Р Е Ш
Е Н И Е
№ .......
гр.Велико
Търново, 07.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотъновския районен съд,
първи състав, в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор
Данаилов
при секретаря Анита
Бижева
и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр. дело № 1028 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по 124 от ГПК, чл.233
от ЗЗД, чл.232, ал.1 от ЗЗД, чл.236 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„БИО ВИС” ООД гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Кресимира Д.
твърди в исковата си молба, че по силата на договор за наем от 09.08.2012г.,
вписан в Служба по вписванията при РС Свищов предоставил собствените си земеделски имоти в землището на с. Ореш,
общ. Свищов - поземлен имот № 150026, с площ 11 дка и поземлен имот № 150027 с
площ 5.650 дка, на ответника да ги ползва срещу заплащане на
наемна цена. Уговорената наемна цена била 60 лв. на декар. Ответникът не
изпълнил задължението си да заплати наемната цена за 2014/2015г. С нотариална
покана, връчена на ответника на 20.08.2015г., ищецът отправил изявление за
разваляне на договора за наем. Ищецът твърди, че договорът за наем бил развален
на 01.10.2015г. Въпреки това, ответникът продължавал да ползва земеделските имоти на ищеца. Поради това
ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не
съществува наемното правоотношение по договор за наем от 09.08.2012г. и да
отмени вписването на същия договор на основание чл.537, ал.2 от ГПК; да осъди
ответника да освободи наетите по договора за наем два имота и да ги върне на
ищеца; да осъди ответника да му заплати: сумата 748 лв. наемна цена за
стопанската 2014/2015г.; сумата 192 лв.
лихва за забава от 01.10.2015г. до подаване на иска; сумата 2997 лв.
обезщетение за ползване на имота за стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18
години; сумата 770 лв. законна лихва от 01.10.2015г. до подаване на исковата
молба, както и законната лихва върху горните главници до окончателното им
изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът З.П.В. не изпраща
отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез упълномощения си
процесуален представител адвокат ххх оспорва предявените искове и моли съда да
ги отхвърли, като му присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представяния Договор за наем на земеделска земя от 09.08.2012 г., вписан №
268, per. № 4966, том
7/04.09.2012 г., Споразумение от 25.01.2013г., Споразумение от 16.04.2013 г. и Споразумение
от 14.07.2014 г., на ответника са предоставени под наем описаните в договора
земеделски имоти в землището на с. Ореш, общ. Свищов - поземлен имот № 150026,
с площ 11 дка и поземлен имот № 150027 с площ 5.650 дка. Видно от НА № 59, том
IX, рег.№ 8262, н.д. № 498/19.10.2012 г. нотариус № 295 СвРС и Дружествен договор
на Био Вис ООД, вписан на 10.10.2014 г., № 120 , per.
№ 3136, т. VIII СвП PC
Свищов, ищецът собственик
на имотите.
Ищецът
признава, че ответникът му е заплатил наемна цена в размер на 251 лв. за 2014/2015
г. на 10.07.2015 г.
С
нотариална покана peг. № 4831, том I, акт № 165, връчена при условията на отказ
на 20.08.2015 г., нотариус peг. №
Видно от представените удостоверения от ОСЗ
Свищов, за стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18 години, двата имота са декларирани от
ответника З.П.В..
При тази фактическа обстановка,
съдът мотивира следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по
чл.124 от ГПК да приеме за
установено по отношение на ответника, че не съществува наемното правоотношение
по договор за наем от 09.08.2012г., е основателен и следва за бъде уважен. В настоящото производство
ищецът доказа твърдените от него обстоятелства, че с писмено споразумение от
14.07.2014г., страните са постигнали съгласие наемното плащане за стопанската
2014/2015г. да е в размер на 60 лв. Така задължението на наемателя по договора
за наем за наемна цена годишно възлиза на сумата 999 лв. – по 60 лв. за 16.650
дка. Ответникът не доказа изпълнение на
задължението си да заплати горната сума в уговорения в споразумението срок –
30.10.2014г. С нотариалната покана от 14.07.2015г. ищецът е упражнил правото си
да развали договора за наем, поради неизпълнението му от страна на ответника –
чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Предвид на изложените мотиви и
съдът с решението си следва да приеме за установено по отношение на страните,
че на ответника, че не
съществува наемното правоотношение по договор за наем от 09.08.2012г. Тъй като този договор за наем е
вписан с рег. № 4966, том VІІ от 04.09.2012г. на служба по вписванията при РС
Свищов, на основание чл.537,
ал.2 от ГПК следва да
се отмени вписването на същия
договор.
