№ 17102
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от М.А П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110146422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД е предявило срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата от 2243,15 лева - част от плат* застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за щети върху товарен автомобил марка „Р*“, модел „Е*“ с рег. № **ТТ, обект на
сключен при ищеца договор по застраховка „каско стандарт“, обективиран в застрахователна
полица № ***, които щети са настъпили при ПТП от 17.02.2023г., около 13:05 ч. в гр. София,
на ул. „Резбарска“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ш*“, модел „Р*“ с рег. №
**АХ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (06.08.2024г.)
до окончателното плащане и за сумата от 119 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 20.03.2024г. – 05.08.2024г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на
водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите
към датата на събитието е ответникът. Ищецът претендира главно вземане, равняващо се на
половината от плат*то застрахователното обезщетение заедно с ликвидационните разноски,
като е отчет* съпричиняване от страна на водача на автомобила, обект на сключения при
ищеца договор за имуществ* застраховане, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от връчване на покана за доброволно плащане до подаване на исковата
молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. марка „Ш*“,
модел „Р*“ с рег. № **АХ, както и наличието на застрахователен договор по имуществена
застраховка на товарен автомобил марка „Р*“, модел „Е*“ с рег. № **ТТ. Оспорва твърдения
механизъм на ПТП. Оспорва, че вината за настъпване на произшествието е на водача на
товарен автомобил марка „Р*“, модел „Е*“ с рег. № **ТТ, като поддържа, че двустранният
1
констативен протокол, съставен при процесното ПТП, не се ползва с обвързваща сила по
отношение на изложените в него факти. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване, обосновано с допуснато нарушение по чл.20 ЗДвП.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, и действителният
размер на причинените вреди към датата на събитието.
Съдът приема за установ*, че на 17.02.2023г. в гр. София при движение на ул.
„Резбарска“ водачът на л.а. „Ш* Р*“ с рег. № СВ 0713 АХ е предприел маневра завиване в
обратна посока при престрояване отдясно наляво, при което не е пропуснал попътно
движещия се зад него в права посока МПС „Р* Е*“ с рег. № ** ТТ. Вследствие на това в
процес на застигане между двете МПС е възникнал удар, който за МПС „Р* Е*“ е челен,
приоритетно вдясно, а за МПС „Ш* Р*“ – страничен в лявата му част.
Горните изводи съдът основава на приетото без възражения заключение по съдебно –
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда и което е изготв* въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП и
скица към него, както и предвид заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. В
двустранния констативен протокол за ПТП (л.9) вина за произшествието е поел водачът на
л.а. „Ш* Р*“ с рег. № СВ 0713 АХ. В приетото като доказателство заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение (л.7) водачът на МПС „Р* Е*“, с рег. № ** ТТ е декларирал, че
събитието е настъпило поради предприет от другия водач забранен обратен завой.
Двустранният констативен протокол не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество
обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за
произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само
материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2
ЗДвП). Достоверността на изложените в него факти се преценява от съда с оглед останалите
събрани по делото доказателства. В случая излож*то относно механизма на ПТП се
подкрепя от заключението по съдебно – автотехническа експертиза, като вещото лице е
изследвало и щетите върху МПС „Р* Е*“, с рег. № ** ТТ и е установило, че същите се
намират в причинно – следствена връзка с описания механизъм на ПТП.
При това съдът приема, че произшествието е настъпило по вина на л.а. „Ш* Р*“ с рег. №
СВ 0713 АХ, който е допуснал нарушение на нормата на чл.38, ал.1 ЗДвП. Няма спор по
делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ на водача на л.а. „Ш* Р*“ с рег. № СВ 0713 АХ е ответникът.
Няма спор по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че към датата на произшествието МПС „Р* Е*“, с рег. № ** ТТ е бил обект на сключен при
ищеца договор по застраховка „каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица №
5C107401021 (л.13), че процесното събитие е покрит по застраховката риск и ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение по заведената щета № 470423232308941 в размер на
сумата от 4436,29 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в
натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до
размера на плат*то обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне -
чл.411 КЗ.
2
Застрахователното обезщетение не може да надвишава застрахователната сума (чл.386,
ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2
КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
Вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза е възприело вида и степента на
уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната
щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според
заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за
отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху МПС „Р* Е*“, с
рег. № ** ТТ по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата от
4448,47 лева. С включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева (който размер съдът
за обичаен и установен на основание чл.162 ГПК) пълният размер на задължението възлиза
на 4473,47 лева.
С исковата молба ищецът е признал, че е налице съпричиняване от страна на водача на
МПС „Р* Е*“, с рег. № ** ТТ в размер на 50 %. Възражение за съпричиняване на вредите от
страна на посочения водач е направ* и от ответника в срока по чл.131 ГПК, обосновано с
нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. При това съдът приема за установ*, че водачът
на МПС „Р* Е*“, с рег. № ** ТТ е нарушил правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП, с което е
допринесъл за настъпване на процесните вреди в размер на 50 %. При това размерът на
дължимото вземане следва да се намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до сумата от 2249,24
лева (1/2 част от 4448,47 лева + 25 лева ликвидационни разноски). Следователно искът
следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30
дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи
фактите, на които се основава претендираното вземане.
Не е спорно, а от събраните доказателства (покана с изх. ДУВ № 620/13.03.2024г. и
известие за доставяне – л.26 и л.27) се установява, че на 19.03.2024г. ответникът е получил
покана съгласно чл.412, ал.1 КЗ. От това следва, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесното главно вземане на 20.04.2024г. При това за периода 20.04.2024г.-
05.08.2024г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
процесното главно вземане. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната
лихва съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС №
426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения възлиза на сумата от 92,44 лева. При това искът за акцесорното вземане следва
да се уважи до сумата от 92,44 лева за периода 20.04.2024г. – 05.08.2024г. и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски в общ размер на 1174,49 лева съгласно списък
на разноските, за извършването на които са представени доказателства, съразмерно се следва
сумата от 1160,58 лева. Ответното дружество има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете или от пълен размер на разноските от 100 лева –
3
юрисконсултско възнаграждение, определ* от съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78,
ал.8 ГПК, се следва сумата от 1,18 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на „Застрахователно еднолично
акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл.411 КЗ сумата от
2243,15 лева - част от плат* застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
щети върху товарен автомобил марка „Р*“, модел „Е*“ с рег. № **ТТ, обект на сключен при
ищеца договор по застраховка „каско стандарт“, обективиран в застрахователна полица №
***, които щети са настъпили при ПТП от 17.02.2023г., около 13:05 ч. в гр. София, на ул.
„Резбарска“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ш*“, модел „Р*“ с рег. № **АХ,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (06.08.2024г.)
до окончателното плащане и сумата от 92,44 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 20.04.2024г. – 05.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1
ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 119 лева и за периода 20.03.2024г. –
19.04.2024г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на „Застрахователно еднолично
акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 1160,58 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 1,18 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG60 STSA 9300 0004 7471 60 при „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4