Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на деветнадесети май през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 607 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 08.10.2019 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 88989/2017 г. е поставил на
основание чл.349, ал.1 ГПК в изключителен дял на Н.Д.С. следния недвижим имот,
находящ се в гр.София: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1377.2060.15.14, гр.София,общ.Столична, обл.София /столица/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48
от 12.10.2011 г. на директора на АГКК с адрес на имота: гр.София, р-н „Н.”, бл.*****,
който самостоятелен имот се намира в сграда № 15, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1377.2060 с предназначение: жилище, апартамент, брой нива
на обекта-1, посочена в документа площ: 87,95 кв.м., прилежащи части: мазе № 4,
/6,94 кв.м./ и 3,814% ид.части от общите части на сградата, ниво 1, съседни
самостоятели обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1377.2060.15.13,
68134.1377.2060.15.26, под обекта: 68134.1377.2060.15.11, над обекта:
68134.1377.2060.15.17, стар идентификатор на самостоятелния обект в сградата:
68134.1377.2009.15.14 и е осъдил Н.Д.С. да заплати за уравнение на дела на
основание чл.349, ал.5 ГПК в едногодишен срок от влизане в сила на решението в
законна сила на съделителката Е.С.С. сумата в размер на 20 613,33 лв. със
законната лихва от влизане на решението в сила.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от Е.С.С. чрез особения й представител
адв.М.Д.З. в частта, с която е определен едногодишен вместо 6-месечен срок за заплащане
на паричното уравняване със законната лихва от въззиваемата.Въззивницата
твърди, че неправилно и в нарушение на закона първоинстанционният съд е удължил
преклузивния срок от 6 месеца на една година.Излага доводи, че законодателят не
е предвидил възможност срокът по чл.349, ал.5 ГПК да бъде спиран, удължаван, изменян
или прекъсван.Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и паричното уравнение да бъде изцяло съобразено с разпоредбата на чл.349,
ал.5 ГПК.
Ответницата
по въззивната жалба-Н.Д.С. оспорва същата.Изразява становище, че
първоинстанционният съд е уважил искането й по чл.241 ГПК с оглед
необходимостта от по-дълъг период от време за организация на изплащането на
определеното парично уравнение.Заявява готовност за изплащане на паричното
уравнение в 6-месечния срок по чл.349, ал.5 ГПК.Моли съда при постановяване на
решението да съобрази срока по чл.349, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила
решение от 16.02.2019 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 88989/17 г. е допуснал на
основание чл.344, ал.1 ГПК извършването на делба между Н.Д.С. и Е.С.С. на
недвижим имот, находящ се в гр.София: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1377.2060.15.14, гр.София,общ.Столична, обл.София
/столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-48 от 12.10.2011 г. на директора на АГКК с адрес на имота: гр.София,
р-н „Н.”, бл.*****, който самостоятелен имот се намира в сграда № 15,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1377.2060 с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта-1, посочена в документа площ: 87,95 кв.м.,
прилежащи части: мазе № 4, /6,94 кв.м./ и 3,814% ид.части от общите части на
сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1377.2060.15.13, 68134.1377.2060.15.26, под обекта:
68134.1377.2060.15.11, над обекта: 68134.1377.2060.15.17, стар идентификатор на
самостоятелния обект в сградата: 68134.1377.2009.15.14 при следните дялове: за Н.Д.С.-5/6
ид.части и за Е.С.С.-1/6 ид.част.
В първото по
делото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата Н.Д.С. е направила искане
за възлагане на имота на основание чл.349, ал.1 ГПК.
От приетата
техническа експертиза на вещото лице Г.А.е установено, че процесният имот е
неподеляем и пазарната му стойност възлиза на 123 680 лв.
Представена е и
декларация за материално и гражданско състояние на ищцата, в която същата е
декларирала, че не притежава друго жилище освен процесния имот.
Свидетелката В.Александрова
твърди, че ищцата Н.С. е живяла в процесния апартамент към момента на смъртта
на наследодателя.
Пред въззивната
инстанция са представени покани от въззиваемата до Е.С. за посочване на банкова
сметка, ***нение на първоинстанционното решение, като известията за доставяне
са върнати като недоставени.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивно обжалване е решението в частта
относно определения срок за заплащане на паричното уравнение по чл.349, ал.5 ГПК от 6 месеца на една година.
Първоинстанционният съд е приел, че не съществува пречка
да бъде предоставен по-дълъг срок на ищцата да изплащане на паричното уравнение,
като е съобразил и обстоятелството, че тя е в пенсионна възраст.
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.5 ГПК когато уравнението е парично, то заедно със
законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане.Нормата е императивна и не допуска разширително
тълкуване по отношение на предвидения в нея срок за изпълнение на задължението
за заплащане на паричното уравнение и определяне на различен от предвидения в
закона срок.В противен случай би се стигнало до нарушаване на
равнопоставеността на страните в процеса.Възможност за разсрочване на
заплащането е съществувала при действието на ГПК в сила от 1952 г. /отм./
до изменението обн. в ДВ бр.124/23.12.1997
г. по изключение и при наличие на уважителни причини, като същата не е
възпроизведена в действащия ГПК.
Съдът намира за
неотносима към разглеждания въпрос нормата на чл.241, ал.2 ГПК, тъй като тя
съдържа забрана за разсрочване, не и за отсрочване на изпълнение на решение, за
което е предвидено разсрочване по закон.
Поради
разминаване на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част,
като вместо него се постанови решение, с което срокът за изплащане на сумата за
уравнение със законната лихва се определи на 6 месеца съгласно разпоредбата на
чл.349, ал.5 ГПК с начален срок, посочен в първоинстанционното решение, тъй
като същото не е обжалвано в тази част.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на СГС-сумата 40 лв., представляваща държавна такса.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 236461/08.10.2019 г. на СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 88989/2017 г. в частта, с която
е определен срок за заплащане на сума за уравнение на дела от Н.Д.С. на Е.С.С.
със законната лихва за периода над 6 месеца до една година, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.349, ал.5 ГПК 6-месечен срок с начален момент, приет с
първоинстанционното решение № 236461/08.10.2019 г. на СРС, 59 с-в, гр.д.№
88989/2017 г. за заплащане на паричното уравнение на дела със законната лихва от
Н.Д.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Л.К./ на Е.С.С.
с ЕГН ********** и с адрес: ***.
ОСЪЖДА Н.Д.С.
с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Л.К./ да заплати на
Софийски градски съд сумата 40 лв. /четиридесет лева/ на основание чл.79, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.