№ 4611
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206373 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх,
чрез законния му представител Б. С., против Наказателно постановление №
К-0043357/27.01.2022г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл. 230д вр. чл. 192 т. 2 ЗЗП на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/
лева.
С жалбата наказателното постановление се атакува като постановено
при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Навежда се, че при съставяне на АУАН са
нарушени разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, тъй като дружеството не е
било поканено за съставяне на АУАН, актът е съставен в отсъствие на негов
представител и не е бил връчен на надлежно упълномощен представител на
дружеството – въззивник. Изтъква се, че допуснатите нарушения в
процедурата по съставяне и връчване на АУАН са ограничили правото на
защита на дружеството – жалбоподател, което е било лишено от
възможността да възрази срещу АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Твърди
се, че наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Сочат
се и нарушения на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6
1
ЗАНН, като се излагат аргументи, че в АУАН и НП липсва описание на
обективните признаци от състава на нарушението. Излагат се и аргументи за
нарушение на материалния закон, като се сочи, че нарушената разпоредба не
е правилно определена и описаните в АУАН и НП факти не биха могли да
осъществяват състава на нарушението по чл. 230д вр. чл. 192 т. 2 ЗЗП.
Изтъква се и че дружеството – жалбоподател не е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение, тъй като в „хххххххххх“ ЕООД
не е постъпвало искане за представяне на становище и информация във
връзка с твърдяно нарушение на ЗЗП. По изложените съображения се
претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно уведомено, не
изпраща представител.
По делото са депозирани писмени бележки вх. № 233912/01.11.2022г.
от законния представител на дружеството – жалбоподател, с които се
претендира отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата. В
допълнение се сочи, че е нарушен и срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
Наказващият орган - Директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
"Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, редовно
призован, се представлява от адв. И. Андреева от САК, която пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено от
компетентен орган и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за изготвено становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана
страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е
връчено на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател на
23.03.2022г., а жалбата е подадена на 31.03.2022г., видно от датата на
пощенското клеймо/, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е
юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 214, с
2
управител Благо С..
В КЗП постъпила жалба с вх. № С - 03-4428/24.08.2021г. от Б. Т.ова
Т.ова, в която се съдържало оплакване за неудовлетворена рекламация по
повод закупен от потребителя шкаф „Женева“. В жалбата се излагали
оплаквания, че на 19.04.2021г. потребителят е закупил с поръчка №
**********/19.04.2021г. шкаф „Женева“, който бил доставен и монтиран на
01.06.2021г., като два месеца след това пантите се извадили и вратата на
шкафа не се затваряла. По повод на проявилия се дефект потребителят
предявил рекламация пред търговеца, който с писмо от 16.08.2021г. уведомил
потребителя, че приема, че рекламацията не е основателна, тъй като не е
налице скрит дефект, вследствие на производствена грешка или некачествен
монтаж, а проявилият се дефект е последица от неправилна експлоатация
/неправилен монтаж/ или неполагане на необходимите грижи. В резултат на
постъпилата жалба от потребителя в КЗП започнала проверка.
Преди дата 24.08.2021г. в КЗП било представено пълномощно от
управителя на „хххххххххх“ ЕООД Благо С., с което същият упълномощавал
свидетеля Т. Г. да представлява дружеството пред КЗП, както и да извършва
процесуално представителство като защитава правата и законните интереси
на дружеството по дела, образувани по жалби и искови молби от
дружеството или срещу него. По този повод в предходни случаи, в които се
налагало изискване на информация от КЗП, контролните органи при КЗП
комуникирали със свидетеля Г., като им бил известен и неговия служебен
имейл адрес хххххххххххх.
По повод на постъпилата жалба с вх. № С - 03-4428/24.08.2021г. с
писмо изх. № С-03-4428/23.09.2021г. свидетелката А. К. – главен инспектор в
РД – София на КЗП изискала от дружеството – въззивник да представи в срок
до 28.09.2021г. в РД – София на КЗП на електронен адрес ххххххххххх
становище по депозираната жалба от Б. Т.ова и приемо – предавателен
протокол за доставка и монтаж. Писмо изх. № С-03-4428/23.09.2021г. било
изпратено на електронен адрес хххххххххххх. от свидетелката И. Й., която
към дата 23.09.2021г. заемала длъжност „главен експерт“ в РД – София, КЗП
и администрирала изходяща и входяща поща от и за РД- София, КЗП.
Тъй като до 28.09.2021г. в РД – София на КЗП не били представени
изисканите с писмо изх. № С-03-4428/23.09.2021г. документи, с второ писмо
3
изх. № С-03-4428/07.10.2021г. свидетелката А. К. изискала документите да се
представят в срок до 11.10.2021г. Писмо изх. № С-03-4428/07.10.2021г. било
изпратено отново от свидетелката И. Й. на електронен адрес хххххххххххх.
Исканите документи не били представени в РД – София на КЗП и в указания с
писмото от 07.10.2021г. срок. За това обстоятелство свидетелката А. К.
съставила Констативен протокол № К – 2722927/11.10.2021г.
Междувременно наред с изпращаните писма, с които се изисквало
представяне на документи, свидетелката К. и свидетелят Г. също
комуникирали по повод подадената в КЗП жалба във връзка с
неудовлетворената рекламация за шкаф „Женева“.
Тъй като изисканите документи не били представени в КЗП и с
повторното писмо, до дружеството – въззивник била изпратена покана за
съставяне на АУАН изх. № С – 03-4428/18.10.2021г. на 26.10.2021г. в 10:30
часа в РД – София на КЗП да се яви представител на дружеството за
съставяне и връчване на АУАН. Поканата била изпратена на електронна поща
хххххххххххх, както и на адреса на управление на дружеството. На адреса на
управление на жалбоподателя поканата била получена на 26.10.2021г. в 17:50
часа от Йордан Байри.
На 26.10.2021г. в присъствието на двама свидетели свидетелката А. К.
съставила АУАН № К – 0043357/26.10.2021г., с който повдигнала против
„хххххххххх“ ЕООД административнонаказателно обвинение за извършено
на 12.10.2021г. нарушение на чл. 230д вр. чл. 192 т. 2 ЗЗП - затова, че
дружеството – жалбоподател възпрепятства длъжностните лица от КЗП при
осъществяване на правомощията им по чл. 192 т. 2 ЗЗП, като не представя
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Актът
бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя на основание чл.
40 ал. 2 ЗАНН.
На 05.01.2022г. АУАН № К – 0043357/26.10.2021г. бил връчен на
свидетеля Т. Г.. След връчване на АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу
него не били наведени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 27.01.2022г. Елена Гунчева -
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара"
при Комисията за защита на потребителите издала обжалваното Наказателно
4
постановление № К-0043357/27.01.2022г., с което за нарушение на чл. 230д
вр. чл. 192 т. 2 ЗЗП на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите А. К., И. Й., Т. Г., както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК –жалба вх. №
С - 03-4428/24.08.2021г., ведно с приложения, пълномощно от управителя на
„хххххххххх“ ЕООД, писмо изх. № С-03-4428/23.09.2021г., писмо изх. № С-
03-4428/07.10.2021г., констативен протокол № К – 2722927/11.10.2021г.,
покана за съставяне на АУАН изх. № С – 03-4428/18.10.2021г., известие за
доставяне, АУАН № К – 0043357/26.10.2021г., Наказателно постановление №
К-0043357/27.01.2022г., заповед № 322 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на
КЗП, заповед № 679/23.12.2021г. на Председателя на КЗП.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А. К. по отношение
начина на провеждане на проверката, изпратените писма и провежданата
комуникация със свидетеля Т. Г., тъй като показанията й се подкрепят от
писмените доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Й. и
Г.. Съдът не възприе показанията на свидетелката К. в частта им, че
дружеството – жалбоподател е било уведомено за изпратените искания за
представяне на документи, тъй като в тази част свидетелката не дава
показания за факти и обстоятелства, които е възприела, а единствено изразява
предположение. Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. и в
частта им, че в деловодството на КЗП се получават потвърждения за
изпратените по електронен път писма. В съдебно заседание е разпитана и
свидетелката И. Й., за която се установи, че през 2021г. е обработвала
входящата и изходящата кореспонденция към и от КЗП, и която свидетелка
заявява, че в случаите на изпращане на писма на електронен адрес не се
получава обратно потвърждение дали писмата са получени. Доколкото
именно свидетелката Й. е била пряко ангажирана с изпращане на изходящата
кореспонденция и обработка на входящата, съдът намира, че по отношение на
обстоятелствата, свързани с начина на изпращане на писма на електронна
поща, следва да отдаде предпочитание на нейните показания, а не на
заявеното от свидетелката К., която не е била пряко ангажирана с тази
дейност.
5
Показанията на свидетеля Г. съдът подложи на внимателна преценка
предвид на обстоятелството, че именно с него са провеждали комуникация
органите на КЗП и че свидетелят се намира в трудово правоотношение с
дружеството – въззивник и към датата на разпита му в съдебно заседание.
Прави впечатление, че макар свидетелят да заявява, че е упълномощен от
управителя на „хххххххххх“ ЕООД да представлява дружеството пред
органите на КЗП и да потвърждава, че имейл адресът хххххххххххх е адресът
на неговата служебна поща, свидетелят няма никакви спомени за
комуникацията с органите на КЗП по повод изисканите документи във връзка
с жалбата за неудовлетворена рекламация на шкаф „Женева“. Свидетелят не
помни дали на служебния си електронен адрес е получавал искане за
представяне на документи пред КЗП във връзка с този случай, няма спомен
дали е получавал покана за съставяне на АУАН, помни, че е водил разговори
със свидетелката К., но не и какви. Заявява, че няма спомен дали писма изх.
№ С-03-4428/23.09.2021г. и изх. № С-03-4428/07.10.2021г. са получавани на
електронната му поща, макар да заявява, че не е имало случай изпратени на
този електронен адрес писма да не бъдат получени. Заявява, че обичайно
неговото съдействие се изразява в изготвяне на документи, но няма спомен в
какво се е изразило то в конкретния случай. Предвид установеното, че
свидетелят няма спомен за конкретни обстоятелства, при това единствено
такива, които биха били неблагоприятни за неговия работодател, че
показанията му са нелогични и противоречиви, съдът намери, че не следва да
ги цени с доверие.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, които оцени
като напълно еднопосочни, непротиворечиви и съответни на гласните
доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност. От приложената по делото
заповед № 322 ЛС/22.04.2015г., издадена на основание чл. 37 ал. 1 б. "б"
ЗАНН от Председателя на КЗП, се установява компетентността на
актосъставителя да съставя актове за извършени нарушения по законите,
контрола по приложението на които е възложен на КЗП на територията на
6
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград.
Компетентността на АНО се установява от приложената по делото Заповед №
679/23.12.2021г., издадена от Председателя на КЗП.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34
ЗАНН давностни срокове, като възраженията на въззивника в тази връзка не
се споделят от съдебния състав. АУАН и НП са издадени за нарушение,
извършено на 12.10.2021г. – в първия ден, следващ изтичането на срока за
представяне на документи, указан с писмо изх. № С-03-4428/07.10.2021г. Тъй
като към тази дата нарушителят е бил известен на контролните органи,
приложим е тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен на
26.10.2021г., т.е. при спазване на тримесечния срок от откриване на
нарушителя. За пълнота следва да се посочи, че неправилно жалбоподателят
счита, че тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН се отнася и към връчване на
АУАН. От текста на разпоредбата е видно, че в указаните в нея давностни
срокове следва единствено АУАН да бъде съставен, но няма изискване в този
срок да бъде и връчен на лицето, срещу което е съставен, респективно –
връчването му след този срок няма за последица прекратяване на
административнонаказателното производство.
Съдът прие за основателни обаче възраженията на въззивника, че в
нарушение на изискванията на чл. 40 ЗАНН АУАН е съставен в отсъствие на
законен или упълномощен представител на дружеството – жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН изисква АУАН да се състави в присъствие
на нарушителя, като разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН допуска изключение в
случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. Именно на разпоредбата на чл. 40 ал. 2
ЗАНН се е позовал актосъставителят в случая, за да състави АУАН в
отсъствие на представляващ жалбоподателя. Съдът намира обаче, че не са
били налице предпоставките на разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, тъй като
не се събраха доказателства покана за съставяне на АУАН изх. № С – 03-
4428/18.10.2021г. да е била връчена на жалбоподателя. В производството
АНО носи доказателствената тежест да докаже, че са били налице
предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на представляващ
нарушителя, като в случая същите останаха недоказани. С категоричност се
установи, че поканата за съставяне на АУАН е била изпратена на
електронната поща на свидетеля Т. Г., но от страна на наказващия орган не
7
бяха представени и в съдебното следствие не се събраха никакви
доказателства, че поканата е била получена. Не се представи потвърждение за
получаване на електронната кореспонденция, а получаването й не се доказа и
посредством показанията на свидетеля Г.. Установи се, че покана за съставяне
на АУАН изх. № С – 03-4428/18.10.2021г. е била изпратена и на адреса на
управление на дружеството – въззивник, но видно от известието за
доставянето й поканата е била връчена на 26.10.2021г. в 17:50 часа, т.е. на
деня, указан в поканата за съставяне на АУАН, след посочения в нея час и
респективно - след съставянето на АУАН. По изложените съображения съдът
намира, че актосъставителят неправилно е приел, че са налице основанията на
чл. 40 ал. 2 ЗАНН и е съставил АУАН в отсъствие на представляващ
въззивника. Съставянето на АУАН в отсъствие на представляващ
дружеството – жалбоподател представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на въззивника.
Допуснатото нарушение не се санира с последващото връчване на АУАН. По
повод изричните доводи на въззивника съдът следва да посочи, че при
връчване на АУАН не са били допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения, тъй като АУАН е връчен на свидетеля Т. Г., който, видно от
приложеното пълномощно, е упълномощен от управителя на „хххххххххх“
ЕООД да представлява дружеството пред редица органи, в това число и пред
КЗП. Въпреки редовното връчване на АУАН на надлежно упълномощен
представител на дружеството – жалбоподател обаче съдът намира, че със
съставяне на АУАН в отсъствие на негов представител съществено е било
ограничено правото му на защита. И това е така, защото с акта за
установяване на административно нарушение се поставя началото на
административнонаказателното производство и с оглед гарантиране правото
на защита за нарушителя законодателят е предвидил неговото присъствие при
започване на производството. Необходимостта от присъствие на нарушителя,
респективно - негов представител, при съставяне на акта се обуславя и от
обстоятелството, че би могло да не се стигне до образуване на
административнонаказателно производство при наличието на представени от
нарушителя доказателства, водещи до отпадане на неговата отговорност или
до удостоверяване липсата на нарушение. Именно с оглед гарантиране
правата на нарушителя, както и предвид преценката за извършено нарушение,
законодателят е въвел императивното изискване на разпоредбата на чл. 40 ал.
8
1 ЗАНН. Обстоятелството, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието
на АУАН и същият му е бил връчен, не санира допуснатото нарушение, тъй
като административнонаказателното производство вече е било образувано и
фигурата на нарушителя е възникнала със съответните неблагоприятни
последици за него. Допуснатото нарушение в процедурата по съставяне на
АУАН е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Независимо от горния извод за пълнота съдът ще посочи, че в
административнонаказателното производство неправилно е приложен и
материалният закон. Макар в АУАН и НП да са описани всички елементи от
състава на нарушението с посочване на обстоятелствата по извършването му,
в това число и време и място на неговото извършване, следва да се споделят
доводите, че както в АУАН, така и в НП, нарушената материалноправна
разпоредба е неправилно посочена. Административнонаказателната
отговорност на дружеството – въззивник е ангажирана за нарушение на чл.
230д вр. чл. 192 т. 2 ЗЗП, което нарушение съгласно описанието на
обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП се е изразило в това, че
„хххххххххх“ ЕООД възпрепятства длъжностните лица от КЗП при
осъществяване на правомощията им по чл. 192 т. 2 ЗЗП, като не предоставя
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол.
Санкционната норма на чл. 230д ЗЗП предвижда, че за възпрепятстване на
длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и
за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се
налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Съгласно чл. 192 т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи имат
право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от
тях контрол, т.е. разпоредбата урежда правомощие на контролните органи да
изискват документи, но не и насрещно задължение на проверявания субект за
представянето им. Съгласно описанието на обстоятелствата на нарушението в
АУАН и НП жалбоподателят е възпрепятствал правомощието на контролните
органи да изискват необходимите им документи, като не ги е представил.
Установи се с категоричност, че контролните органи на КЗП са изискали, при
това на два пъти, необходимите им документи, като въззивникът по никакъв
начин не ги е възпрепятствал да направят искане за представянето им.
Установи се и че жалбоподателят не е представил изисканите документи, но с
9
това си бездействие по никакъв начин не е засегнал правомощието на
контролните органи да изискват такива. Бездействието на жалбоподателя да
представи изисканите от него документи би могло да съставлява нарушение
на чл. 230д ЗЗП вр. чл. 192а ал. 1 т. 1 ЗЗП, каквото
административнонаказателно обвинение обаче не е било повдигнато на
жалбоподателя. Съгласно чл. 192а ал. 1 т. 1 ЗЗП контролните органи на КЗП
имат право на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с
нарушение на този закон, независимо от формата на документа. В случая с
непредставянето на изисканите документи жалбоподателят е възпрепятствал
правото на контролните органи на достъп до тях, но не и правомощието им да
ги изискат, което те са упражнили с писма изх. №№ С-03-4428/23.09.2021г. и
С-03-4428/07.10.2021г.. Следва да се посочи, че единствено неправилното
посочване на нарушената разпоредба не би наложило отмяна на
наказателното постановление, защото съдът разполага с правомощието по чл.
63 ал. 7 т. 1 ЗАНН да приложи закон за същото нарушение, тъй като в
настоящата хипотеза не се налага съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, но в случая и извършването на нарушението не беше
доказано по несъмнен и категоричен начин. По отношение доказването на
административнонаказателното обвинение се прилагат стандартите по НПК
за доказателствена обезпеченост на наказателното обвинение, като и
административнонаказателното обвинение, също както наказателното, с
всички признаци от състава на нарушението, следва да е доказано по
несъмнен, категоричен и изключващ всяко съмнение начин /чл. 303 НПК/. В
случая не се доказа с нужната категоричност, че писма изх. №№ С-03-
4428/23.09.2021г. и С-03-4428/07.10.2021г., с които контролните органи са
изискали представянето на документи във връзка с жалбата на потребителя Б.
Т.ова, са били доведени до знанието на представител на санкционираното
юридическо лице. Не се представиха доказателства за получаване на
горепосочените писма на електронната поща на свидетеля Т. Г., като за това
обстоятелство не се събраха и гласни доказателства. От писмените
доказателства и от показанията на свидетелката А. К. се установява
единствено, че двете искания за представяне на документи са били изпратени
на електронната поща на свидетеля Г., но не и че са били получени от техния
адресат. Заявеното от свидетелката К., че след изпращане на повторното
искане от 07.10.2021г. е провела разговори със свидетеля Г., като е напомнила
10
за необходимостта от представяне на документите, не може да се счете като
достатъчно, за да се приеме, че административнонаказателно обвинение е
доказано, тъй като не се установи съдържанието на тези разговори и дали в
тях свидетелката К. е индивидуализирала конкретно какви документи и в
какъв срок е нужно да се представят.
Предвид гореизложеното и като намери, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалният закон е неправилно
приложен, съдът счете, че жалбата е основателна и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
При този изход на производството наказващият орган няма право на
присъждане на разноски. В съдебното производство пред първата инстанция
жалбоподателят не е бил представляван от адвокат, от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование и не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0043357/27.01.2022г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол
на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение
на чл. 230д вр. чл. 192 т. 2 ЗЗП на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11