М О Т И В И
към Решение № 516 от 28.11.2019 год. по АНД № 1571/2019 год. на СлРС
изготвени на 04.12.2019 год.
Производството
е образувано по повод постановление на РП - Сливен, с което се иска налагане на
административно наказание на обвиняемия Ж.П.В. по реда на чл. 78А от НК за
извършено от обвиняемия В. престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
В
с.з. РП - Сливен, редовно призована, изпраща свой представител, който поддържа
обвинението и пледира обв. В. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
административно наказание „Глоба” към минималния размер.
В с.з. обвиняемият В., редовно призован, се явява
лично признава се за виновен, не дава обяснения по обвинението и моли за
минимално наказание. Служебният защитник на обв. В. не оспорва фактическата
обстановка и моли на обвиняемия да бъде наложено наказание „Глоба” в минималния
размер.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият
Ж.П.В. е български гражданин, с начално образование, не работи, неженен,
неосъждан.
Към
м. април - м. май 2019 год. свид. Й.К.П. отглеждал стадо от 280 кози в
стопанския двор на с. Ж.в.. Подпомаган бил от сина си - свид. И.Й.К.. Имал и 40
ярета от порода „Бяла българска - селекционна“, тежащи средно около 25 кг., които не продал и
запазил за развъждане.
Обв.
Ж.П.В. работел при свид. Й.П. като козар, без трудов договор. Свид. П. пасял
козите лично и със сина си, а обвиняемият имал задължението да дои козите, да
храни яретата и да им чисти. След 09,00 часа сутринта, когато козите излизали
на паша, обвиняемият бил длъжен да се грижи за яретата и да ги пази.
На
27.04.2019 год. обвиняемият решил да продаде няколко ярета. Около 12,30 часа,
докато собственикът бил в полето с козите, обвиняемият сложил осем ярета в
чували, натоварил ги в каруцата на свид. И.К.и ги закарал в циганската махала
на с. Тополчане. Там продал яретата по 50 лева всяко, на различни хора. На
следващия ден по същия начин натоварил и продал още 7 ярета. Този път закарал
животните в с. Завой.
На
01.05.2019 год. обв. В. срещнал свой приятел - свид. Б.Т.И.и му предложил да
откраднат и продадат още няколко животни, след като собствениците излязат на
паша с козите. Свид. И.се съгласил да участва. Обвиняемият сложил две ярета в
чувал, който подал през телената ограда на свид. И.. Свид. И.стоял в двора на
свид. С.Й.и поел чувала с яретата. Обвиняемият прескочил оградата и се озовал
при свид. И.. В този момент видели минувач, изплашили се и изоставили чувала с
яретата в двора на свид. Й..
Малко
по-късно свид. Й. забелязала мърдащия чувал в двора си. Развързала го и видяла
яретата. Обадила се на сина си и му казала какво е намерила. Той предположил,
че животните са от съседната козеферма и съобщил на свид. И.К.. Свид. К.разпознал
своите ярета. Тогава, заедно със свид. П., решили да преброят яретата си и
установили, че освен двете ярета, намерени в двора на свид. Й., липсвали още 15
животни. Тъй като яретата, намерени в двора на свид. Й., били изнесени през
телената ограда, намираща се в непосредствена близост до кучетата на свид. К.,
същият се усъмнил, че кражбата е извършена от човек, който кучетата познават.
Обв. В. признал, че е взел 15 ярета и ги е продал. Впоследствие от заплатата му
била удържана сумата от 1950 лева.
От
изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза се установява, че
стойността на обсебените животни е 1912,50 лева. Щетите са възстановени в
едната си част (225 лева - стойността на двете върнати ярета), а в останалата
си част са заменени, като пострадалият е удържал от възнаграждението на
обвиняемия сумата от 1950 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си от описаната фактическа
обстановка обв. Ж.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като за периода 27.04.2019 год. -
01.05.2019 год., в с. Ж.в., общ. Сливен, в условията на продължавано
престъпление, присвоил чужди движими вещи - 17 броя ярета, порода „Бяла
българска селекционна“, на обща стойност 1912,50 лева (хиляда деветстотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки), собственост на Й.К.П. ***, които владеел
и пазел, като присвоеното имущество било върнато и заменено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Безспорно
е установено, че извършеното от обвиняемия престъпление е в условията на
продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, са
извършени от обвиняемия през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието си обвиняемият е извършил с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало и
добрите му характеристични данни.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обв. В.,
съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за
прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на обвиняемия, който не се
е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието,
предвиден в НК за този вид престъпления и обстоятелството, че причинени от
престъплението имуществени вреди са възстановени, поради което освободи от
наказателна отговорност обвиняемия като наложи на обв. В. административно
наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Така
определеното наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно правилата на процеса, обвиняемият Ж.П.В.
беше осъден да заплати направените по досъдебното производство разноски в
размер на 77,28 лева (седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: