Решение по дело №52/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Б. Б. Ч. от [населено място], [улица], ап. 95, чрез адвокат П. М. Г. от Адвокатска колегия - Пловдив, срещу Решение № 325 от 03.12.2024г., постановено по АНД № 1266/2024г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24-0869-001530 / 16.05.2024г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен, с което на Б. Б. Ч. от [населено място], на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в акта и в НП не е посочено точното място на извършване на нарушението. Релевира доводи, че съставеният протокол за използване на техническото средство не е попълнен по надлежния ред, както и, че от приложените снимки не се установява регистрационния номер на автомобила. Аргументира и тезата за неустановеност на авторството на деянието, като в тази връзка изтъква наличието на последваща декларация, в която жалбоподателят е упоменал кой е управлявал притежаваното от него МПС, но това не е било съобразено от органите на МВР. Въз основа на тези аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, депозира писмена молба, в която излага твърдения за неоснователност на оспорването, като претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 10.11.2023г. служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, работещ с АТСС, го поставил по ул. Бургаско шосе в [населено място], обл. Шумен, с оглед извършване контрол на скоростта на движение в населено място.

„АТСС ARH CAM S1“ била поставена в рамките на населеното място, до № 5 на ул. Бургаско шосе, между знаците за начало и за край на [населено място]. В 20.14 часа, системата заснела и отчела със снимка № 120 СССЕ/0095472, скорост на движение на автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № [рег. номер] от 106 км/час /след намалението с 3%/, т. е. 56 км/час над максимално разрешената скорост за движение в населено място.

Данните от АТСС /триногата/ автоматично били изпратени в София в Единен център за обработка на нарушенията. Бил изготвен Протокол за работа с АТСС рег. № 869р-9081/13.11.2023г. От Единния център за обработка на нарушенията била съставена преписка, ведно със Снимка № 120 СССЕ/0095472, във връзка с регистриран автомобил с превишена скорост, на който следва да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение, поради невъзможност за издаване на електронен фиш с оглед наказанието, предвидено за нарушението. Преписката била изпратена в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен.

След справка за собствеността на заснетия автомобил се установило, че същия бил собственост на „МБС П.“ ЕООД, с ЕИК ********* със собственик и управител Б. Б. Ч. от [населено място]. За установяване водача на заснетия автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № [рег. номер], от сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен било изпратено писмо до Началника на 04 РУ – Пловдив, ведно с декларация по чл. 188 от ЗДвП и Покана по чл. 40 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Управителят на собственика на заснетия автомобил – касаторът Б. Ч., декларирал, че на 10.11.2023г. в 20.14 часа въпросният автомобил е управляван от него. Декларацията била попълнена и подписана на 26.11.2023г., като на същата дата му била връчена и Покана на основание чл. 40 от ЗАНН да се яви в двуседмичен срок в сектор „ПП“ при ОД на МВР - [населено място] за съставяне на АУАН.

За установеното със система за видеонаблюдение, административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, свидетелят С. К. Ж., в присъствието на свидетелите Н. А. Н. и Й. Ж. Ж., съставил на 05.01.2024г., АУАН сер. АА, бланков № 158941 в отсъствие на жалбоподателя Ч., който не се явил в указания в поканата, срок.

АУАН бил изпратен за връчване до началника на Първо 04 РУ [населено място] и бил връчен на жалбоподателя на 11.03.2024г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено Възражение, ведно със заверено копие на Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, подписана от П. Д. Н. и заверено копие на СУМПС на последната.

След извършена проверка, възражението на жалбоподателя било счетено за неоснователно, като резултатите от същата били обективирани в докладна записка рег. № 869р-5276/26.04.2024г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, на 16.05.2024г. началник на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е счел, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Съдебният състав е съобразил наличието на приложени доказателства, установяващи описаното превишение на максимално допустимата скорост и конкретното местоположение на осъществяване на нарушението. Съдът е констатирал също, че правилно на жалбоподателя е предоставена възможност да посочи фактическия водач на превозното средство, което той е сторил с първоначално попълнената декларация, в която еднозначно е посочил себе си за водач към процесната дата. За да достигне до този решаващ извод, съдебният състав е коментирал в мотивите си и обстоятелството, че след съставяне на АУАН против жалбоподателя, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от негова страна е депозирано възражение, към което са приложени заверено копие на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, последваща декларация от П. Н. и заверено копие от СУМПС на Неделева, излагайки аргументи, че последващото им представяне се явява недопустимо и не налага извод, че друго лице е извършило нарушението. Поради това предходният съдебен състав е потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен законосъобразен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Б. Ч., деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, касационната инстанция препраща към изложените от въззивния съд мотиви, за да обоснове решението си.

Не се споделят доводите на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, налагащи отмяната на наложените му наказания. Пределно ясно са описани съществените признаци на нарушението, в това число времето и мястото на извършването му, като в обстоятелствената част на НП е конкретизирано, че превишението на скоростта е установено в рамките на [населено място] при въведено ограничение на скоростта за населеното място от 50 км/ч, обозначено със знак „Д-11“. Наличието му е установимо и от приложените снимки от използваното техническо устройство. По делото са представени и съответните писмени доказателства от Областно пътно управление – Шумен за разположението на пътните знаци.

Не са налице и сочените от касатора пороци, касаещи реквизитите на попълнения Протокол за ползване на техническо средство и по отношение качеството на изготвените статични изображения. Последните са качени на диск, приложен към доказателствения материал и при прегледа им районният съд надлежно е установил регистрационния номер на засеченото превозно средство. Самият протокол разполага с нормативно регламентираното съдържание, придружен със снимка на самото техническо средство, което се установява, че е било годно за използване при осъществения контрол на движението в съответния участък.

Касаторът релевира и доводи за неустановеност на авторството на деянието, които закономерно са били отклонени от районния съд, а този му извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. Данните по делото сочат с категоричност, че превозното средство, чиято скорост на движение е заснета с техническо средство „АТСС ARH CAM S1“, е собственост на „МБС П.“ ЕООД, с ЕИК ********* със собственик и управител Б. Б. Ч. от [населено място]. Това е наложило до касатора Ч. да бъде изпратена Декларация за попълване на фактическия водач на автомобила, каквато законова възможност ЗДвП непротиворечиво регламентира. На 26.11.2023г. такава е била попълнена от Б. Ч., който собственоръчно е отразил, че на 10.11.2023г., в 20.14 часа той е управлявал автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № [рег. номер]. Това е позволило срещу него да бъде изготвен и съответния АУАН. С попълването на тази декларация е изчерпана възможността лицето да се освободи от търпене на административнонаказателна отговорност, като напълно обосновано районният съд е отклонил възражението му, че последващо представената декларация, придружена от определените от закона доказателства, внася неяснота по отношение на авторството на деянието. Този извод се споделя и от касационната инстанция, която намира декларираното след съставяне на АУАН обстоятелство, че друго лице е било водач на процесното МПС в моментана извършване на нарушението, единствено за проявление на защитното поведение на жалбоподателя. Нелогично звучат в този контекст твърденията, обективирани в касационната жалба, че Б. Ч. не е съзнавал значението на първоначално попълнената от него декларация. Напротив, той ясно и категорично е потвърдил, че лично е управлявал автомобила към съответната дата, като последващото му поведение, насочено към разколебаване на произтичащата от неправомерното деяние отговорност, не може да предизвика целения от жалбоподателя резултат. До такъв правилен извод е достигнал не само наказващия орган, приемайки в НП, че възражението на лицето се явява неоснователно, но и предходния съдебен състав.

В обобщение на изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателства се установява, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на дееца. Органите на МВР са изпълнили вмененото им задължение по издирване на водача на превозното средство, номерът на който е установим при преглед на снимките, намиращи се на техническия носител. По категоричен начин е доказано описаното в акта и в НП превишение на максимално допустимата скорост, като е издирен и приложен и релевантният санкционен текст. Доколкото такъв извод е възприет и от районния съд, то постановеният от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 325/03.12.2024г., постановено по АНД № 1266/2024г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

ОСЪЖДА Б. Б. Ч., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.