Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2280            Година  2016, 30.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 11.10.2016 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: Б.К.

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2967 по описа за 2015 година и като об­съ­ди:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, адв. Л.М., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-6500/14802 от 28.09.2015 г. на Зам. изпълнителен Директор на Държавен фон “Зе­меделие”, с което е отказано изплащането на суми както следва: 2246,89 лв. по Схемата за единно плаща­не на площ (СЕПП), 878,94 лв. по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и 853,22 лв. по Схема за преразпределително плащане (СПП) по заявлението на Д. с УИН 16/100614/46097 за кампа­ния 2014 г. Пре­­тен­ди­ра се от­мя­­на на ак­та като незаконосъобразен и необоснован по съоб­ражения, изло­же­ни в жалбата. Настоява се за отмяната му и връщане на препис­ката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се раз­нос­ки, за която цел е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на ДФ ”Земеделие”, чрез про­цесуал­ния си представител юриск. Г., оспорва жалбата. Претендира се при­съждане на сторените в процеса разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

По ДО­ПУС­ТИ­МОСТТА.

Процесният акт е съобщен на адресата му на дата 17.10.2015 г. /известие за доставяне на л.30/. Жалбата е изпратена с писмо с пощенско клеймо от дата 30.10. 2015 г. /пощенски плик на л. 20/. В този смисъл, Съ­дът при­ема, че жал­бата като пода­де­на от лице, притежаващо правен ин­­терес от зая­ве­ното оспор­ва­не, против под­ле­­жащ на оспорване ИАА, в законоус­та­но­вения за то­ва срок, се явя­ва ПРОЦЕСУ­АЛ­НО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От материалите по административната преписка се установява, че Д.Н.Д. е кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/100614/46097 за финансово подпомагане по СЕПП, СПП, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), НР2, Агроекологични плащания (АЕП) и Схема за подобряване качеството на плодове и зеленчуци (СППЗ) /л. 142 и сл./.

С процесното Уведомително писмо административният орган се е произне­съл по така подаденото общо заявление за подпомагане в частите му по СЕПП, СПП и НР2, поради което и съображенията в това изложение от фактическа и правна страна се излагат касателно тези три мерки.

Заявлението е подадено на 14.05.2014 г., съответно обработено на 26.05. 2014 г., като според окончателните данни от таблица на използвани парцели 2014 година /л.143-гръб/, Д.Д. заявява за подпомагане 5 бр. парцела от сис­темата ИСАК с обща площ от 29,83 ха, разположени в 4 бр. БЗС в землището на с.П.. Като правно основание за ползването на заявените за подпомагане парце­ли, респ. БЗС е посочено съответно “договор за наем” и "договор за арен­да". Спо­ред резултатите от извършена автоматична проверка на въведените дан­ни от 26.05.2014 г. /л. 148/ няма открити несъответствия.  Също така, за нуждите на производството по заявлението на Д. са изготвени и съответните карти на БЗС /л.148-гръб и сл./.

В рамките на извършените кръстосани проверки е прието за установено на­ли­чие на площи за подпомагане, заявени от повече от един земеделски стопанин.

До жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за площи, декларира­ни от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13232 от 22.08.2014 г. /л. 32 и сл./, към което е приложена таблица на установените застъпвания. По делото липсват приложени доказателства за датата на връчването му на адресата, като на копието приложено на л.151-гръб е на лице отбелязване, че е получено на да­та 10.09.2014г. На 03.10.2014 г. Д. се е явил, като е потвърдил част от уста­новените двойно декларирани площи – така данните от попълненото Приложение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат /л. 151 и сл./. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено съответно “договор преаренда” и “договор за наем”, в която връзка са приложени Договор за наем на земеделска земя № 3 от 01.10.2013 г. и Договори за преарен­да на земеделска земя от 23.06.2009 г., 02.07.2009 г., 11.07.2008 г.23.06.2009 г. и 23.06.2009 г., които договори за преаренда са с нотариална заверка и са вписани в Службата по вписванията по надлежния ред /л.151 и сл./.

Междувременно с Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13234 от 22.08.2014 г. /л.41 и сл./, и прило­жена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведо­мен и М. Д. Д., за установеното застъпване, и е изискано от същия потвържда­ване на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014 г. Същото е връчено чрез упълномощения му представител на дата 14.09.2014г. /л.422/. На 03.10.2014 г. Д.Д. в качеството си на пълномощник на М. Д. се е явил, като е потвърдил част от установените двойно декларирани площи – така данните от попълненото Приложение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат /л. 181-гръб и сл./. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено съответно “договор преаренда” и “договор за наем”, в която връзка са приложени Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 г. и Договори за преарендоване на земеделска земя от 11.07.2008 г. и, 26.08.2010 г., които договори за преареднодаване са с нотариална заверка на подписите и са вписани в Службата по вписванията по надлежния ред /л.185-гръб и сл./.

С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13804 от 22.08.2014 г. /л. 52 и сл./, и прило­жена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведо­мен и П. С. К., за установеното застъпване, и е изискано от същия потвърждаване на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014г. Същото е връчено на датата 14.09.2014г. /л.423/. На 09.10.2014 г. лицето се е явило, като е потвърдило част от устано­вените двойно декларирани площи – така данните от попълненото Прило­жение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един канди­дат /л. 204 и сл./. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено “договор за аренда”, в която връзка са приложени Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Коопе­рация “Земе­делска кооперация “П.” – с. П., със срок на договора 2 стопански години /л. 239 и сл./; втори Договор за аренда от 27.05.2012 г., също с арендодател Кооперация “Земеделска кооперация “П.” – с. П., със срок на договора 2 стопански години /л. 286 и сл./; трети Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Кооперация “Земеделска кооперация П.” – с. П., със срок на договора две стопански години /л. 293 и сл./, които договори не са с нотариална заверка на подписите, респ. не са вписани; 10 бр. договори за наем от 2013 г., съобразно клаузите на които посоче­ните физически лица – наематели, предоставят на П.К., в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване конкретно индивидуализирани недвижими имоти, всички те находящи се в землището на с. П., за срок от една стопан­ска година, в един от които е посочено, че е за стопанската 2012/2013 г. Съответно е съставен и Списък на потвърдени кадастрални имоти и предоста­вени за тях документи /л. 313-гръб и сл./, подписан от П.К., в който прави впе­чатление, че като вид на предоставения от земеделския стопанин документ за право на ползване е посочено единствено и само “Договори за наем на земедел­ски земи” с визирана датата 27.05.2012 г., респ. една малка част от тях от 2013г.

Със Заповеди № РД-09-807/05.12.2014 г. и № РД-46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 и е предаден на ДФ "Земеделие" - РА за извърш­ване на окончателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампа­ния 2014.

Последвало е издаването на процесното Уведомително писмо, с което на Д.Д. е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и НР2.

От изложените съображения от фактическа и правна страна в същото това Уведомително писмо е видно, че административният орган след прилагане на про­цеду­рата за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един канди­дат, съобразно установеното от разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директ­ни плаща­ния /наричана по-долу само Наредба № 5 от 27.02.2009 г./, се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съответно чл. 12 от На­редба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Пла­щане на зе­меделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013 г., които раз­поредби са идентични и според които се отказва финансово подпомагане относно площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са пред­ставени и от друг кандидат, участващ в застъпването, за което кандидатът е уве­домен с писмо; и на чл. 17, ал. 6 от същата наредба в приложимата редакция, според която кога­то за една и съща площ, за ко­ято е установено застъпване, са предоставени доку­менти по чл. 2а, ал. 2, до­казва­щи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпе­ната площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г.

Видно е, че въз основа на извършените административ­ни проверки по чл. 37 от ЗПЗП са посочени конкретно данните за декларираните за подпомагане пло­щи на БЗС, площта им след разрешаване на въпроса за двойно заявени площи и площта на парцелите след извършените административни про­верки. На следва­що място, извършено е установяване на “определените площи” по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г., определена е разликата между декларира­ните и установени площи и най-сетне е дадена и общата раз­лика между деклари­раната за подпомагане площ и установената обща площ, коя­то е приета за над­декларирана площ, които данни са обобщени в Табличен вид по всяка една от трите мерки. Като краен резултат изчисленият общ размер на "определена площ" е 23,41 ха по трите мерки, като е определено и процентното отношение между ус­тановената над­декларирана площ и из­числения общ размер на "определена площ" за всяка една от мерките в размер на 7,73 %. С оглед така установения процент на наддеклариране, в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Регламент /ЕО/ №1122/2009г. административният орган е оторизирал само 23,41 ха (разликата между установената площ 27,69 ха и санкционираната площ 4,28 ха) и е отказал претендираното финансово подпомагане по спорните мерки в останалата част.

В хода на съдебното производство по искане на страните в процеса бяха допуснати и изготвени основно и допълнително заключение на вещо лице, съб­рани бяха и писмени доказателства.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице по допусната СТЕ като компетентно дадени, съответни на събрания в хода на процеса доказателствен материал и при неоспорени експертни изводи, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установеното се налагат и следните изводи от фактическа и прав­на страна на съда.

Тук е мястото да се посочи с цел избягване на повторения в това изложе­ние, че при цитиране на разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за усло­вията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директ­ни плаща­ния /каза се по-горе наричана само Наредба № 5 от 27.02.2009г. в това изложение/ се има в предвид редакцията на същата съгласно изм. с ДВ бр.22 от 11.03.2014г., в сила от 11.03.2014г., до изм. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г. и следващите такива; редакцията на На­редба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Пла­щане на зе­меделски стопани за природни ограничения в планинс­ките райони” и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограниче­ния, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските рай­они за периода 2007г. – 2013 г. в редакцията й съгласно доп. с ДВ бр. 24 от 18.03. 2014г. в сила от 18.03.2014г., до изм. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02. 2015г. /Наричана по-долу само Наредба № 11 от 03.04.2008г./; разпоредбите на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфичното подпомагане в сега действащата й редакция съгласно изм. и доп. с ДВ бр.22 от 11.03.2014г., в сила от 11.03.2014г.; съ­ответно редак­цията на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в редак­цията му в изм. и доп. с ДВ бр.12 от 13.02.2015г.

За разрешаването на настоящия правен спор изцяло приложими са и раз­поредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО)№ 1122/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 годиназа определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/ 2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната систе­ма за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земе­делски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по пред­видената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /наричан по-долу са­мо Регламент № 1122/2009г. на Комисията и в последната му действащата редак­ция, съгласно изм. с Регламент (ЕС) № 426/2013г. на Комисията от 09.05.2013г./, и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 65/2011 НА КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагане­то на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерки­те за подпомагане на развитието на селските райони /също в последната му редакция, съгласно изм. с Регламент за изменение № 937/2012г. на Комисията от 12.10.2012г., в сила от 13.10.2012г./, и двата отменени с ДЕЛЕ­ГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европей­ския пар­ламент и на Съ­вета по отношение на интегрираната система за админи­стриране и контрол и ус­ловията за отказ или оттегляне на плащанията и админи­стративните санкции, приложими към директните плащания, подпомагане­то на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, считано от 01.01. 2015г., но приложими в случаи като процесния съг­ласно правилото на 43 от пос­ледноцитирания Деле­гиран Регламент.

На първо място, при изложената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган /което не е спорно в процеса, а и са налични съответни доказателства на това, л.4-5//, в предвидената за това писмена форма и при спазени административно-производ­ствени правила, но при неправилно приложение на ма­териалния закон, поради следните съображения.