Поради същите изложени по-горе мотиви, съдът следва да осъди ответника да освободи наетите по договора за наем два
имота да ги върне на ищеца, на основание чл.233 от ЗЗД.
Ответникът не доказа изпълнение
на задължението си за заплащане на наемната цена за стопанската 2014/2015г.,
уговорена със споразумението от 14.07.2014г. Предвид признанието на ищеца, че
ответникът му е заплатил сумата 251 лв. наемна цена за този период, съдът с
решението си следва да осъди ответника да му заплати сумата 748 лв. наемна цена
за тази стопанска година, заедно със законната лихва от подаване на искомата
молба до окончателното й изплащане, както и сумата 192 лв. лихва за забава от 01.10.2015г. до подаване на
иска.
Тъй като ответникът е продължил
да ползва имотите през
стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18 години, въпреки проивопоставянето на ищеца-наемодател,
той дължи обезщетение, като трябва да изпълнява и задълженията си по
прекратения договор – чл.236, ал.2 от ЗЗД. Поради това и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2997 лв. обезщетение за ползване на имота за
стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18 години /за три години по 999 лв. наемна
цена/, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сумата770 лв. законна лихва от 01.10.2015г. до подаване на
исковата молба
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото в
размер на 1359.88 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на З.П.В. с ЕГН ********** ***, по предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от „БИО ВИС” ООД ЕИК *********, гр.В.Търново, ул.Сава Муткуров” №2,
ет.3, ап.9, представлявано от управителя Ххх, че между страните не съществува
наемното правоотношение по договор за наем от 09.08.2012г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК вписването на договора за наем от 09.08.2012г., вписан с рег. № 4966,
том VІІ от 04.09.2012г. на служба по вписванията при РС Свищов.
ОСЪЖДА, на основание чл.233 от ЗЗД, З.П.В. с ЕГН ********** ***, да освободи наетите по договора за наем от 09.08.2012г. земеделски
имоти в землището на с. Ореш, общ. Свищов - поземлен имот № 150026, с площ 11
дка и поземлен имот № 150027 с площ 5.650 дка, и да ги върне на „БИО ВИС” ООД ЕИК *********, гр.В.Търново, ул.Сава
Муткуров” №2, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Ххх.
ОСЪЖДА З.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „БИО ВИС” ООД ЕИК *********, гр.В.Търново,
ул.Сава Муткуров” №2, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Ххх, следните
суми:
- сумата 748
лв. /седемстотин четиридесет и осем
лева/ наемна цена за
стопанската 2014/2015г., заедно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2018г., до окончателното й
изплащане, както и сумата 192 лв. /сто деветдесет и две лева/ лихва
за забава от 01.10.2015г. до подаване на иска;
- сумата 2997 лв. /две хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева/ обезщетение
за ползване на имотите за стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18 години; заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2018г., до
окончателното й изплащане, както и сумата 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ законна лихва от 01.10.2015г. до подаване на исковата
молба
ОСЪЖДА З.П.В. с ЕГН ********** ***
да заплати на „БИО ВИС” ООД ЕИК
*********, гр.В.Търново, ул.Сава Муткуров” №2, ет.3, ап.9, представлявано от
управителя Ххх, сумата 1359.88 лв. /хиляда
триста петдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.
Районен
съдия: