Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .....................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен съд, Гражданско
отделение – трети състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛРИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
катo разгледа дoкладванoтo oт съдия Св.Цанкова
в. гр. делo № 3014/12г. на ВОС, за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Настоящото производство е ОБРАЗУВАНО по молба с вх
№ 33667/27.11.2014 год депозирана от Х.Д.Х., в която е направено искане за
тълкуване, по подробно изложени в молбата съображения.
Депозирана е молба и с вх. № 4471 /10.02.2015 год от Х.Д.Х.
за спиране на изпълнението по изп.лист издаден
по гр.д. 774/2013 год.
За да се произнесе настоящия
състав на съда съобрази следното:
Депозираните молби са допустими.
Производството по
чл. 194, ал. 1 ГПК (отм.) и и чл. 251 ГПК е
допустимо във всички случаи на
незавършено изпълнение на решението, чието
тълкуване се иска. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК (отм.)и и чл. 251 ГПК изрично регламентира недопустимост на производството по тълкуване на решението
само в хипотеза, когато то е изпълнено.
Разгледани по същество,настоящата
инстанция констатира следното :
С решение № 774/11.04.13г. ВОС е отменил решение № 2721/02.09.08г. на ВРС,
ХХХІV с-в, постановено по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от С.М.П., ЕГН ********** и Т.М.П., ЕГН ********** и двамата от гр.
Варна против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********
*** иск за предаване владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в
м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, очертан с червен цвят по
приложената на л. 26 от делото на ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ
от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и
западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ
№№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и от двете страни път, на осн. чл. 108 от ЗС,
И ВМЕСТО НЕГО е осъдил ответниците да
предадат на С.С.П., ЕГН ********** *** в качеството му на правоприемник на
починалия в хода на процеса ищец С.М.П., ЕГН **********, и на Т.М.П.,
ЕГН ********** *** владението върху
описания по-горе недвижим имот, на осн. чл. 108 от
ЗС, при релевирано твърдение за придобито от ищците
право на собственост върху спорния имот на основание наследствено правоприемство
и реституция, постановена в полза на наследниците на М. С.П. с решение №
533/15.07.98г. на ПК-Варна. Обезсилено
е първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
ищците против ответниците иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с
площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и
път, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Отхвърлено
е възражението за подобрения,
направено от ответниците за заплащане на увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.
„Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, включващ имот № 3225 по ПНИ от
2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по
ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на
повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност
1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета
и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през
м. юни 1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през
м. юни 1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. –
3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2
лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на
кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване
през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от
41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност
11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и
стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на
стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на
стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т.,
през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.
/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност
505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима,
както следва: на Х.Д.Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/,
на В.Х.Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. -
сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн.
чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; КАКТО И ИСКАНЕТО за признаване на
правото на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищците сумата от 1302.75
/хиляда триста и два лева и седемдесет и пет ст./лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./, представляща
разноските по делото за всички съдебни инстанции. Указано е, че решението не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Направено е искане за тълкуване на постановеното от ВОс
решение № 774/11.04.13г. ВОС
Тълкуването по чл. 194 ГПК (отм.) и чл. 251 ГПК ,както не еднократно е посочил и ВКС в своите решения,
е специфична форма на авторитетно
тълкуване, на което подлежат влезлите във формална
законна сила решения, които са неясни или
двусмислени и този им порок е обективиран
в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет
на тълкуване могат да бъдат
само пороци от посочената по-горе
категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен
акт, които водят до невъзможност
да се изведе
действителната воля на съда, който
го е постановил.
Настоящата
инстанция счита,че в
разглеждания случай няма такова неяснота,за каквато се твърди в молба, тъй като
диспозитива на решението съответства на очертания с жалбата предмет на въззивното обжалване, като е посочено, че решението на въззивния съд се отменя част от решението,обезсилва друга
част от решението на ВРС. Ясни са както
мотивите на постановеното решение, така и диспозитива на решението и
затова не се нуждаят от тълкуване.
Също така в мотивите към решението ясно е
изразено становището на въззивният съд относно основателността на исковата претенция за предаване на владението и насрещната претенция за извършени подобрения.
По изложените съображения и искането за тълкуване на решението следва да се
отхвърли като неоснователно.
Неоснователни са доводите в молбата за
тълкуване , тъй като същите не са свързани с
основанията обуславящи извършването на тълкуване на решението, а са
свързани с доводи касаещи основателността на исковата претенция. В подадените
молби се излагат доводи по съществото на спора, обсъждат се доказателствата по
делото и процесуалното поведение на страните, като всички тези обстоятелства са
неотносими към предмета на настоящото производство и
не следва да се обсъждат.
Следва да се посочи също така,че независимо от изложеното по горе , В
разглеждания случай,видно от изложеното в молбата за тълкуване се иска
тълкуване на мотивите към решението, а не на диспозитива, което обуславя
неоснователност на искането по чл. 251 ГПК
Настоящата
инстанция не може да пререшава правния спор, а може да извърши само тълкуване
на решението при наличие на предвидените условия за това.
С оглед изложеното,настоящата инстнация,като
взе предвид и изрично изложеното от молителя, счита,че в настоящия случай не се
налага тълкуване на постановеното от ВОС решение, поради и което молбата следва
да се отхвърли.
Настоящото решение по арг. от чл. 251 ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване поради необжалваемост и
на решението, чиято поправка се иска.
По молбата за спиране на
изпълнителното производство по издадения изп.лист въз
основа на постановеното от ВОС решение № 774 /11.04.2013 год,постановено
по в.гр.д. 3014/2012 год:
Настоящата инстанция,счита молбата за неоснователна, поради което същата следва
да се остави без уважение.
Настоящият въззивен състав счита,че не са налице
предвидените в ГПК основания за спиране на изпълнението,посочени в чл.432 и
чл.438 от ГПК.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исканията на Х.Д.Х.,
ЕГН **********, инкорпорирани в молба вх № 33667/27.11.2014 год за тълкуване на решение № 774/11.04.13г.,
постановено по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС .
ОСТАВЯ
без уважение молба вх. № 4471 /10.02.2015 год от Х.Д.Х., ЕГН **********,
за спиране на изпълнението по изпълнителен лист издаден решение № 774/11.04.13г.,
постановено по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС
Решението е окончателно не подлежи на обжалване,
на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.