Неоснователни са възраженията на оспорващия, че административният орган не е изложил мотиви. Администрати­вният акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите осно­вания за постановяване на отказа са изло­жени в таблици за формиране на обща­та сума за финансово подпомагане, за ото­ризираните суми и за извършените пла­щания - неразделна част от уведомително­то писмо. Фактическите основания от­носно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в ко­лони 3, 4 и 5 и обясненията към тях от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, СПП и НР2. Правн­ите основания за пос­тановения отказ са посочени в обяс­ненията към колони 3 и 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП – канди­датът е заявил площи, които след извършена процедура по чл. 17, ал. 6 и 7 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не са отстранени нередовностите на двойно зая­вените площи; по НР2 е посочен чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. с иден­тично съдържание, а по СПП е посочен чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфичното подпомагане, уреждащ, че право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. В обясненията към тази колона /поотделно за всяка една от мерките/ е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Рег­ламент № 2211/2009 на Коми­сията, са извършени административни проверки, по­сочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани ком­пютърни средства.

Кръстосаните проверки представля­ват пространствено сравнение на заяве­ните площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и пол­зване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. Отдел­но от това, по отношение на всяка една от мерките в същите тези таблици и обяс­нения към тях административният орган е посочил фактически и правни основания за отказа, свързани с двойно заявени площи.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, във връзка с наведените в възражения в жалбата, че правилно с процесното уведомително писмо, на осно­вание чл.40 ал.4 /в посочената по-горе приложима редакция, приложима за 2014г., понастоящем отм./ от ЗПЗП, във връзка с чл. 78 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., изчислената сума по отношение на жал­боподателя е намалена с 314,74 лв. Тази сума е получена при определен коефициент на ре­дукция за Кампания 2014 г., който преобразуван в проценти е 4,*********, същи­ят е наложен върху изчислената сума на всички бенифициенти, след приспадане на санкциите за закъснение и поддеклариране. Тази редукция се налага, тъй като финансовият пакет по СЕПП за Кампания 2014 г. е в размер на 1 051 046 920,00 лева, а по предварителни данни оторизираната сума за всички валидни заявле­ния, след прилагане на санкциите за наддеклариране, закъснение и поддеклари­ране (недеклариране на площи) е в размер на около 1 098 000 000,00 лева. /Ноторна в този смисъл е докладна записка с вх. № 02-0400/540 от 13.05.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”/.

На следващо място, в Уведомителното писмо по отношение на т.нар. двой­но заявени /застъпени/ площи ответникът се е позовал и на изпратеното Уведоми­телно писмо изх. № 02-160-6500/13232 от 08.08.2014 г., в което същите са подроб­но описани, което писмо следва да се приеме и за неразделна част от мо­тивите на административния акт, съобразно разрешението, дадено с Тълкувател­но ре­шение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Или в обобщение не може да се прие­ме, че е допуснато съществено про­цесуално нарушение при издаването на про­цесното Уведомително писмо, което да е довело като краен резултат до лишава­не кандидата от възможността да пре­достави необходимите документи по смисъ­ла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за отстраняване на процесното застъпване /доколкото същият е представил такива и те са част от административната преписка/, нито че административният акт страда от липса на мотиви.

В случая обаче, от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът при постановяване на акта си е приложил неправилно материалния закон. Съображенията за това са следните.

В по-общ план и съобразно наведените доводи в жалбата, следва да се посочи, че съгласно приложимата редакция на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02. 2009 г. /изм. с ДВ бр.22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г./, когато при извършване на кръстосани проверки РА установи зас­тъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски сто­панства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за ус­тановените застъпвания, като уведомителните писма съдържат таблица за уста­новените такива. В тези случаи кандидатът за подпомагане следва да се яви в срок от 20 работни дни от получаване на уведо­мителното писмо в съответната ОПМСП, като при неявяване в този срок, РА след прилагане на процедурата по чл. 18, отказва да му изплати субсидия за застъпе­ните площи и му налага санкция съ­гласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 /ал. 2/.

Според ал. 6 на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., когато кандидатът се яви в ОПМСП, той попълва "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин". Към тази деклара­ция се прилагат документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на за­стъпе­ните площи. Съответно, според ал. 7 на цитирания чл. 17 “Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказ­ващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателна­та агенция след прилагане на процедурата по чл.18 отказва изплащането на суб­сидии за застъпе­ната площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г.” Най-сетне, съобразно ал. 8 на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., един­ствено в хипотезата, в която само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползва­не на застъпените пло­щи, РА одобрява изплащането на субсидия за него за пло­щите, за които е доказал правно основание за ползване, като за останалите зас­тъпени площи РА след при­лагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изп­лащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкция съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г.

