РЕШЕНИЕ
№ 3542
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Г. Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. Точевска Гражданско дело №
20215330119585 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и
трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата В. Б. Р., ЕГН: **********, от село *******, община *******, област
********, ул. „*********“ № **, чрез пълномощник адв. Е. И., е предявила против „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Мотописта“, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.
Н. Я., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., искове за прогласяване като нищожна клаузата „пакет
допълнителни услуги“ по договор за потребителски кредит № ************** г. и за
осъждане на ответника да й върне сумата от 953, 98 лева- недължимо платена такса по
„пакет допълнителни услуги“ по договора за периода ******* г.- ********* г., ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на делото- ********* г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ********* г., по който на ищеца била предоставена сумата от 3 000
лева, за срок от 24 вноски, при ГПР- 45, 07 % и ГЛП- 38, 30 %. Постигната била
договореност в раздел 6 от договора за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер
на 3 700 лева. Договорът бил потребителски по своя характер и за него били приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. С уговорката за заплащане на допълнителния пакет услуги
„Фаст“ и „Флекси“ кредиторът целял да си набави допълнителни плащания, с което се
заобикаляли императивни законови забрани. Услугата „Фаст“ се изразявала в приоритетно
1
даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички
останали, като тя обективно не би могла да бъде предоставена, защото становище по
искането вече било дадено към момента на сключване на договора за кредит. Таксата се
включвала в размера на погасителните вноски, т.е. становище за отпускане на кредита вече
било налице и нямало никакво приоритетно разглеждане на искането. Услугата „Флекси“ се
отнасяла до финансови затруднения на длъжника, при които той можел да преструктурира
кредита си спрямо първоначално уговорената схема за плащане. Това обаче било
управление на кредита по смисъла на 10а ал. 2 от ЗПК, а и цената на услугата била по-
голяма дори от лихвата за забава. Кредиторът по този нач1ин си осигурявал 100 %
допълнително възнаграждение, но това противоречало на законовите ограничения,
принципите на справедливост, изискването за добросъвестност и водело до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните. Търсената сума от 3 712, 80 лева била
недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена. Така се и
заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и неоснователно се обогатявал кредитора с
допълнителна печалба за сметка на заемателя. Предявява се иск за прогласяване на
нищожността на клаузата за таксата за пакета от допълнителни услуги по договора, както и
за осъждане на ответника да върне платена такса в размер на 953, 98 лева за периода
********* г.- ************* г. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание
чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в
който се излагат твърдения за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост на
отрицателния установителен иск, поради липса на правен интерес. При условията на
евентуалност, се излагат съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че на ищеца
била предоставена необходимата преддоговорна информация чрез стандартния европейски
формуляр за запознаване с условията по кредита, включително и възнагражденията за
допълнителните услуги. Клиентът доброволно и свободно закупил допълнителните услуги с
подписване на договора, като получил веднага търсената сума. Посочва се, че тук нямало
противоречие на договора с добрите нрави, нито със закона, доколкото размерът на ГПР,
включващ и лихвите, не бил по- висок от петкратния размер на законната лихва.
Параметрите на договора били уговорени индивидуално по искане на ищеца, който сам
пожелал да ползва и допълнителните услуги. Същите не били във вреда на потребителя,
нито пък финансовата институция била действала недобросъвестно, а нямало и заобикаляне
на закона. Допълнителните услуги не били задължителни, а само възможност за клиента да
ползва преференции, поради което те не включвали в ГПР, а и ищецът не бил заблуден от
компанията за тях. Възможно било и този допълнителен пакет услуги да не се закупи, като
това било право на избор. Клиентът получил веднага по банковата си сметка исканата сума,
като услугите не били пряко свързани с договора, а били по повод на него. В чл. 10а ал. 1 от
ЗПК изрично се предвиждала възможността кредиторът да предлага допълнителни услуги,
за които да събира и допълнително такси. С тези услуги потребителят веднага усвоявал
кредита в деня на одобрението, като имал и правото да отложи плащания, да променя
падежни дати, да променя погасителния план, за да управлява ефективно своите финанси.
2
Това не представлявали такси по усвояване или управление на кредита, защото не били част
от типичната дейност по кредитиране, а дори събирането на такса за разглеждане на кредита
било практика на банковите институции. За възможностите, които му предоставяли
допълнителните услуги, потребителят получавал много гаранции, за които дължал
възнаграждение. По дефиниция с договора за услуга изпълнителят се задължавал да
извърши определени фактически действия срещу възнаграждение. Договорът за кредит
отговарял на законовите изисквания за редовност откъм съдържание, поради което бил
действителен. По отношение на осъдителния иск се твърди, че ищецът следвало да докаже
плащане, за каквото обаче липсвали твърдения и данни. Моли за отхвърляне на исковете.
Също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на
другата страна. В с.з. страната не се явява, не се представлява, но чрез пълномощника си
взема писмени становища.
С допълнителна молба ищецът уточнява, че с пакета от допълнителни услуги се
целяло увеличаване на подлежащата на връщане сума и така се постигало неоснователното
обогатяване и освен това се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Също така, според
нормата на чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД в тази си част договорът не бил породил правно
действие, а нищожността на клаузата била пречка за възникване на задължения за заплащане
на пакет от допълнителни услуги, поради което платеното подлежало на връщане.
