№ 14114
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110107861 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.2
КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ.
С исковата молба ищцата твърди, че по силата на трудов договор №
24/05.10.2009 г., със сключено към него допълнително споразумение от 09.03.2020 г., е
заемала при ответника длъжността „Директор „Търговска дейност и инфраструктура“,
заместник директор“, код по НКПД 1221 7001. Твърди, че на 13.12.2022 г. й е връчено
3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от
13.12.2022 г., т.е. при неспазване срока на предизвестието. Със заповед № РД-ЛС-
98/12.12.2022 г., връчена на 13.12.2022 г., трудовото й правоотношение е прекратено,
на основание чл.328, ал.2 КТ, предпоставките на която норма счита, че не са налице,
тъй като, на първо място, длъжността не е ръководна, и на следващо – към датата на
уволнението не е бил налице сключен договор за възлагане на управление на
дружеството. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е самоцелно и
е единствено с цел принуда. Счита, че в нейна полза е възникнало вземане за
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер на сумата от общо
34 006, 80 лв., от която следва да се приспадне обезщетението за безработица от НОИ в
размер на 10 370, 91 лв., поради което има вземане към ответника за сумата от 23 635,
89 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно,
да я възстанови на заеманата длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата от
23 635, 89 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
12.12.2022 г. – 12.06.2023 г. Претендира разноски.
С оглед твърденията, че прекратяването на трудовото правоотношение е
самоцелно и е единствено с цел принуда, на ищцата следва да бъдат дадени указания
изрично да посочи: твърди ли да е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, т.е. че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, в случая – ищцата, или
твърди единствено незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по
съображения, че не са били налице изискуемите от закона предпоставки по чл.328, ал.2
КТ.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„***“ АД, с който оспорва исковете. Твърди, че с решение на Съвета на директорите
на дружеството от 28.03.2022 г. е избран нов изпълнителен директор – С.П.В., вписан в
Търговския регистър на 04.04.2022 г., като на 04.04.2022 г. е сключен и договор за
възлагане на управление. Твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е било
законосъобразно прекратено, доколкото последната е заемала ръководна длъжност –
били са й възложени ръководни функции по отношение на „Търговски отдел“ с 4
щатни бройки и Отдел „Инфраструктура – експлоатация, управление, поддържане и
развитие“ – 13 щатни бройки. Във връзка с прекратяване на ТПО на ищцата са били
изплатени: сумата 17 003, 40 лв. обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и сумата 4 584, 54 лв.
обезщетение по чл.224 КТ, или общо сума в размер на 21 587, 94 лв. Счита, че са
налице предпоставките за прекратяване на ТПО по чл.328, ал.2 КТ: налице е нов
изпълнителен директор на дружеството, с когото е сключен договор за възлагане на
управление, ищцата е заемала ръководна длъжност и ТПО е прекратено в рамките на 9-
месечния преклузивен срок. С оглед изложеното счита за неоснователен иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ и този по чл.344, ал.1, т.2 КТ. По отношение на иска по чл.344, ал.1,
т.3 КТ излага съображения, че ищцата не ангажира доказателства за оставането си без
работа през исковия период. Оспорва иска по размер. В случай, че искът се приеме за
основателен, прави възражение за прихващане със сумата от 21 587, 94 лв., от която:
сумата 17 003, 40 лв. изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и сумата 4 584, 54 лв.
изплатено обезщетение по чл.224 КТ, които твърди, че подлежат на връщане.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов
договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна
на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение.
Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки, тежестта за
доказване на които се носи от ответника: 1) сключен договор за управление на
предприятието; 2) на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с
конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне; 2) ищцата да е
служител от ръководството на предприятието и 3) прекратяването на трудовото
правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на
договора за възлагане на управлението.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа по
чл.344, ал.1, т.2 КТ е признаване на извършеното уволнение за незаконно и
установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако не беше незаконно
прекратено, тежестта за доказване на които се носи от ищцата.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:
В тежест на ищцата е да установи, че уволнението е незаконно; че е останала без
работа за периода, за който претендира обезщетение, както и размера на последното
получено от нея брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението,
или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника да докаже плащане на сумата.
2
По възражението за прихващане с вземане по чл.220, ал.1 КТ – за изплатено
обезщетение за неспазено предизвестие и вземане по чл.224 КТ – за изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищцата обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на сумата 17 003, 40 лв. и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на сумата 4 584, 54 лв.
Безспорно е между страните, че:
1. по силата на трудов договор № 24/05.10.2009 г., със сключено към него
допълнително споразумение от 09.03.2020 г., е заемала при ответника длъжността
„Директор „Търговска дейност и инфраструктура“, заместник директор“, код по
НКПД 1221 7001;
2. на 13.12.2022 г. на ищцата е връчено 3-месечно предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 13.12.2022 г.;
3. на 13.12.2022 г. на ищцата е връчена заповед № РД-ЛС-98/12.12.2022 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.328, ал.2 КТ.
Служебно известно на съда, на основание чл.155 ГПК, вр. чл.23, ал.6
ЗТРЮЛНЦ, е обстоятелството, че:
1. с вписване № 20220404093959 в Търговския регистър е вписан нов състав на
Съвета на директорите на „***“ АД, а именно: Д.Х.С., К.И.С., С.П.В.;
2. с вписване № 20220404093959 С.П.В. е вписан в Търговския регистър в
качеството на представляващ на „***“ АД.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и
отговора на искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор.
От страна на ищцата е заявено искане по чл.190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи трудовото й досие в цялост, което следва да бъде уважено.
По отношение на искането по реда на чл.190 ГПК ответникът да бъде задължен
да представи фишове за работната заплата за м.11.2022 г. и м.12.2022 г. съдът намира,
че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като фишът за м.11.2022 г. е
представен с исковата молба, а този за м.12.2022 г. – с отговора на исковата молба.
Следва да се уважи искането в частта му относно ведомостта за м.11.2022 г. и
м.12.2022 г., както и в частта относно справката за брутното трудово възнаграждение
на ищцата за м.11.2022 г.
От страна на ответника е отправено искане за допускане на двама свидетели във
връзка с обстоятелството какви функции е изпълнявала ищцата в дружеството, от
които следва да се допусне един свидетел, като по отношение на втория съдът ще се
произнесе по реда на чл.159, ал.2 ГПК.
По искането на ответника за допускане на ССЕ съдът ще се произнесе след
изслушване становищата на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.05.2023 г.
09:45 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищцата – и от писмения отговор на ответника и
доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да посочи: твърди ли
да е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, т.е. че чрез предоставените
му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител, в случая – ищцата, или твърди единствено незаконосъобразно
прекратяване на трудовото й правоотношение по съображения, че не са били налице
изискуемите от закона предпоставки по чл.328, ал.2 КТ.
ДОПУСКА представените от страните писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението да представи:
1. трудовото досие на ищцата в цялост;
2. ведомостите за работна заплата на ищцата за м.11.2022 г. и м.12.2022 г.;
3. справка за брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.11.2022 г.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството относно осъществяваните от ищцата трудови
функции в дружеството.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за ССЕ за първото по делото
отрито съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
4
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при
организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството
на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на
заседанието за одобряване на спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на ищцата – и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5