РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1239
Гр. Пловдив,27.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ПАСКОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря К.Р.и участието
на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от
председателя касационно АД № 843 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Т.Ч.против Решение № 113 от 18.01.2023г., постановено
по адм.дело № 2701/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, В ЧАСТТА, с която е
осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на А.Г.Р.
с ЕГН **********, понастоящем находящ се в Затвора Пловдив, сумата от 1600 лв.
/хиляда и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в рамките на периода от 19.01.2021 г. до 20.10.2022 г. в
резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно
жилищна площ в условията на задържане в Затвора Пловдив за общо 266 дни в
посочения период, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от 20.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
3. Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен в обжалваната
част. Сочи се още, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил
действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Твърди, че са останали недоказани реално претърпени вреди, които да са в
резултат от бездействие на ГДИН – София. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови ново такова, с което да се отхвърли изцяло претенцията
на Р., или да се отмени решението в посочената част, с която ГДИН – София е
осъдена да заплати обезщететие на Р. за сумата над 500лв., до присъдения размер
от 1600 лв.
Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Ответникът по касационната жалба – А.Г.Р.
не е изразил конкретно становище.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част.
ІІ. За допустимостта :
6.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по исковата молба на А.Г.Р. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” - София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), същият е предявил иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период - от месец
ноември 2020 г. до 20.10.2022 г., в които е пребивавал в Затвор – Пловдив, за
сума в размер на 10 000 лева. Претърпените неимуществени вреди ищецът е основал
на поставянето му в неблагоприятни условия, а именно: в пренаселеност на помещенията по
настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; липса на вентилация
и достатъчно свеж въздух, водещо до задух и кашлица; лоши битови условия в
тоалетната – неработещи казанчета, липса на прегради и шумоизолация на
тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници и липса на санитарен възел в
килията при престой на ищеца в четвърти отряд, което налагало ползване на кофи
и туби за облекчаване физиологичните му нужди; лошо състояние на помещението
баня с множество ползващи я лишени от свобода, които следвало да се изчакват и
наличие, или само на гореща, или на ледено студена вода на душовете; липса на достатъчно
осветеност в помещенията поради малкия брой и размери на прозорците и на
достатъчно свеж въздух, което водело до развитие на мухъл в помещенията и
поради преминаване на тръби през помещението по пребиваване на ищеца; липса на
външна и вътрешна изолация на стените на затвора, водещо до ниски температури в
помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки от затворническата
администрация; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до
заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи; непровеждане на
индивидуална и корекционна работа, довело до поведенческа и личностна криза и
не предоставяне на възможност на ищеца да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа; липса на достатъчно шкафове на затворниците,
водещо до необходимост от ползване на общи шкафове за бельо и посуда, както и
лошо състояние на мебелите, с което са нарушени правата му по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/.
8. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за
сумата в размер на общо 1600 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, уязвяване,
неприятно чувство, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в
рамките на периода от 19.01.2021 г. до 20.10.2022 г. в резултат от нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на изтърпяване
на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив за общо 266 дни в посочения
период, както и обезщетение за забавено
плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 20.10.2022г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата
10. За да постанови този резултат, съдът
е приел, че по отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, от
събраните доказателства се установява, че Р. е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м., в периода от 19.01.2021 г. до 20.10.2022 г., или общо за 266 дни. В тази
насока съдът е съобразил, че установена пренаселеност, е била и особено
съществена и това касае времето на престояване на ищеца в приемно отделение на
20.01. и на 21.01.2021 г., когато
разполагаемата площ на един лишен от свобода е била под 3 кв.м. /
2,92кв.м./. Този извод за установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС съдът е приел, независимо от факта, че по
отношение на ищеца не е установено да не е било определено самостоятелно място
за спане – отделно легло, в каквато насока и липсвали негови оплаквания.
Следователно искът в тези му части е
приет за основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, а така също и
за частта на исковия период от 01.11.2020 г. до 18.01.2021 г., същия е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По отношение интензитета на търпените
неимуществени вреди, съдът е определил същия, като средно висок, като е взел предвид,
продължителността на установеното време, за което доказано са били налице
вреди, на фона на целия престой на задържане на ищеца, от една страна и от
друга, обстоятелството, че за два от общо 266 преживени дни в пренаселеност,
същата е била и особено тежка. При това положение и съдът е приел, че справедливо
и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца Р.
неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразното бездействие,
осъществило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, е
именно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1600 лева. В тази насока
и съдът е съобразил и разрешението на
ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочен в приложение към
Решение И. и др. срещу България, както и Й. и Д. срещу България, Илиев срещу
България и др., в контекста на обстоятелството, че по отношение на лицата, за
които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително
по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от
свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както е взел предвид като
ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна заплата за
страната, както и размера на месечен размер на гарантирания минимален доход,
който служи като база за определяне на социалните помощи в страната за
въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ
по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, съдът е определил адекватен размер на обезщетение, съобразно и
жизненият стандарт в държавата.
IV. За правото:
11. Решението на съда е валидно,
допустимо и правилно в обжалваната част, а наведените от касатора възражения са
неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периода предмет на исковата молба.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения –
пренаселеност в килиите, в следствие на които са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
13. Несъгласието на касатора с изводите на съда не
основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за съответно
доказани твърдени в исковата молба факти. Наличието на установени по делото
обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до
правилно приетият от решаващият съд извод за частична доказаност и
основателност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. В случая е съобразен периодът, през който е
търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на претърпените вредни
последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца,
както и жизнения стандарт в държавата, в контекста на разрешенията на ЕСПЧ
касателно размерите на присъжданото обезщетение.
Ето защо, решението на съда е
валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението, и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен
и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които съответно обуславят частично уважаване на исковите претенции, т. е.
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон, но не в пълните претендирани размери. В разглеждания казус съдът е
процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и
нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от международен договор, чиято юридическа
сила е по-висока от тази на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на
основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на
КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не
се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на
осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно
доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване,
което също следва да бъде пълно.
С оглед изложеното, и като взе
предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото
по чл. 3 КПЧОС по отношение на ищеца, настоящият касационен съдебен състав
намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния
закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл
съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите
на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е
необходимо тяхното преповтаряне
Поради това
настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна
жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява
неоснователна.По изложените съображения решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
V. За разноските:
14.При този
изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 18.01.2023г.,
постановено по адм. дело № 2701/2022г. по описа на Административен съд Пловдив,
ХХIХ състав, в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.