В допълнително становище ответникът поддържа съображенията си за
недопустимост на отрицателния установителен иск поради липса на правен интерес, като
продължава да твърди, че указаните нередовности не били отстранени, поради което
исковата молба следвало да бъде върната, а делото- прекратено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен потребителски кредит № ********* г., при следните
условия: сума- 3 000 лева, срок- 24 месеца, ГПР- 45, 07 %, ГЛП- 38, 30 %, обща сума по
кредита- 4 330, 69 лева, а за закупени допълнителни услуги- 3 712, 80 лева.
Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем, ведно
с общите условия по него. Приети са още искането за отпускането на кредит, погасителния
план към договора, декларация и стандартният европейски формуляр.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото
лице след проВ. на кредитното досие и счетоводната документация е установило, че в ГПР
по кредита са включени единствено лихвите по договора, а с включване на
възнаграждението за допълнителни услуги ГПР би бил в размер на 215, 5207 %. По пакета
допълнителни услуги за периода ********* г.- ******** г. длъжникът бил платил сумата от
общо 953, 98 лева.
Във връзка с приета експертиза, е допуснато изменение на осъдителния иск, като
същият е увеличен в размера до 953, 98 лева, вместо първоначално предявения такъв от 50
лева.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- тази за допълнителни услуги, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със
специалния ЗЗП.
В раздел V от договора „Допълнителни възможности за клиента“ е посочено, че
ищецът е избрал пакет от допълнителни услуги, като в раздел VI „Параметри“ е фиксирано
и възнаграждението за този пакет услуги- 3 712, 80 лева. Самите допълнителни услуги са
описани в чл. 15 от ОУ към кредита и те са следните: приоритетно разглеждане и изплащане
на кредита и отлагане или намаляване на вноски. Изрично в договора е посочено, че пакетът
допълнителни услуги се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на
кредита. Тази свобода на договаряне обаче не означава, че тези клаузи не могат да бъдат
обявени за нищожни, ако се намират в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а
ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива,
които са свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и оформени като
„допълнителни услуги“ по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни,
тези услуги по естеството си са свързани с усвояването и управлението на кредита. Правото
на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на
финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на
искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на
съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и
разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е
4
допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия,
които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и
изплащане на съответната сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък
е свързана с управлението на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план
принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на
двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие
на другата, същата е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност
да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с
оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т.н.), това са
именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на
двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да
няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по
погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да
предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план,
поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от
кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и то в размер,
надвишаващ стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за права, които
потребителят има, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност
и справедливост, още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без да е
ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с
подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не възникват
никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са
такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да
бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това,
което е видно от заключението на вещото лице, в което е посочено, че ГПР включвал
единствено лихвите по кредита, но не и допълнителните такси, се получава заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на
законната лихва. Прибавянето на тези суми многократно ще надвиши ГПР от 48, 89 %, като
в тази връзка вещото лице е изчислило, че така ГПР би станал 215, 52 %. Изрично е
предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които
заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради нищожността им
предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи тяхното изпълнение.
Във връзка с горното, следва да се приеме, че заплатените такси в размера, установен
от вещото лице по ССчЕ на 953, 98 лева за периода ****** г.- ****** г., са заплатени при
начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да ги върне на ищеца. След
като въпросната клауза се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи
изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Така
осъдителният иск следва да бъде уважен в поддържания му след изменението размер и
претенцията да се присъди за търсената сума, която се дължи ведно със законната лихва от
5
датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на
осъдителната претенция.
В заключение се налага извода, че исковете са основателни, като по договора се
установи наличието на нищожни клаузи поради противоречието им със закона и добрите
нрави, а платеното по тях е недължимо и подлежи на връщане, което пък води като
последица до уважаване на предявените претенции.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 198, 51
лева, както и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева, които суми следва да му
се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е
представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в
която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Е. И., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на исковете следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 556, 67 лева. Сумата обаче следва да се присъди директно в
негова полза, доколкото това не представляват направени от ищеца разноски, а определени
от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, с оглед изхода на делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н.,
Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., от една страна и В. Б. Р., ЕГН: **********, от село ********, община
**********, област *******, ул. „*******“ № ***, от друга, че е нищожна поради
противоречие със закона клаузата „пакет допълнителни услуги“ по договор за
потребителски кредит № ********** г., предвиждаща заплащане на такса в размер на 3 712,
80 лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите С. Н., Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., да заплати на В. Б. Р., ЕГН:
6
**********, от село ********, община ******, област *******, ул. „*********“ № **,
сумата от 953, 98 лева (деветстотин петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки),
недължимо платена за периода ******** г.- ******** г. по нищожната клаузата „пакет
допълнителни услуги“ по договор за потребителски кредит № ************** г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- ********* г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите С. Н., Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., да заплати на В. Б. Р., ЕГН:
**********, от село *********, община *****, област ******, ул. „*******“ № ***,
направените разноски по делото: държавна такса в размер на 198, 51 лева (сто деветдесет и
осем лева и петдесет и една стотинки) и депозит за вещо лице в размер на 150 лева (сто и
петдесет лева).
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите С. Н., Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., да заплати на адвокат Е. Г. И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ********, ул. „********“ № ****, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата В. Б. Р., ЕГН: **********, процесуално
представителство по делото в размер на 556, 67 лева (петстотин петдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
7