Р Е Ш
Е Н И Е
№ 194 10.02.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен
състав,
на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря В.С.
с участието на прокурора Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 64 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „Инвест билд 2010“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул.„Перник” № 120, ет.4, ап.11, против Решение № 260482 от 20.11.2020г., постановено
по НАХД № 5915 по описа на Районен съд – Бургас за 2019г., с което е изменено
НП № 02-0002517/23.10.2019г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1
от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като е намален размера на
санкцията от 3000 лв. на 1500 лв.
Касационният
жалбоподател намира, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен,
необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че фактическата обстановка, приета в наказателното
постановление, не се установява от събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, дружеството
жалбоподател не се представлява. Не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, се представлява от юк. Иванова- Николова. Счита,
че не са налице основания за отмяна на решението на пъроинстанционния съд. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас
счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
– Бургас изменил наказателно постановление НП № 02-0002517/23.10.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на
труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството
жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева,
като намалил размера на наложената санкция от 3000 лв. на 1500 лв. Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка, описана
в АУАН и НП. Преценил, че в проведеното административнонаказателно производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал
извод, че е осъществен съставът на нарушението, като това се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е
ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на
трудовото законодателство. Размерът на наложената имуществена санкция съдът
преценил като необоснован, тъй като не са посочени отегчаващи вината
обстоятелства, които да го обосновават поради което, съдът приел за справедлив
размер на санкцията от 1500 лв. Изложени са аргументи за липса на основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 28.05.2019г.
около 10,20 ч. инспектор при ДИТ-Бургас, извършила проверка на строителен обект,
находящ се в гр. Бургас, к-с „Изгрев“, бл.53, вх.6, при която било установено,
че жалбоподателят, в качеството на работодател не е сключил трудов договор с
Исса РашидХ., който поставял шпакловка на външната стена на сградата.. Същият
попълнил справка по реда на чл.402, ал.1, т.3, вр. с чл.402, ал.2 КТ, като
декларирал, че работи като „работник“. Посочил условията, при които работи:
работно време от 8 до 17 ч., обедна почивка от 1 час, два почивни дни, и
трудово възнаграждение от 5лв. на квадрат. В справката е отразено, че е
попълнена в 10,20ч. на 28.05.2019г.
На представител
на жалбоподателя била връчена призовка за явяване ДИТ-Бургас за представяне
документи. Представен бил граждански договор № 17 от 28.05.2019г., за частично
изпълнение на шпакловка на обект МО гр.Бургас срещу заплащане от 300лв.
С оглед
установеното при проверката и представените документи е съставен АУАН срещу
дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Актът бил предявен по надлежния
ред на представител на жалбоподателя, в който не са вписани възражения. На 30.08.2019
г. възражения били депозирани, но без конкретно съдържание.
На 23.10.2019г.
въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на „Дом билдинг 1“ ООД била наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 лв.
Правни изводи:
Касационният
състав намира, че правилно Районен съд – Бургас приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на
материалната законосъобразност. Съгласно чл.1, ал.2, вр. с чл.62, ал.1 от КТ,
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма.
Съгласно чл.414,
ал.3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
за всяко отделно нарушение.
Анализът на
посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл.414, ал.3 от КТ е
само за лице, което има качеството на работодател. В настоящия случай е безспорно,
че в качеството на работодател е жалбоподателя и в момента на проверката Х. полагал
труд-поставяне на шпакловка на външна стена на сграда, находяща се в гр.Бургас,
к-с“Изгрев“, бл.53, вх.6.
Спорният момент
е по отношение вида на договора.
За да е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което има следните
характеристики: работно време, работно място, характер на извършваната работа
(трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен
трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са
установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството иХ.,
от които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение.
Възраженията на касатора досежно липсата на трудовоправни отношения между страните, поддържани и пред настоящата
инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в
административната преписка доказателства.Х. се е вписал в списък на работещите
като „работник“, с работно време от 08,00-17,00 часа, 2 почивни дни, 1 час
почивка, както и определяем размер на трудово възнаграждение, за което е
положен и подпис. Тези доказателства изключват индицията, че отношенията имат
за предмет престиране на определен резултат по гражданско правоотношение. Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените изводи от първоинстанционния
съд, че представеният договор липсва уговорен конкретен резултат, както и срок
на изпълнение, което е съществено при този вид договори. Посоченото
доказателство представлява частен документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила. В този смисъл верността на изложените в него
обстоятелства следва да се съобразят с останалите доказателства, които
опровергават извода за достоверността му. Освен изложеното, такова възражение
жалбоподателят не е направил по време на проверката, такова не е вписано в
съставения АУАН и едва впоследствие в дирекцията е представен граждански
договор за извършване на „частично изпълнение на шпакловка на обект МО
гр.Бургас“. По посочените съображения съдът счита, че изводът за наличието на
трудово правоотношение е съобразен със събраните по делото доказателства.
Касационният
състав споделя напълно и мотивите на районния съд, с които е изменен към
минимума размерът на наложената имуществена санкция и намира, че санкция в
определения от съда размер – 1500 лв. е достатъчна за постигане целите на
наказанието. Така изменената санкция е в предвидения от закона
минимум и не подлежи на редуциране.
Предвид изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно,
допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Процесуалният представител
на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК
във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260482 от 20.11.2020г., постановено по
НАХД № 5915 по описа на Районен съд – Бургас за 2019г.
ОСЪЖДА „Инвест билд 2010“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул. „Перник” № 120, ет.4, ап.11 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева за направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.