Решение по дело №2581/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 63
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20197040702581
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         63                          15.01.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                      ХІІІ-ти състав

На деветнадесети декември,                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев 

Секретаря: С. А.

Прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело №2581 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ВИП”ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.Христо Ботев №15, представлявано отК.Е.Я., против решение № 228/05.09.2019г., постановено по НАХД № 486/2019г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 417897-F397909/03.01.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18), във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен, постановен при нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Посочените пороци според дружеството жалбоподател представляват касационни основания за отмяна по реда на чл.348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. В жалбата се релевира възражение, че в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото наказателно постановление (НП) съществува неяснота. Въведено е оплакване, че неправилно първата инстанция счита за неприложима разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН поради промяна в нормативната уредба, която е по-благоприятна за жалбоподателя. Изложени са доводи за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че неправилно първата инстанция не е приложила цитираната норма.

Ответникът по касация – отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил НП № 417897-F397909/03.01.2019г., с което на касатора, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че при проверка на 18.07.2018г., около 19,40 часа на търговски обект – ресторант Копакабана, находящ се в с.Равда, общ.Несебър е установено, че в книгата за дневни финансови отчети за дата 12.07.2018г. проверяваното лице не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, твърдяното нарушение е доказано по безспорен начин. Посочил е още, че е налице промяна на нарушената разпоредбата, което обаче не води до по-благоприятен за дееца закон.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка на решението в потвърдителната му част относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По същество, на база описаната фактическа обстановка административно-наказващият орган е достигнал до правилни изводи за наличието на нарушение, относно производството по настоящото дело.

Съдът счита, че решението на Районен съд - Несебър е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните мотиви:

Твърдението в жалбата, че въпросът дали нарушението води до неотчитане на приходи, не е изяснен нито в съставения АУАН, нито в издаденото наказателно постановление и това препятства определянето на приложимата санкция по чл.185 от ЗДДС, е несъстоятелно. Юридическата отговорност на дружеството е ангажирана по реда на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18, която наредба е издадена от министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на която административно-наказващият орган правилно не се е позовал.

Настоящия касационен състав не споделя и заявеното в касационната жалба твърдение за наличието на по-благоприятна норма, която обосновава отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл.39 от Наредба Н-18 в приложимата редакция, лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Действително, приложимата разпоредба чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 е изменена с ДВ, бр.52/02.07.2019г., в сила от 02.07.2019г., като новата редакция гласи, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3. Лицата по чл.3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този смисъл, отпадането на изискването за отпечатване на дневен отчет е хипотеза, при която се изключва наказуемостта на деянието неотпечатване на дневен отчет, и следователно отпада възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Независимо от изложеното, в разпоредбата на § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. (ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.) е указано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 март 2020г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С оглед така цитираната правна регламентация следва извода, че отпадане на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с новата норма на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31.03.2020г. В настоящия случай липсват доказателства ФУ на жалбоподателя да е било въведено в указаното съответствие, а и крайния срок – 31.03.2020г. не е настъпил.

        

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228/05.09.2019г., постановено по НАХД № 486/2019 г. на Районен съд - Несебър

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

  

 

 

                           2.