Р Е Ш Е Н И Е
№ 1056
06. 08.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети юли, две хиляди
и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
И. Г.
прокурор:
Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1060 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от Д.М.С., ЕГН **********, адрес: ***, против Решение № 27
от 12.03.2020г., постановено по НАХД № 17 по описа на Районен съд – Карнобат за
2020г., с което е потвърден електронен фиш сер.К № 2851331/30.06.2019 г. на ОД
МВР Бургас, с което на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Д.М.С., е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.2, т.6
от ЗДвП.
Иска се отмяна
на атакуваното решение и на потвърденият с него електронен фиш. Излага доводи,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че
потвърденият фиш е издаден в нарушение на закона, при недоказаност на извършено
нарушение.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касацията ОД на МВР Бургас сектор "Пътна полиция", редовно и
своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Участващият в
процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва
да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при
издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното
нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото
доказателства – снимки и клип, изготвени от заснемащата система. Съдът е
намерил, че ЕФ съдържа всички задължителни реквизити и същите са коректно
посочени в него. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него
санкционен акт, като законосъобразен.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е
приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на
електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП изисква
нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в
отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В
конкретния случай нарушението е установено и заснето с радарна система,
изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския
институт по метрология и снабдено с удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на
техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение,
законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти,
релевантни за административно-наказателната отговорност на санкционираното
лице, съответстват на обективната действителност. Съдът е обсъдил и отговорил
на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата
инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да преповтаря.
Неоснователно е
възражението на касатора, че не е безспорно установено извършеното нарушение от
приложения по делото доказателствен материал. Задълбоченият прочит на приетите
доказателства води до извод за установеност на описаното в ЕФ нарушение.
Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в
електронния фиш дата лекият автомобил, управляван от касатора е засечен от
мобилна система за видеоконтрол да се движи със скорост от 119 км/ч, извън
населено място при ограничение до
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда,
че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното
с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. След като не е посочено лице, което е управлявало МПС, различно от
наказаното, то АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност
на касатора като собственик на автомобила.
Неоснователно е
и възражението на касационния жалбоподател, че текстовете на чл.21, ал.1 и
чл.21, ал.2 касаят две различни нарушения и връзката между тях е невъзможна. Това, че
административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното деяние по чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП не е нарушение, тъй като забраната водачите на
пътните превозни средства да превишаване на определената в закона скорост е
въведена с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и препратката към нея е напълно
законосъобразна когато е налице превишаване на скорост, която е определена с
пътен знак и е различна от посочените в ал.1.
Преценявайки
фактите РС-Карнобат е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал
до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и
законосъобразно.
С оглед
изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 27 от 12.03.2020 г., постановено по НАХД № 17 по описа на Районен съд –
Карнобат за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.