Отделно от това, съгласно приложимата редакция на чл. 18, ал. 1 от Наред­ба № 5 от 27.02.2009 г. /изм. с ДВ бр.22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г./ “Когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във фи­зическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател, Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 6 декларации и доку­менти за правно основание и извършва повторна проверка, при която съ­поставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпома­гане площ на физическите блокове, съгласно Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в рамките на фи­зическия блок. Когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделс­ките стопанства, изплаща субсидия за заявените блокове на земеделс­ките сто­панства в този физически блок, освен в случаите на извършена проверка на място по реда на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, когато за допустима се отчита по-малката площ от площта, за която са представени документи по реда на чл. 17, и площта, измерена на място. (2) Ако при проверката по ал. 1 се установи, че общата площ на допус­тимите за подпомагане въз основа на административните проверки бло­кове на зе­меделските стопанства надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическия блок, РА отказва изплащането на субсидии за разликата. В този случай се извършва пропорционално намаление на допустими­те за подпомагане площи на всички блокове на земеделските стопан­ства в рам­ките на допустимата площ от физическия блок.”

От доказателствата по делото е видно, че ответникът е изпълнил проце­дурата за връчване на уведомително писмо на всеки един от кандидатите, при ко­ито е установено процесното застъпване, включително и на оспорващия Д.Д., с което е спазил изискването на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02. 2009 г. /в посочената редакция/, съответно всеки един от тримата земеделски производители, лично или чрез упълномощен представител се е явил в срока по чл.17 ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., като е попълнена и декларацията по чл.17 ал.6 от същия подзаконов нормативен акт.

От изготвеното заключение на вещото лице по допусната СТЕ става ясно, че в по-голямата си част установените застъпвания са с имоти, декларирани за подпомагане от П.К., като в повечето случаи при прилагане на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2008 г., същите са разрешени изцяло в полза на жалбоподателя, при отчитане на обстоятелството, че именно същият е предоста­вил документи по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., удос­товеряващи правото му на пол­зване на спорните имоти – конкретно договори за преаренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите, респ. вписани и в Агенцията по вписванията /така и табличната част на основното заключение на в.л./, което до довело и до частично изплащане на субсииди, в която част про­цесното Уведомително писмо не е оспорено.

Всъщност от заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните във фактическите си кон­статации и сторени въз основа на тях експертни изводи, а и отделно от това като съответно на представения доказателствен материал по делото, е видно също та­ка и че единствено в полза на П.К. на основание чл.17 ал.8 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. са разрешени застъпвания по отношение на имоти, за които Д. не е предоставил документи по сми­съла на чл.2а ал.2 от цити­рания под­законов нормативен акт и не е потвърдил същите, докато К. ги е потвърдил, респ. е прието че е депозирал и изискуемите се документи по смисъла на цитира­ната правна норма. Касае се за площ в общ размер на 0,568 ха /така допълнител­ното зак­лючение на ве­щото лице, в съвкупната му преценка и с основното заклю­чение, вкл. приложения­та към него/.

Общата площ, застъпванията по отношения на която не са били разрешени в полза на никой от земеделските производители /в случая Д., К. и/или М. Д./, по подаденото процесно заявление за подпомагане за 2014г. от Д. е 3,82 ха /така допълнителното заключение на вещото лице/, като след прилагане на процедурата по чл.18 от Наредба № 5 от 27.02.2008г. /в посочената по-горе приложима редакция/ е останала застъпена площ в размер общо на 1,568 ха.

Или общо наддекларираната за подпомагане площ по СЕПП, СПП и НР2 за 2014г. е приета от 2,14 ха /1,568 ха + 0,568 ха/.

