Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4916 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в ***, с абонатен №
03050410230. На В.В. за периода от 24.03.2018г. до
24.08.2018г. ищецът е доставил и му е била разпределена топлинна енергия, която
първия не е заплатил на обща стойност 170.26 лева, за което са му били издадени
10 броя фактури. В. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до
27.05.2019г. в размер на 13.63 лева. За събиране на вземанията си подали
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 3265/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК му е
била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от
170.26 лева – главница за доставена топлинна енергия по 10 броя фактури за
периода от 24.03.2018г. до 24.08.2018г., лихва за забава в размер на 13.63 лева
за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане и направените разноски по
заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3265/2019г. по описа на РРС.
Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът В.Л.В. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен
представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди по делото, че не е
доказано ответникът да се явява клиент на ищцовото дружество по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, че страните се намират в облигационно правоотношение, както
и че през процесния период е била доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия, и не е доказано нейното количество и стойност. Не е доказан и
начина, по който е определена доставената и ползвана в процесния недвижим имот
топлинна енергия. Твърди и че ответникът многократно е заявявал и уведомявал
ищеца, че не желае да ползва неговите услуги да му бъде доставяна топлинна
енергия и ако въпреки това такава му се достави, ще счита същата за непоискана
и не дължи нейното заплащане. Не се дължи и лихва за забава, тъй като такава е
била начислявана върху прогнозно потребена топлинна енергия, а не върху реално
доставена и потребена такава.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представената справка от
Служба по вписванията – гр.Русе за периода 01.01.1992г.
до 26.02.2011г. е видно, че ответникът е собственик на недвижим имот в ***,
спрямо който на 22.07.2010г. е била наложена възбрана от „ Топлофикация-Русе“
ЕАД.
На проведено общо събрание от
живущите в бл.“Никюп“, вх.А, на 04.10.1996г. било взето решение за бъде
изключено отоплението на стълбището във входа. С молба от 06.11.1996г. на
председателя на домсъвета на ЕС – В.В. е поискано от
ищцовото дружество изключване на отоплението на стълбището, сушилните и общите
помещения в ЕС.
Съгласно договор № 322/14.01.1999г.,
етажната собственост на бл.”Никюп”, вх.А и Б е присъединена чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД. Представен е и
договор № 139 от 19.09.2002г. сключен между представители на Етажната
собственост на бл.”Никюп”, вх.А и Б и „Топлоснабдяване
- Русе“ ЕООД, по силата на който било възложеното на последното дружество да
извърши доставка и монтаж на разпределители за топлинни разходи, както и да
извършва месечен отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата. В приложения към този договор списък на
собствениците на имоти в ЕС на бл.“Никюп“ фигурира и В.В.,
като собственик на имот във вх.А, ет.8. На 21.11.2011г. бил сключен нов договор
№ 5733-р, съгласно който било възложено от Етажната собственост на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва
месечен отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата. На 24.10.2017г. бил сключен договор № Д-196, съгласно
който било възложено от „Топлофикация Русе“ ЕАД на „Техем
сървисис“ ЕООД да извършва месечен дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата по списък на
собствениците приложен към него.
С решение №
ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД,
приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството
си.
За периода от 24.03.2018г. до 24.08.2018г.
ищецът начислил на В.В. за доставена му и
разпределена топлинна енергия сумата от 170.26 лева – главница, за което са му
били издадени и 10 броя фактури, които са представени по делото. За събиране на
вземанията си по тези 10 фактури, за периода 24.03.2018г. до 24.08.2018г.
ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 3265/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за
изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и прието, че заповедта по
чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с административен адрес: ***, е присъединен чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД под абонатен
№ 03050410230. В имота има три отоплителни тела и се доставя битова гореща вода
чрез топлопреносната система на дружеството – ищец. В сградата, където се
намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинна енергия за
отопление, което през процесния период е осъществявано от „Техем сървисис” ЕООД,
а за битовата гореща вода – от „Топлофикация Русе“ ЕАД. В процесния имот има три
уреда за дялово разпределение на топлинна енергия – два индивидуални
разпределителя на топлинна енергия за отопление и един водомер за битова гореща
вода. Уредите са вътре в имота. Разпределението на топлоенергията за процесния
период е било извършено от фирмата за топлинно счетоводство при спазване правилата на дяловото
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение. На ответника за процесния период 24.03.2018г. до
24.08.2018г. е била разпределена 1.8641 мгв.ч. топлинна енергия на стойност 174.70
лева с ДДС, а с отчитане на таксата за услугата „Дялово разпределение на
топлинна енергия за БВГ“ се получава дължима сума от 182.66 лева с ДДС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото безспорно се доказва,
че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3265/2019г. по описа
на РРС срещу В.В. за заплащане на сумата от 170.26
лева – главница за доставена топлинна енергия по 10 броя фактури за периода 24.03.2018г.
до 24.08.2018г., лихва за забава в размер на 13.63 лева от падежа на всяка
фактура до 27.05.2019г. и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.05.2019г. до окончателното й
изплащане и разноски по заповедното производство. Ответникът обаче не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и прието, че заповедта по
чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил в
указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите
му са процесуално допустими.
В настоящото
производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна
енергия.
Клиенти на топлинна енергия,
съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и съдържанието
на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към
настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в
имот, находящ се в ***, с абонатен № 03050410230.
Неоснователно е възражението на
назначения на ответника особен представител, че ответникът да се явява клиент
на ищцовото дружество по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, както и че през
процесния период да е била доставена в процесния имот топлинна енергия, и не е
доказано нейното количество и стойност. От представената справка от Служба по
вписванията – гр.Русе за периода 01.01.1992г. до
26.02.2011г. е видно, че ответникът е собственик на недвижим имот в ***, спрямо
който на 22.07.2010г. е била наложена възбрана от „ Топлофикация-Русе“ ЕАД.
Ответникът фигурира като собственик на същия недвижим имот и във всички
списъци, които са приложени към сключените договори от ЕС ищцовото дружество и топлоснабдителния агент, като тези списъци са и подписани
от него. Дори и в молбата от 06.11.1996г., с която е било поискано от ищцовото
дружество изключване на отоплението на стълбището, сушилните и общите помещения
в ЕС, ответникът е подал същата като управител на ЕС към него момент. Поради
това и от тези доказателства, съдът приема, че В.В.
се явява потребител и купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от
ЗЕ и за него възниква задължението да заплаща стойността й, като собственик на
процесния недвижим имот.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, се установява, че начислените суми за отопление
и разпределението на топлоенергията за процесния период от топлинния
счетоводител и пресмятането на сумите за плащане от продавача е извършено
правилно, като дори претендираната главница е в по-нисък размер от дължимата.
Не са представени доказателства дължимите парични суми за претендираната
главница да са заплатени от страна на ответника. По изложените съображения
съдът приема, че искът в частта за претендираната главница се явява основателен
и доказан по размер, поради което следва да се уважи.
От основателността на главния
иск за установяване съществуването на начислените суми за топлинна енертгия за
главницата, следва основателността и на акцесорното вземане за лихвите за
забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 27.05.2019г.
Съгласно чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка,
потребителите на топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят
потребената енергия. С изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в
забава. По делото няма данни за размера на дължимата лихва за забава, но поради
основателността на този иск, съдът намира, че следва да го определи на
основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания размер от 13.63
лева.
Предвид горните съображения
съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан по размер,
поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, сумите от 170.26
лева – главница за доставена топлинна енергия по 10 броя фактури за периода от
24.03.2018г. до 24.08.2018г., лихва за забава в размер на 13.63 лева за периода
от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до
27.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
28.05.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3265/2019г. по
описа на РРС.
На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 527.20
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на
вещото лице и назначения особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Предвид уважаването на иска и
съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. На
ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
заповедното производство разноски в размер на 77.00 лева – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Л.В., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес:***, че дължи на ”Топлофикация
Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 170.26
лева /сто и седемдесет лева и двадесет и шест стотинки/ – главница за доставена
топлинна енергия по 10 броя фактури за периода от 24.03.2018г. до 24.08.2018г.,
лихва за забава в размер на 13.63 лева /тринадесет лева и шестдесет и три
стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3265/2019г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Л.В., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев, сумата от 527.20 лева /петстотин двадесет и седем лева и
двадесет стотинки/ – направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Л.В., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев, сумата от 77.00 /седемдесет и седем/ лева – направени по
заповедното производство – по ч.гр.дело № 3265/2019г. по описа на РРС, разноски.
Съобщението за изготвеното
решение с препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му
особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :