Р Е Ш Е Н И Е
29.12.2021 год.
Номер
260097 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 27 (двадесет и седми) май Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 318 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Г.Ж.И. с ЕГН **********
с адрес *** срещу Наказателно постановление №20-0323-000620/09.09.2020 г.,
издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Оспорва се формалната преценка на административнонакзавщия орган по
отношение на маловажността. Излагат се доводи, че нарушението е маловажен
случай, предвид изключително ниската обществена опасност на деянието и дееца,
които обосновават маловажността.
Предвид изложеното
се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
се явява лично и със защитник в съдебно заседание и поддържат жалбата. Защитата
доразвива доводите изложени в нея по отношение на маловажността и моли НП да
бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 15.08.20120., жалбоподателят управлявал л.а.”Мерцедес
А 170” с рег.№*** в гр.Смядово, обл.Шумен по ул.“Ришки проход“ в посока ул.“Славянска“.
В автомобилът пътувал заедно с него и св.К.Ф.. Двамата не били поставили
обезопасителните си колани. По същата улица до административен адрес на дом №4
бил спрян за проверка от полицейските служители П.П. и И.К.. При проверката
служителите на реда, установили че жалбоподателя и пътника в автомобила не са
поставили обезопасителни колани. След като жалбоподателя отказал да му бъде
наложена глоба по Фиш, каквато полицейските служители наложили на св.Ф. за
извършеното нарушение. За
констатираните нарушения на жалбоподателя му бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение от 15.08.2020г.
№ 235134. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за административни
нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и на основание
чл.183 ал.4 т.7, пр.1-во и пр.2-ро от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в общ размер на 100.00 лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1 и 4 от ЗДвП съгласно
Заповед №81213-515/14.05.2018 г. Министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира показанията на св.П.П. изцяло. Същите са последователни,
логични и незаинтересовани. Съдът дава вяра на показанията на св.Ф. в частта
им, в която описва от къде са тръгнали за къде, че автомобила бил управляван от
жалбоподателя, че били уморени и мръсни, поради извършване на тежък физически
труд – разтоварване на зърно, че на са били поставили обезопасителните си
колани, както и обстоятелствата при извършване на проверката. Съдът не
кредитира единствено твърдението, че разстоянието през което е следвало да
преминат без колани с автомобила от дома на жалбоподателя и дома на свидетеля
било кратко. След направена справка в електронните карти БГМапс се установи, че
разстоянието не е 300 м, а много повече, освен това по пътя си двамата се
преминали през центъра на гр.Смядово до хранителен магазин, т.е по улици с
натоварено движение.
От правна страна, съдът не споделя инвокираните от жалбоподателя възражения
и релевираните от него доводи. В хода на съдебното производство безспорно се
установи, че констатираните в АУАН нарушения са консумирани виновно от лицето,
посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на
разпитаните свидетели по делото.
От обективна страна, осъществените деяния съдържат признаците на
административни нарушения на транспортното законодателство в частта му за
спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Извършените деяния
съставляват нарушения на горецитираните разпоредби от Закона за движение по
пътищата от страна на водача и са основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, като по делото е установи
безспорно личността на административно-наказателно отговорното лице -
жалбоподателя.
От кредитираните
показания на свидетелите се установи по безспорен начин, че жалбоподателя
на посочените в акта време и място е управлявал моторно превозно средство без поставен
обезопасителен колан, както и че е превозвал пътник без поставен обезопасителен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, задължава водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Изключение законът прави за: бременните жени; лица, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лица с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачи на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и
инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. В настоящият случай
жалбоподателя не попада в никоя от посочените групи. Следователно след като
автомобила, който е управлявал се е движел за него възниква задължението да
използва обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван. Жалбоподателят
освен това превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, с който автомобила бил
оборудван, каквото задължение предвижда чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Деянията са извършени при пряк умисъл.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени
по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В
съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени
действителни факти и обстоятелства, относно нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да
оборят доказателствената сила на съставения акт. Тези
обстоятелства не се и оспорват от нарушителя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е
нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН при издаване на обжалваното
НП, като не са били посочени нарушените законови разпоредби. В
обстоятелствената част на НП е описано всяко едно от нарушенията и правната му квалификация, съответно в
диспозитива е посочена санкционната разпоредба.
Предвид на гореизложеното съдът прие, че правилно
административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършените нарушения.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице
"маловажен случай" на административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен". Преценката на
административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В
настоящият случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса
на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност
на случая. Деянията не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че едно добросъвестно
поведение от страна на жалбоподателя като водач на МПС, преди спрямо същия да
бъде започнато административнонаказателно производство, е смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не се разкриват други обстоятелства, които биха
могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират
случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо
и затова следва да бъде потвърдено.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
С оглед гореизложеното,
съдът счита, че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по
делото, съобразно уважената част от претенцията, в размер на 80.00 /осемдесет/
лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0323-000620/09.09.2020 г., издадено от Началника на РУ гр.
Велики Преслав при ОД МВР-Шумен, с което на Г.Ж.И. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушения по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183 ал.4 т.7, пр.1-во и пр.2-ро са наложени административни наказания
“глоба” в общ размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА Г.Ж.И. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на
управление *** направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдедесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: