№ 2799
гр. София, 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110162723 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от М. Н. Н., искова молба
срещу „Ф.“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 224 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.215 КТ за
заплащане на следните суми: сумата от 4 213,00лв., представляваща трудово
възнаграждение, разсрочено съгласно Споразумение за разсрочено изплащане на
трудово възнаграждение от 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, сумата от
466,94лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2020 г. до
02.11.2021 г.; сумата от 8644,90лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.224
КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане на сумата; сумата от 19 574,60лв., представляваща дължимо обезщетение по
чл.221 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата и сумата от 3 227,12лв. представляваща дължима сума
за командировъчни за месец август 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че със
заповед № 173 от 28.09.2020 г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ е прекратен
сключеният с ответното дружество трудов договор № *** от 17.02.2020 г. Поддържа,
че договорът е прекратен поради неплащане на дължимото разсрочено трудово
възнаграждение съгласно Споразумение за разсрочено изплащане на трудово
възнаграждение от 11.06.2020 г. Съгласно т.3 от посоченото споразумение ответното
дружество се е задължило да заплати възнаграждение за месец март 2020 г., в размер на
6319,94лв., както следва: до 31.07.2020 г. – 2506,65лв., до 31.08.2020 г. – 2106,65лв., до
30.09.2020 г. – 2106,65лв. Към дата на подаване на исковата молба се твърди, че не са
1
заплатени сумите за месец август и септември 2020 г., като общият им размер възлизал
на 4213,00лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава с оглед неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимото разсрочено трудово възнаграждение, поради
което се претендира лихва за забава за периода от 01.10.2020 г. до 03.11.2021 г. Твърди,
че в издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е определено дължимо
обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 2 работни дни за 2020 г. и 27
работни дни за 2021 г. Сочи, че за последния отработен месец август 2021 г. е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 6558,20лв., поради което размерът на
дължимото обезщетение за неизползван годишен отпуск възлизал на 8644,90лв.
Излага, че при прекратяване на трудовия договор от страна на служителя без
предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, работодателят дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Поддържа, че
в случая, съгласно сключения между страните трудов договор, срокът на
предизвестието е тримесечен. Твърди, че последното възнаграждение, което е получил
е за месец август 2020 г. и е в размер на 6558,20 лв., поради което счита, че размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 19574,60лв. Сочи, че са дължими и суми за
командировки-полети, съгласно фиш за начислени суми за месец август 2020 г. в
размер на 3227,12лв., които също не били заплатени от страна на работодателя. Моли
съда да уважи предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
частично се оспорват исковите претенции. Ответникът твърди, че е заплатил
дължимото трудово възнаграждение в размер на 4213.00 лв. на 29.11.2021 г., преди да
получи исковата молба, като в тази връзка представя и платежно нареждане. Във
връзка с претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, признава
дължимостта му, както и обстоятелството, че все още не е заплатено от негова страна,
но оспорва размера му, като поддържа, че претендираното обезщетение подлежи на
данъчно облагане и след приспадане на данъка, счита, че размерът на обезщетението
възлиза на 7780,41лв. Относно претендираното обезщетение на основание чл. 221 КТ
също признава дължимостта му и обстоятелството, че все още не е заплатено от негова
страна, но оспорва размера му, като счита, че същият възлиза на сумата от 17 707,14
лв. след приспадане на дължимия данък. По повод претенцията за заплащане на
командировъчни суми в размер на 3227,12лв., твърди, че същите са заплатени на ищеца
на 05.01.2022 г., като в тази връзка представя и платежно нареждане.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 224 КТ, чл. 221 ал. 1 КТ, чл. 215 КТ за заплащане на
следните суми: сумата от 4213,00лв. - представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение за м.03.2020г., изплащането на което е разсрочено със Споразумение
за разсрочено изплащане на трудово възнаграждение от 11.06.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане
на сумата, сумата от 466,94лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.10.2020г. до 02.11.2021г., сумата от 8644,90лв., представляваща дължимо
обезщетение по чл. 224 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно плащане на сумата; сумата от 19 574,60лв.,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 КТ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата и сумата от
3227,12лв. представляваща дължима сума за командировъчни за месец м.08.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
2
плащане на сумата.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен безсрочен трудов
договор № ***/17.02.2020 г., че същият е прекратен на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ
със Заповед № 173/28.09.2021 г., че размерът на дължимото се от ответника трудово
възнаграждение за м.03.2020г. е 6319.94лв., че част от тази сума е изплатена преди
завеждане на исковата молба, като неизплатената част към датата на завеждане на
исковата молба е 4213.00лв., че между страните е сключено Споразумение за
разсрочено изплащане на трудово възнаграждение от 11.06.2020 г. със соченото в
исковата молба съдържание, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
август 2021 г. е в размер на 6558,20 лв., че размерът на полагащия се и неползван
платен годишен отпуск за 2020 г. е 2 работни дни, а за 2021 г. – 27 работни дни, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи обезщетение за
неползван годишен отпуск, че с оглед основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът дължи обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ, че
срокът на предизвестието съгласно сключения между страните трудов договор е 3
месеца, че ответникът дължи командировъчни суми в претендирания размер от
3227.12лв..
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните
е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд
в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да установи по
делото размера на дължимото му се трудово възнаграждение за месец март 2020 г.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от
ищеца трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с
ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение, размера на полагащия се, но неползван платен годишен отпуск и
размера на обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
3
По иска с правно основание чл. 221 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, прекратяване на безсрочно трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, уговорен срок
на предизвестие за страните, както и размера на дължимото се обезщетение.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 215 КТ
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
страните в процесния период, изпълнение на задълженията си в процесния период за
полагане на труд при ответника - командироване от компетентен орган за изпълнение
на неговите трудови задължения за процесните командировки и извършването им за м.
08.2021г., размер на дължимите командировъчни пари.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, да посочи дали на 29.11.2021г. ответникът му е изплатил сумата от
4213.00лв. – неизплатената част от трудовото възнаграждение за м. март 2020г. и
на 05.01.2022г. – сумата от 3 227.12лв. – сумата претендирана като неизплатени
командировъчни пари за м.08.2021г.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи, като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от
вещо лице – икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след
като направи справки, там където намери за необходимо, да отговори на следните
задачи:
1/ Изплатено ли е дължимото се от ответника на ищеца трудово
възнаграждение за месец март 2020г. в размер на 6319.94лв, ако да на коя дата са
извършени отделните плащания.?
2/ Какъв е размерът на дължимата се лихва за забава върху неизплатената част
от възнаграждението за месец март 2020г. в размер на 4213.00 за периода
01.10.2020г. – 02.11.2021г.?
3/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 224 КТ, дължимо се от ответника
за неползван платен годишен отпуск от 29 дни / 2 дни за 2020г. и 27 дни за 2021г. /,
което следва да бъде изплатено на ищеца, изплатено ли е същото, ако има
неизплатена част в какъв размер е същата?
4/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 221 КТ, дължимо се от ответника
за срока на предизвестието от три месеца, което следва да бъде изплатено на ищеца,
изплатено ли е същото, ако има неизплатена част в какъв размер е същата?
5/ Изплатена ли е сумата от 3227.12лв. – командировъчни пари за м. 08.2021г.,
ако да на която дата е извършено плащането?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 350.00лв.,
платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В. – тел. **********.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи на вещото лице пред
НАП и пред ответното дружество за снабдяване с информацията, необходима за
изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ без уважение останалите доказателствени искания.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.04.2022 г. от 10.30 часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5