Видно от материалите по административната преписка обаче, ка­то доку­мент, удостоверяващ правото му на ползване на по-голямата част от про­цесните земеделски земи, К. е приложил три договора за аренда от 27.05.2012 г. с арен­додател Коопе­рация “Земе­делска кооперация “П.” – с. П., със срок на договорите 2 години, които договори не са с нотариална за­верка на под­писите, респ. не са вписани, т.е. от формална страна тези договори не отговарят на изискванията за форма, регламентирани в Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/.

Ето защо, съдът намира, че преценката на администра­тивния орган, че съ­щите тези документи със­тавляват такива по смисъла на чл.2а, ал.2 от Наредба № 5 от 27.05.2009 г., е из­цяло неправилна и необосно­вана.

Тук е мястото да се посочи, че на практика ответният административен ор­ган е зачел правното действие на описаните по-горе договори, като е приел, че те удостоверяват право на ползване по отношение на имотите, за които се отнасят, за П.К., съответно е приел за разрешено застъпването в негова полза, респ. – че е и двамата кандидати са представили документи по чл.2а ал. 2 от Наредба № 5 от 27.05.2009г. за едни и същи площи, поради което в настоя­щото производство на практика центра­лен и единствен въпрос оста­ва преценката на съда дали законосъобразно ответ­никът е формирал тези изводи.

Преди всичко следва да се посочи, с оглед така очертания предмет на до­каз­ва­не в процеса, че поначало в административния процес гражданскоправните волеизяв­ле­ния са предмет на определена проверка, но тази проверка обикновено се огранича­ва до тяхната редовност от външна страна. Проверката на същите по същество би нав­ляз­­ла в сферата на общото гражданско право, което е призвано да брани накърнява­не­то на материалните субективни права, поради което и евен­туалните спорове по съще­ст­во /както се наричат спорове за материално право/ не се разрешават в администра­тив­­ното производство.

В настоящия казус ответникът принципно пра­вилно се е занимал и е раз­гледал представените титули за права на ползване, с оглед зачи­та­не на тяхното действие. Консеквентна на тази е и преценката на съда.

В случая обаче, видно от тези титули, конкретно Договори за аренда от 27. 05.2012 г., същите не са сключени във формата по чл.3 от ЗАЗ, което квалифици­ра същите като нищожни съглашения по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Това е било напълно достатъчно и до тук е следвало да “спрат” разсъжде­нията на адми­нистративния орган по отношение преценката от външна формална стана на тези титули, съответно да се приеме че П. К. не представя до­кумент по сми­съла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., касателно имотите, предмет на същите.

Следва отново да се подчертае, че по този начин не се разрешават спорове за материални права, а се преценя само от външна, формална страна, автентич­ността на представените титули за права на ползване, с които се легитимира зе­меделският производител. А това подлежи на преценка в административния про­цес, тъй като в противен случай би означавало едно безконтролно представяне на всякакви фабрикувани, неавтентични до­кументи, които под претекст, че материа­лизират граждански волеизявления, не биха били обект на преценка в производ­ствата по АПК. Очевидно е, че такъв извод е краен и не е съобразен с реалното право­прилагане по АПК.

Всъщност, по делото липсват каквито и да било “договори за наем” от дата 27.05.2012 г., наличието на които е посочено в изготвения Списък с потвърдени ка­дастрални имоти и предоставени за тях документи /л. 313-гръб и сл./ и е прието, че именно това е видът на предоставения документ за правно основание за ползва­не, поради което и неправилна по същество е преценката на администра­тив­ния ор­ган, че застъпванията по отношение на имотите, предмет на представе­ните т. нар. “Договори за аренда”, следва да бъдат разрешени част в полза на П.К., респ. че за останалата част не е отстранено застъпването, предвид пред­ставянето на документи по смисъла на чл.2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. и от двамата кандидати.

Тук е мястото да се посочи, че извън обхвата и обема на преценката от формална страна на представените титули за права, очертана по-горе в това из­ло­жение, са всякакви съждения /които очевидно са били сторени от административ­ния орган, за нуждите на това производство/ от рода на тези дали договорът за аренда, нищожен пора­ди липса на форма, се “конвертира” в договор за наем на земеделски земи по смисъла на Закона за задълженията и договорите, което всъ­щност съставлява разрешаване на материалноправен спор и което в администра­тивното производ­ство е недопустимо.

За пълнота следва да се посочи, че по този въпрос – за възможността за т.нар. “конвертиране” в случаи като процесния, а и въобще по въпроса за възмож­ността за сключ­ване на догово­ри за наем на земеделски земи, съществува и про­тиворечива съдебна практика, поради което по този повод е образувано и Тълку­вателно дело № 2 от 2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение по което към настоящия момент не е постановено. Или в обобщение, при неправилна преценка на ответника по отношение на представените титули от страна на К., непра­вилен е и изводът по установя­ване правото на ползване при констатираните зас­тъпвания по отношение на када­стралните имоти, предмет на т.нар. “Договори за аренда”, представени от П.К., по чл. 17 от Наред­ба № 5 от 27.02.2009 г., което като краен резултат е довело и до неправилно при­ложение на процедурата по чл. 18 от същия подзако­нов нормативен акт, респ. до неправилно установяване на “определените площи” по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009г., до неправилно определена разлика между декларира­ните и установени площи и най-сетне до неправилна обща раз­лика между декла­рираната за подпомагане площ и установената обща площ, коя­то е приета за над­декларирана площ, съот­ветно до неправилно прило­жение на чл.58 ал.1 от Регламент № 1122/2009 г. (респ. чл. 16, ал. 5 от Регламент № 65/2011 г. за мярка­та НР2) и отказ за подпо­магане в процесната част по заявлението на Д. Д..

Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното Уве­домително писмо, поради неправилно приложение на материалния закон, ко­ето налага неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда, дадени в това реше­ние.

При новото произнасяне ответникът следва да извърши наново проверка по отношение на парцелите, предмет на “договорите за аренда от 27.05.2012 г.”, пре­доставени от П. К., нищожни поради липса на форма, при която провер­ка да се вземе в предвид обстоятелството дали Д.Д. е представил по отношение на същите или част от тях документ по смисъла на чл.2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., респективно съобразно този извода да се приложи правилото на чл.17 ал.8 и/или това на чл.17 ал.7 от същи подзаконов нормативен акт, вкл. в случай на приложение на последното да се съпоставят заявените бло­кове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ в рамките на физическия блок. След това съоб­разно установените резултати от та­зи проверка да се изплатят субсидии на заявителя или да бъдат частично отказа­ни такива, като при постановен отказ в Уведоми­телното писмо администра­тивният орган дължи ясни, точни и изчерпателни моти­ви и относно резултатите от прове­дената процедура по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.

При този изход на делото, претенциите на присъждане на направените в производството разноски от страна на оспорващия са основателни, като същите следва да бъда присъдени в размер общо на 760, съобразно представените доказателства – разписка за изплатен хонорар по договор за правна защита в размер на 400 лв. /л. 425/, депозит за основна и допълнителна съдеб­но-техническа експертиза общо в размер на 350 лева /в размер на 200 лев по основно заключение и 150 лв. за допълнително такова, вносни бележки на л.348 и л. 409/ и платена държавна такса в размер на 10 лв. /л.128/.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-6500/14802 от 28.09.2015 г. на Зам. изпълнителен Директор на Държавен фон “Зе­меделие”, в ЧАСТТА му с която е отказано изплащането на суми както следва: 2 246,89 лева по Схемата за единно плаща­не на площ (СЕПП), 878,94 лева по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и 853,22 лв. по Схема за преразпредели­телно плащане (СПП) по заявлението на Д. с УИН 16/100614/46097 за кам­па­ния 2014 г.

ВРЪЩА административната преписка на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне по подаденото от Д.Н.Д. Общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/100614/46097 в посочените му части относно подпомагането по Схемата за единно плаща­не на площ (СЕПП), Плаща­ния по схемата за преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащания на земеделски стопа­ни за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), съобразно мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Държавен Фонд “Земеделие” – гр. София да заплати на Д.Н.Д., ЕГН **********,***, сумата от  760 /седемстотин и шестдесет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: