№ 8543
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110174339 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 439 от ГПК, с искане да се признае за установено, че ИВ. К. Б. не дължи на
(фирма), поради погасяването по давност на следните вземания, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 5060/2010 г. на РС П. : за сумата от 372,68
лв. главница; сумата от 64,97 лв - . законна лихва за периода 07.06.2010 г. – 13.02.2012 г.;
сумата от 103,45 лв. неолихвяеми вземания и сумата от 150, 00 лв. , присъдени разноски по
гр.д. № 5060/2010г.
Ищецът твърди, че с покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20117900402520 на ЧСИ Р.М. му е съобщено, че е осъден да заплати суми по издаден
изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по описа на РС П.. Позовава се на изтекла погасителна
давност, като излага, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността, както и че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист, нямат последиците на съдебно решение. Счита, че давностният срок съвпада с този на
вземането. Моли съда да уважи предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявеният иск като недопустим. Излагат се твърдения, че за ищеца
липсва правен интерес от завеждане на производството, доколкото изпълнителното дело
било прекратено на 29.12.2017 г., след което не били предприемани действия спрямо ищеца.
В случай, че искът се приеме за допустим, ответникът признава, че същият е основателен
единствено за сумите по изпълнителния лист, но не и за разноските, направени във връзка с
изпълнителното производство. Излага, че не е дал повод за завеждане на делото, поради
което моли разноските да бъдат определени съгласно чл.78 ал.2 ГПК. Искането към съда е
да отхвърли предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на (фирма) е издаден изпълнителен лист от
07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 5060/2010 г. на РС П., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20117900402520 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790; както и че
сумите по изпълнителния лист са погасени по давност.
Видно от представеното в копие пред съда и.д.№ 20117900402520, последното
валидно предприето изпълнително действие по него, годно да прекъсне давността за
вземанията, е от 02.09.2014г. и се състои в налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. Съгласно постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие
извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на
изпълнителното производство. В настоящия случай това е датата 02.09.2014г., което значи,
че изпълнителното производство е перемирано ex lege на 02.09.2016, а вземанията по
изпълнителния лист са е погасили с изтичане на 5 годишния давностен срок към 02.09.2019г.
По тези обстоятелства страните нямат спор и доколкото ищецът има конкретен
правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на сумите то
следва, че претенцията му е основателна и като такава следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 от
ГПК и доколкото доказва извършването на такива – заплатен е адвокатски хонорар в размер
на 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие (на л.6 от гр.д. № 04558/21 по
описа на РС - П.) , така също и държавна такса в размер на 600 лева, същите следва да му
бъдат присъдени.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.. К. Б. с ЕГН: ... иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, че И.. К. Б. с ЕГН: ... не дължи (ФИРМА), с ЕИК: ... сумата от
372,68 лв. главница; сумата от 64,97 лв - . законна лихва за периода 07.06.2010 г. –
13.02.2012 г.; сумата от 103,45 лв. неолихвяеми вземания и сумата от 150, 00 лв. ,
2
присъдени разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. №
5060/2010 г. на РС П. и е образувано и. д. № 20117900402520 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.
№ 790
ОСЪЖДА (ФИРМА), с ЕИК: ... да заплати на ИВ. К. Б. с ЕГН: ... на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1000 лева - съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3