Р Е Ш Е Н И Е
№3000/9.7.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни, две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5233 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 24294/ 02.04.2019 г. от ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес ***, представлявано заедно от А. Л.
и Р. Д., чрез процесуален представител срещу Р.С.,
ЕГН:
**********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме
за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника сумата
от 292.80 лева, представляващо заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0410-090-0001-2016 в полза на собственика на л. а. Марка „*”, модел „*“, с рег. № *, за ПТП, настъпило на 19.12.2015 г. в с. Ч., общ. С., на паркинг пред комплекс „*“, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.12.2018 год.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
по ч. гр. д. № 18330 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 9127/ 06.12.2018 год. за изпълнение на парично задължение. Претендират
се и направените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба
се излага, че на 19.12.2015 год. в с. Ч., общ. С., на паркинг пред
комплекс „*“,
Р.С., като водач на
л. а. „*”, модел „*“, с рег. № *,
при неправилна маневра увредил л. а. марка
„*”, модел „*“, с рег. № *, за което е съставен протокол за ПТП №
11525183/ 19.12.2015 г. Въз основа на протокола е
издаден АУАН серия „Г“ № 0582229/ 19.12.2015 год. Твърди се още, че ответникът е управлявал автомобила без необходимата
правоспособност и е отказал да да даде проба за съдържание на алкохол в кръвта.
Към
датата на настъпване на ПТП по отношение на управлявания от ответника автомобил
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД
„* *“, като след събитието е заведена щета №
0410-090-0001-2016, по която на увредения е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 292.80 лева.
Ответникът - Р.С.,
чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на предявения иск. Възразява срещу
твърдението за управление на МПС от ответника без необходимата правоспособност.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От застрахователна полица № 23115000276007/ 12.01.2015 г. (л. 13) се
установява наличие на облигационни отношения между «О. - З.» АД и „*“ ООД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за
лек автомобил „*”, с рег. № *, за периода 12.01.2015 год. – 11.01.2016 год.
Приобщен към доказателствения материал по делото е протокол за пътно
транспортно произшествие № 1525183/ 19.12.2015 год., съставен на 19.12.2015
год., в 23.50 часа от служител на РУ – Д.. В същия е отразено, че на 19.12.2015
год. в 22.00 часа е осъществено ПТП, с участието на МПС с рег. № *, управлявано
от Р.С., собственост на „*“ ООД, в резултат на което по л. а. рег. № *, собственост
на И. Г. С., са причинени материални щети, изразяващи се в увреждане на предна
броня и преден ляв калник. Посочено е, че произшествието е настъпило в резултат
от неправилна маневра на водача, управлявал л. а. рег. № *. Отразено е в
протокола, че водача на МПС рег. № * е управлявал автомобила без свидетелство управление
на МПС.
Въз основа на констатациите в ПТП, на ответника, е съставен АУАН № 475/
19.12.2015 год., съдържащ констатации на съставителя, че на 19.12.2015 год. Р.С.
за управляване от на МПС рег. № * без свидетелство на управление и под
въздействие на алкохол. При извършване на маневра – излизане от реда на
паркирали автомобили, без да се убеди, че не създава опасност за участниците в
движението, удря паркиралия л. а. № *. В акта са описани и констатациите на
длъжностното лице – съставител, че водача мирише на алкохол, говори несвързано
и е в невъзможност да координира движенията си. Актът е подписан от двама
свидетели, поради отказ на Р.С. да подпише същия.
Съгласно представения на л. 90 талон за медицинско изследване, Р.С. отказва
да се подложи на проверка за алкохол, както предварителна, така и чрез кръвна
проба.
Съгласно представената на л. 91 справка от МВР на името на Р.С. не са
регистрирани свидетелства на управление на моторни превозни средства.
На 04.01.2016 год. И. Г. С. уведомява, от името на застрахователя , за
настъпилото ПТП, като е заведена претенция № 50-04000-00750/ 06, щета № 0410-090-0001/
2016.
Видно от техническа експертиза (л. 18) и доклад по щета (л. 28), от страна
на застрахователя са изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от представеното на л. 29 платежно нареждане, застрахователно
обезщетение по щета № 0410-090-0001/ 2016,в размер на 277.80 лв., е заплатено
от ищеца към увреденото лице – И. Г. С..
Приобщено на л. 30 е писмо от ищеца до ответника, обективиращо покана за
изплащане на процесното задължение.
Видно от представеното на л. 31 известние за доставяне, претката не е
получена от адресата.
От заключението на вещото лице по изготвената в рамките
на производство повторна съдебно – автотехническа експертиза, се установява
следното: процесното ПТП е настъпило в резултат от сблъсъка между паркиралия л.
а. рег. № * и л. а. № *, при предпрета маневра – излизане
от реда на паркирали автомобили, без да се убеди, че не създава опасност за
участниците в движението; причина за настъпване на произшествието са действията
на водача на л. а. № *; констатираните щети по л. а. № * са настъпили в резултат
от удара с л. а. № *; пазарната стойностт на
разходите, необходими за възстановяване на причинената щета е 471.90 лева, а
размера на ликвидационните разходи е 15.00 лева, за всеки от застрахователите.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ
(отм.) приложим
на основание § 22 КЗ (в сила от 01.01.2016 год.).
Искът
е предявен врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр д. № 18330/
2018 г. на ВРС, 35- ти
състав.
Разпоредбата на
чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира правото на застрахователя да получи от
застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта на
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В ал. 3 е предвидено регресното право на застрахователя да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство
без свидетелство за управление.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е
да установи, в условия на пълно и главно доказване, наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка на МПС
„Гражданска отговорност”, по отношение на което е настъпило застрахователно
събитие, причинено от водач, който виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог; управление от страна на ответника на моторното превозно средство, без
свидетелство за управление, към момента на настъпване на застрахователното събитие; изпълнение на задълженията си по договора за застраховка
– плащане на обезщетение на увреденото лице за вредите, причинени в резултат на
деликта.
В
тежест на ответника е да установи, че наличие на свиделество за
управление на МПС,към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Липсва спор относно обстоятелството, че
към твърдяната от ищеца дата – 19.12.2015 год., между на настъп
По делото не се
спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между „О. - З.“
АД и „*“ ООД съществува облигационна връзка по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на МПС с рег. № *.
На
следващо място – факта на настъпване на процесното ПТП при управление на застрахованото МПС от ответника, след употреба на алкохол се
установяват по несъмнен начин от съставените АУАН и
талон за медицинско изследване. Този извод се налага, до колкото на основание
чл. 179, ал. 1 ГПК същите има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно
лице, в случая – отказа на водача да се подложи на проверка за алкохол. В
същото време, тези обстоятелства не са оспорени от особения представител на
ответника.
Същевременно, от представената справка от масивите на МВР безспорно се
установява, обстоятелството, че на името на ответника не са никога не е
издавано свидетелство за управление на МПС.
Данните от писмените доказателства и експертното заключение, налагат
извода, че като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП са
причинени щети на лек автомобил с ДК № *. Застрахователя е изпълнил задълженията си по
договора за застраховка и заплатил е дължимото застрахователно обезщетение, с
оглед на което за него се е породило правото да всъпи във всички права, които
засрахования има срещу деликвента. От заключението на вещото лице по
изготвената СТЕ се установява точният размер на щетите, които възлизат на 471.80
лева, към която сума следва да се прибавят и ликвидационните разходи в размер
на 15.00 лева.
По делото не се събраха доказателства, които да установят, че посочената
сума е заплатена от причинителя на вредата.
По изложените съображения се
налага извод, за основателност на иска, поради което и същия следва да бъде
уважен съобразно заявения размер, на основание 274, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ
(отм.).
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 385 лв.
– разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважения размер (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 985.00 лв. - разноски
в настоящото производство, определени съобразно уважения размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.С., ЕГН: **********,
с адрес:
*** дължи на ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес ***, представлявано заедно от А. Л.
и Р. Д. сумата от
292.80 лв. (двеста деветдесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляващо заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0410-090-0001-2016
в полза
на собственика
на л. а. Марка „*”, модел „*“, с рег. № *, за ПТП, настъпило на 19.12.2015 г. в с. Ч., общ. С., на паркинг пред комплекс „*“,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.12.2018 год.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
по ч. гр. д. № 18330 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 9127/ 06.12.2018 год. за изпълнение на парично задължение, основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 3
КЗ (отм.).
ОСЪЖДА Р.С.,
ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес *** сумата от
385.00 (триста осемдесет и пет) лева,
представляваща извършени в заповедното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.,
ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес *** сумата от
985.00 лв. (деветстотин осемдесет и пет),
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: