Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 150 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Регионална дирекция по горите, гр.
Шумен, депозирана срещу Решение № 32/18.06.2020г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 69/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № ********** от 12.02.2020г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Шумен, с което на С.А.Н.,
за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно наказание „глоба" в размер
на 500 лв.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че вмененото
на Н. нарушение е установено по категоричен начин от обективна и субективна
страна и тъй като не съставлява „маловажен случай“ на административно
нарушение, законосъобразно е било санкционирано от наказващия орган. От тази
позиция, жалбоподателят изразява несъгласие с решаващия извод на районния съд и
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното
постановление. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д., която
поддържа касационната жалба и претендира присъждане на възнаграждение.
Ответната страна, С.Н.,
се представлява от адвокат Д. от Шуменска адвокатска колегия, който излага
доводи за неоснователност на оспорването.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба като допустима и
основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25 юни 2019г. С.Н. и
свидетелят С.С.А. се намирали в района на ТП „ДГС Преслав“, отдел 24д. откъдето
следвало да бъде натоварено и впоследствие транспортирано определено количество
дървесина. На товаренето на дървесината присъствали С.Н., свидетелят С.А.,
свидетелят Т.Б.В.- горски стражар при ТП „ДГС Преслав“ и лицето А.А.- служител
на ТП „ДГС Преслав“.
След като товарен
автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № Н 6370 ВВ. собственост на ЕТ „Г.Н.“, управляван от
С.Н., бил натоварен с 10 пр. куб. м. дърва за огрев /мъждрян, габър, цер/,
дървесината била маркирана с КГМ А3717 от служителите на ТП „ДГС Преслав“. В
същото сечище с дърва бил натоварен и друг товарен автомобил, управляван от
свидетеля С.А.. За транспортиране на дървесината, натоварена на управлявания от
С.Н. товарен автомобил, свидетелят Т.В.издал превозен билет №5416/00564 от
25.06.2019г., в който превозваната дървесина била описана като вид мъждрян и
количество 3.00 пр. куб. м. и предоставил същия на жалбоподателя. Превозният
билет бил подписан, както от свидетеля В., така и от С.Н., след като последният
се запознал със съдържанието му. Дървата следвало да се превозят до склада на
едноличния търговец, в която посока двата автомобила се отправили.
Движейки се по главен
път Върбица- Шумен, до гр. Велики Преслав, след разклона за местност „Патлейна“
управляваните от С.Н. и свидетеля А. товарни автомобили били спрени за проверка
от служителите на „Регионална дирекция по горите“, гр. Шумен - свидетелите К.Н.М.и
С.С.Д.. При извършената проверка от свидетелите било констатирано, че С.Н.
транспортира с товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********10 пр. куб. м.
дърва за огрев от дървесен вид мъждрян, габър, цер, маркирани с КГМ А3717 и
придружени с превозен билет №5416/00564 от 25.06.2019г., който е издаден за
общо 3 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид мъждрян. Количеството
дървесина, което било натоварено на товарното моторно превозно средство, не
отговаря на превозен билет №5416/00564 от 25.06.2019 г., а именно
жалбоподателят транспортира 7 пр. куб. м. дърва за огрев, за които няма издаден
превозен билет.
Резултатите от
извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
№002594/25.06.2019г. С Разписка №000590/25.06.2019г. превозното средство било
оставени на отговорно пазене на собственика, а с Разписка №000591/25.06.2019г.
дървата, за които няма издаден превозен билет, били оставени за отговорно пазене
на служител на длъжност ,,касиер- домакин" при ТП „ДГС Преслав“. С оглед
данни за престъпление от общ характер административнонаказателната преписка
била изпратена на Районна прокуратура Велики Преслав.
С постановление от
04.09.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство преписката била
изпратена отново на административно-наказващия орган с вх.
№РДП6-5790/09.09.2019г. с оглед преценка за налагане на административно
наказание. За констатираното нарушение при извършената на 25.06.2019г. проверка
свидетелят М. съставил АУАН Серия ДООА №104186/30.10.2019г., в който посочил, че
с описаното по-горе деяние С.Н. е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2
от ЗГ, а именно, че транспортира с товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********7
пр. куб. м. дърва за огрев, непридружени с превозен билет. Актът бил подписан и
предявен на водача, без да изложи възражения, като такива не последвали и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка АНО издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Съдебният състав констатирал също, че
деянието, описано в акта и в НП се явява установено по несъмнен начин, но с
оглед спецификата на извършването му, то следва да бъде възприето за
„маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Воден от тези свои съображения,
съдебният състав отменил атакувания пред него санкционен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по
надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение /което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин/ и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи за липсата на допуснати съществени
процесуални опущения в хода на санкционното производство и касателно
безспорната установеност на вмененото на ответника в настоящото производство
нарушение, поради което мотивите на районния съд не следва да бъдат
преповтаряни. Правните доводи на съда кореспондират с доказателствения материал,
като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд.
Касационният състав се
солидаризира напълно и с решаващото становище на предходната инстанция за
„маловажност“ на описаната в акта и в НП простъпка. Задълбоченият прочит на
приобщените доказателства навежда на единствено възможния извод, че деянието се
отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този вид и налагането на съответната санкция в случая би било в
разрез със закона. Несъответствието между превозваното количество и отразеното
в съответния билет се дължи на поведението на свидетеля Т. В., неотразил цялото
количество, което е било надлежно заплатено преди осъществяване на превоза. За
това си провинение В. е бил и дисциплинарно наказан – обстоятелство, което се
потвърждава от цялостния доказателствен материал. Действително, водачът е
подписал билета с некоректно отразените данни за кубици дървесен материал, но
това обстоятелство не е достатъчно, за да се отхвърли извод за „маловажността“
на простъпката му. В хода на проверката не се установени други нарушения, освен
това, дължащо се на горския стражар, не е настъпила каквато и да било увреда,
поради което обществените отношения не са засегнати в степен, налагаща
санкционирането на нарушителя, за когото липсват данни за предходно извършени
провинения на реда за извършване на превоз на дървесен материал. Именно поради
това, настоящата инстанция намира, че предупредителният и превъзпитателният
ефект би бил постигнат пълноценно с приложение на института на „маловажния
случай“, до какъвто законосъобразен извод е достигнал и районният съд, без да е
необходимо използването на инструментариума на санкционната принуда.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № № 32/18.06.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 69/2020г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.10.2020 г.