№ 545
гр. Благоевград, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500187 по описа за 2022 година
Въззивното производство е инициирано с частна жалба с вх.
№812/26.01.2022г. подадена от „МОТОБУЛ“ ЕАД, представлявано от
М.А. Х., чрез юрк. Д.П., против Определение №42 от 12.01.2022 г. по
гр.д. 1288/2021г. по описа на Районен съд Благоевград. Сочи се в нея,
че необосновано заповедният съд е приел, че са налице основания за
спиране на изпълнението по изп.д. № 1385/2021г. на ЧСИ В..
Обосновава възражението си с обстоятелството, че задълженията по
изпълнителния титул са доказано дължими, както и че длъжниците са
били недобросъвестни и в забава. Ето защо иска да бъде отменен
атакуваният акт , в частта му постановяваща спиране на изпълнението
по горното изп.д. за задълженията за разноски. Към жалбата са
приложени копия на писмени доказателства.
Отговор по ЧЖ е депозиран от длъжниците в заповедното
производство ЮЛ. Б. ХР. и „Спедитор транс“ ЕООД, в който
застъпват, че е неоснователна. Излагат подробни съображения в
подкрепа на тезата си и искат определението за спиране да бъде
потвърдено.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от
1
надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с
чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо е редовна и допустима.
Преценена по същество е неоснователна, поради следното :
С определение №42 от 12.01.2022 г. по гр.д. 1288/2021г. по описа
на Районен съд Благоевград, последният е спрял, на основание чл.
420, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ГПК, принудителното изпълнение на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 60 от 25.05.2021
г., издадена по същото ч. гр. д.
Това определение е постановено по молба с вх. №
356/11.01.2022г., подадена от длъжниците "СПЕДИТОР ТРАНС"
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, бул. „Васил Левски" № 38, ет. 4, представлявано от
управителя ЮЛ. Б. ХР. и ЮЛ. Б. ХР., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ж.к. „Еленово", бл. 115, ет. 2, ап. 8. Искането е
обосновано с наличието на законовите предпоставки за спиране на
изпълнението на цитираната заповед, тъй като вземането по заповедта
е било напълно погасено преди подаване на заявлението по чл. 417
ГПК. Поискано е спирането на изпълнението на издадената заповед да
се допусне без представяне обезпечение.
За основателността на искането заповедният съд е изложил
аргументите, че длъжниците твърдят, че не дължат вземането по
процесния документ - Споразумение от 30.11.2020г., нотариално
заверен с рег. № 9749/03.12.2020г. на удостоверените върху него
подписи на нотариус К:.М., с район на действие – района на РС-
Благоевград, вписана под № 415 в регистъра на НК, тъй като
паричното вземане е било напълно погасено преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Приел е, че това твърдение на
длъжниците е доказано с представеното извлечение от банкова сметка
и 8 броя платежни нареждания, от които се заключава, че всички
дължими суми по постигнатото между страните Споразумение от
2
30.11.2020г. с нотариална заверка на подписите са били платени преди
подаването на заявлението на заявителя "МОТОБУЛ" ЕАД. Предвид
изложеното заповедният съд е заключил, че е налице хипотезата на
чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране на изпълнението по издадената
заповед за незабавно изпълнение.
Въззивният съд споделя този извод, защото дори и в частната си
жалба кредиторът не оспорва, че има доброволно изпълнение на
задълженията, а заедно с това, че е бил информиран от ЧСИ, че са
събрани всички суми по заповедта, включително и за направените
разноски. При тези данни е безспорно, че не са налице основания за
задължаване на длъжника да обезпечи искането за спиране с надлежно
обезпечение по реда на чл. 180 – чл. 181 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1, изр. 1 ГПК
възражението не спира принудителното изпълнение на заповедта за
незабавно изпълнение в случаите на чл. 417, т. 1-9 ГПК, освен ако
длъжникът не представи надлежно обезпечение за кредитора по реда
на чл. 180 и 181 ЗЗД /пред съд/. Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК съдът
може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. В
казуса е установено по категоричен начи, че налице тази хипотеза.
Ето защо, първоинстанционното определение №42 от 12.01.2022
г. по гр.д. 1288/2021г. по описа на Районен съд Благоевград следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното производство, на жалбоподателя не
са дължат разноски за него.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №42 от 12.01.2022 г. по гр.д.
1288/2021г. по описа на Районен съд Благоевград, в частта, с която е
спряно на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ГПК,
принудителното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК с № 60 от 25.05.2021 г., издадена по същото ч. гр. д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4