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което
брачната връзка е само формална и не съответства на закона, а непоправимо е това
разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения. В т.3 на Постановлението е посочено, че продължителната
фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо
разстройство.
От събраните по делото
гласни доказателства, а именно показанията на свитеделите С. Б. и И. Б.
се установява, че страните са във фактическа раздяла от година и половина, тъй
като ответникът е изгонил ищцата от семейното жилище с твърдението, че си има
по-млада жена и не я иска повече. Самата ищца се страхува от ответника, с оглед
продължителния физичиски и психически тормоз, на който са били подложени тя и
децата й през годините. Според свидетелите именно ответникът, със своето
поведение – системна злоупотреба с алкохол, извънбрачни връзки и жестоко
отношение към членовете на семейството си е причината за неговия крах.
Поради това съдът,
намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, което е несъвместимо с неговото продължаване. Брачната връзка, която
спордед свидетелите през годините се е крепяла единствено на търпението от
страна на ответницата, в името на децата, вече е изпразнена от съдържание,
което налага нейното прекратяване. Между съпрузите е налице липса на взаимност,
уважение, доверие, другарски отношения, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения помежду им.
Всеки един от тях вече
е започнал самостоятелен живот, в резултат на което състоянието на брачната
връзка не може да бъде заздравена.
Изложеното дава основание
на съда, да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага неговото прекратяване. Това е, така, тъй като в случая брачната
връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът.
С оглед направеното
искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, на
основание чл.49, ал.3 от СК, съдът дължи и разглеждането и на този въпрос.
Както беше посочено
по-горе, от показанията на двамата свидетели се установява, че именно
поведението на ответника Б. е било причина за раздялата между страните. Именно
той, злоупотребявайки с алкохол е
нанасял през годините физически и психически тормоз върху членовете на
семейството си и най-вече на върху съпругата си З.И.. Също така именно, той е
изгонил ответницата от семейното жилище с твърдението, че не я иска повече, тъй
като си има по-млада жена.
Следва да се отговори
на въпроса дали поведението на съпруга, представлява такова брачно провинение,
което да се определи като вина за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачния съюз.
Бракът е доброволен
съюз между пълнолетни и равнопоставени правни субекти, избрали да създадът
семейство заедно.
Вината в брачния процес
е понятие, което се различава значително от възприетото в правната доктрина
значение на термина „вина“. Констатната съдебна практика е възприела, че за да
се избегне елементът на субективизъм в процеса, преценката за наличието или
липсата на вина, трябва да се прави само въз основа на фактическото поведение,
обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Тези действия се
индивидуализират на база взаимоотношенията между съпрузите. Възможно е едни и
същи действия, при едни семейства да водят до нарушаване на харманията във
взаимоотношенията, до взаимно отчуждаване, както и до разстройство на брачния
съюз, а в други не, взависимост от характера, мирогледа и вижданията на лицата
за същността на брака. Индивидуализацията на действията се извършва и чрез
съпоставка с общоприетите виждания, критериите на обществото и неговата
обществена оценка за брака и поведението на всеки от съпрузите в брачната
връзка.
Поради това, преценката
на съда, за наличието на вина, се свежда до това да изолира конкретни постъпки
и да ги съпостави с отношението на всеки от съпрузите, а после с отношението на
обществото към съдържанието на брака. Едва след това, при констатиране на
разминаване трябва да се извърши преценка дали това води и до каква степен в
разстройство на брачните отношения и кой е виновен затова, т.е. кой е носителят
на брачната вина.
По делото по несъмнен
начин се доказа, че между страните не е поддържана пълноценна брачна връзка
през годините. Доказа се, че причина за това са действията на ответника,
изразяващи се в злоупотреба с алкохол, нанасяне на физически и психически
тормоз върху децата му и най-вече върху съпругата му, за да достигнат до апогея
им, с изгонването от семейното жилище на ищцата, с твърдението, че не я иска
повече, тъй като си имал по-млада жена. Последното надхвърля
границите на житейски допустимото реагиране и следва да се определи като
причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Именно това е
причината съдът да приеме, че вината затова е на ответника.
Доколкото от
доказателствата по делото се установи, че всички деца на страните са пълнолетни
и никой от тях не е направил искане за произнасяне по т.нар. „небрачни искове“,
относно фамилното име, издръжката между съпрузите и ползването на семейното
жилище, издръжката на децата и упражняването на родителските права, то съдът не
дължи служебно произнасяне по тях.
По
разноските:
Съдът стигна до извод,
че вина за разстройството на брака има ответникът Х.В.Б.. Съгласно разпоредбата
на чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. В случая е налице доказателство за заплатена от ищцата държавна
такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
поради което тези суми следва да бъдат присъдени на ищцата.
Съгласно чл.6, т.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събрат от съдилищата по реда на ГПК при
решаване на дело за развод се събира такса до 50 лева, но не по-малко от 20
лева. Съдът намира, че трябва да бъде определена окончателна такса при решаване
на делото в размер на 50 лева. Тъй като сумата от 25 лева е внесена от ищцата
при завеждане на делото, то останалите 25 лева, с оглед изхода на делото, съдът
следва да се възложи на ответника.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
на основание чл.49, ал.1 от СК развод между З.И.И. с ЕГН:**********, с адрес:с***
и Х.В.Б. с ЕГН:**********, с адрес:с***, сключили граждански брак на
04.01.1987г. в с.Д.
О.,
общ.В.,
обл.М.,
за което е съставен акт за граждански брак №* от 04.01.1987г., като дълбоко и
непоправимо разстроен, за което има вина съпруга Х.В.Б..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.329, ал.1 от ГПК Х.В.Б. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на З.И.И. с ЕГН:**********
сумата от 625,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
на
основание чл.329, ал.1 от ГПК и чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събрат от съдилищата по реда на ГПК Х.В.Б. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Козлодуй държавна такса, като довнесе сумата в
размер на 25,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: