№ 94
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000738 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Лайтхаус Голф Ризорт АД" в
несъстоятелност,ЕИК *********,представлявано от изпълнителния директор
И. М. против решение № 260639/16.04.2021 г. по т.д.№ 2677/2019 г. по описа
на СГС, VI-23 с-в,с което е обявена за относително недействителна, по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството-
жалбоподател по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, предявен от
синдика на дружеството-жалбоподател срещу същото дружество и „ЛГР
Лейк“ ЕАД с ЕИК ********* извършената от дружеството-жалбоподател
непарична вноска в капитала на „ЛГР Лейк“ ЕАД , съгласно вписване №
20110607160137 по партидата на „ЛГР Лейк“ ЕАД в търговския регистър на
Агенция по вписванията, с предмет недвижимите имоти подробно описани в
решението.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
следното:Отменителните искове по чл.647 от ТЗ са средство за обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на определени правни действия и сделки с имуществени
права от масата на несъстоятелността,които увреждат тези кредитори при
1
наличието на отделните елементи за съответната сделка.В настоящия случай
не било налице извършено от длъжника правно действие/сделка с
имуществени права от масата на несъстоятелността, което да уврежда
кредиторите на несъстоятелността.Към датата на извършване на апорта,
недвижимите имоти, предмет на тази сделка са предоставени като
обезпечение чрез учредяване на договорни ипотеки върху тях в полза на
кредитора „Юробанк България АД". Договорни ипотеки върху недвижимите
имоти са учредени, считано от 2008 г. Това обстоятелство е ограничавало
възможностите на кредиторите на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД да се
удовлетворят за сметка на стойността на апортираните ипотекирани имоти до
такава степен, че тези имоти изобщо не биха могли да бъдат разглеждани като
част от общото обезпечение на кредиторите на Лайтхаус Голф Ризорт АД
съгласно чл. 133 от ЗЗД. С извършването на атакуваната сделка в
действителност не е настъпила никаква промяна за кредиторите на Лайтхаус
Голф Ризорт АД. За тях апортираните имоти са престанали да бъдат годни за
удовлетворяване активи още с ипотекирането им в полза на Юробанк
България АД - действие значително предхождащо по време процесната
сделка. Считано от тази дата по отношение на имотите съществува
потенциалната възможност обезпеченият кредитор да ангажира действия по
принудително изпълнение за осъществяване на правата си и събиране на
вземанията си.Кредиторът Юробанк България АД прехвърлил вземанията си
към Лайтахаус Голф Ризорт АД и ЛГР Лейк ЕАД, заедно с всички привилегии
и обезпечения като краен приобретател на правата са АЦК ООД и РЕС
Проекти АД (АЦК ООД е прехвърлило на РЕС Проекти АД част от
вземанията си към Лайтахаус Голф Ризорт АД и ЛГР Лейк ЕАД до размер
2,400,000.00 лв.). Последното дружество е упражнило правата си на
Цесионер, (в които права са инкорпориани права, произтичащи от договора за
банков кредит, включително и правата на ипотекарен кредитор) и е
придобило недвижимите имоти, собственост на ЛГР Лейк ЕАД (по посочения
по - горе начин), т.е. налице е възмездно придобиване на недвижимите имоти
от трето добросъвестно лице.Обременяването на недвижимите имоти,
предмет на апорта с тежести - учредени договорни ипотеки в полза на
кредитора Юробанк България АД е обстоятелство известно и на длъжника
„Лайтхаус Голф Ризорт АД" и на лицето, придобило имотите чрез извършен
учредителен апорт - „ЛГР Лейк ЕАД". По силата на процесната сделка,
2
„ЛГР Лейк ЕАД" е придобило недвижими имоти, които и към датата на
придобиване са били обременени с тежести - договорни ипотеки, учредени в
полза на кредитора „Юробанк България АД" за обезпечаване на задължения
на длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт АД". „ЛГР Лейк ЕАД" не се е
разпоредило с правото на собственост върху недвижимите имоти, по силата,
на което да реализира имуществени права/парични приходи или др. права -
дружеството се е разпоредило с недвижимите имоти, с което разпореждане е
погасило задълженията на длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт АД" към
ипотекарния кредитор. Т.е. дружеството не е получило парична
равностойност за имотите, които са прехвърлени на трети лица ,поради което
се подържа, че липсва увреждане на кредитори чрез извършената правна
сделка.С оглед на това се иска обжалваното решение да бъде отменено.
От страна на синдика на дружеството-жалбоподател е постъпил
отговор,с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
решение.Подържа се,че изложените оплаквания са твърдени от
жалбоподателя и в производството пред първата инстанция и са обсъдени в
мотивите на атакуваното решение.Подържа се,че е ирелевантно
обстоятелството, че средствата от продажбите на дружеството, в което са
апортирани имотите са погасили задълженията на длъжника „Лайтхаус Голф
Ризорт“ АД.Поради това се иска решението да бъде потвърдено.
От страна на ответника по делото-„ЛГР Лейк“ ЕАД не е постъпило
становище по делото.
По делото са взели учестие като трети лица помагачи М. И., П.К. М. Х.
и С. Х., К. Рь. М. и Б. М. Я.- М., Дж. К. и П. Л. К. К., М. М..Същите са
представили отговор,с който оспорват подадената жалба.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с
3
правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ от Р. Т. в качеството й на
временен синдик на дружеството-жалбоподател против самото дружество-
жалбоподател и „ЛГР Лейк“ ЕАД.Подържа се в исковата молба,че с решение
на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, от
17.12.2018г., постановено по т.д.н. № 2360/2018г., дружеството-жалбоподател
е обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността
31.12.2011г., открито е било производство по несъстоятелност и е бил
назначен временен синдик. Насроченото първо събрание на кредиторите не е
било проведено и временният синдик е продължил да изпълнява
правомощията си. Искът по делото е предявен с оглед попълване масата на
несъстоятелността в съответствие с изрично възложеното на синдика
правомощие по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Подържа се в исковата молба,че на
07.06.2011г. в търговския регистър е било вписано дружеството „ЛГР Лейк“
ЕАД като длъжникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е апортирал в капитала му
35 недвижими имоти срещу записани 3 168 400 акции с номинална стойност
от 1 лев. Учредителният апорт е бил вписан в търговския регистър на
Агенция по вписванията с вписване № 20110607160137, след изготвена
експертна оценка и въз основа на протокол от 26.04.2011г. на общо събрание
на акционерите на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД.Подържа се,че така
описаната сделка уврежда кредиторите на несъстоятелността и следва да бъде
обявена за недействителна по отношение на тях на основание чл. 647, ал. 1, т.
6 от ТЗ, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ.Към момента на извършването на непаричната
вноска – 07.06.2011г., несъстоятелното дружество е било собственик на
99.97% от акциите на дружеството, в чийто капитал е извършен апортът, и
предвид разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, към 07.06.2011г.
ответниците са притежавали качеството свързани лица.Към датата на
сделката двете дружества са контролирани от едни и същи физически лица –
членове на съвета на директорите на всяко едно от дружествата . Подържа
се,че вредоносните последици за кредиторите на несъстоятелното дружество
се състоят в това, че в резултат на атакуваната сделка акционерното
дружество се е лишило от притежавани от него недвижими имоти – предмет
на непаричната вноска. Намалена е възможността за удовлетворяване на
кредиторите.Подържа се,че пазарната стойност на придобитите акции зависи
от финансовото състояние на учреденото дружество, поради което те могат да
бъдат реализирани по-трудно и на стойност по-ниска от номинала.След
4
успешното провеждане на защитата на кредиторите чрез предявения иск
синдикът ще разполага с възможността да предяви обусловения иск за
връщане в масата на несъстоятелността на отчуждените имоти, респективно –
с евентуалния обусловен иск по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
равностойността на имотите, които са отчуждени, изразходвани или
унищожени.Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да
бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността извършената от дружеството-жалбоподател непарична
вноска в капитала на „ЛГР Лейк“ ЕАД , която непарична вноска е вписана в
търговския регистър на Агенция по вписванията по партидата на дружеството
на 07.06.2011г. с вписване № 20110607160137, на недвижимите имоти
подробно описани в исковата молба.
Ответникът по делото-настоящ жалбоподател е оспорил предявения иск
като подържа,че към датата на извършване на апорта недвижимите имоти,
предмет на сделката, са били обременени с тежести - договорни ипотеки,
учредени в полза на „Юробанк България“ АД във връзка със сключен договор
за банков кредит. Към датата на вписване на исковата молба по делото всички
недвижими имоти са били придобити възмездно от трети добросъвестни
лица,поради което кредиторът трябва да води иск по чл. 135 от ЗЗД.При
прехвърляне на недвижимите имоти на трети лица, дори да се прогласи
недействителност, тя няма да засегне правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба.Според
ответника не е налице увреждащо кредиторите на несъстоятелността
действие, тъй като е имало учредена договорна ипотека в полза на кредитора
„Юробанк България“ АД. Имотите са престанали да бъдат годни за
удовлетворяване на останалите кредитори. Банката е прехвърлила вземанията
си, заедно с всички привилегии и обезпечения на „Рес Проекти“АД.
Другия ответник по делото „ЛГР Лейк“ ЕАД оспорва предявения
иск.Подържа се,че към датата на завършване на фактическия състав на
атакувания апорт дру,жеството-жалбоподател е разполагало с достатъчно
друго имущество, с което е можело изцяло да удовлетвори кредиторите си.
Разпореждането с акциите на дружеството е ирелевантно, както и имотите,
предмет на апорта, още преди апорта са били ипотекирани в полза на
„Юробанк България“ АД и за останалите кредитори апортираните имоти са
престанали да бъдат годни за удовлетворение.
5
По делото са взели учестие като трети лица помагачи посочените по-
горе лица,които са подържали предявения иск.
За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено
следното:С влязло в сила Решение № 2969 от 17.12.2018г. по т.д.н. №
2360/2018г. на Апелативен съд – гр. София, ТО, 11 състав, е открито
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на
дружеството дружеството-жалбоподател с начална датата на
неплатежоспособността 31.12.2011г. Дружеството е придобило собствеността
върху недвижим имот с трайно предназначение-урбанизирана територия,
съставляващ поземлен имот с идентификатор №02508.541.141, както и върху
недвижим имот с трайно предназначение - урбанизирана територия,
съставляващ поземлен имот с идентификатор №02508.541.143. За имотите са
били издадени разрешения за строеж и е било изпълнено строителство на
множество сгради. За финансиране на строителството е бил сключен
Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-741/27.03.2008г. с
„Юробанк България“ АД, при максимален разрешен размер от 3 000 000 евро.
За обезпечение на вземаният на банката са сключени договори за ипотека
върху поземлените имоти с идентификатори №02508.541.141 и
№02508.541.143, ведно с всички подобрения и приращения и
инкорпорираното в правото на собственост право на строеж за построяване в
имотите (нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 59, том ІV, рег. № 1794, дело № 335 от 2008г. и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 66, том VІІ, рег. №
50709, дело № 1023 от 2009г. На общо събрание на акционерите от
26.04.2011г., на което са присъствали акционерите в дружеството-
жалбоподател , представляващи 100% от капитала на дружеството, е взето
решение за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата
година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството,
съгласно последния заверен годишен финансов отчет, чрез извършване на
непарични вноски в капитала на няколко други дружества, включително
новоучредяваното „ЛГР Лейк“ ЕАД.Конкретните имоти, апортирани в „ЛГР
Лейк“ АД са били посочени в Приложение № 2 - двата поземлени имота
№02508.541.141 и №02508.541.143 и къща еднофамилна, къща L60, къща
L61, къща L62, къща L63, къща L64, къща L65, къща L66 къща L67, къща
L68, къща L69, къща L671, къща L73, къща L74, къща L75, къща L1, къща L2,
6
къща L3, къща L4, къща L5, къща L6, къща L7, къща L9, къща L10, къща L11,
къща L12, къща L13, къща L14, къща L15, къща L16, къща L17, къща L18 и
къща L37, всички еднофамилни жилищни сгради в поземлен имот с
идентификатор №02508.541.141.Въз основа на решението на общото
събрание е било подадено искане за назначаване на вещи лица за оценка на
непаричната вноска по чл. 72 от ТЗ.Съгласно заключението на вещите лица
непаричната вноска, равностойна на собствените недвижими имоти, е на
стойност 3 168 400 лева. Въз основа на оценката дружеството-жалбоподател
АД е записало капитала в „ЛГР Лейк“ ЕАД от 3 169 400 лева, разпределен в
3 169 440 броя акции на приносител с номинална стойност от 1 лев.Акции –
1000бр. е записал и втори акционер - дружеството “Баухаус Проджект
Менуджмънт Лимитид“.Втория ответник „ЛГР Лейк“ АД е вписан в
търговския регистър на 07.06.2011г. (вписване вх. № 20110607160137).През
2019г. всички притежавани от жалбоподателя акции в „ЛГР Лейк“ АД са
били прехвърлени на трето лице-„Голф Пропърти Мениджмънт“ ЕАД), което
е било и от втория акционер “Баухаус Проджект Менуджмънт Лимитид“,
съгласно вписване вх. № 20190708134813 в търговския регистър. За периода
от 12.09.2014г. до 27.03.2020г. от „ЛГР Лейк“ АД са били извършени
продажби с нотариални актове на апортираните имоти.На 29.03.2019г.
„Юробанк България“ АД е прехвърлила вземанията си към „Лайтхаус Голф
Ризорт“АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Вземанията по договора за банков
кредит са били предявени и приети в производството по несъстоятелност като
необезпечени. В производство по чл. 692, ал. 2 от ТЗ от съда по
несъстоятелността е прието, че при предявяване на вземанията банката не е
посочвала привилегии и обезпечения за тях, като и че ипотекираните имоти
са продадени на трети лица, поради което не може да бъде осъществено
принудително изпълнение в производството по несъстоятелност.
За да уважи предявения иск СГС е приел,че съгласно разпоредбата на
чл. 649, ал. 1 от ТЗ, в едногодишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на
несъстоятелността, може да предяви включително иск от тези по чл. 647 от
ТЗ.Хипотезите на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, след изм. ДВ, бр. 20 от 2013г.,
обхващат, възможността да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по
която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок
7
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ (чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ).
„Свързани лица“ по смисъла на закона са включително дружество и лице,
което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право
на глас (§ 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ТЗ).Съдът е приел,че
сделка, която уврежда кредиторите на несъстоятелността, е сделка, поради
която не могат да бъдат погасени задълженията към кредиторите на
несъстоятелното дружество. Кредиторите се удовлетворяват от имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, поради което кредиторите се
увреждат тогава, когато сделката има за последица намаляване на
имуществото на длъжника. Отмяната в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от
ГПК се обосновава с факта, че страна по сделката е свързано с длъжника
лице, както и от времето на извършване на действието – в рамките на две
години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, без значение датата на
неплатежоспособността (свръхзадължеността). Кредиторите на
несъстоятелността са увредени от сделката, тъй като имуществото на
длъжника е намалено, а укоримите обстоятелства са, че това е след сделка със
свързано лице, извършена в относителено кратък период преди подаване на
молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор, която е била основателна, при което
сделката се отменява с последицата по чл. 649, ал. 2 от ТЗ – възможност за
предявяване на обусловените осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността.Съдът е приел,че от несъстоятелния длъжник е бил
извършен апорт на недвижими имоти в „ЛГР Лейк“ АД , при свързаност на
търговските дружества (длъжникът е притежавал повече от 5 на сто от
акциите с право на глас в „ЛГР Лейк“ АД ), както и при извършване на
действието в период много по-малък от две години от подаване на молбите на
кредиторите по чл. 625 от ТЗ, въз основа на които е било постановено
решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ по отношение на несъстоятелния длъжник.
Внасянето на имотите в капитала на новоучреденото акционерно дружество
„ЛГР Лейк“ АД е увреждащо кредиторите на несъстоятелността
разпоредително действие, тъй като имотите са престанали да бъдат
собственост на длъжника и не се установява, че стойността на придобитите
акции от момента на откриване на производството по несъстоятелност и към
датата на приключване на съдебното дирене по делото, е еквивалента на
стойността на недвижимите имоти, както и при наличие на акциите в масата
на несъстоятелността. Само при такива обстоятелства апортът като сделка не
8
би бил увреждащ за кредиторите, тъй като техните вземания биха били
удовлетворени така, както ако апортът не е бил извършен.СГС е приел,че
ипотекирането на внесените имоти преди апорта няма връзка с иска по чл.
647, ал.1 т. 1 от ТЗ – дори обременени с тежести, имотите биха били част от
масата на несъстоятелността,поради което възражението на ответниците, че
имотите са престанали да бъдат годни за удовлетворяване на останалите
кредитори е неоснователно.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.Според жалбоподателя
в настоящия случай не било налице извършено от длъжника правно
действие/сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността, което
да уврежда кредиторите на несъстоятелността.Към датата на извършване на
апорта, недвижимите имоти, предмет на тази сделка вече били предоставени
като обезпечение чрез учредяване на договорни ипотеки върху тях в полза на
кредитора „Юробанк България АД",което обстоятелство ограничавало
възможностите на кредиторите на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД да се
удовлетворят за сметка на стойността на апортираните ипотекирани
имоти.Съдът счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно.Учредяването на договорните ипотеки обезпечава вземането
на кредитора по договора за банков кредит при неизпълнение на
задълженията по кредита.В случай,че в производството по несъстоятелност се
стигне до осребряване на имуществото на длъжника и продажба на
ипотекираните имоти,то по силата на разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ
ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД, ще бъде в първия ред при
разпределение на осребреното имущество.Дали при такова развитие на
производството ще се постигне пълно удовлетворяване на вземането на този
кредитор или не, е въпрос на пазарна конюнктура и време на
извършване.Налице е възможност след пълното удовлетворяване на
ипотекарния кредитор от продажната цена на имотекираните имоти да
останат средства за удовлетворяване на вземанията на останалите редове
кредитори,поради което за останалите кредитори на масата на
несъстоятелността е налице интерес тези имоти да са включени в масата.
Подържа се от жалбоподателя ,че с извършването на атакуваната сделка в
9
действителност не е настъпила никаква промяна за кредиторите на Лайтхаус
Голф Ризорт АД,поради това,че за същите апортираните имоти са престанали
да бъдат годни за удовлетворяване активи още с ипотекирането им в полза на
Юробанк България АД - действие значително предхождащо по време
процесната сделка. Считано от тази дата по отношение на имотите
съществува потенциалната възможност обезпеченият кредитор да ангажира
действия по принудително изпълнение за осъществяване на правата си и
събиране на вземанията си.Както беше подчертано по-горе априори за във
бъдеще не може да се прецени от сега дали след удовлетворяване на
ипотекарния кредитор от стойността на ипотекираните имоти ,ще останат
средства за удовлетворяване на останалите кредитори.Наличието, дори и на
хипотетична възможност, да останат средства обосновава интереса на
кредиторите на масата на несъстоятелността тези имоти да бъдат включени в
масата,чрез успешното провеждане на предявения иск по чл. 647, ал.1 т. 6 от
ТЗ.Съгласно константната практиката на ВКС увреждане на кредиторите е
налице, както когато в резултат на извършеното правно действие длъжникът
е намалил имуществото си, така и когато в резултат на това действие
длъжникът е затруднил, възможността на кредиторите си да се
удовлетворяват от имуществото му.В настоящия случай акта на апортиране
на недвижимо имущество срещу придобиване на акции намалява
възможността за удовлетворяване на кредиторите.Актът на апортиране на
недвижимо имущество срещу придобиване на акции намалява значително
възможността за удовлетворяване на кредиторите. Увреждането на кредитора
по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е налице, когато се извършва
разпореждане с имущество, включително и когато възможността на
кредиторите да се удовлетворяват от имуществото на длъжника се намалява .
В Решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г, I т. о., ТК
посочва, „актът на апортиране на движимо и недвижимо имущество намалява
значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с
оглед придобитите от длъжника акции на приносител, чиято стойност зависи
изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, при който
длъжникът е придобил един финансов актив, спрямо който принудителното
изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и
недвижими вещи’’.При извършен апорт на недвижим имот субектът, който
прави непаричната вноска, се лишава от един актив, който има сравнително
10
стабилна пазарна цена, която се изменя по-трудно и в резултат само от
пазарните условия, а придобива актив, чиято пазарна стойност може да бъде
лесно и бързо променена и то не само в резултат на определени
икономически фактори, а и от действия на органи на дружеството, в което е
извършен апортът, върху които кредиторите на длъжника не могат да влияят
и срещу които те не могат да се защитят по съдебен ред, тъй като самото
дружество не е техен длъжник. Ето защо и удовлетворяването на кредиторите
от притежаван от длъжника недвижим имот следва да се определи като по-
сигурно от тяхното удовлетворяване от стойност на акции от капитала на
акционерно дружество.Апортът или непаричната вноска в акционерно
дружество представлява правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД -
особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно-
прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигане
на определена цел - участие в съответно търговско дружество. С апортиране
на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от
патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, като
собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на
дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции от
учреденото АД.Именно поради това е налице обективно действие на
увреждане от страна на длъжника.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
Съгласно чл.649,ал.6 от ТЗ в производствата по предявени искове по
ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако
искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената
страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността.В настоящия случай за въззивната жалба от страна на
жалбоподателя не е внесена държавна такса.С оглед решението по спора и на
основание чл.649,ал.6 от ТЗ дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на САС държавна такса в размер на 2 582,42лв.
11
Разноски в производството за адвокатско възнаграждение не са
претендирани.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260639/16.04.2021 г. по т.д.№ 2677/2019 г. по
описа на СГС, VI-23 с-в.
Осъжда „Лайтхаус Голф Ризорт АД" в несъстоятелност,ЕИК
*********,гр.София,представлявано от изпълнителния директор И. М. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийският
апелативен съд държавна такса в размер на 2 582,42лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12