Р Е
Ш Е Н И Е № 657
гр. Пловдив, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10698 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба
ищците Д.Г.Г., С.И.Д., Т.С.П., Н.Д.С., Х.А.Д., М.Р.В. и Р.А.А.-З., всички чрез
адв. С.Б.П. твърдят, че всеки от тях е сключил в ответника „Алфа Инвест” ЕООД
предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в секция В и Д от
сграда – ................, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ............
По силата на чл.14 от процесните договори, ответното дружество се задължило за
входира документи за въвеждане в експлоатация на сградата или части от нея, в
срок от 15 до 90 дни или до определена дата, считано от датата на подписване на
„АКТ образец 15”, което е станало на 09.01.2017 г. за Секция В (входове „А” и
„Б”) и на 04.12.2017 г. за секции Г и Д, като за всеки от ищците уговорката
била различна. Така, с ищеца Д.Г.Г. бил уговорен срок от 60 дни от издаване на
акт образец 15 за секция Д, т.е. срокът започвал да тече от 05.12.2017 г. и
изтичал на 02.02.2018 г. С ищеца С.И.Д. бил уговорен срок от 45 дни от издаване
на акт – образец 15 за секция Д, като срокът започнал да тече на 05.12.2017 г.
и изтичал на 18.01.2018 г. С ищцата Т.С.П. бил уговорен срок от 45 дни от
издаване на акт – образец 15 за секция Д, като срокът започнал да тече на
05.12.2017 г. и изтичал на 18.01.2018 г. С ищцата Н.Д.С. бил уговорен срок от
60 дни от датата на подписване на предварителния договор – 02.03.2017 г., който
изтичал на 01.05.2017 г. С ищеца Х.А.Д. бил уговорен срок от 90 дни от датата
на подписване на договора – 30.03.2017 г., които изтичал на 28.06.2017 г. С ищеца
М.Р.В. и с ищцата Р.А.А.-З. бил уговорен срок от 45 дни от издаване на акт
образец 15 за секция В – 09.01.2017 г., като срокът, в който ответникът
следвало да изпълни задължението си изтичал на 23.02.2017 г.
Ищците твърдят, че
съгласно чл.20 от всеки един от предварителните договори, при забава от страна
на продавача, същият дължи неустойка на купувача в размер на 5 евро за всеки
просрочен ден на забава, но не повече от 90 дни. Посочват, че ответникът не изпълнил
задълженията си по чл.14 от договорите, поради което на 18.08.2018 г. до него
била изпратена нотариална покана, с която било поискано от него да предостави
информация за причините за забавата и възможния срок, в който дружеството може
да изпълни задълженията си. Ответното дружество изпратило отговор, с който
отказало да предостави исканата информация с твърдения, че забавата се дължала
на обстоятелства, които не можели да му се вменят във вина. През месец ноември
2018 г. част от сградата, в която попадат имотите на ищците получила разрешение
за ползване, като видно от същото искането на възложителя за въвеждане в
експлоатация на сградата било входирано на 12.10.2018 г. С нотариална покана от
31.01.2019 г. ищците отправили конкретни парични претенции за заплащане на
неустойка от ответника за забавата в изпълнение на задължението си, но отговор
не последвал. Предвид така изложените твърдения, предявяват настоящите
субективно съедини искове, с които се претендира ответникът да заплати на всеки
от ищците, следните суми, а именно: на ищеца Д.Г.Г. – сумата от 450 евро,
представляваща неустойка за забава на основание чл.20, във вр. чл.14 от
договора за периода 03.02.2018 г. – 03.05.2018 г., на ищеца С.И.Д. - сумата от
450 евро, представляваща неустойка за забава на основание чл.20, във вр. чл.14
от договора за периода 19.01.2018 г. – 18.04.2018 г., на ищеца Т.С.П. – сумата
от 450 евро, представляваща неустойка за забава на основание чл.20, във вр.
чл.14 от договора за периода 19.01.2018 г. – 18.04.2018 г., на ищеца Н.Д.С. -
сумата от 450 евро, представляваща неустойка за забава на основание чл.20, във
вр. чл.14 от договора за периода 02.05.2017 г. – 30.07.2017 г., на ищеца Х.А.Д.
- сумата от 450 евро, представляваща неустойка за забава на основание чл.20,
във вр. чл.14 от договора за периода 29.06.2017 г. – 25.05.2017 г., на ищеца М.Р.В.
- сумата от 450 евро, представляваща неустойка за забава на основание чл.20,
във вр. чл.14 от договора за периода 24.02.2017 г. – 25.05.2017 г. и на ищеца Р.А.А.-З.
- сумата от 450 евро, представляваща неустойка за забава на основание чл.20,
във вр. чл.14 от договора за периода 24.02.2017 г. – 25.05.2017 г. Молят за
уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Алфа инвест” ЕООД – гр.
Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
между страните не е налице валидно облигационно правоотношение по твърденият
договори, както и че същите не са изправна страна по отношение на насрещните си
задължения. Поддържа, че забавата се дължала на бездействието на общината по
неосигуряване на инфраструктурата, необходима за сградата. Ответното дружество
било принудено само да изгради вместо ...........канализационното отклонение,
след преодоляването на административни спънки за това. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
За неговото уважаване
следва да са се проявили кумулативно в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно
облигационно отношение между страните; 2. поето задължение, чието изпълнение е
скрепено с клауза за неустойка; 3.виновно неизпълнение (при липса на
обстоятелства, които изключват отговорността за неизпълнение) на задължението,
респективно забавено или неточно изпълнение на задължението; 4. изправност на
претендиращата неустойката страна; 5. изтичане на претендирания период от време
на начисляване на неустойката. В доказателствена тежест на ищците при условията
на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на
посочените обстоятелства.
В този изричен смисъл Решение
№ 55/11.09.2015 година, Търговска колегия, второ отделение, т.дело № 58/2014
година на ВКС, Решение № 279/ 03.07.2012 г., състав на четвърто гражданско
отделение, гр. дело № 691 /2011 г. на ВКС, Решение № 21 от 12.07.2010 г. на ВКС
по т. д. № 470/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 65 от 24.04.2012 г. на
ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК на ВКС.
Според настоящия
състав всички горецитирани предпоставки са налице.
От представените на
л.15-42 от делото предварителни договори за покупко-продажба и строителство на
недвижим имот се установява валидното възникване на облигационни отношения
между ответника, от една страна в качеството му на изпълнител, и всеки един от
седмината ищци, от друга страна, в качеството им на купувач – възложител. Всеки
от договорите е с предмет построяване, въвеждане в експлоатация, и прехвърляне
собствеността върху самостоятелни обекти в сграда, описани подробно в тях.
В хода на изпълнението
на договорните задължения ответникът не е отправял възражения, че не е валидно
обвързан от сключените договори. Нещо повече, макар и със закъснение е изпълнил
всичките си задължения, произтичащи от договорите и е приел насрещните
престации на ищците. В хода на съдебното производство не са изложени твърдения,
а не са и представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да водят
до невалидно възникване или последващо прекратяване на облигационите отношения,
поради което и настоящият състав намира за изцяло неоснователно бланкетно
заявеното в отговора към исковата молба възражение, че ответникът не е обвързан
от сключените договори.
В чл. 14 от всеки един
от сключените договори /л.15-42/ е предвидено задължение за ответника в
конкретно определен срок, различен за всеки от ищците, да входира документи за
въвеждане в експлоатация на сградата. Тези срокове за всеки един от ищците са
както следва:
-за ищеца Д.Г.Г. е
уговорен срок от 60 дни от издаване на акт образец 15 за секция Д. Видно от
приложената в цялост административна преписка по заявление № ......./2014 г. този срок е започнал да тече на 05.12.2017 г.
и изтича на 02.02.2018 г.
- за ищеца С.И.Д. е уговорен срок от 45 дни от
издаване на акт – образец 15 за секция Д. Видно от приложената в цялост
административна преписка по заявление № ......./2014 г. този срок е започнал да тече на 05.12.2017 г.
и изтича на 18.01.2018 г.
- за ищцата Т.С.П. е уговорен срок от 45 дни от
издаване на акт – образец 15 за секция Д. Видно от приложената в цялост
административна преписка по заявление № ......./2014 г. този срок е започнал да тече на 05.12.2017 г.
и изтича на 18.01.2018 г.
- за ищцата Н.Д.С.
е уговорен срок от 60 дни от датата на подписване на предварителния договор –
02.03.2017 г., който изтича на 01.05.2017
г.
- за ищеца Х.А.Д.
е уговорен срок от 90 дни от датата на подписване на договора – 30.03.2017 г.,
който изтича на 28.06.2017 г.
- за ищеца М.Р.В. е уговорен срок от 45 дни от
издаване от на акт образец 15 за секция В. Видно от приложената в цялост
административна преписка по заявление № ......./2014 г. този срок е започнал да
тече на 09.01.2017 г. и изтича на 23.02.2017 г.
-за ищцата Р.А.А.-З. е уговорен срок от 45 дни от
издаване от на акт образец 15 за секция В. Видно от приложената в цялост
административна преписка по заявление № ......./2014 г. този срок е започнал да
тече на 09.01.2017 г. и изтича на 23.02.2017 г.
В чл. 20 от всеки от
договорите неизпълнението на задължението по чл. 14 от същите е скрепено с
неустойка в размер на 5 евро на ден за всеки ден забава, но за не повече от 90
дни.
Видно от приложената в
цялост административна преписка по заявление № ......./2014 г. се установява,
че задължението по чл. 14 от договорите е изпълнено със закъснение, както
следва:
-за подобект секция Д
на дата 12.10.2018 г., с подаване на искане № ............../12.10.2018 г.
-за подобект секция Г
на дата 12.10.2018 г., с подаване на искане № ............../12.10.2018 г.
-за подобект секция В
на дата 12.10.2018 г.,с подаване на
искане № ............../12.10.2018 г.
При съпоставката на
датите на падеж на задължението по чл. 14 от всеки от договорите и датата на
неговото изпълнение - 12.10.2018 г. се констатира, че по отношение на всеки от
ищците е налице период от забава много по-дълъг от 90 дни, както следва:
- за ищеца Д.Г.Г. от
02.02.2018 г. до 12.10.2018г.
- за ищеца И.Д.
от 18.01.2018 г. до 12.10.2018г
- за ищцата Т.С.П. от 18.01.2018 г. до 12.10.2018г.
-
за ищцата Н.Д.С. от 01.05.2017 г. до 12.10.2018г.
-
за ищеца Х.А.Д. от 28.06.2017 г. до 12.10.2018г.
- за ищеца М.Р.В. от
23.02.2017 г. до 12.10.2018г.
- за ищцата Р.А.А.-З. от 23.02.2017 г. до 12.10.2018г.
От приложените на
л.158-180 от делото преводни нареждания, споразумения към предварителни
договори и декларации се установява, че всеки от ищците е бил изправна страна
по облигационното отношение, доколкото е заплатил припадащата му се цена за
договореното строителство.
Основното спорно
обстоятелство по делото се концентрира върху въпроса виновно ли е било
забавеното изпълнение на задължението по чл.14 от договорите, респективно дължи
ли се същото на причини, за които ответника отговаря.
Съгласно трайната
съдебна практика вината в гражданското право е обективна категория и се
изразява в неполагане на дължимата грижа. Така решение № 521/ 03.01.2013 г. по гр.д.
№ 1628 по описа за 2011 година, ІV гр.о. на ВКС.
В случаите, когато длъжникът
е търговец на основание чл. 302 ТЗ неизпълнението е виновно, когато той не е
положил грижата на „добрия търговец“. Съгласно установените разбирания в
теорията и трайната съдебна практика под „грижата на добрия търговец“ се
разбира абстрактен и общоважим модел за
минималния обем усилия и добросъвестност, които всеки търговец следва да положи
и полага при:
- изпълнение на
поетите с договора задължения;
- спазването на
сроковете за изпълнение, уредени в договора;
- предвиждането на
настъпването на неблагоприятни юридически факти и/или събития, които биха могли
да осуетят или забавят изпълнението на поетите задължения в уговорените събития;
-преодоляване и/или неутрализиране
на тези неблагоприятни юридически факти
и/или събития.
