Р Е Ш Е Н И Е
№: 63 15.01.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С. А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело №2581 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на „ВИП”ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър,
ул.Христо Ботев №15, представлявано отК.Е.Я., против решение № 228/05.09.2019г.,
постановено по НАХД № 486/2019г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление № 417897-F397909/03.01.2019г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.39,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18), във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания акт като неправилен, постановен при нарушение на закона,
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Посочените пороци според дружеството
жалбоподател представляват касационни основания за отмяна по реда на чл.348,
ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. В жалбата се релевира възражение, че в съставения
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото
наказателно постановление (НП) съществува неяснота. Въведено е оплакване, че
неправилно първата инстанция счита за неприложима разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН поради промяна в нормативната уредба, която е по-благоприятна за
жалбоподателя. Изложени са доводи за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като се
твърди, че неправилно първата инстанция не е приложила цитираната норма.
Ответникът по касация – отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се
представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК,
поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира
същата за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Несебър
е потвърдил НП
№ 417897-F397909/03.01.2019г., с което на касатора, за нарушение на чл.39, ал.1
от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.2,
вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че при проверка на 18.07.2018г., около 19,40 часа на търговски
обект – ресторант Копакабана, находящ се в с.Равда, общ.Несебър е установено,
че в книгата за дневни финансови отчети за дата 12.07.2018г. проверяваното лице
не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, твърдяното нарушение
е доказано по безспорен начин. Посочил е още, че е налице промяна на нарушената
разпоредбата, което обаче не води до по-благоприятен за дееца закон.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка на
решението в потвърдителната му част относно приложението на закона, въз основа
на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По същество, на база описаната фактическа
обстановка административно-наказващият орган е достигнал до правилни изводи за
наличието на нарушение, относно производството по настоящото дело.
Съдът счита, че решението на Районен съд -
Несебър е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните мотиви:
Твърдението в жалбата, че въпросът дали
нарушението води до неотчитане на приходи, не е изяснен нито в съставения АУАН,
нито в издаденото наказателно постановление и това препятства определянето на
приложимата санкция по чл.185 от ЗДДС, е несъстоятелно. Юридическата
отговорност на дружеството е ангажирана по реда на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18,
която наредба е издадена от министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на
която административно-наказващият орган правилно не се е позовал.
Настоящия касационен състав не споделя и
заявеното в касационната жалба твърдение за наличието на по-благоприятна норма,
която обосновава отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл.39 от
Наредба Н-18 в приложимата редакция, лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Действително,
приложимата разпоредба чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 е изменена с ДВ,
бр.52/02.07.2019г., в сила от 02.07.2019г., като новата редакция гласи, че
всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3. Лицата по чл.3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този смисъл, отпадането на
изискването за отпечатване на дневен отчет е хипотеза, при която се изключва
наказуемостта на деянието неотпечатване на дневен отчет, и следователно отпада
възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Независимо от изложеното, в разпоредбата
на § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 2006г. (ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.) е указано, че до
привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на
чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 март 2020г., лицето по чл.3 е задължено да
отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. С оглед така цитираната правна
регламентация следва извода, че отпадане на задължението за отпечатване на
дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие
с новата норма на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31.03.2020г. В настоящия
случай липсват доказателства ФУ на жалбоподателя да е било въведено в указаното
съответствие, а и крайния срок – 31.03.2020г. не е настъпил.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 228/05.09.2019г., постановено по НАХД № 486/2019 г. на Районен съд - Несебър
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.