РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Ямбол, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330103136 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от И. Г. И. от гр.Я. срещу Община Я., в която се твърди, че
ищецът е претърпял вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета на 04.08.2021
г. и на 13.08.2021 г. в гр.Я. Ухапването е било в областта на задната част на десния крак, в
резултат от което е получил дълбока болезнена рана. Кучетата са били прогонени от
намиращ се на мястото минувач. Пострадалият е посетил спешното отделение на болницата,
където е констатирана и новата и старата рана от ухапване и му е предписано лечение.
Прегледан е и от съдебен лекар. Ищецът е претърпял значителни болки и страдания, като
все още при движение на крайниците усеща болка. Преживял е психически шок, който не е
отшумял до момента. Все още се страхува при вида на безстопанствени и питомни кучета.
Нарушена е нормалната му комуникация с хората. Поради претърпения стрес е приемал
успокоителни лекарства за известно време. Вредите са в резултат от това, че ответникът не е
изпълнил задълженията си да упражнява контрол над изоставените животни на територията
на общината, да спазва изискванията за настаняване на животните в приюти и да вземе
мерки за предотвратяване на агресивното им поведение съгласно чл. 50 т.2 от ЗЗЖ. От съда
се иска да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2000
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на второто увреждане 13.08.2021
г. до окончателното изплащане, както и направените разноски.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, като оспорва причинната връзка между
вредите и ухапването от бездомни кучета. Счита и че ищецът е проявил небрежност относно
1
здравословното си състояние и е налице съпричиняване на вредите. Оспорва
доказателствената сила на представеното съдебно- медицинско удостоверение. Счита, че не
е доказана интензивността и продължителността на болките и страданията. Посочва, че
липсват по-тежки последствия, извън обичайните. Твърди, че общината е изпълнила
задълженията си по ЗЗЖ. Намира претенцията за завишена по размер.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Лист за преглед на пациент в спешно отделение № ***/14.08.2021
г., издаден от д-р В., в който е удостоверено, че ищецът е бил ухапан от куче по крака -в
областта на дясната подбедрица, където е имало и стара ухапна рана. На пациента е
предписана терапия.
Свидетелят Й. е очевидец на нападението от кучета на 13.08.2021 г. към 21 ч. в ж.к.“***“
на гр.Я. Сочи, че ищецът е бил подгонен от две кучета-черно и кафяво, маркирани. За да се
предпази, той се е качил на пейката на спирката, бил е като в шок и свидетелят се е намесил,
за да помогне, като е изгонил с камъни животните. Пострадалият е имал кървяща рана на
десния крак, където панталонът му е бил разкъсан. Свидетелят е позвънил на тел.112, което
обстоятелство е потвърдено от справката, изпратена от Дирекция „Национална система 112“,
Районен център –Б. рег.***/29.12.2021 г. До половин час след обаждането не е пристигнал
полицейски патрул, а ищецът е отказал да бъде изпратена линейка. На същото място е бил
нападнат от кучета и синът на свидетеля. Кучетата са хранени от работещите в
баничарницата, намираща се на спирката. Когато са се събирали повече животни, на
глутница, са били агресивни, налитали са на минаващите автомобили.
Според представеното Съдебномедицинско удостоверение № ***/2021 г. от 20.08.2021 г.,
ищецът е имал на задната повърхност на средната част на дясната подбедрица рана под
формата на остър ъгъл с около 45 градуса, с връх, насочен към петата, с дължина на
раменете около 4-5 см, с широчина на същите 1 см, като раната е съставена от отделни
елементи с дължина около 5 мм. Ръбовете й са били зачервени, болезнени и оточни. Раната е
била с гнойна секреция. Под нея се е намирала почти заздравяла друга рана около 2-3 см, с
неравни ръбове, като тъканите са били оточни и болезнени при натиск с ръка. Раните според
удостоверението могат да са получени по описания от пострадалия начин-при ухапване от
кучета.
Вещото лице по медицинската експертиза сочи в с.з., че при прегледа на ищеца са видни
белези на задната повърхност на подбедрицата на десния крак, които отговарят напълно
като локализация и размер на тези, описани в медицинските документи по делото. Белезите
са груби, широки и отчетливи, което е характерно за такъв вид нараняване- ухапване от
куче. Такива рани най-често не се зашиват, защото са обилно контаминирани с
микроорганизми. Зарастват малко по- бавно –в рамките на 15-25 дни при нормален ход на
оздравителните процеси, като по този начин се образуват по-широки белези. Този по-
продължителен период на зарастване се потвърждава от данните в Съдебномедицинското
удостоверение, че раната е била с гнойна секреция –белег за наличие на възпалителен
процес.
2
Ищецът е подал жалба до кмета на Община Я., видно от представеното по делото копие с
вх.№ ***/16.08.2021 г., в която е описал нападенията от безстопанствени кучета и е
отправил искане за залавянето им и откарването им в приют. Ответникът е представил
Констативен протокол за извършена проверка по райони в Община Я. от 19.08.2021 г.,
според който служителите на общинската администрация са установили само две кучета с
черен и кафяв цвят, спокойно лежащи на тротоара. Същите са кастрирани и с поставени
ушни марки №*** и №***. Не са били агресивни към намиращите се наблизо хора. Не са
установени свидетели на нападения на хора от тези кучета. Към протокола са приложени
страници от регистър с данни за дати на манипулации на кучета, вкл. с марки №*** и №***,
които са били заловени на 28.10.2020 г. и 20.01.2021 г. За второто е отбелязана манипулация
„кастриране“.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно осн. чл.49 от ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС
(Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г., г. к., ІІІ г. о.) това е правната
квалификация на исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомни
кучета. Задълженията на общината по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган, не представляват административна дейност
и не са проява на властнически компетенции; касае се до фактически действия, възложени
на общината със закон.
Искът е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа на друго лице
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В случая фактическият състав е налице. Настъпило е увреждане, за което отговаря
ответникът. Установено е от медицинските документи и от гласните доказателства ухапване
от безстопанствени кучета на 13.08.2021 г. Листът за преглед на пациент в Спешно
отделение е от следващата дата, т.е. ухапването е констатирано от лекар много скоро след
инцидента. Налице са и показания на свидетел очевидец, незаинтересован по смисъла на
чл.172 от ГПК, които напълно съответстват на всички обстоятелства по делото (вкл.
справката от дирекция „НС 112“). Липсват пречки показанията да бъдат кредитирани.
Действително, няма доказателства, какво е било животното, причинило по-старата рана –
дали е било безстопанствено или не. За второто ухапване обаче са налице убедителни гласни
доказателства от присъствало на инцидента лице. Причинната връзка между вредите и
ухапването от куче е установена и от заключението на вещото лице, лично възприело
следите, останали на мястото на нараняването. Изводите на експерта са обосновани и
категорични.
Чл. 47 ал.3 изр. 2 от Закона за защита на животните възлага на общините надзора и
грижите за безстопанствените кучета, вкл. настаняването им във временни приюти,
3
определени от съответния общински съвет и изградени от органите на местната власт
съобразно с чл. 41 ал.2. Съгласно чл. 49, отговорните за надзора и грижата лица,
организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и
реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3. Чл. 50 установява
задължение на организациите и лицата по чл. 49, вкл. общините, да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В съответствие
с практиката на ВКС (Решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС, Решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) съдът
е дал указания на ответника да докаже, какви мерки за ограничаване на агресивното
поведение на безстопанствени кучета е предприел, какви действия е извършил в изпълнение
на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета. ВКС е
приел, че когато общината не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение.
Единственото ангажирано от ответника доказателство за предприетите от него мерки в
изпълнение на законовите му задължения. –констативния протокол от 19.08.2021 г. на
служители на общината, сочещ, че намерените на място кучета не са били агресивни, не е
достатъчно доказателство и не може да се приравни на пълно главно доказване на
релевантния факт от страната, носеща доказателствената тежест за него съгласно чл. 154
ал.1 от ГПК. Намерените на мястото на инцидента с ищеца кучета са били маркирани
отдавна, като за едното няма данни какви точно манипулации са приложени. Това, че по
време на проверката поведението на животните не е било агресивно, не изключва
възможността за различно поведение по друго време на денонощието. Особено, както сочи
свидетелят, когато се присъединят към тях и други скитащи кучета. В случая животните са
хранени от работещи в баничарницата, което е предпоставка да проявят рефлекси за защита
на района на техните стопани. Според показанията на св.Й., пред когото се е случил
инцидентът, налице са и други подобни нападения от кучетата. Предвид това посещението
на служители на общината на мястото на нападението е единичен случай и не означава, че
общината е предприела последователни и адекватни мерки за ограничаване на агресивното
поведение на безстопанствените кучета.
Що се касае до размера на вредите, по делото се установи причиняването на рана от
ухапването, която е била болезнена, възпалена и оточна. Тези обстоятелства очертават вида
на претърпените страдания. Според вещото лице такива рани най-често не се зашиват,
защото са обилно контаминирани с микроорганизми. Зарастват малко по- бавно –в рамките
на 15-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин се образуват
по-широки белези. В случая са останали нежелани външни следи, които могат да създадат
дискомфорт у лицето, предвид очакването за негативно впечатление у околните. Имало е и
възпалителен процес, който повишава интензитета на претърпените болки. От друга страна
следва да се вземе предвид, че пострадалият не посочва наличие на хронични заболявания,
че процесът на възстановяване не е протекъл по обичайния начин, а са настъпили
4
усложнения при лечението. Твърди болки при движение на крайниците и психически шок,
които не са отшумели до момента, за което обаче не е ангажирал доказателства, както и за
твърдението, че все още се страхува при вида на безстопанствени и питомни кучета, че е
нарушена нормалната му комуникация с хората и че поради претърпения стрес е приемал
успокоителни лекарства за известно време. Основателно е възражението на ответника в
писмената защита, че не са представени доказателства за тези обстоятелства. Единствено се
установи от гласните доказателства, че при нападението пострадалият е изпаднал в шок, за
който свидетелства и качването му на пейката в невъзможност за самозащита. Тези данни
обаче се отнасят само за този възприет от свидетеля времеви отрязък. Следователно се
установи физическо увреждане и преживян при нападението стрес, но не и продължително
засягане на психиката, довело до промяна на начина на живот. Т.е. следва да се присъди
обезщетение за част от претендираните вреди.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната
практика по аналогични случаи. Решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС касаещо присъждане на обезщетение в размер на 3500 лв., се основава на
фактите, че раната от ухапването от куче е причинила затрудняване движенията на долен
крайник за срок по - кратък от 30 дни, като преживяното е довело до разстройство в
адаптацията - остра стресова, кризисна реакция, тежко физическо и психическо състояние,
силни болки, изпадане в паника при всяко минаване на куче, страх от кучета, посещаване на
психиатър. С Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС е
присъдено обезщетение в размер на 5000 лв. за понесените от малолетното дете болки и
страдания, като е отчетена ниската му възраст, неукрепналата детска психика, факта че е
нападнато внезапно от множество (глутница) кучета. Съдът е изтъкнал, че не са необходими
специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидента предизвиква стрес, уплаха,
страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат
възмездени по справедливост в посочения размер. В случая не се касае за дете, но пък
пострадалият е в пенсионна възраст- т.е. не се касае за млад организъм, който понася по-
леко наранявания и се възстановява по-бързо от тях. По настоящото дело не е установено
подобно на описаното в първото цитирано решение психично отражение на ухапването от
куче и не е обосновано присъждането на по-високо обезщетение. Поради гореизложеното
съдът счита, че искът следа да бъде уважен в размер на 1500 лв., а за разликата до
предявения –да бъде отхвърлен.
Не е доказано твърдяното от ответника съпричиняване на вредите с пълно доказване.
Липсва произнасяне на вещото лице за наличие на поведение на пострадалия, довело до
настъпване на вредите. Същият е посетил лекар скоро след ухапването. Наблюдаването на
възпалителен процес 7 дни след инцидента е обяснено от вещото лице с обичайното
контаминиране с микроорганизми при ухапване от куче, а не поради поведението на самото
лице. Както приема ЯОС в Решение № от 17.09.2020 г. по в. гр. д. № 277/2020 г., изводът за
възможността забавянето на посещението при лекар да е довело до възникналите
усложнения от ухапването, не може почива на предположения. Поради това не следва да
5
бъдат споделени доводите на ответника.
Искането на страните за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съразмерно, съгласно чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК. Ищецът е заплатил 640 лв. общо, а за ответната
страна следва юрисконсултското възнаграждение да се определи на 100 лв. (съразмерната на
отхвърлената част от иска сума е 10 лв.)
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Я., ул. „***, ЕИК № ***, да заплати на И. Г. И. от гр.Я., ***
ЕГН **********, сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от ухапване от безстопанствени кучета на 13.08.2021 г. в гр.Я., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски в размер на 576 лв..
ОСЪЖДА И. Г. И. от гр.Я.,*** ЕГН ********** да заплати на Община Я., ***,
ЕИК № *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6