От гореизложената
дефиниция на дължимата грижа теорията и съдебната практика извеждат и условията,
при които търговецът може да се „екскулпира“, респективно освободи от
отговорност, а именно ако неизпълнението, респ. забавеното изпълнение, се
дължат на такова юридическо събитие /природно или обществено явление, действие
или бездействие на трето лице и др./, които при полагане на грижата на добрия
търговец не могат да бъдат предвидени и/или преодолени от длъжника-търговец. Така
решение № 6 от 02.02.2009 г. по т. д. № 337/2008 г., I т. о. на ВКС, решение №
200/ 11.04.2014 г., I т.о., т. д. № 545 по описа за 2012 г. на ВКС,
Решение № 180/10.08.2015 г., IV г.о., гр.дело №
3837/2014 г. на ВКС.
В писмения си отговор,
а и в хода на цялото производство ответникът е подържал, че такова
обстоятелство е необходимостта от одобряване на проект и построяване на
водопровод за процесната сграда, което е
свързано с дейността на редица държавни и общински институции.
От приложената по
делото и представена от самия ответник кореспонденция с .........../л.74-л.81 и
л.155 от делото/ е видно, че още от 2014 г. ответникът е знаел за необходимостта
да се построи водопровод за процесната сграда. Нещо повече, ответникът е бил
изцяло наясно с особеностите на конкретния случай и сложните процедури, през
които следва да се премине, за да се реализира мероприятието. Още няколко
години преди сключване на процесните договори ответникът е разполагал с
необходимата информация, че имотите, през които следва да премине водопровода,
са публична държавна собственост и са предоставени за управление на Министерство
на отбраната. Бил е също така надлежно информиран от ...........за необходимите
стъпки и процедури, които следва да се предприемат, а именно смяна на режима на
собствеността на земята, предоставянето й за безвъзмездно ползване от ............
на ............., приемане на ПУП, провеждане на обществена поръчка за
изготвяне на инвестиционен проект за строежа на водопровода, реално
строителство на водопровода.
Фактът, че ответникът
е знаел за тези обстоятелства още преди сключване на процесните договори
изключва характера „непредвидимост“ на необходимостта от строеж на водопровода
и на процесите и процедурите свързани с тази необходимост.
Не е налице и
„непреодолимост“ на сочената причина. Ответникът е професионалист в
строителната област. В този смисъл от него може да се очаква при полагане на
дължимата грижа не само да познава административните процедури свързани с
режима на земята, конструктивните особености на сградите и процеса по
строителство като цяло, но и да е в състояние да предприема необходимите мерки
за изпълнение на поетите с договорите за строителство задължения. Още повече,
че от приложената в цялост административна преписка по заявление № ......./2014
г. се установява, че от страна на държавната и общинска администрация не са
налице действия, които могат да се определят като необичайни, нетипични и
отклоняващи се от установения режим на работа на публичния апарат.
По изложените
съображения следва да се приеме, че при полагане на дължимата грижа на добрия
търговец, ответникът е следвало да формира обоснована преценка в какви срокове
е реалистично и възможно да изпълни поетото задължение за входиране на документите
за въвеждане на сградата в експлоатация. Като по собствена воля, и при пълна
информираност за предстоящите и необходими за предприемане административни
процедури, ответникът е поел ангажимент да изпълни задължението си по чл. 14 от
договорите в неразумно кратки срокове, и нещо повече - по собствена воля е
скрепил неизпълнението на задължението си с неустоечна клауза, той не може да
се освободи от отговорност за допуснатата забава. Необходимите за предприемане
административни процедури, в които участват редица държавни и общински
институции, не са нито непредвидено, нито непреодолимо обстоятелство, а точно
обратно - известно на ответника обстоятелство, което е следвало да бъде
съобразено от него при сключване на договорите.
По гореизложените съображения
съдът намира, че неполагайки дължимата грижа на добрия търговец, ответникът е
действал виновно. Забавянето се дължи на причина, за която същият следва да
отговаря, поради което е налице и тази от кумулативно изискуемите поставки. Още
повече, че част от действията по
изграждане на водопровода са зависели само и единствено от едностранните
усилия на ответника, доколкото с Договор
....../ 31.10.2017 г. физическото изграждане на водопровода е възложено именно
на „Алфа инвест” ЕООД.
Действително в чл. 19,
ал.5 от всеки договорите е предвидено, че изпълнителят не носи отговорност за
забавяния в строителството, дължащи се на действия на държавни и общински
органи, на трети лица, на природни явления, на промени в законодателството и на
други явления от природен или обществен характер.
Според настоящия
състав, обаче, буквалния прочит на текста на чл. 19, ал.5 от договорите не
разкрива съдържанието на действителната воля на страните, вложена в тях. Ако се
приеме, че изпълнителят се освобождава от отговорност при простата констатация,
че е налице някой от факторите, изброени в чл. 19, ал.5 от договорите,
независимо дали този фактор е бил предвидим и преодолим при полагане на
дължимата грижа, на практика би се достигнало до изпразване от съдържание на клаузата
на чл. 20 от договорите, предвиждаща неустойка при неизпълнение на съществените
задължения на строителя. Такова буквално възприятие би противоречало и на
базисни принципи, върху които се крепи търговският оборот, каквито са
добросъвестността при изпълнение на договорно поетите задължения и имуществена
отговорност при неполагане на дължимата грижа. Предоставянето на едната страна
по договора за изработка на права, съчетано с „де факто“ освобождаване от
отговорност при наличие на собствена вина за неизпълнение на поетите задължения
противоречи и на синалагматичния характер на облигационното отношение.
Съобразно трайната
практика на ВКС, клаузите на договора подлежат на тълкуване от съда, не само
когато са неясни, неточни и непълни, но и когато относно съдържанието им
съществува спор между страните, какъвто е настоящият случай. Съдът дължи да
разкрие действителната обща воля на страните, като се ръководи не от буквалния
прочит на отделните уговорки, тълкувани сами за себе си, а като ги тълкува
систематично, като уговорките се изследват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При съществуващо между отделните уговорки противоречие,
съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана
по аргумент на противното или на по-силното основание. Така изрично решение № 156/ 16.06.2016 г.,
гр. дело № 6042/2015 г., IV г.о., ВКС, решение № 122
от 18.07.2019 г. по гр.д.3238/2018 г. на IV гр.о на
ВКС, решение № 271/ 19.04.2019 г.по гр.д .4275/2017 г. на IV гр.о. на
ВКС, решение № 46/07.03.2018 г. по гр.д. № 2489/2017 г. на IV гр.о. на ВКС.
Настоящият
състав като съобрази гореизложените принципни постановки и като тълкува
уговорката на чл. 19, ал.5 от договорите във връзка с чл. 13, чл. 14 и чл. 20
от договорите и с оглед целта на всеки един от тях /срещу заплатена цена всеки
един от ищците да бъде в разумни да придобие владението на самостоятелен обект
в сграда/ и като отчете основните принципи на търговското право, каквито са
тези за синалагматичност на уговорките, добросъвестност, повишена отговорност
на търговеца-професионалист и договорна отговорност намира, че действителната
воля на страните, вложена в подписаните от тях договори е била да освободят
строителя от отговорност в случай, че неизпълнението или забавата се дължат на
някой от факторите, изброени в чл. 19, ал.5 от договорите, но само ако
проявлението на този фактор е непредвидимо и/или непреодолимо от строителя при
полагане от него на грижата на добрия търговец. Ако възможността за
проявлението на този фактор не само е била предвидима за търговеца, но и той е
бил изцяло наясно с тази възможност далеч преди сключването на договорите, то
проявлението на този фактор следва да бъде съобразено от него при фиксиране на
сроковете, в които поема да изпълни задълженията си и не може да го екскулпира.
Вече
бе обосновано по-горе, че необходимостта от строеж на водопровод на сградата за
пускането й в експлоатация и необходимостта за тази цел да бъдат задвижени
редица административни процедури, с участие на различни държавни и общински
органи не притежават нито качеството непредвидимост, нито непреодолимост за
ответника, поради което и не могат да бъдат основание за освобождаването му от
отговорност по силата на чл. 19, ал.5 от договорите. Още повече, че в дейността
на държавните и общински органи в рамките за задвижените административни
процедури, в конкретния случай видно от приложената в цялост административна
преписка, не се забелязват чрезвичайни отклонения от обичайния режим на работа.
Доколкото
размерът на претендираната неустойка от
всеки от ищците - по 5 евро за всеки ден забава, но не повече от 90 дни, точно
кореспондира на размера на уговореното в чл. 20 от договорите и доколкото
по-горе се констатира, че ответникът е бил в забава през всеки от 90-дневните
периоди, претендирани от отделните ищци, то всички 7 субективно съединени иска
следва да бъдат уважени.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците. Видно
от приложените на л. 182-193 от делото платежни документи,всеки един от тях е
доказал заплащането на по 350 лева за адвокатско възнаграждение /с включено
ДДС, поради регистрацията на повереника по този закон/ и по 50 лева за държавна
такса, като тези суми следва да им бъдат присъдени. Заплатените от ищците
нотариални такси и адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора,
не са извършени в рамките на настоящото производство, респективно няма как да
бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9 да заплати на Д.Г.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 450 евро (четиристотин и петдесет евро), представляваща уговорена
съгласно чл.20, във вр. чл.14 от предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 13.09.2017 г., неустойка за забава в
изпълнение на задължението на ответника да входира документи за въвеждане в
експлоатация на ................, находящ се в поземлен имот с идентификатор № ...........
за периода 03.02.2018 г. – 03.05.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 400 лева (четиристотин
лева), представляващи разноски по делото пред районен съд.
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 82, ет.9 да заплати на С.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 450 евро (четиристотин и петдесет евро),
представляваща уговорена съгласно чл.20, във вр. чл.14 от предварителен договор
за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 06.03.2017 г., неустойка
за забава в изпълнение на задължението на ответника да входира документи за
въвеждане в експлоатация на ................, находящ се в поземлен имот с
идентификатор № ........... за периода 19.01.2018 г. – 18.04.2018 г., както и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400
лева (четиристотин лева), представляващи разноски по делото пред районен
съд.
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9
да заплати на Т.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** – на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 450 евро (четиристотин и петдесет евро), представляваща уговорена
съгласно чл.20, във вр. чл.14 от предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 09.01.2017 г., неустойка за забава в
изпълнение на задължението на ответника да входира документи за въвеждане в
експлоатация на ................, находящ се в поземлен имот с идентификатор № ...........
за периода 19.01.2018 г. – 18.04.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 400 лева (четиристотин
лева), представляващи разноски по делото пред районен съд
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9
да заплати на Н.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** - на основание чл. 92 ЗЗД,
сумата от 450 евро (четиристотин и
петдесет евро), представляваща уговорена съгласно чл.20, във вр. чл.14 от
предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 02.03.2017
г., неустойка за забава в изпълнение на задължението на ответника да входира
документи за въвеждане в експлоатация на ................, находящ се в
поземлен имот с идентификатор № ........... за периода 02.05.2017 г. –
30.07.2017 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляващи разноски по делото пред районен съд
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9
да заплати на Х.А.Д., ЕГН: **********, адрес: *** - на основание чл. 92 ЗЗД,
сумата от 450 евро (четиристотин и
петдесет евро), представляваща уговорена съгласно чл.20, във вр. чл.14 от
предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от
30.03.2017 г., неустойка за забава в изпълнение на задължението на ответника да
входира документи за въвеждане в експлоатация на ................, находящ се в
поземлен имот с идентификатор № ........... за периода 29.06.2017 г. – 25.05.2017
г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляващи разноски по делото
пред районен съд
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9
да заплати на М.Р.В., ЕГН: **********, адрес: *** - на основание чл. 92 ЗЗД,
сумата от 450 евро (четиристотин и
петдесет евро), представляваща уговорена съгласно чл.20, във вр. чл.14 от
предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 09.06.2016
г., неустойка за забава в изпълнение на задължението на ответника да входира
документи за въвеждане в експлоатация на ................, находящ се в
поземлен имот с идентификатор № ........... за периода 24.02.2017 г. –
25.05.2017 г. , както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляващи разноски по делото пред районен съд
ОСЪЖДА „Алфа инвест” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9
да заплати на Р.А.А.-З., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 450 евро (четиристотин и петдесет евро),
представляваща уговорена съгласно чл.20, във вр. чл.14 от предварителен договор
за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 18.08.2016 г., неустойка
за забава в изпълнение на задължението на ответника да входира документи за
въвеждане в експлоатация на ................, находящ се в поземлен имот с
идентификатор № ........... за периода 24.02.2017 г. – 25.05.2017 г. както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400
лева (четиристотин лева), представляващи разноски по делото пред районен
съд.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
ММ