Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.12.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 752 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 170/02.08.2019
г., постановено по гр.д. № 278 по описа за 2019 г. на РС-Ихтиман са отхвърлени
предявените от А.С.П. с ЕГН: ********** *** срещу ПГ „В. Л.“, с адрес гр. И.,
ул. „Ц. О.“ № 000, представлявана от директора Д.И.Б., обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ-за признаване за незаконно на
уволнението му, извършено със заповед № 416/21.01.2019 г., издадена от директора на ПГ „В.Л.“, гр. И., и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „главен
счетоводител“, както и за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца,
следващи уволнението, през което не е полагал труд по трудово правоотношение, а
именно за периода от 22.01.2019 г. до 22.07.2019 г. общо в размер на сумата от
8383,50 лв., ведно със законната мораторна лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба -21.03.2019 г. да окончателното й
заплащане.С постановеното решение е отхвърлен предявения от А.С.П. срещу ПГ „В.Л.“,
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 70 лева,
представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за м. януари 2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 21.03.2019
г. до окончателното й заплащане. Ищецът е осъден да заплати на ПГ „В.Л.“ сумата от 670,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца А.С.П. срещу решението с твърдения
за незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че реално не е премахната
функцията на „главен счетоводител“, като същата се изпълнява от юридическо
лице. На практика работата продължава да се изпълнява, поради което
съкращаването на щата е фиктивно, а не насочено към премахване на определена
функция.
Ответникът по жалбата П.г. „В.Л.“*** изразява становище за неоснователност на
жалбата. Посочва, че длъжността е съкратена, а сключването на договор с външна
фирма не се приравнява на трудов договор.
В съдебно заседание въззивника
А.С.П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемата
страна П.г. „В.Л.“***, чрез пълн.адв.К.
оспорва жалбата и поддържа отговора.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС-Ихтиман е образувано по
предявени от А.С.П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ и
чл. 128, т. 2 КТ.
Ответникът П.г. „В.Л.“*** е депозирал отговор, в който
е оспорил предявените искове.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.С.П. с ЕГН: ********** *** срещу ПГ „В.Л.“,
с адрес гр. И., ул. „Ц.О.“ № 000, представлявана от директора Д.И.Б. с
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ-за
признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед №
416/21.01.2019 г., издадена от директора
на ПГ „В.Л.“, гр. И., и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението му длъжност „главен счетоводител“, както и за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през което не е полагал
труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 22.01.2019 г. до
22.07.2019 г. общо в размер на сумата от 8383,50 лв., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба -21.03.2019 г. да окончателното й заплащане и за заплащане на сумата от
70, 00 лева, представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за м. януари
2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба-21.03.2019 г. до окончателното й
заплащане – чл. 128, т. 2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал длъжността „главен
счетоводител“, като на 21.01.2019 г. му е била връчена Заповед № 416/21.01.2019
г., с която бил уволнен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ, поради съкращаване на щата.
Не се спори между страните, а това е видно и от представените по делото
трудов договор и допълнителни споразумения, че между тях е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността "главен счетоводител", при 8- часов работен ден, с основно
месечно възнаграждение в размер на 880. 00 лева.
Това трудово правоотношение било прекратено със заповед Заповед № 416/21.01.2019 г.на директора на ПГ „В.Л.“, гр. И., считано от 21.01.2019 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 от КТ, поради съкращаване на щата за длъжността „Главен счетоводител“.
Заповедта е била връчена на ищеца на същата дата 21.01.2019 г. в 14, 55 ч,
видно от отбелязването.
От заповед № 658/14.09.2018 г., издадена от директора на ПГ „В.Л.“, И.,
се установява, че е утвърдено щатно разписание, в сила от 17.09.2018 г., като е
налице една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“.
От заповед № 415/21.01.2019 г., издадена от директора на ПГ „В.Л.“,
Ихтиман се установява, че е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, в сила
от 21.01.2019 г., като длъжността „главен счетоводител“ е премахната.
От договор за извършване на финансово-счетоводни услуги, сключен между
„Р.-с.00“ ООД и ПГ „В.Л.“, И. на 22.01.2019 г., се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
дружеството се задължава да извършва счетоводни и други услуги, посочени в чл.
1 от договора.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза и от изслушването на вещото лице се установява, че до 21.01.2019 г.
ищецът е полагал труд при ответника, от 22.01.2019 г. ответникът е сключил
договор със счетоводна фирма и няма назначено лице на длъжността „главен
счетоводител“. Вещото лице дава заключение, че на ищеца е преведена сумата от
общо 2619, 85 лева, в която са включени и претендираните
от ищеца 70 лв. трудово възнаграждение за м. януари 2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части и
правилно.
Предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 КТ
във вр. с чл.225,ал.1 КТ са неоснователни и
недоказани.
Основният спорен въпрос, който се поставя във въззивната
жалба е дали при съкращаване на
длъжността и възлагане на счетоводно обслужване от юридическо лице е налице
реално съкращаване на щата.
Използваното от работодателя основание за уволнение е
съкращаване на щата, като се прави оплакване от жалбоподателя за фиктивно
съкращаване. За съкращаването на щата ответникът, чиято е тежестта на доказване
на извършеното уволнение, следва да установи, че към момента на уволнението е
премахната съществувала дотогава щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани
от нея, като съкращението трябва да е реално - действително да се премахва
длъжността, а не само да се сменя наименованието й като се запазва характера й.
Преценка на работодателя по целесъобразност и неподлежаща на съдебен контрол е,
с оглед ефективното осъществяване на дейността му, от изпълнението на
какви трудови функции се нуждае и какви задачи и изисквания да постави към
определена длъжност, т. е. с колко и с какви длъжности ще осъществява дейността
си, поради което и тази преценка не може да се квалифицира като злоупотреба с
право (чл. 8, ал. 1 КТ) или заобикаляне на закона с цел
прекратяване на конкретно трудово правоотношение.
От доказателствата по делото се установява, че работодателят е издал
предизвестие изх. № 2631/21.01.2019 г., с което ищецът е предизвестен за
прекратяване на трудовото му правоотношение на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-съкращаване на щата, което е получено от него
на 21.01.2019 г., както и процесната Заповед №
416/21.01.2019 г., с която е прекратено правоотношението.
В хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ – при неспазване срока на
предизвестието /както е в случая/, заповедта има конститутивно
действие и прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с връчването й,
в случая на 21.01.2019 г.
Не е спорно между страните, че със заповед № 415/21.01.2019 г.,
издадена от директора на ПГ „В.Л.“, И., е утвърдено ново длъжностно щатно
разписание, в сила от 21.01.2019 г., като длъжността „главен счетоводител“ е
премахната. Право на директора е да определи числеността на персонала и
съответно да утвърди ново или да промени щатното разписание, като не се изисква
съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование / така ТР №
4/2011 г. по т.д. № 4 по описа за 2011 на ОСГК на ВКС/.
Не е налице и фиктивно съкращаване на щата - не е
създадена нова длъжност, която изпълнява функциите на премахнатата. След премахване на длъжността няма друга длъжност,
която да изпълнява трудовите задължения на ищеца, нито пък същите са възлагани
на други служители, поради което е налице реално съкращаване в щата. Без правно значение за законността на уволнението е
възлагането на счетоводни услуги на юридическо лице, тъй като сключването
на договор с външна фирма не се приравнява на трудово правоотношение, а освен
това няма изискване счетоводната дейност в бюджетни учреждения
да се извършва от лица, назначени по трудово правоотношение.
От всичко изложено следва, че
фактическият състав на съкращаване на щата е осъществен, а искът за признаване
на уволнението за незаконно и за неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) е
неоснователен.С оглед неоснователността
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват и обусловените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната длъжност и за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период.
Неоснователен е и иска по чл. 128, т. 2 от КТ, тъй
като от съдебно счетоводната експертиза се
установява, че на ищеца е преведена сумата от общо 2619, 85 лева, в която са
включени и претендираните от ищеца 70 лв. трудово
възнаграждение за м. януари 2019 г.
Ето защо въззивният съд
прие, че решението на първоинстанционния съд подлежи
на потвърждаване като правилно, както се посочи, чрез препращане към мотивите
му (чл. 272 ГПК), а доводите във въззивната
жалба счете за неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивника
А.С.П. няма право на разноски, като на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна ПГ „В.Л.“
гр. И. сумата от 800,00 лв. /осемстотин/
лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/02.08.2019
г., постановено по гр.д. № 278 по описа за 2019 г. на РС-Ихтиман.
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН: ********** ***
да заплати на П.г. „В.Л.“, с адрес ***, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата от 800 /осемстотин/лева, представляваща разноски за адвокатска
защита.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.